АНД 322/2016 - Решение - 18-05-2016

Решение по Наказателно дело 322/2016г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№871

гр.Пловдив, 18.05.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД – Втори наказателен състав в публично заседание на шестнадесети май,  две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ

 

при секретаря: Величка Илиева,

като разгледа докладваното от съдията АНД № 322/2016г. по описа на ПРС,  II наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.59 и следващи от ЗАНН.

 

             Обжалвано е Наказателно постановление № 14-1030-011440 от 19.01.2015г. на Началник Сектор ПП към ОДМВР - Пловдив, с което на Р. Р. Т. ***, с ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 и чл.179, ал.3, т.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания както следва: Глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и Глоба в размер на 3000 лева за нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП.

              В жалбата се прави искане за отмяна на атакуваното НП поради  незаконосъобразност и неправилност, по изложени основания по същество на искането.

              Жалбоподателят редовно и своевременно призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява.

              Въззиваемата страна  - редовно и своевременно призована, в съдебно заседание не се представлява и не излага становище относно жалбата на Р.Т..

 

             Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното от фактическа и правна страна: 

 

             Обжалваното НП е издадено въз основа на съставен на 19.10.2014г. от свидетел П.Г.М. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия Т, бланков номер 867772 срещу жалбоподателя, за това, че на 19.10.2014г. около 18,10 часа управлявал товарен автомобил ЗИЛ 131 с рег.№ ****, собственост на фирма „Рафи – 65 РБ” ЕООД, БУЛСТАТ 202038382 като се движел по път ІІ 86 14+750 км. в посока гр.Асеновград, като 1. не носи СУМПС и контролен талон към него и  2.не е залепил/поставил/ валиден винетен стикер от категория К1 за платена винетна такса съгласно чл.10, ал.1, т.1 от ЗП в долния десен ъгъл на предно обзорно стъкло на МПС при движение по Републиканските пътища, с което е нарушил чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.139, ал.5 от ЗДвП. Актът е съставен в присъствието на лицето посочено в него като нарушител, което саморъчно е вписал че няма възражения, книжката и талона ги забравих в другия камион. Актът е подписан от лицата посочени в него. На датата на неговото съставяне е бил връчен препис от него на жалбоподателя. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били направени и депозирани.            Въз основа на констатациите в АУАН  е издадено и атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което АНО е възприел изцяло фактическите констатации в акта,  както и правната квалификация на нарушенията по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП и по чл.139, ал.5 от ЗДП. Поради несъгласие с посочените нарушения и наложените административни наказания – глоби жалбоподателят Т. е обжалвал издаденото НП.

           Разпитан като свидетел актосъставителят П.М. посочи, че няма спомен за нарушението. Свидетелят посочи, че акта е съставен от него, в присъствие на негов колега от сектор „ПП” при ОДМВР Пловдив с когото са били патрул, както и че при установено нарушение на ЗДвП съставя акт срещу нарушителя на място.

            Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, както и с приложените в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, които са последователни , взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

         При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:         

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество се преценява като НЕОСНОВАТЕЛНА. 

     Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно - наказващия орган (по аргумент от чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.83, ал.1 от НПК), тъй като именно той е субектът на административно -наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл.14, ал.2 от НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между „неправилно” и „незаконосъобразно” НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с нормата на чл.63 от ЗАНН).

            Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,  настоящият състав на Пловдивски районен съд счита, че атакуваното наказателно  постановление е законосъобразно и правилно, поради, което и следва да бъде потвърдено, като съображенията  на съда за това са следните:

           На първо място следва да се отбележи, че настоящият състав на ПРС не установи в рамките на извършената служебна проверка в хода на административно наказателното производство да са били допуснати съществени процесуални нарушения. Акта за установяване на административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл.43, ал.1 от ЗАНН. Самото наказателно постановление също е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН и е надлежно връчено по реда на чл.58, ал.1 от ЗАНН. В приетата по делото административна преписка е приложено копие на оправомощителна Заповед № 8121з-47 от 16.01.2015г. на министъра на вътрешните работи удостоверяваща наличието на компетентност на АНО да издава наказателни постановления за установени нарушения по ЗДвП, както и за наличието на компетентност на актосъставителят да съставя АУАН при установени нарушения по ЗДвП. Вменените във вина нарушения на жалбоподателя Т.  са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво се изразява административното нарушение, поради което не е накърнено правото му на защита.

            Изложената в акта и в издаденото въз основа на него наказателно постановление фактическа обстановка като цяло не се оспорва от жалбоподателят в жалбата му и се потвърждава от приетите по делото доказателства. При издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, посочени в чл.52 - 58 от ЗАНН.  Посочено е точното време и място на извършеното нарушение, подробно е описана фактическата обстановка.

