АНД 2886/2016 - Решение - 05-10-2016

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

 

       1552                                           05.10.2016  год.              Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд       -        5  наказателен    състав

На седми септември две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ВЕСЕЛА ЕВСТАТИЕВА

 

Секретар: Таня Стоилова

като разгледа докладваното от съдията

АНД №  2886   по описа за   2016    година

 

 

          Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №  16-1030-000157 от 08.02.2016г. на Началник Сектор ПП  към ОДМВР Пловдив, с което на Б.В.П. ЕГН ********** са наложени административни наказания ГЛОБА – в размер на  2000,00 (ДВЕ ХИЛЯДИ) лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ДВАДЕСЕТ И ЧЕТИРИ  МЕСЕЦА за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП.

 

Жалбоподателят в депозираната от него жалба и в с.з. лично и чрез упълномощен защитник адв. Н. желае обжалваното наказателно постановление да бъде отменено. Оспорва констатациите по нарушението и ангажира доказателства в подкрепа на основателността на жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител и не взема становище относно основателността на жалбата.

Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, намира и приема за установено от фактическа и правна страна  следното:

Установява се по делото, че на 21.01.2016 г. рано сутринта в гр.Пловдив, на паркинга на магазин Пени Маркет в ЖК Тракия било установено допуснато по-рано ПТП, за което били подадени сигнали от потърпевши лица. Тъй като на местопроизшествието се намирал регистрационния номер на автомобила, управляван от жалб. Б.П., същият ден по обед били призовани съпричастни към инцидента лица, сред които свидетелите А.А.В. и Н.Й.Б., както и самият П. *** за изясняване на случая. Жалб.П. бил призован от свид. К.С.К. на место в с.Катуница около 10-11часа за явяване в РУП в 13 часа. При призоваването на свид.К. му направило впечатление, че жалбоподателят лъхал на алкохол.

Около 12:50 часа в гр.Пловдив в ж.к.Тракия на ул.Ванче Михайлов № 2- пресечка на ул.Съединение, където се намира сградата на Пето РУП Пловдив, жалб.П.  управлявал лек автомобил - Рено Лагуна с peг. № ..., паркирал в близост и се отправил към Районното, където дежурен бил свид. В.Д.Б., а изчакващ призованите лица отпред бил и свид. К.Д.П.. Във връзка с призоваването се явили и свидетелите А.А.В. и Н.Й.Б., които влезнали в кабинета на П.. Те, заедно с жалбоподателя и свид.П. в кабинета му пристъпили към съставяне на протоколи за отразяване на настъпилото ПТП на паркинга на магазин Пени маркет. Тъй като фактите водели на извод за евентуален причинител на въпросното ПТП от страна на жалб.П., свид.К.Д.П. на длъжност ... към ОДМВР ПЛОВДИВ, С-р Пътна Полиция Пловдив поискал да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол. Освен това на свид.П. жалбоподателят му лъхнал на алкохол. На свид.Б., присъствал в кабинета, П. му се видял отпуснат, не му замирисал на алкохол, но бил рошав, били му подпухнали очите и затова помислил, че е употребил алкохол. Този свидетел, както и свид. А.А.В. потвърждават изрично заявеният от П. отказ да бъде тестван с техническо средство за наличие на алкохол в издишания от него въздух. 

Поради това, актосъставителят К.П. съставил АУАН Г353841/ 21.01.2016 г. против жалб.Б.В.П., затова, че на горепосоченото време и място отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен № ARBA 0084. В АУАН отразил и направената от него констатация, че водачът лъхал на алкохол и имал зачервени очи. Бил му издаден талон за медицинско изследване № 0024236, като жалбоподателят отказал такава, изписвайки в талона „Не желая да давам кръв“  и не се явил да даде кръвна проба, т.е. не изпълнил предписанието за медицинско изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

Вследствие така констатираното нарушение по чл.174 ал. 3 от ЗДвП и въз основа на АУАН на П. било издадено атакуваното НП.

