АНД 3253/2016 - Мотиви - 17-10-2016

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 1455/19

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ  № 1455/19.09.2016 год., постановено по АНД № 3253/2016г. по описа на ПРС, VІІІ н.с.

 

Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.

 

Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение срещу Р.К.П., роден на *** ***, **, български гражданин, женен, неосъждан, ЕГН **********, тъй като на 07.08.2015г. в село Маноле, Пловдивска област, при управление на МПС – л.а-л „Фиат Пунто” с рег. № ***, е нарушил правилата за движение, визирани в членове 5, ал.1, т.1, чл.5, ал.2, т.1, чл.20, ал.1 и ал.2 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, като по непредпазливост е причинил на М.В.А. *** средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение движението на снагата й поради импресионно счупване на тялото на 12-ти гръден прешлен, както и контузия и притискане на коренчивите нерви в гръдно – поясната област - престъпление по престъпление по чл. 343 ал. 1 буква „б” предл. 2 вр. чл. 342 ал. 1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура – Пловдив счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че обвиняемият П. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна съставомерните признаци на инкриминираното деяние, предлага същият да бъде признат за виновен в извършването на престъплението по чл. 343 ал. 1 буква „б” предл. 2 вр. чл. 342 ал. 1 от НК и освободен от наказателна отговорност с реализирането на административно наказателна такава, а именно глоба в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, както и да му бъде наложено кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 месеца.

Обвиняемият Р.К.П., редовно призован се явява лично за съдебното заседание, не се признава за виновен и чрез защитника си адв. Д. Й. моли съда да бъде оправдан.

Съдът, след преценка изцяло и поотделно на събраните по делото доказателства – устни и писмени – намира и приема за установено следното:

Досъдебно производство № 322/2015 год. по описа на РУ на МВР с. Труд при ОД на МВР гр. Пловдив е образувано и водено срещу Р.К.П., ЕГН ********** ***,за престъпление по чл. 343 ал. 1 буква „б” предл. 2 вр. чл. 342 ал. 1 от НК.

Р.К.П. е любител -водач на МПС, категория В. На 7.08.2015г.преди обяд той се връщал заедно със съпругата си - св. Д.П., дъщеря си - св. Н.С. и двете му малолетни внучета, от гр. П. към с. М. К., където живее. Пътували с лек автомобил „Фиат Пунто" с рег.№ ****, шофира от обвиняемия, като до него на предна дясна седалка била дъщеря му, а съпругата му била на задна седалка между двете деца. Движели се в посока от запад към изток.

Между населените места обвиняемият карал с около 90-100 км/час, а като наближил с. М. намалил скоростта до към 58-59 кв./час, която била над позволената за движение в населено место - до 50 км/час. Времето било ясно, топло, пътната настилка била асфалтова, суха и без дупки и неравности, нямало интензивно движение. В с.М. обвиняемият се движел със скорост малко над 58км./час по ул."***" от запад на изток, като в същата посока и по северния тротоар на същата улица се движела велосипедистката - св. М.А., която пък пътувала към дома си. А. се движела по тротоара на улицата, леко криволичейки и със скорост от 10 км/час. Нейното движение било забелязано от пътничките в колата - свидетелите П. и С., като им направило впечатление, че велосипедистката се движи криволичейки и че на два пъти погледнала към техния автомобил, идващ отзад по същата улица. Велосипедистката била забелязана сравнително отдалеч и от самия П., което обстоятелство не се отрича от същия , както в хода на водзеното срещу него досъдебно производство , така и пред настоящия Съд. Същевременно обвиняемият не заострил вниманието си спрямо поведението на велосипедистката.

Точно в този момент св. А. решила да пресече улицата, като преди това се огледала надясно и назад и забелязала идващата отзад кола, управлявана от обвиняемия, като преценила, че автомобила бил на значително разстояние от нея. Освен това А. решила, че тъй като нямало идващи отсреща превозни средства или пешеходци, да слезе с велосипеда на уличното платно, като предприела косото му пресичане в посока към скосената част от южния тротоар.

