АНД 2433/2016 - Решение - 27-10-2016

РЕШЕНИЕ №

РЕШЕНИЕ №1688

Град Пловдив, 27.10. 2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският Районен съд, двадесет и първи наказателен състав в открито съдебно заседание на десети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

При секретаря Виолина Шивачева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2433 по описа на Районен съд- град Пловдив - ХХІ-ви наказателен състав за 2016 година, намира и приема за установено следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 15-1030-006765, издадено на 04.01.2016 год. от Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР - град Пловдив, издадено по отношение на лицето В.Г.Г., ЕГН **********, живущ на адрес ***, с което за осъществено административно нарушение на чл. 50, ал.1 от Закон за движението по пътищата /съкр. ЗДвП/ на основание чл. 179, ал.2 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева” и за административно нарушение на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП административно наказание „глоба в размер на 100.00 /сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца”.

Жалбоподателят, в жалбата пред съда моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно поради това, че не е усетил да се е ударил в преминаващия по път с предимство автомобил, както и поради наличие на съществени процесуални нарушения на водения административнонаказателен процес. Алтернативно навежда доводи за маловажност на нарушението и приложението на чл.28 от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. В съдебно заседание не се явява, а се представлява от  процесуалният си представител адв. Д.И., който ангажира гласни и писмени доказателства. По същество дава мнение, че административните нарушения не са били установени по един безспорен и несъмнен начин, поради което моли атакуваното НП да бъде отменено.

Въззиваемата страна – началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – гр. Пловдив, не изпраща представител в съдебно заседание и не взима отношение за законосъобразност на издаденото НП.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от  наказаното лице, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

На 28.11.2015 година около 16.50 часа жалбоподателят се движел със собственото си МПС „Волво С 60 2.0 Т” с рег. № ** по бул. „България” в гр. Пловдив. При навлизане в кръстовището на бул. „България” и бул. „Цар Борис  III Обединител” – в посока запад не пропуснал движещия се по път с предимство л.а. „Ситроен” с рег. № **, вследствие на което го ударил в задната му дясна част и причинил ПТП с материални щети, след което напуснал местопроизшестивето без да спре и да окаже съдействие за вредите от него. Пострадалите от ПТП подали заявление за случилото се до с-р „ПП” на МВР-Пловдив, като преписката била разпределена на свидетеля Й.К., заемащ длъжността „**”. Той снел саморъчни обяснения от подалия сигнала. След като се запознал с жалбата, протокола за ПТП и установил регистрационния номер на предизвикалия произшествието автомобил, собственикът на последния бил призован в управлението, където бил запознат с постъпилото оплакване, при което жалбоподателят не оспорил случилото се, а си признал и се подписал на съставеният протокол за ПТП №1496787/19.02.2015г. На база установеното свидетелят К. преценил, че в случаят се касае за осъществени от Г. административни нарушения на разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, буква „А” от ЗДвП, затова в негово присъствие съставил АУАН с бланков №346427/03.12.2015 година, който той подписал с възражението, че не усетил, че е имало удар и затова продължил. В последствие не постъпило писмено възражение по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН. На база на издадения АУАН било издаденото и атакуваното НП, което е връчено на 29.02.2016 година.

