АНД 2857/2016 - Решение - 10-10-2016

РЕШЕНИЕ

РЕШЕНИЕ

                                                                          

10.10.2016 г.

             1577                                                                                        гр. Пловдив                      

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Пловдивски районен съд,          ДЕСЕТИ наказателен състав,

          На дванадесети септември,         две хиляди и шестнадесетата година

          В публично съдебно заседание  в следния състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева

Секретар ПЕТЯ КОЛЕВА,

 

като разгледа докладваното от съдията АНД № 2857 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.

          Съдът е сезиран с жалба от „А.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, против Наказателно постановление № 16 – 000847 от 07.10.2015 г., издадено от  Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Пловдив, с което на „А.“ ЕООД гр.Пловдив е наложена имуществена санкция от 2500 лева на основание чл.413, ал.2 от КТ за нарушение разпоредбите на чл.14, ал.1 от ЗЗБУТ, във вр. с чл.186 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при използване на работното оборудване и чл.19 и т.59 от Приложение № 1 към чл.7 от Наредба № 6 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при механично обработване на дървесина.

 С жалбата и в съдебно заседание, чрез пълномощника адв. Д., се иска отмяна на наказателното постановление, като са изложени конкретни доводи. Алтернативно се прави искане за намаляване на имуществената санкция до предвидения законов минимум.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния й представител Началник отдел К., оспорва жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното постановление. Излага подробни доводи по същество.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Наказателното постановление, предмет на обжалване, е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 16 – 000847 /АУАН/ от 10.07.2015 г., с който се констатира, че при извършена проверка на 17.06.2015 г. в цех за преработка на дървен материал, находящ се в стопанския двор на гр.Перущица и стопанисван от дружеството-жалбоподател се установило, че работодателят „А.“ ЕООД не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд на работещите в цеха, като е допуснал да се работи на мобилен циркуляр, който няма разклинващ нож в зоната за рязане и режещият инструмент не е обезопасен с подходяща преграда. Отразено е, че в следствие на това на същия ден работещият на циркуляра К.М. е отрязал два от пръстите на лявата си ръка. Описаното е квалифицирано като нарушение на чл.14, ал.1,  от ЗЗБУТ, във вр. с чл.186 от Наредба № 7/99 г. и чл.19 от Наредба № 6/2004 г., т.59 от Приложение №1 към чл.7 от Наредба № 6.

 По сходен начин нарушението е описано и в рамките на атакуваното наказателно постановление, като и там е посочена същата правна квалификация на установеното.

В качеството на свидетели по делото са разпитана актосъставителят Т., както и описаното като пострадал от трудова злополука лице К.М.. От показанията на свидетелите, които съдът кредитира като логични, последователни и дадени добросъвестно, както и от приложените към делото писмени доказателства по административната преписка и допълнително събраните от съда, се установява, че към 17.06.2015 г. свидетелят М. е работел в дърводелския цех на дружеството-жалбоподател в гр.Перущица – стопански двор на длъжност „общ работник“. На същата дата сутринта бригадирът на свидетеля М. възложил на него и още едно лице, също работещо като общ работник, да сглобят самоделен мобилен циркуляр, който се намирал извън работните помещения, но на територията на цеха под навес, като им предоставил частите и им обяснил кое къде да поставят. След извършване на монтажа свидетелят М. и другият работник решили да изпробват дали машината ще заработи, при което я включили и подали дъска за  изработване на детайли – летви. Тъй като вторият работник не могъл да издърпа дъската, свидетелят М. отишъл да му помогне, като поради получилото се съпротивление от материала, лявата му ръка попаднала в зоната на режещия диск и поради това, че циркулярът не бил снабден с разклинващ нож и предпазител за диска, същата пострадала, като били отрязани втори и трети пръст на ръката. Служителка в „А.“ ЕООД се обадила на тел.112 и съобщила за инцидента, а от Националния спешен център 112 за него постъпило уведомление в ДИТ – Пловдив. Случаят бил заведен като трудова злополука и във връзка с него свидетелят М. бил освидетелстван от ТЕЛК. По повод на инцидента свидетелят Т. посетил дърводелския цех още на датата на настъпването на трудовата злополука и при оглед на циркуляра установил, че същият е самоделен и че не е обезопасен съгласно нормативните изисквания с разклинващ нож и с предпазител за режещия диск. На място била оставена призовка до управителя на дружеството - работодател, като проверката продължила по документи, представени от управителя на 10.07.2015 г., когато в негово присъствие бил съставен АУАН от свидетеля Т.. 

