АНД 2471/2016 - Мотиви - 19-12-2016

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ № 1799/11

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ  № 1799/11.11.2016 год., постановено по АНД № 2471/2016г. по описа на ПРС, VІІІ н.с.

 

Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.

 

Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение срещу И.В.Б., роден на *** ***, ***, български гражданин, със средно образование, женен, работещ като ***, неосъждан, ЕГН ********** за това, че на 26.06.2014 г. в гр. Хисаря, обл. Пловдив, по непредпазливост е причинил другиму - на И.И. ***, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата предмишница в долната й част, довело до трайно затрудняване на движението на ляв горен крайник - престъпление по чл. 133, вр. чл. 129, ал. 2 от НК.

Представителят на Районна прокуратура – Пловдив счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че обвиняемият П. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна съставомерните признаци на инкриминираното деяние, предлага същият да бъде признат за виновен в извършването на престъплението по чл. 133, вр. чл. 129, ал. 2 от НК и освободен от наказателна отговорност с реализирането на административно наказателна такава, а именно глоба в минималният предвиден от закона размер.

Обвиняемият И.В.Б., редовно призован се явява лично за съдебното заседание, като в хода на досъдебното производство и в публично съдебно заседание се признава за виновен  по така повдигнатото му обвинение, съжалява за извършеното, като чрез защитника си адвокат С.Ш. моли Съда да го признае за невиновен и оправдае по така повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 133 във вр. с чл. 129, ал. 2 от НК.

Съдът, след преценка изцяло и поотделно на събраните по делото доказателства – устни и писмени – намира и приема за установено следното:

И.В.Б. е роден на *** ***, ***, български гражданин, със средно образование, женен, работещ като ***, неосъждан, ЕГН **********. Досъдебно производство № 223/2014 год. по описа на РУ „Полиция” – гр. Хисаря е образувано и водено И.В.Б., ЕГН ********** за престъпление по чл. 133 във вр. с чл. 129, ал. 2 от НК.

Свидетелката и пострадала И.Д. и обвиняемият И.В.Б. са роднини /леля и племенник/, тъй като Б. е син на сестрата на св. И.Д. – св. М.Б.. Между семействата на двете сестри съществували дългогодишни конфликти, поради спор, касаещ ползването на техен съсобствен имот - двуетажна къща, намираща се в гр. Х., обл. П., ул. „К." **. Първият етаж от къщата бил собственост на св. И.Д. и на него живеела майката на св. Д. и на св. Б. - Е.Б.. На втория етаж живеело семейството на св. Б. и обв. Б., а самата пострадала живеела в гр. Пловдив .

Около 10,00 часа на 26.06.2014 г. на св. Д. се обадила нейната майка /Е.Б./, като й съобщила, че св. Б. и обвиняемият Б. били довели в къщата й непознат мъж и накарали възрастната жена, която в момента била и обездвижена, поради получена фрактура на крака, да подпише някакъв документ, който св. Б. не разбрала с какво съдържание бил.

Към 15.00 ч. на 26.06.2014 г., притеснена какво се случва в съсобствения й имот, св. Д. посетила посочения имот в гр. Х.,  ул. „К." **. Двата етажа на къщата имали общ вход, като за втория етаж се минавало по вътрешно стълбище. Св. Д. пристигнала в къщата сама, управлявайки лек автомобил, като при влизането си направила опит да говори с майка си за станалото по-рано през деня, но Б. била разстроена и не искала да говори по този въпрос. Тогава са. Д. потърсила обяснение за случилото се от сестра си /св. Б./, като за целта се качила, използвайки вътрешното стълбище, на втория етаж.

Сестра й отказала да разговаря с Д. и слязла по стълбите от втория на първия етаж, след което излязла на двора на къщата, откъдето нямала повече видимост към вътрешността на сградата, а само към входа й. Свидетелят Д. видяла, че на площадката на първия етаж, намираща се до входната врата на къщата, имало оставени вещи на семейство Б. - шкафче с обувки и перална машина. Предвид обтегнатите отношения, при които и най- малкия дразнител можел да предизвика скандал,  Д. се подразнила, че пространството, което считала за полагащо й се, се ползвало от семейството на сестра й , поради което решила да премести посочените вещи под нещо като сайвант извън къщата.