Горната фактическа обстановка се изяснява от събраните гласни доказателства- показания на актосъставителят К. и на свидетелите П.С. и О. Х.. Свидетелят К. заявява в съдебно заседание, че си спомня случая и че поддържа акта, който е съставил. В показанията си актосъставителят разяснява, че случаят се е касаел за ПТП с напуснал участник, като след произшествието свидетелят е снел обяснения и от двамата участници и след извършен оглед на автомобилите установил нарушителят, който си признал вината. В качеството си на свидетел П.С. заявява, че са познати с жалбоподателят и живеят в едно село, като в деня на произшествието са се прибирали с автомобила на В.Г., когато кола им препречила пътя, тъй като спряла на пешеходна пътека, за да пропусне преминаващи пешеходци. От разпита на пострадалата от ПТП свид. О. Х. става ясно, че тя заедно с мъжа си са пътували в лекия си автомобил „Ситроен” с рег. № **, като след като са спрели на пешеходната пътека на „колелото на Панаира” отдясно ги е ударил автомобил, който след като ги е отместил от мястото им на платното си продължил по пътя без да спре. Впоследствие пострадалата е присъствала при съставянето на акта на нарушителят, като потвърждава, че последният не отричал нарушението си, но не бил усетил удара. Съдът кредитира тези свидетелски показания, като счита че те са обективни, логични, обстоятелствени и непредубедени. Налице са дребни противоречия между свидетелските показания, дадени в съдебното следствие пред съда, което обективно се дължи на изминалото време и различните психо- физически нагласи на участниците, но те по своята същност изясняват основните факти, включени в предмета на доказване. Горната фактическа обстановка се изяснява и от приобщените по делото писмени доказателства: НП и АУАН в оригинал с разписки за връчването им, копие от протокол за ПТП №1561460/03.12.2015година, справка за нарушител, водач на МПС, копие от заповед за оправомощаване №8121з-748/24.06.2015г на МВР.

На база така установените фактически обстоятелства, след преценка на събраните доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът намира следното от правна страна:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в кръга на службата му видно от Заповед № 8121з-748/24.06.2015г. В резултат на  проведената служебна проверка и контрол настоящата съдебна инстанция констатира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на НП, които да обуславят неговата незаконосъобразност в частта му, касаеща пункт 1 от него. В съставеният административнонаказателен акт е дадено точно описание на извършеното административно нарушение, неговия автор и са посочени нарушените законови разпоредби. Даденото фактическо описание на административното нарушение, на обстоятелствата, при които е осъществено, място на извършването му и на основата на какви доказателства е законосъобразно. Безспорно от събраните гласни доказателства е изяснено неправомерното поведение на жалбоподателят като водач на МПС, който е годен субект на административнонаказателната отговорност. По категоричен начин се установява, че на посоченото място и дата при управление на лек автомобил „Волво С 60 2.0Т” с рег. № **, на регулирано с пътни знаци кръстовище не е изпълнил задължението си да спази правилата за предимство, не е пропуснал движещия се по път с предимство л.а. Ситроен” с рег. № **, при което е причинил ПТП. Поради това законосъобразно е била ангажирана административно-наказателната му отговорност за нарушение на разпоредба на чл. 50, ал.1 от ЗДвП. Безспорно се установи от показанията на разпитаните по делото свидетели, а и не се оспорва от жалбоподателя, че действително той не е спазил правилата за предимство и е причинил ПТП с автомобил, който не само не му е препречил пътя, а напротив, движел се е по път с предимство и е спрял на пешеходна пътека, за да пропусне преминаващите пешеходци. С поведението си Г. е нарушил разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗДвП, която го задължава на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, да пропусне пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. В допълнение, действително, редовно съставените АУАН, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, се ползват с доказателствена сила, като констатациите, отразени в този по настоящото дело не са оборени от жалбоподателя, а напротив, потвърждават се от всички доказателства по делото. В конкретният случай поведението на водачът на автомобила, се е изразило в несъобразяване с посочените задължения. В атакуваното НП са посочени всички необходими факти, които квалифицират административните нарушения. По несъмнен начин са конкретизирани осъществените неправомерни действия на водача на МПС, за които е потърсена отговорност от жалбоподателя. Той е могъл да разбере тези обстоятелствата, при които са осъществени вменените му нарушения, както и в какво точно се е изразило съответното неправомерно поведение, коя норма е нарушена и срещу какво би следвало да организира защитата си. Спазени са изискванията на чл.57, ал.1, т.1-10 от ЗАНН. Няма съществено опорочаване на административнонаказателния процес, което да е довело до неприемливо ограничаване на правото на защита на жалбоподателя. Посочените в жалбата възражения не отговарят на събраните доказателства и касаят изявя на изначалната защитна позиция на нарушителя. Правилно и законосъобразно е преценено, че не са налице основания случая да бъде определен като маловажен по смисъла на чл.28 б.”а” от ЗАНН, защото се касае за деяние с по – висока степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случай. Били са налице безспорни предпоставки за налагане на административни наказания. Законосъобразно наказващият орган ги е определил в един среден размер, предвиден в разпоредбите на чл.179, ал.2 от ЗДвП, тъй като видно от приложената по делото Справка за нарушител/водач това съвсем не е първо и изолирано за жалбоподателя нарушение. Наложеното му наказание е съобразено с изискванията на чл. 27 от ЗАНН и е отчетена обществената опасност на деянието и на дееца. Така определеното наказание в най – пълна степен ще спомогне да се изпълнят целите на административното наказание по смисъла чл.12 от ЗАНН – да се поправи и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и ще въздействува възпитателно и предупредително и върху останалите членове на обществото. Предвид изложеното атакуваното НП е издадено законосъобразно в тази си част и следва да бъде потвърдено.