            От така установеното и приети доказателства съдът смита, че извършването на нарушението наказуемо по чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя Т. е доказано. Както самия жалбоподател е посочил в АУАН бл.номер 867772 от 19.10.2014г. той не е носел със себе си СУМПС и талона към него, тъй като същите е бил забравил в другия камион. Поради това в тази си част –  по отношение на наложеното наказание глоба в размер на 10 лева по чл.183, ал.1,т.1, пр.1,2 от ЗДвП обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

           Настоящия съдебен състав също така счита, че извършването на нарушението, наказуемо по чл.179, ал.3, т.1 от ЗДвП, за което е ангажирана отговорността на Р.Т. е доказано. Неоснователно е възражението му за несъставомерност на нарушението от обективна страна. Нормата на чл.179,  ал. 3 от ЗДвП установява състав на административно нарушение, чието изпълнително деяние е във формата на действие - управление на МПС. Признаците от обективната страна на състава на нарушението включват още управляването на превозното средство да е по републиканските пътища, да не е заплатена съответната винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата или на пътното превозно средство да е поставен невалиден винетен стикер или винетен стикер с изтекъл срок. В точки 1 - 4  на  чл.179, ал. 3 от ЗДвП е диференцирана отговорността според вида на ППС. Точка първа /в ред. ДВ, бр. 6 от 2004 г., изм. и доп., ДВ, бр.51 от 2007 г., изм. бр. 39 от 2011 г./ е приложима за пътно превозно средство, предназначено за превоз на товари, на състав от пътни превозни средства, както и на пътните превозни средства по чл.10а, ал.6, т.3, 4 и 5 от ЗП  с 2 /две/ и повече оси, които имат технически допустима максимална маса 12 /дванадесет/ или повече тона, се наказва с глоба – 3000 лв.

         В § 6, т.12, б.”б” от ДР на ЗДвП е дадено определение на понятието лек автомобил. В упражняване на правомощията, създадени с чл.10, ал.3 от ЗП, МС е приел Решение №945 от 01.12.2004г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл.10, ал.4 от ЗП за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища. Доколкото втори клас път № 86 е включен в приложение № 2 към Списъка, то той несъмнено е републикански път и при управляване на пътно превозно средство по него се дължи таксата по чл.10, ал.1 т.1 от ЗП. Следва да се има предвид, че според чл.10а, ал.5, т.1 от ЗП  удостоверяването на плащането на винетната такса пред контролните органи става със залепване на част първа от винетния стикер в долния десен ъгъл на вътрешната страна на предното стъкло на пътното превозно средство или незалепването на съответната част от стикера сочи на неизпълнение на задължението за плащане на винетната такса. В конкретният случай управляваният товарен автомобил е бил без залепен винетен стикер в часа на извършената проверка – 18:10 часа на 19.10.2014г. Не се представят доказателства оспорващи този факт в настоящето производство. Пътните превозни средства, за които се дължи заплащане на винетни такси са разделени на три категории: І категория – ППС, предназначени за превоз на товари с допустима максимална маса 12 или повече тона; ІІ категория – ППС, предназначени за превоз на товари или пътници с повече от 8 места за сядане и максимално допустима маса под 12 тона; ІІІ категория – ППС, предназначени за превоз на пътници с не повече от 8 места за сядане, както и такива за превоз на товари и технически максимално допустима маса не повече от 3.5 тона. Винетната такса се определя за всяко конкретно ППС според категорията, към която спада и срока на винетката. Безспорно, в случая е, че се касае за  товарен автомобил “ЗИЛ”, който  е от І категория /К - 1/.  По аргумент от разпоредбата на чл.10а, ал.5, т.1 от ЗП, установената от контролните органи липса на първата част от винетката в долния десен ъгъл на предното стъкло на ППС, сочи незаплащане на следващата се винетна такса. Правната норма приравнява задължението за поставяне на винетния стикер на определено място на задължението за поставяне на винетния стикер на определеното място, на задължението за заплащане на винетната такса, като изпълнението на първото удостоверява заплащането на таксата. Оттук следва, че по съществото си задълженията по чл.139, ал.5 и чл.100, ал.2 от ЗДвП  представляват едно и също – за заплащане на винетната такса, а неизпълнението им обуславя търсенето на административнонаказателната отговорност по чл.179, ал.3 от ЗДвП, в случая в хипотезата на т.1.  С оглед на обществените отношения, които охранява и тежестта на извършеното нарушение, в случая не са налице и предпоставките за прилагането на чл.28 от ЗАНН.

            Водим от изложеното съдът счита, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

             Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът  

    

                                                        Р  Е Ш  И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА  наказателно постановление    14-1030-011440 от 19.01.2015г. на Началник Сектор ПП към ОДМВР - Пловдив, с което на Р. Р. Т. ***, с ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 и чл.179, ал.3, т.1 от ЗДвП са му наложени административни наказания както следва: Глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и Глоба в размер на 3000 лева за нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП.

 

              Решението не е окончателно и подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред  Административен съд-Пловдив по реда на АПК.

             

                                                                           

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала!

В.И.