АНД 2438/2016 - Решение - 18-10-2016

Р Е Ш Е Н И Е

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 1848

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

18.10.2016 г.                                                                          гр. Пловдив                               

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД         VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

 

На осемнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ  АНТОНОВ

 

Секретар: Милена Георгиева

Като разглежда докладваното от съдията

НАХД № 2438 по описа за 2016 година

                                            

Р      Е      Ш      И :

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 15-1030-006846 от 11.01.2016 г. на Началник Сектор „ПП” към ОД на МВР гр. Пловдив, упълномощен с МЗ 8121з-748 от 24.06.2015 г., с което на В.Р.  Л., ЕГН ********** е наложено административно наказание за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата /съкр. ЗДвП/ и на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 900 /деветстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 11 /единадесет/ месеца, като на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 10 точки, както и за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер в размер на 150 /сто и петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 5 /пет/ месеца  като НАМАЛЯВА размера на наложените наказания съответно на ГЛОБА от 900 /деветстотин/ лева на 500 /петстотин/ лева и от 150 /сто и петдесет/ на 50 /петдесет/ лева, както и размера на наложените наказания лишаване от право да управлява МПС от 11 /единадесет/месеца на 6/шест/месеца и от 5 /месеца/ на 1 /един/ месец.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 15-1030-006846 от 11.01.2016 г. на Началник Сектор „ПП” към ОД на МВР гр. Пловдив, упълномощен с МЗ 8121з-748 от 24.06.2015 г., с което на В.Р.  Л., ЕГН ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

                            

                                                                                                 

                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

 

 

                                                      МОТИВИ:

 

          Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.      

Обжалвано е Наказателно постановление  № 15-1030-006846 от 11.01.2016 г. на Началник Сектор „ПП” към ОД на МВР гр. Пловдив, упълномощен с МЗ 8121з-748 от 24.06.2015 г., с което на В.Р.  Л., ЕГН ********** са наложени административни наказания за следните нарушения: 1. За нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата /съкр. ЗДвП/ на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер на 900 /деветстотин/ лева, лишаване от право да управлява МПС за 11 /единадесет/ месеца и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети общо 10 точки; 2. За нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП е  наложена ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева;  3. За нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП е наложена ГЛОБА в размер в размер на 150 /сто и петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 5 /пет/ месеца.

Жалбоподателят в жалбата си и чрез упълномощения от него процесуален представител в съдебно заседание, заявява, че не оспорва посочените в т.1 и т.3 от наказателното постановление /НП/ нарушения, като единствено моли съда да намали техния размер, а относно нарушението по т.2 от НП представя аргументи за допуснати съществени процесуални нарушения, поради което моли съда да отмени наказателното постановление в тази му част.

Административнонаказващия орган - Сектор „ПП” при ОД на МВР гр. Пловдив, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по делото.

          Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

          Жалбата е подадена в срок, допустима е, но разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

На 13.12.2015г. около 03:19 часа от актосъставителя м. а. К.И.Ц. е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ против В.Р.Л., с ЕГН **********, за това, че на същата дата   в гр. Пловдив, на ул.“Училищна“ № 13, управлява личния си лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № ..., след употреба на алкохол, установено посредством изследване с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510” с № ARBA-0075. Същото отчело, че количеството алкохол в издишвания въздух от Л. е 1,02 промила на хиляда, като на последния бил издаден талон за медицинско изследване № 0357300, което не било осъществено. Проверката от органите на МВР била инцирана, тъй като по-рано същата вечер около 01:20 часа В.Л. при движение с несъобразена скорост загубил контрол над собственото си МПС и блъснал паркирания отдясно на платното на ул. „Обнова” № 22 л.а. „Шкода” с рег. № ..., с което допуснат ПТП с материални щети, след което не уведомил компетентната служба на МВР и напуснал местопроизшествието. По – късно нарушителят бил открит от органите на МВР, като му бил съставен АУАН  № 15-1030-006846/13.12.2015г./бланков № 466309/, в който било отразени извършените от Л. нарушения на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, на чл.20, ал.2 ЗДвП и на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Нарушителят вписал, че има възражения, но такива не постъпили в законоустановения срок по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН. Поради всичко това и въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление.

 Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на свид. К.И.Ц. дадени пред настоящия състав и от писмените доказателства, представени по делото, които Съдът възприема и кредитира като логични, обективни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си.

         След като се запозна с всички представени по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира следното от правна страна:

Правилно и обосновано, след като е преценил доказателствата по административната преписка, административния орган е подвел извършените от Л. нарушения по точки 1 и 3 от НП под нормата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП. Първата разпоредба забранява на водача на моторно превозно средство да управлява ППС под въздействието на алкохол, а съгласно чл.174, ал.1 от ЗДвП законоустановения праг на това нарушение е 0,5 на хиляда. В случая при жалбоподателят е установен алкохол в кръвта 1,02 на хиляда в издишвания от него въздух при изпробването му с техническо средство по време на проверката, извършена на 13.12.2015г. Разпоредбата на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП предвижда, че водачът на пътно превозно средство, който е участник в ПТП, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието, което Л. не е сторил. Безспорно се установи от доказателствената маса, че на процесната дата жалбоподателят е допуснал горепосочените нарушения, като самият той не ги оспорва, а напротив, лично ги потвърждава и в жалбата си и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, вследствие на което съдът намира, че при събраните доказателства, жалбоподателят в качеството си на водач, следва да понесе административно наказателна отговорност.

