АНД 2828/2016 - Решение - 30-05-2016

Решение по Наказателно дело 2828/2016г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 936

гр. Пловдив, 30.05.2016 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНИКА ТАРЕВА

 

                                                                               

          при участието на секретаря Мария Колева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2828/2016 г. по описа на ПРС, III нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.                             

          Обжалвано е Наказателно постановление № НП-10/2016 от 13.01.2016 г. на Началника на РУ на МВР – гр. Хисаря, с което на М.Б.П., ЕГН **********, на основание чл. 257, ал. 1 ЗМВР, е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 100.00  лева за извършено административно нарушение по чл. 64 ЗМВР.

          Жалбоподателят, М.Б.П., представляван от адв. П., обжалва цитираното наказателното постановление и моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно. Оспорва се фактът на извършеното нарушение и изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, като се твърди, че същата не съдържа пълно описание на обстоятелствата, при които се твърди да е извършено процесното нарушение. Поради това се иска обжалваното НП да бъде отменено.

          Въззиваемата страна – РУ на МВР – гр. Хисаря, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

          От фактическа страна се установява следното:

          На 07.01.2016 г. свид. В.Б. – ... при РУ на МВР, гр. Хисаря, посетил адрес в град Хисаря за извършване на полицейска проверка във връзка с постъпил сигнал за настъпило ПТП. На мястото бил установен жалбоподателят П., който при покана от страна на полицейският служител, категорично отказал да представи документ за самоличност. За така констатираното нарушение свид. Б. съставил против жалб. П. АУАН за извършено нарушение по чл. 64, ал. 4 ЗМВР. Въз основа на него било издадено обжалваното наказателно постановление, с което жалбоподателят е бил санкциониран с глоба в размер на 100.00 лева за нарушение на чл. 64 ЗМВР.

          Горната фактическа обстановка съдът намери за установена по несъмнен начин от показанията на разпитания като свидетел актосъставител – свид. В.Б., който в своите показания категорично е потвърдил изложената от него в АУАН фактическа обстановка, и по-конкретно обстоятелството, че при извършена от него полицейска проверка по отношение на жалб. П., във връзка с постъпил сигнал за ПТП, жалбоподателят категорично отказал да изпълни отправено към него разпореждане да представи документ за самоличност. В тази връзка свид. Б. е посочил, че въпреки неколкократно отправената покана в този смисъл, жалб. П. категорично е отказал да представи документ за самоличност, поради което бил отведен в сградата на РУП Хисар, където след справка в ОДЧ, била установена самоличността на жалбоподателя. Настоящият съдебен състав изцяло кредитира тези показания, доколкото същите се явяват последователни, логични и изхождащи от непредубеден доказателствен източник, нещо което не може да се каже за ангажираните от страна на жалбоподателя двама свидетели – свид. К.Ф. и свид. Д.Д.. В своите показания посочените двама свидетели  заявяват, че на процесната дата са били на гости на жалбоподателя и че са наблюдавали случващото се от балкона на жилището му, докато той слязъл до колата си, за да си вземе мобилния телефон, когато именно се появили полицейските служители. Тези двама свидетели потвърждават факта на извършената проверка от страна на полицейските служители и в тази връзка, показанията им, като подкрепени от доказателствата по делото, се кредитират. Не същият извод, обаче, се обосновава по отношение на тази им част, в която свидетелите са отрекли заявеното от свид. Б. твърдение, че жалбоподателят не е представил документите си, напротив – твърдят, че веднага е представил калъфче с документи, най-отгоре на което, според свид. Ф., било СУМПС на жалбоподателя. Настоящият съдебен състав не кредитира тези показаня в тази част, отчитайки наличието на съществени противоречия между показанията на тези свидетели, което се изразява в следното: същите твърдят че са наблюдавали случващото се от балкона на дома на жалбоподателя, който според свид. Ф. се намира на третия етаж, а според свид. Д. - на шестия; отделно от това - свид. Ф. твърди с категоричност, че е видял /и то наблюдавайки от третия етаж, през тъмната част от денонощието, на улично осветление/ СУМПС на жалбоподателя, а по отношение на същото обстоятелство свид. Д. посочва, че не е видяла подобно нещо, тъй като не можело да се види от балкона. Посочените противоречия, на фона и на установената по делото заинтересованост на тези свидетели, като приятели на жалбоподателя, пряко заинтересовани да депозират показания, които да благоприятстват защитната му теза, мотивираха съда да не кредитира показанията им, тъй като освен противоречиви и  необективни, същите се очертават и като нелогични, доколкото е трудно споделима тезата, че жалбоподателят е изпълнил разпореждането на полицейките случители да представи личните си документи и въпреки това същите са го отвели в РУП и са му съставили АУАН за точно обратното.