Тези действия на св. Д. били забелязани от обвиняемия, който в това време режел дърво в двора на къщата. Б. влязъл вътре за да потърси обяснения от леля си за нейните действия. Св. Д. се намирала в остъклената веранда, непосредствено до вътрешното стълбище на къщата.

Предвид факта , че към инкриминирания момент в остъкленото пространство се намирали единствено пострадалата и обвиняемия, но Съдът намира , че показанията на първата и обясненията на втория са от изключително значение за правилното изясняване на фактическата обстановка, такава , какавтко е била към онзи момент.

Според св. Д. , в този момент нейният племенник се приближил към нея, докато тя била изправена и внезапно й нанесъл силен шамар с дясната си ръка. Така нанесеният от обвиняемия силен удар попаднал в лявата буза на св. Д., като в показанията си пострадалата твърди , че и вследствие на този удар е залитнала назад, паднала и при падането й върху стълбите , които имали и метален парапет , облегнала китката на лявата си ръка на повърхността на първите стъпала като металният стълбищен парапет останал между тялото и лявата ръка на св. Д..Пред настоящия съд пострадалата твърди , че при политането си назад се е била обърнала се надясно и се ударила в железния парапет в лявата страна на ребрата, като ръката й от своя страна се ударила в железния парапет. Според нея силата на удара , нанесен й от обвиняемия била доста голяма, при подпирането й на лявата ръка се получило усукване в областта на китката и съответно изпитала силна болка. От своя страна обв. Б. се стреснал от стенанията й и тръгнал по стълбите нагоре към втория етаж.

От своя страна в обясненията си Б. е категоричен , че на инкриминираната дата действително се е намирал в посочения съсобствен имот, занимавал се из двора, когато забелязал, че неговата майка – св. М Б. излиза от къщата видимо притеснена , а след нея по стълбите слизала и пострадалата. На въпрос към майка си какво се случва , Б. не отговорила , а св. Д., която забързано слизала по стълбите се стъписала , подхлъзнала се на чергите , с които били застлани стъпалата и паднала назад , като същевременно и седнала на едно от стъпалата. Тогава той попитал и нея за случващото се , но в този момент пострадалата се развикала с думите „Олеле, утрепа ме, уби ме !”. Точно в този момент св. Б. била на двора , а бабата на обвиняемия – Е.Б. била на легло , тъй като здравословното й състояние било влошено. Така единствени очевидци , а и участници в случилото се останали само пострадалата и обвиняемия.

 Вследствие на падането, тежестта на тялото на св. Д. била концентрирана върху долната част на предмишницата на лявата й ръка, поради което и именно в тази област се получило счупване. От това травматично увреждане Д. изпитала силна болка в долната част на лявата си ръка, но успяла да се изправи и незабавно си тръгнала от къщата, за да потърси спешна медицинска помощ. Пострадалата отишла до поликлиниката в гр. Хисаря, но там й казали, че в момента нямало травматолог и се налага да отиде до град Пловдив за преглед.

 От поликлиниката в гр. Хисаря Д. се обадила по телефона на сина си - свидетеля Б.Д., на когото разказала, че обв. Б. я бил ударил и тя паднала и си счупила ръката и че сега изпитвала много силни болки, които не й позволявали да чака на гарата влак или автобус до Пловдив. Двамата се разбрали св. Д. да управлява лекия си автомобил до района на завод „Ален мак" в гр. Пловдив, където от своя страна синът й да я чака и оттам вече да поеме управлението на автомобила.След като пострадалата била откарана от сина си в МБАЛ „Пловдив" - гр. Пловдив, била приета в спешен център и й била направена  гипсова имобилизация на лявата ръка.