В този момент идващият отзад лек автомобил , управляван от обвиняемия бил на разстояние от около 59-60 метра. Въпреки , че в предходен момент П. и неговите спътнички възприели смяната на посоката на пострадалата, поради моментна разсеяност обвиняемият реагирал с известно закъснение на предприетата от велосипедистката -св. А., маневра за пресичане на улицата, като със закъснение задействал спирачната система на управляваното от него МПС. Въпреки , че отклонил автомобила надясно, не успял да избегне удара между него и велосипеда.

Ударът настъпил в южната пътна лента на движението на двете превозни средства/ на ул."***" малко след кръстовището между нея и ул."****- на около 12,9-13,2 м. източно от югоизточния ъгъл на това кръстовище/. Автомобила на обвониямия ударил със страничната си лява част между предния ляв калник и лявата врата, в областта на страничното ляво огледало велосипедистката, която от своя страна изгубила равновесие и паднала от велосипеда на пътното платно. Самият велосипед отхвърчал на около метра пред нея, а автомобилът ,управляван от обвиняемия продължил още малко движението си и спрял с двете си предни колела ,качени на южния тротоар на ул."Първа".

В резултат от удара с МПС на св. М.А. било причинено сътресение на мозъка, проявило се като зашеметяване, без да се стига до пълна загуба на съзнание, до степен на травматична кома, което сътресение на мозъка й ,е довело до временно разстройство на здравето й, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.На същата обаче й било причинено и импресионно счупване на 12-ти гръден прешлен,което е наложило оперативна декомпенсираща интервенция, като също така й била причинена контузия и притискане на коренчивите нерви, която контузия също изисквала болнично лечение. Тези й травматични увреждания са й причинили трайно затрудняване движението на снагата й за период повече от един месец, тоест представляват средна телесна повреда по смисъла на чл. 129,ал.2 от НК.

Ударената св. А. останала кратко време зашеметена на уличното платно, като на помощ й се притекли нейни съселяни от близкия магазин и съседни къщи, както и св. Д. П.. Съселяните на пострадалата се обадили на тел.112,след което с одеяло я преместили на тротоара, където изчакала идването на лекарския екип от ЦСМП и на изпратения на местопроизшествието автопатрул в състав от свидетелите С.М. и Х.О.- служители на РУ на МВР, с.Труд. Последните двама запазили местопроизшествието до идването на дежурната група и разсл.орган, който предприел незабавен оглед на местопроизшествието. Видно от протокола за оглед било констатирано спирачен път на МПС с дължина 16м.

Медицинският екип преди това откарал с линейка пострадалата М. А. в УМБАЛ „ Св.Георги",където й била направена операция и била лекувана в Клиниката по неврохирургия в периода от 7.08.2015г. до 21.08.2015г.

Служителите на МВР св.М. и О. проверили обв.П. за употреба на алкохол, но пробата била отрицателна.

По описания по- горе начин обвиняемият П. е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна съставомерните признаци на деянието, инкриминирано в текста на чл.343,ал.1,буква"б",предл.2,вр. чл.342 ал. 1 от НК, тъй като на 7.08.2015г. в с.М., П. област, при управление на МПС -л.а-л „Фиат Пунто" с рег.№ ***,е нарушил правилата за движение, визирани в членове 5,ал.1 ,т.1,чл.5,ал.2,т.1,чл.20,ал.1 и ал.2 и чл.21,ал. 1 от ЗДвП, като по непредпазливост е причинил на М.В.А. ***, средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение движението на снагата й поради импресионно счупване на тялото на 12-ти гръден прешлен, както и контузия и притискане на коренчивите нерви в гръдно-поясната област. П. се е движел със скорост, която не само е била над разрешената за движение в населено место, но не е била съобразена и с конкретната пътна обстановка и не е позволявала да се спре при евентуално и възможно възникване на опасност и предвидимо препятствие, каквито са се явили действията на пострадалата А. и най- вече предприета от нея необозначена с ръка или със светлинен сигнал маневра. Скоростта на движение на обвиняемия /въпреки и изключително близко за разрешената такава в населено место/, не му е позволявала да контролира ефективно управляваното от него МПС и по този начин е създал опасност за друг участник в движението , а именно св. А..

Изложеното по- горе се потвърждава по безспорен и категоричен начин, както от показанията на св. М., св. О., св. М. А., които са последователни, логични и обективни, отчасти от показанията на св. Д.П. /съпруга на обвиняемия/ и св. Н.С. /негова дъщеря/, така и заключението на комплексната автотехническа и медицинска експертиза, което е подробно, обосновано и подкрепено от гласни доказателства, от протокола за очна ставка и от протокола за оглед на местопроизшествието/.

