АНД 2966/2016 - Решение - 25-10-2016

Решение по Наказателно дело 2966/2016г.

 Р Е Ш Е Н И Е  

№ 1680

 

гр.Пловдив, 25.10.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - IX наказателен състав в публично заседание на двадесет и шести септември, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ

 

при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА 

като разгледа АНД № 2966/2016г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 16-0329-000171 от 11.03.2016г., издадено от В. И. Д., на длъжност *** ОД МВР – гр.Пловдив, РУ „Полиция“ – гр.Раковски, с което на М.С.Б., ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/, за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата.

В жалбата се поддържа, че в наказателното постановление и предхождащия го АУАН са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно е приложен материалния закон. Сочи се, че в АУАН не е посочена възрастта и местоработата на жалбоподателя, както и че невярно е посочено, че не работи. Поддържа, че в АУАН и наказателното постановление не е посочено място на нарушението, като е отразена ул.„Васил Левски“ в с.Стряма,  но същата е главен път и води извън населеното място, като се сочи, че жалбоподателя е управлявал същото МПС извън населеното място, както и изтъква, че не е посочен административен адрес, на който е било поставено техническото средство. Алтернативно поддържа, че деянието съставлява маловажен случай като първо нарушение на шофьор с дългогодишен стаж. Предлага наказателното постановление да бъде отменено.

Ответната страна – ОД МВР – Пловдив, РУ „Полиция“ – гр.Раковски не изпраща представител, не взема становище.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното: 

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като наказателното постановление е връчено на 03.05.2016г., видно от приложената към наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез ОД МВР – Пловдив, РУ „Полиция“ – гр.Раковски на 09.05.2016г., съгласно отразеното върху плика пощенско клеймо. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 26.02.2016г., около 16:43 часа, в с.Стряма, обл.Пловдив, на ул.„Васил Левски“, в центъра на същото село, свидетелят С.Т.Б., в качеството му на *** при ОД МВР – Пловдив, РУ „Полиция“ – гр.Раковски установил посредством техническо средство – „TR 4D” № 400/02, че по същата улица се движело МПС – лек автомобил марка „Форд Мондео“ с рег.№ „***“ със скорост от 85 км./ч.. Свидетелят Б. спрял за проверка гореописаното МПС и установил, че същото било управлявано от жалбоподателя М.С.Б.. На място свидетелят Б. съставил АУАН с бланков № 324113 от26.02.2016г. за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, който АУАН  Б. подписал с отразяване, че няма възражения. Въз основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление, в което от установената скорост от 85 км./ч. била приспадната допустима техническа грешка и като наказуема скорост била посочена 82 км./ч..

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел С.Т.Б., които съдът кредитира като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. От същите се установява начина на констатиране извършеното нарушение и фактите по същото, както и процедурата по съставяне на акта. Следва да се съобрази и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

Годността на техническото средство – „TR 4D” № 400/02 се установява от приетия по делото като писмено доказателство протокол за проверка точността на измерване на техническото средство – радарен скоростомер, съгласно който протокол техническото средство е преминало проверка на 11.03.2016г., със срок на валидност от 12 месеца.

Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното,  съдът  след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните  правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед № 8121з-748 от 24.06.2015г. на министъра на вътрешните работи, относно компетентността на административнонаказващия орган, и на актосъставителя, като за последния следва да се има предвид и разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР – за актосъставителя. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са  и сроковете по чл. 34  от ЗАНН. 

В този смисъл съдът намери за неоснователно възражението на жалбоподателя, че в АУАН не е посочена възрастта и местоработата на жалбоподателя, както и че невярно е посочено, че не работи. Последните данни, описани в чл.42, т.6 от ЗАНН, обслужват единствено нуждите на непротиворечиво установяване самоличността на нарушителя, предвид което липса или неправилно посочване на част от тези данни, когато (както в случая) самоличността на нарушителя е непротиворечиво установена, не може да обоснове заключение за процесуално нарушение, което опорочава производството, или води до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

Съдът не споделя и възражението за липса на описание на нарушението, доколкото като място на нарушението е посочено с.Стряма, на ул.„Васил Левски“, от което е очевидно, че се твърди именно нарушение в населеното място, а не извън него. В този смисъл посочване на близкостоящ  административен адрес, макар и препоръчително, не може да бъде счетено за решаващо и безалтернативно с оглед формиране извод за законосъобразно посочване мястото на нарушението. Тук следва да се добави, че мястото на проверката, а именно – центъра на същото село се установява и от показанията на разпитания свидетел Б.. Още повече жалбоподателят  Б. е подписал АУАН с бланков № 324113 от26.02.2016г. с отразяване, че няма възражение, което съвсем не подкрепя тезата му, че всъщност е управлявал горното МПС с посочената скорост извън населеното място.

 По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което М.С.Б., ЕГН:**********,***, виновно да е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП – за това, че на 26.02.2016г., около 16:43 часа, в с.Стряма, обл.Пловдив, на ул.„Васил Левски“, е управлявал МПС – лек автомобил марка „Форд Мондео“ с рег.№ „***“ със скорост от 82 км./ч., като е превишил допустимата за населеното място скорост от 50 км./ч..

Съдът намери, че не може да бъде споделено становището на жалбоподателя, че деянието съставлява маловажен случай като първо нарушение на шофьор с дългогодишен стаж. В случая не се констатират основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установено нарушение, както и обстоятелствата по същото разкрива една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на именно чл.21, ал.1 от ЗДвП, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение е такова на простото извършване и законодателят е предвидил обществената опасност на подобно деяние, като последната не е необходимо /и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай. Още повече следва да се отбележи, че в случая установеното превишение максималната допустима скорост за движение в населено място е значително, а именно - 32 км./ч.

При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с тежестта на нарушението на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата, за процесното нарушение е предвидено административно наказание – глоба в размер на 200 лева. В случая законодателят е предвидил наказание, без да предоставя възможност на наказващия орган да индивидуализира същото в определени граници. Санкционната разпоредба е приложена правилно, поради което следва неизбежният извод, че така наложеното наказание отговаря на тежестта на установеното нарушение.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от ЗАНН съдът

 

Р Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16-0329-000171 от 11.03.2016г., издадено от В. И. Д., на длъжност *** ОД МВР – гр.Пловдив, РУ „Полиция“ – гр.Раковски, с което на М.С.Б., ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл.182, ал.1, т.4 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/, за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата.

 

         Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

 

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

         ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

         И. Й.