След като напуснала болничното заведение, св. Д. ***, за да подаде тъжба срещу обв. Б., но там я посъветвали да се обърне или към РУ МВР гр. Хисаря, или към РП Пловдив, поради което св. Д. ***.2014 г.

На следващия ден - 27.06.2014 г. Д. посетила Катедра „Съдебна медицина" при У МБАЛ „Св. Георги" Пловдив, където била освидетелствана от съдебен медик, за което й било издадено СМУ 630/2014 г. /лист 81 от делото/. На 27.06.2014 г. също така св. Д. посетила и доктор - специалист по лицево-челюстна хирургия в УМБАЛ „Св. Георги" Пловдив, който констатирал, че пациентката има дискретна оточност по лявата си лицева половина, видно от приложена по делото бележка /лист 82/.

В хода на наказателното производство е била назначена и изготвена от съдебен лекар и лицево-челюстен хирург комплексна колективна съдебно­медицинска експертиза за установяване на вида, характера и механизма на причиняване на телесните увреждания на св. Д.. В заключението на вещите лица, /л.104-л.109 от досъдебното производство/, се сочи, че на пострадалата Д. са били причинени: 1. Счупване на лява предмишница в нейната долна част и 2. Травматичен оток и контузия на лявата половина на лицето, кръвонасядане в областта на лявата седалищна област и охлузвания по левия горен крайник и левия долен крайник. Според вещите лица тези горепосочени травматични увреждания отговарят по време и начин да са получени, както се съобщава в данните по досъдебното производство, а именно при станал на 26.06.2014 г. инцидент, при който пострадалата е паднала върху стълби след загуба на равновесие вследствие на претърпян удар в областта на лицето. Също така според вещите лица установените контузия и травматичен оток в лявата лицето половина на св. Д. по своя характер са такъв вид увреждания, които могат да се получат и при използвана от извършителя по-голяма сила, която би могла да придаде на тялото инерция дотолкова, че човек да загуби равновесие и да падне на земята. В заключение е посочено, че счупването на лява предмишница в нейната долна част причинява на св. Д. трайно затрудняване на движението на горен ляв крайник за срок повече от един месец, като това трайно затрудняване на движението на горен ляв крайник представлява средна телесна повреда по смисъла чл. 129, ал. 2 от НК.

В съдебно заседание съдебният медик д-р Ц. потвърждава , че действително травматичните увреждания са могли да бъдат причинени на пострадалата по начина , по който тя обяснява. От друга страна обаче крайно неубедително звучат твърденията на експерта , че към момента на прегледа от негова страна не била забелязана т.нар. дискретна оточност в лявата част на лицето й , а и самата пострадала не е съобщила за такава или въобще за някаква болезненост , извън тази по причина на контузения ляв крайник. Експертът твърде колебливо прави опит да посочи на някаква вероятност , въпреки изминалите повече от 12 часа от инцидента до първоначалния преглед, върху лицето на пострадалата да няма каквито и да били следи /дори и такива от „дискретна оточност”/. Според д-р Ц. такива следи могат да бъдат констатирани само от специалист , поради което той лично препратил св. Д. на лицево-челюстен хирург. Едва тук и то само 3 часа по- късно лицево-челюстен хирург – д-р Владимиров констатира някаква оточност. От своя страна експертът , участвал в комплексната СМЕ – д-р Б.П. – доста уклончиво сочи в своето заключение , че коментираната оточност „може” да се прояви до 24ч. след нанасяне на удар, но също така „може” в същите тези времеви рамки да не бъде забелязана от първоначално извършилия преглед съдебен лекар , а това да стане малко по- късно от специалист в областта. Според д-р П. конкретната диагноза „контузия на лявата половина на лицето” няма морфологичен субстрат , т.е. не са налице видими външни признаци за наличие на такова увреждане.

Механизма на причиняване на телесната повреда , въпреки изготвените СМЕ и Комплексна СМЕ, а също така и на базата на събраните устни доказателства от двамата и единствени участници в инцидента, не може да бъде установен по един безспорен и категоричен начин.