          Ето защо съдът даде вяра на показанията на полицейския служител, тъй като по делото не се установи причина за обратното, за сметка на показанията на свид. Ф. и Д., поради коментираните по-горе противоречия, които ги очертаха като неубедителни.

          Горната фактическа обстановка и анализът на събраните по делото доказателства обоснвопават следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При служебно извършена проверка съдът намери, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено на формално основание, тъй като същото е било издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. За да достигне до този извод настоящият съдебен състав съобрази следното:

Настоящият съдебен състав констатира, че при ангажиране на отговорността на жалбоподателя П. с издаденото Наказателно постановление, в същото липсва пълно и точно описание на цифровата правна квалификация на извършеното нарушение. В случая в НП като нарушена законова разпоредба е посочена тази на чл. 64 ЗМВР, която обаче съдържа седем алинеи. Като не е посочено конкретно за коя от тях се отнасят фактическите обстоятелства, вменени във вина на жалбоподателя, следва да се приеме, че нарушението е възведено общо под нормата на чл. 64 ЗМВР, което е несъвместимо с формалния характер на административно-наказателното производство и с изискванията на ЗАНН. Посочената норма в нейните седем алинеи регламентира правомощията на полицейските органи да издават разпореждания – писмени и устни, реда и начина за това, съдържанието на разпорежданията, тяхната задължителност за адресатите им, както и процедурата по издаване и обжалването им. Така, докато нормата на чл. 64, ал.1 ЗМВР визира правото на служителите на МВР да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции, без в този текст да е предвидено каквото и да било задължение за лицата, към които е насочено разпореждането, чието неизпълнение да се наказва от закона, разпоредбата на чл. 64, ал. 4 ЗМВР е тази, която вменява в задължение на лицата, към които са насочени разпорежданията на оправомощените служители,  да ги изпълняват, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение.

Видно е, че по-пълна правна квалификация е била дадена в АУАН от полицейския служител, съставил същия, което обаче не може да преодолее липсата на такова посочване в процесното наказателно постановление, доколкото именно с него се ангажира отговорността на жалбоподателя. Ето защо ако в обратната хипотеза констатираната непълнота би могла да се преодолее по силата на нормата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН, в конкретния случай същата не се компенсира със съществуването на по-конкретна квалификация в АУАН, доколкото съгласно императивната разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН в наказателно постановление задължително се посочват нарушените законови разпоредби.

Отделно от гореизложеното следва да се посочи, че НП не съдържа и достатъчно конкретно и ясно описание на фактите, при които е било извършено нарушението. Фактическият състав на чл. 64, ал. 4 ЗМВР, съотнесен и към нормата на чл. 257, ал. 1 ЗМВР, предполагат посочването и установяването на сложен фактически състав, който следва да намери словно описание във фактическата рамка на обвинението с посочването му елемент по елемент, в случая: че извършеното не налага извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, че не застрашава живота или здравето му, както и че разпореждането е направено от съответното лице в изпълнение на функциите му, тъй като в противен случай същото не би било задължително, респ. неизпълнението му не би подлежало на санкциониране.

Ето защо посочването на всички елементи от състава на съответната норма е от съществено значение за преценката на съставомерността на съответното административно нарушение. Липсата на последното ограничава не само правото на защита, но и възможността съдът да прецени налице ли е извършено нарушение и правилно ли е била ангажирана отговорността на съответното лице, респ. извършени ли са всички обективни признаци от състава на съответното вменено във вина нарушение.

Всичко гореизложено обосновава незаконосъобразността на процесното наказателно постановление, поради което същото следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото Съдът прие, че направените в хода на съдебното производство в размер на 10.00 лв., представляващи изплатена сума за пътни разходи на свидетеля В.В.Б., с оглед субсидиарното приложение на НПК, и по-конкретно на нормата на чл.190, ал.1 НПК, следва да останат за сметка на държавата.

 

 

Мотивиран от горното ПРС ІІІ н. с.,

 

 

Р  Е  Ш  И  :

         

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-10/2016 от 13.01.2016 г., издадено от Началника на РУ на МВР – гр. Хисаря, с което на М.Б.П., ЕГН **********, на основание чл. 257, ал. 1 ЗМВР, е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 100.00 /сто/  лева за извършено административно нарушение по чл. 64 ЗМВР.

          ПОСТАНОВЯВА направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 10.00 /десет/ лв., представляващи изплатена сума за пътни разходи на свидетел, ДА ОСТАНАТ за сметка на Държавата.

         

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала! МК