Описаната фактическа обстановка се установява от писмените доказателства, приети по делото – АУАН, талон за кръвна проба, заповед, докладни записки, схема  на Община - Пловдив относно  ситуационен план на гр. Пловдив в района на кръстовище на ул. „Съединение” и ул. „Ванче Михайлов”, копие на материалите по преписка образувана по повод ПТП на 21.01.2016 г. Относно извадки от общодостъпна информация от  Гугъл мапс, които не са писмени доказателства,  приложени на л. 35, л.36 и л.61-62 от делото, е налице единствено информация в глобалната мрежа за комуникация, че Пето РУП Пловдив се води на адрес ул.Съединение №51, както и на ул.Ванче Михайлов №2 в сайта на ОД на МВР Пловдив. Така или иначе от изискания  от Община Пловдив  Ситуационен план на района на РУП се касае за пресечка на ул.Съединение с наименование ул.Ванче Михайлов №2, не ул.Гочо Грозев. При това съдът счита, че се касае за едно и също място като географско разположение, ведно с прилежащите площи и паркинзи, видно именно от приетия по делото Ситуационен план от Община Пловдив /л.39/, в която е обозначена перпендикулярната пресечка на ул.Съединение, където се намира Пето РУП с наименование Ванче Михайлов.

Фактите по делото се установяват и от свиделите  А.А.В., Н.Й.Б., В.Д.Б., К.Д.П. и  К.С.К., които съдът приема за достоверни, обективни и относими, същевремено за незаинтересовани и последователни.

Свид. В.Д.Б. е  разпитан два пъти по делото, тъй като първият му разпит съдържа единствено изявление, че не си спомня, който не се кредитира, а вторият е проведен  относно начините за паркиране и разположението на сгради, паркинг и прилежащи улици до РУП, след постъпилия по делото план на уличната ситуация от Община Пловдив. Същият заявява, че на улица Ванче Михайлов може да се паркира, като единствено първите и най-близко разположени до сградата на Районното управление паркоместа са служебни. Липсва твърдение на който и да е свидетел по случая жалбоподателят да е паркирал на служебно паркоместо. Свидетелят си спомня, че предишният административен адрес на районното бил ул.Ванче Михайлов №2.

Свидетелите А.А.В. и Н.Й.Б. пресъздават обстоятелствата относно времето и място на отказа на П. да бъде тестван с дрегер, както и неговото физическо състояние от втория свидетел, обективирано при описание на фактическата обстановка, за което е разпитан и  актосъставителят П. в качеството на свидетел, както и относно отказа за извършване на тестването за алкохол, обстоятелството, че жалбоподателят паркирал на ул.Ванче Михайлов. Освен, че бил видян от свид.П., че П. паркирал до РУП, последният потвърдил това в разговора помежду им- че е управлявал и дошъл до РУП с МПС. Това обстоятелство не се отрича и от самия жалбоподател – че е управлявал МПС, но твърди,  че е паркирал по-далеч от РУП, за което според него не е имало видимост от районното. Освен, че това твърдение не е доказано, при наличие на преки гласни доказателствени средства – относно това, че е бил видян от свид.П. спирайки в близост, то за нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП няма никакво значение точно къде е паркирал автомобила нарушителят, при положение, че е управлявал същия. В 10-11часа П. ***, също с признаци на употребило алкохол лице, възприет непосредствено от свид.К., чиито показания съдът също кредитира при постановяне на решението по делото. Съставът на нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП предвижда, че Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв.