Действително обвиняемият категорично отрича да е имал какъвто и да бил физически контакт със своята леля /пострадалата/, и според него увреждането е причинено от „подхлъзване” на пострадалата по застланите с черги стъпала на къщата. Съдът не следва да кредитира тези обяснения , тъй като от една страна представляват защитна позиция на обв. Б., а и това негово твърдение не може да бъде проверено чрез съпоставяне с показанията на други очевидци , тъй като такива към инкириминирания момент не е и имало.

От показанията на самата пострадала също не може да се извлече категоричен извод за механизма на причиняване. Д. твърди , че нейният племенник й е нанесъл удар в лявата половина на лицето, което е довело и до подпиране на лявата ръка , а също така и до принудително сядане върху стълбите ,където се е намирала в този момент. В приетата по делото СМЕ се сочи на наличие на кръвонасядания в областта на лявата седалищна област, охлузвания по левия горен крайник , както и по левия долен крайник, което само по себе си установява евентуално залитане на Д. наляво, падане върху стълбищните стъпала и съответно счупване на лявата предмишница в нейната долна част. От друга страна обаче категорично остава неизяснен самият механизъм на причиняване на увреждането , тъй като начина, който се сочи от пострадалата противоречи на житейската логика. Самата тя заявява , че силният удар в лявата част на лицето й е довел до цялостно завъртане на тялото й по посока на часовниковата стрелка и така променената от ляво на дясно позиция е и причината за настъпилото счупване. В тази насока , съдебният експерт д-р Ц. макар и колебливо, заявява , че такава промяна в позицията на тялото може да настъпи вследствие силен удар, но от наличните данни не се установява категорично да са били налице следи от такъв силен удар в областта на лицето, тъй като при първоначалния преглед е липсвала каквато и да била видима /пък макар и дори дискретна/ оточност по лицето на пострадалата Д..

Съобразно така събраните устни и писмени доказателства, настоящият Съд е на становище , че в конкретния казус не се установи по безспорен и категоричен начин обвиняемият И.Б. да е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на деянието , инкриминирано в текста на чл. 133, вр. чл. 129, ал. 2 от НК и на 26.06.2014 г. в гр. Хисаря, обл. Пловдив, по непредпазливост да е причинил на св. И.Д. , средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата предмишница в долната й част, довело до трайно затрудняване на движението на ляв горен крайник. Не се установи от страна на обвиняемия да са били осъществени сочените в постановлението на РП- Пловдив непредпазливи действия , довели до контузията на пострадалата. Показанията й категорично не кореспондират с обясненията на обвиняемия в частта им дали между тях е имало физически контакт и дали този контакт би могъл да доведе и до твърдения престъпен резултат. Същите следва внимателно да се преценят през призмата на влошените роднински отношения, които от своя страна са довели до ескалация на напрежението на инкриминираната дата.

Действително на базата на така обсъдените доказателства може да се предположи наличието на някаква причинно-следствена връзка между поведението на обвиняемия и причинения травматичен резултат. Но липсата на категорични данни в този насока и съобразно изискванията на чл. 303 НПК, лишават настоящия Съд от възможността да приеме за безспорно и категорично доказано непредпазливо престъпно поведение от страна на обв. Б. , което да е било насочено към св. Д. , а оттам и да е довело до самия престъпен резултат – причиняване по непредпазливост на средна телесна повреда.

Предвид на горното обв. И.Б. следва да бъде признат за невиновен в това на 26.06.2014 г. в гр. Хисаря, обл. Пловдив, по непредпазливост да е причинил на св. И.Д. , средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лявата предмишница в долната й част, довело до трайно затрудняване на движението на ляв горен крайник, като същевременно бъде оправдан в извършването на престъпление по 133, вр. чл. 129, ал. 2 от НК.

Предвид оправдателния диспозитив на решението и на осн. чл. 190, ал.1 от НПК, направените в хода на досъдебното производство и в съдебната фаза разноски в размер на 279лв. и 68ст. следва да се поемат от Държавата.

 

По тези свои съображения Съдът постанови и решението си.

 

 

                           

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Т.М.