В подкрепа на приетата фактическа обстановка са също заключението на СМЕ и писмените доказателствени материали, епикриза, справка за съдимост, справка за водач, нарушител, медиц.документи от история на заболяването на М. А. и др., както и дори показанията на съпругата и дъщерята на обвиняемия. Последните две свидетелки признават, че те като пътнички са забелязали своевременно и от далеч велосипедистката, преди тя да се обърне два пъти назад за да се огледа и преди да предприеме пресичането на пътното платно. И двете твърдят, че преди този момент и в момента на предприемането на маневрата от пострадалата А., по улицата, на която е настъпило ПТП, е нямало движение на други превозни средства или пешеходци. Както те, така и св. М. А. опровергават тезата на обвиняемия, че непосредствено преди предприемането на маневрата е имало разминаване на неговата кола с други две коли, които са я скривали от неговия поглед. Показанията на тези две свидетелки водят и до единствения логичен и житейски обсновон извод, че щом пътниците в автомобила, управляван от обвиняемия П. са забелязали своевременно криволичещото движение на велосипедистката и нейното поведение им е направило впечатление, то това е могъл да стори своевременно и самият обвиняем.

Към момента на деянието обвиняемият е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Същият е действал по непредпазливост по отношение причиняването на вредоносния резултат - нанасянето на средната телесна повреда на пострадалата св. А..    

Настоящата съдебна инстанция намира, че обвиняемият Р.К.П. следва да бъдат признат за виновен в извършване на престъплението по чл. 343 ал. 1 буква „б” предл. 2 вр. чл. 342 ал. 1 от НК, тъй като на 07.08.2015г. в село Маноле, Пловдивска област, при управление на МПС – л.а-л „Фиат Пунто” с рег. № ***, е нарушил правилата за движение, визирани в членове 5, ал.1, т.1, чл.5, ал.2, т.1, чл.20, ал.1 и ал.2 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, като по непредпазливост е причинил на М.В.А. *** средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение движението на снагата й поради импресионно счупване на тялото на 12-ти гръден прешлен, както и контузия и притискане на коренчивите нерви в гръдно – поясната област.

Съдът намира, че са налице основанията за освобождаване на обвиняемия Р. Ангелов О. от наказателна отговорност с реализирането на административно-наказателна такава, тъй като за престъплението по  чл. 343 ал. 1 буква „б” предл. 2 вр. чл. 342 ал. 1 от НК е предвидено наказание „ лишаване от свобода” до три години или пробация, П. не е осъждан и друг път спрямо него не е прилагана разпоредбата на чл. 78А от НК, а и от произшествието няма настъпили материални щети.

Предвид това са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл.78А от НК и обвиняемият Р. Ангелов О., следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание глоба. Съдът счита, че най - справедливо е да му се определи и наложи наказание глоба , чийто размер да бъде ориентиран към минимума предвиден в закона, а именно – 1 000 /хиляда / лева.Това становище е съобразено с отличните характеристични данни на обвиняемия, трудовата ангажираност, както и съдействието от негова страна при установяване и разкриване на извършеното от него престъпление.

Съдът счита , че въпреки алтернативно предвидената възможност в текста на чл. 78а ал. 4 вр. от НК, то все пак обвиняемият П. следва да бъде лишен от правото да управлява МПС за срок от 3 месеца. По този начин целите на специалната превенция за поправянето и превъзпитаването на дееца ще се постигнат в най- пълна мяра, тъй като едно такова лишаване и то на лице –професионален водач на МПС ще окаже необходимото въздействие върху него за адекватна преценка на всяка една пътна обстановка, както и на контрола върху превозните средства с цел недопускане на бъдещи пътно-транспортни произшествия.

Тъй като с виновното си поведение обвиняемият Р.К.П.,  е станал причина за воденото срещу него наказателно преследване, то на осн. чл. 189,ал.3 от НПК следва да бъде осъден да заплати и по сметка на ОД на МРВ гр. Пловдив сумата от 978, 46 лева, представляваща направени по делото разноски за експертизи.

 

Предвид изложените дотук съображения, Съдът постанови и решението си.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

                                              ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Т.М.