Следователно елементите от обективната страна, които подлежат на доказване в този процес се следните – субектът на отговорността да е водач на МПС, което несъмнено се установи по делото, както и да е отказал да бъде тестван за алкохол с техническо средство и посредством химическо изследване – кръвна проба, като не изпълни това предписание. Отказът за  тестване с Дрегера категорично също е доказан в производството. В тази връзка не подлежи на доказване в процеса бил ли е   употребил алкохол в случая водачът на МПС. На първо място това не е предвидено в състава на нарушението и на второ място именно затова е предвидена санкцията за виновния водач, който възпрепятства установяването на употребата на алкохол. В случая данните за употребен алкохол от водача П. могат единствено косвено да се изведат от твърденията и впечатленията за това на свидетелите П., К. и Б., за което липсва съмнение в тяхната достоверност, но това не е необходимо, въпреки наличната и по-стара съдебна практика, че пияното състояние може да се установява и със свидетелски показания. Както се акцентира по-горе, за осъществяване на настоящото нарушение е релевантен единствено отказът на водача да бъде установена евентуалната употреба на алкохол.

Във връзка с изложеното следва да се отбележи, че правилно нарушението е извършено на посоченото в АУАН и НП място – гр.Пловдив, ул.Ванче Михайлов №2, защото именно там П. е отказал тестването с дрегер. В тази връзка не е нарице нарушение на процесуалните правила. Такива съществени не се установиха и в хода на цялото административнонаказателно производство. Спазени са процесуалните срокове. Спазени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН относно пълната, непротиоречива индивидуализация на нарушението. Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя, съдът счита, че не е било нарушено правото му на защита, защото още със стартиране на производството е бил наясно с вмененото му административно нарушение.

При така установеното съдът намира, че нарушителят жалбоподателят в производството виновно е извършил нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП, тъй като водач на МПС е  отказал да бъде тестван за алкохол посредством техническо средство, а впоследсвие не се явил и на кръвна проба.

Нарушението е категорично установено, доказано с допустимите средства за това в закона, извършено е виновно от жалб.П., при пряк умисъл. Отразените констатации в съставените в съответствие с разпоредбите на ЗАНН актове имат доказателствена сила до оборването им. В противовес на установените факти по извършеното нарушение не са налице доказателства, дори напротив – събрани са редица писмени доказателства, както и са разпитани пет свидетели, които дават показания в подкрепа на обективираното в НП нарушение.

В конкретния казус относно нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП съдът счита, че наказващият орган правилно е наложил наказанието глоба на жалбоподателя в размер на 2000 лв., както и  лишаването от права в размер на 24 месеца, тъй като именно тези наказания съответстват на данните по делото и са съобразени с обстоятелствата по чл.27 от ЗАНН. Отделно от това наказанията по чл.174 ал.3 са във фиксиран размер. По несъмнен начин се установи, че Б.П. отказал да бъде пробван за алкохол в издишания въздух, както и е управлявал МПС с признаци след употреба на алкохол, за което е бил поканен да бъде тестван с дрегер, но категорично отказал, а впоследствие не се явил и на кръвна проба. Поради това и деянието е с повишена степен на обществена опасност, отчетено от законодателя при визиране на наказанията и техните параметри, защото отказът за тестване може да води до  прикриване на друго виновно поведение с много по-тежки последици, ако  обхваща състава на чл. 343б от НК. Същевременно ако е налице само административно нарушение по чл.174 ал.1 от ЗДвП наказанията са значително занижени спрямо тези при отказа.

 

Следва атакуваното наказателно постановление като правилно, обосновано и законосъобразно да се потвърди от съда.

 

          Мотивиран от гореизложеното, ПРС – V наказателен състав, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН

 

                                                Р   Е    Ш    И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №  16-1030-000157 от 08.02.2016г. на Началник Сектор ПП  към ОДМВР Пловдив, с което на Б.В.П. ЕГН ********** са наложени административни наказания ГЛОБА – в размер на  2000,00 (ДВЕ ХИЛЯДИ) лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ДВАДЕСЕТ И ЧЕТИРИ  МЕСЕЦА за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП.

 

 Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Пловдив пореда на АПК в 14-дневен срок  от получаване на съобщението, че същото е изготвено.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала! МК