По отношение на пункт 2 от издаденото НП, касаещо вмененото на жалбоподателят административно нарушение по чл.123 ал.1 т.3 от ЗДвП съдът констатира, че то не е било установено по един категоричен и несъмнен начин. Твърди се от административно наказващият орган, че Г. като водач на МПС самоволно е напуснал произшествието, с което не е изпълнил вмененото му задължение по чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП, която разпоредба сочи, че когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието. В случаят тези обстоятелства се опровергават от събраните гласни доказателства. Така свидетелят Стойчева е категорична, че ударът не е усетен от жалбоподателят, което се потвърждава и от показанията на пострадалия участник в ПТП. Ето защо, преценявайки механизма на извършеното административно нарушение, актосъставителят, а в последствие и наказващият орган не са дали пълно, ясно и подробно описание на обстоятелствата, при които е осъществено това административно нарушение. Посочено е в двата административни акта, че жалбоподателят като водач на МПС не е оказал съдействие за установяване на вредите от настъпилото произшествие, което не отговаря на обстоятелството, че той доброволно се е явил в съответното полицейско управление, предоставил е автомобила за оглед и в последствие за това е издаден и протокол за ПТП. Ето защо, липсва виновно поведение от водача по смисъла на чл. 7 ал.1 от ЗАНН. В настоящият случай издаденият протокол за ПТП, както и свидетелските показания опровергават твърденията на наказващият орган, че жалбоподателят не е оказал съдействие за установяване на вредите от ПТП. С непосочването на всички обстоятелства, касаещи вмененото на Г. административно нарушение наказващият орган е нарушил изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, задължаващо го да даде описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Налице е липса на задължителен реквизит в тази част на атакуваното НП, което ограничава съществено правото на защита на нарушителя и води до незаконосъобразност на атакувания административен акт в тази му част. Правото на защита е едно лично право, за което държавните органи са задължени да спазват вменените им административно – наказателни процедури. С непосочването на всички обстоятелства съществено е ограничено правото на защита на Г., а именно да разбере в какво конкретно негово поведение се е отразило напускането на местопроизшествието и неоказването на съдействие за установяване на вредите, още повече, че той се е отзовал веднага на разпореждането на полицейските органи и е предоставил  управляваният от него автомобил да проверка.
Процесуалните гаранции за за осъществяване на това право на защита са процесуалните правила, уреждащи задължението на държавните органи, които ръководят административно - наказателното производство да гарантират изпълнението на онези техни задължения, които създават необходимите условия за пълноценно реализиране на правото на защита. В случаят с непосочването на всички обстоятелства се е стигнало до неизпълнение на това задължение от страна на административно – наказващият орган и до незаконосъобразност на атакуваното НП в тази му част, поради което то следва да бъде отменено
.

Ето защо на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 15-1030-006765, издадено на 04.01.2016 год. от Началник сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР - град Пловдив, издадено по отношение на лицето В.Г.Г., ЕГН **********, живущ на адрес ***, като ГО ПОТВЪРЖДАВА в частта, в която за осъществено административно нарушение на чл. 50, ал.1 от Закон за движението по пътищата на основание чл. 179, ал.2 от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева” и ГО ОТМЕНЯ в частта, в която за административно нарушение на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП е наложено на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП административно наказание „глоба в размер на 100.00 /сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца”.

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му до страните пред Административен Съд –Пловдив по реда на АПК.

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА

В.Ш.