Настоящият състав на съда констатира, че наложените на основание чл.174, ал.1 и 175, ал.1, т.5 от ЗДвП наказания за нарушенията съответно  по  чл.5, ал.3, т.1 и чл.123, ал.1, т.1от ЗДвП се явяват завишени, като наказващия орган не е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл.27 ЗАНН и е определил наказанията в размер над законовия минимум, съобразно установеното в санкционните разпоредби. При преценка на всички отегчаващи и смекчаващи обстоятелства по случая - предвид обществената опасност на нарушителя и нарушението, обстоятелството, че същото е извършено за първи път, факта, че нарушителя си е признал вината и е съдействал на органите на МВР, липсата на други констатирани и санкционирани нарушения по ЗДвП и ППЗДвП, които да се определят като тежки, съдът намира, че е налице превес на смекчаващите спрямо отегчаващите обстоятелства, поради което предвидените наказания за Л. следва да бъдат изменени и определени в следния размер: по точка 1 от НП наложената глоба в размер на 900 лева следва да се измени на глоба в размер на 500 лева и наложеното наказание лишаване от управление на МПС за срок от 9 месеца следва да се измени на лишаване от управление на МПС за срок от 6 месеца; по точка 3 от НП наложената глоба в размер на 150 лева следва да се измени в размер на 50 лева, а лишаването от правоуправление на МПС за срок от 5 месеца на 1 месец.

          С Наказателното постановление на Л. са отнети 10 контролни точки, съобразно изискванията, посочени в НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, издадена от министъра на вътрешните работи, поради което в тази си част обжалваното наказателно постановление следва да също да бъде потвърдено.

Относно нарушението по т.2 от НП, макар безспорно да се установи, че на процесната дата жалбоподателят при управление на собствения си автомобил е блъснал друг паркиран такъв на ул. „Обнова” № 22,  съдът намира, че както при съставяне на АУАН, така и при издаване на НП, което изцяло преповтаря констатациите от акта, са допуснати, съществени процесуални нарушения, които опорочават обжалвания резултат и налагат неговата отмяна на това основание. Налице е неяснота относно описанието на  нарушението по т.2 от НП и най-вече – на обстоятелствата около неговото извършване. От описанието на нарушението в НП може да се заключи, че според АНО /административно-наказващия орган/ нарушението на Л. се изразява в това, че същият е причинил ПТП, тъй като се е движил с несъобразена скорост. Не става ясно обаче защо АНО е възприел, че Л. се е движил с несъобразена скорост и най-вече – с кои или кое обстоятелство от алтернативно и неизчерпателно посочените в нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП същият не е съобразил скоростта на движение на МПС. В НП са изброени някои от алтернативно посочените в нормата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП хипотези – „несъобразяване с атмосферните условия, релефа, с условията за видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства“. Първо - прави впечатление, че АНО не е цитирал цялата нормата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, а посочва само част от неизчерпателно посочените в нея хипотези. Така например остават извън посочения цитат факторите „състояние на пътя“, „състояние на превозното средство“, „превозван товар“, „характер на движението“, които иначе се съдържат като възможности в нормата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Това  би следвало да означава единствено, че според АНО тези фактори не са сред обстоятелствата, които Л. не е съобразил при предприемане на скоростта, с която се е движил на посочения пътен участък.

Същественото обаче е, че не е мотивирано от страна на наказващия орган останалите изрично цитирани в НП фактори, които жалбоподателят не е съобразил. В НП не е посочено  какви са били конкретните атмосферни условия, за да се прецени съобразена ли е скоростта на Л. с тях или не. Не е конкретизиран релефът на местността, нито условията на видимост /мъгла, осветеност и т.н./, още по-малко пък интензивността на движение, за да се извърши преценка за обоснованост на наложеното административно наказание. Единствено с оглед часа на извършване на нарушението /01.20 – 03.19 часа/ може да се предположи, че времето е било тъмно /т.е. в тъмната част на денонощието/. Тези обстоятелства обаче не са посочени в НП, а това създава крайна невъзможност не само нарушителят да разбере за какво точно се санкционира, но и е пречка за съда да извърши коректна законосъобразна проверка на отразените в НП обстоятелства – доколко се доказва скоростта му да не е била съобразена с атмосферните условия, с релефа на местността, с условията на видимост и т.н. Нещо повече – крайно недопустимо е при мотивиране налагането на административна санкция да се посочат неизчерпателно всички релевантни обстоятелства, както е в настоящия казус – АНО е отразил, че скоростта на водача не е била съобразена  „… и с др. обстоятелства“, без да посочва кои са тези други обстоятелства. А ясно е, че тези обстоятелства също биха подлежали на проверка от страна на съда. Това ограничава правото на нарушителя за защита, тъй като реално не знае по които обстоятелства да се защитава.

Нормата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП въвежда общо задължение за водачите с кои фактори да се съобразяват при избиране скоростта на движението. Вместо това наказващият орган се е задоволил да препише текстовата част на сочената за неспазена норма, при това частично и неконкретно, без да изпълни задължението си по чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В този смисъл основателно се явява и наведеното в жалбата възражение и отмяната на наказателното постановление в тази му част.

         Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.

 

 

 

 

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.Р.