На базата на така установените факти, правилно, както актосъставителят, така и наказващият орган са квалифицирал установеното поведение от страна на работодателя “А.” ЕООД. Нормата на чл.14, ал.1 от ЗЗБУТ включва задължение за юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи, юридическите и физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява временна работа, както и лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие с други, да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места.  В конкретния случай се установява категорично и по този въпрос не се спори, че дружеството – жалбоподател се явява работодател на пострадалото лице, а също и че в това му качество не е изпълнило посоченото задължение за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд касателно работника си К.М.. Разпоредбата на чл.14, ал.1 от ЗЗБУТ е коректно уточнена и с посочване на онези разпоредби от подзаконовата нормативна уредба, които са относими към случая и които възвеждат съответни задължения за работодателите в конкретната сфера дейност и с оглед характера на ползваното работно оборудване. Правилно е отразено, че работодателят не се е съобразил с изискванията на двете специални наредби Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и Наредба № 6 от 25.05.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при механична обработка на дървесина. Не се споделя доводът на жалбоподателя относно това, че разпоредбите от специалните наредби не съдържали правило за поведение, доколкото е видно, че макар и общо формулирани, тези разпоредби съдържат конкретни задължения по организацията на работата, адресирани до работодателите. В тази връзка нормата на чл.2 от цитираната Наредба № 7, както и тази на чл.3 от Наредба № 6 са категорични, че работодателят осигурява прилагането на изискванията на наредбата /Наредба № 7/ за работните места, трудовия процес и при използване на предоставеното работно оборудване и че работодателят предприема всички необходими мерки за осигуряване на здравословните и безопасни условия на труд при механично обработване на дървесина. А въпросните изисквания и мерки са отразени в цитираните в наказателното постановление разпоредби от двете специални наредби. Съгласно тях, движещите се части на работното оборудване, които създават риск от злополуки се ограждат с предпазни устройства / чл.186, ал.1 от Наредба № 7/, като за осигуряване на безопасността и здравето на работещите, в зависимост от оценката на риска се обезопасяват с подходящи защитни прегради зоните на рязане и режещите инструменти / чл.19 от Наредба № 6/, а циркулярите за надлъжно рязане се снабдяват с разклинващи ножове / т.59 от Приложение №1 към чл.7 на Наредба № 6 „Работа извършвана на циркуляри“/.

 В конкретния случай от всички доказателства по делото се установява, че настъпилата трудова злополука е била в причинно-следствена връзка с обстоятелството на неизпълнение от страна на работодателя на нормативните изисквания относно обезопасяването на работното оборудване, а именно поради липсата на разклинващ нож и предпазител за режещия диск на мобилния циркуляр, находящ се в зоната по месторабота на пострадалия работник М., същият е пострадал при работа с машината. В тази насока, независимо от обстоятелството, че в кръга на функциите му, съгласно длъжността му на общ работник, не е влизало изрично право или задължение да работи с мобилния циркуляр, то се установява, че инцидентно на работника е било възложено на работното му място да осъществи монтаж на машината, което логично включва и проверка за това дали същата след монтажа работи по предназначение. Впрочем, дори и да не бе възложена изрично такава дейност на свидетеля М., нарушението пак щеше да е налице, доколкото задълженията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд касаят осигуряване на такива не само на работещите, но и на всички лица, които по какъвто и да било повод се намират в или в близост до работните помещения и площадки и биха могли да бъдат в досег със съответното оборудване, а в случая е категорично установено, че машината е била необезопасена и под напрежение в обекта на дружеството-жалбоподател и дори и да не бе настъпила трудова злополука, наличието на неспазени нормативни изисквания по обезопасяването на режещ електроинструмент осъществява състав на нарушение.  

 

 

 

 

Предвид факта, че се касае до нарушение, осъществено от юридическо лице, то в случая не се издирва въпросът за вината. Затова и правилно, при установено фактическо неизпълнение изискванията на специалния закон и подзаконовите актове по прилагането му, е било пристъпено към реализиране административната отговорност на работодателя.

 Не е основателно възражението на жалбоподателя, че в наказателното постановление липсвало отразяване на ЕГН на управителя на дружеството и негов адрес, доколкото с наказателното постановление е ангажирана отговорността на самото дружество, като работодател, а не на неговия управител, като с посочване на седалището, адресът на управление и ЕИК на дружеството същото е било достатъчно добре индивидуализирано, като няма спор относно това кой е санкционираният субект. 

Неоснователно е и възражението относно липса на отразена дата на извършване на нарушението, доколкото видно от наказателното постановление в същото изрично е отразено, че поради допусната от страна на работодателя работа на необезопасен мобилен циркуляр на конкретно посочена дата 17.06.2015 г.  е настъпила и трудовата злополука. При служебната проверка на съда се установи и че са отразени всички останали, предвидени в нормата на чл.57, ал. 1 от ЗАНН реквизити на наказателното постановление.

 Правилно наказващият орган е посочил приложимата административно - наказателна разпоредба на чл.413, ал.2 от КТ. Законосъобразно, с оглед вида на субекта на отговорността, е определена съответната по вид санкция. Що се касае до размера й, то същият е съобразен с обстоятелствата, визирани в разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и държи сметка за вида и характера на извършеното нарушение, както и настъпилите от него последици, поведението на пострадалия работник и последващото поведение на работодателя. Ето защо и така определена имуществената санкция в размер значително под средния и близо до минималния определен от закона размер се явява и справедлива, като намаляването й до минималния размер, както се иска, не би било съответно на настъпилите в резултат от нарушението вредни последици.

В случая не може да се счете и че нарушението е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, предвид характера на нарушените норми, като, пак предвид последиците на нарушението, напълно неприложима е и нормата на чл.415в от КТ.

          При издаване на наказателното постановление, при служебната проверка на съда, не се установи да са били допуснати нарушения на процесуалните правила, които по своя характер да са съществени, като и АУАН, и наказателното постановление са издадени от компетентни органи и при спазване на предвидените за това срокове. Поради това и с оглед изложеното по-горе следва обжалваното наказателно постановление да се потвърди изцяло.

 

Затова Съдът  

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 16 – 000847 от 07.10.2015 г., издадено от  Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Пловдив, с което на „А.“ ЕООД гр.Пловдив е наложена имуществена санкция от 2500 лева на основание чл.413, ал.2 от КТ за нарушение разпоредбите на чл.14, ал.1 от ЗЗБУТ, във вр. с чл.186 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при използване на работното оборудване и чл.19 и т.59 от Приложение № 1 към чл.7 от Наредба № 6 за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при механично обработване на дървесина.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Пловдивски административен съд по реда на АПК.

 

                                                          Районен съдия:/П/

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! П.К.