АНД 2365/2016 - Решение - 07-10-2016

РЕШЕНИЕ №…

РЕШЕНИЕ № 1566

Град  Пловдив, 07.10.2016 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивският Районен съд, Двадесет и първи наказателен състав в открито съдебно заседание на осми септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

При секретаря Виолина Шивачева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2365  по опис на Районен съд- гр. Пловдив – ХХІ н.с. за 2016 година, за да се произнесе, приема за установено следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 16-000922, издадено на 14.03.2016г. от Директора на Дирекция ‘’Инспекция на труда’’ гр. Пловдив, с което на Едноличен търговец  ЕТ „**”, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, представлявано от собственика И. Д.М., с което за извършено административно нарушение на чл.281 ал.3 от Кодекса на труда /съкр. КТ/, вр. чл.204 ал.1 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и  безопасни условия на труд на работното място и при използване на работното оборудване /ДВ бр.88/99г./, вр. чл.55 т.2 от Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения/ ДВ бр.73/2010г./, е наложено  на основание чл.413 ал.2 от КТ административно наказание „имуществена санкция в размер на 5000.00 /пет хиляди/ лева”. 

Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно по доводи, изложени в жалбата. Редовно призован, в съдебно заседание се явява процесуалният му представител адв. М.Г., която поддържа жалбата и ангажира гласни и писмени доказателства. По същество дава становище за отмяна на атакуваното НП поради липса на извършено административно нарушение.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание, за нея се явява юрисконсулт К., която оспорва подадената жалба и ангажира гласни и писмени доказателства. По същество не дава становище за законосъобразност на атакувания административен акт.    

Съдът, като съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от пълномощник на административно наказаното лице, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна. 

От фактическа страна, след като прецени събраните в хода на проведеното съдебно следствие гласни и писмени доказателства, съдът прие за установено следното:

На 20.11.2015г.  в с.Царацово, обл.Пловдив в обект „цех за метални изделия”, стопанисван от ЕТ „**- И. ***, работника И. Д.М., на длъжност „**” при жалбоподателя предприел самоволно технологичната операция „обръщане детайла”, без за това да му е възложена съответната дейност и той да има правоспособност за това повдигателно съоръжение. Така същият чрез мостови кран, едногредов, с товароподемност 5 тона и рег. № 411ПС458, използван, не изпълнил даденото му на сутрешния инструктаж по безопасност разпореждане от свидетеля Н.К., заемащ длъжността ** при жалбоподателя, да не използва повдигателното съоръжение поради отсъствие на служителя, който единствен имал правоспособността да го управлява, и по собствена инициатива предприел обръщането на металният детайл. При това му неправомерно действие се стигнало до изпускането на детайла, който го затиснал и той починал на място. На 20.11.2015 г. бил подаден сигнал на телефон 112 за станалата злополука. Затова около 11.20 часа била извършена физическа проверка от свидетелят И.Л., заемащ длъжността „**” към Дирекция "Инспекция по труда" – гр. Пловдив, касаеща изясняване причините за настъпилата злополука. Извършен бил оглед на мястото на произшествието, като били снети обяснения за случилото се от присъствуващи на инцидента работници, след което била направена проверка на документи на търговеца, касаещи безопасните условия на труд. При проверката свидетелят Л. възприел, че ЕТ „**” е осъществил административно нарушение по чл.281 ал.3 от КТ, вр. чл. 204, ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работното място и при използване на работното оборудване /ДВ, бр.88/99 г./, вр. чл. 55 т.2 от Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения /ДВ бр.73/2010г./. Затова на 03.12.2015г. бил съставен АУАН №16 – 000922 в присъствието на представляващия търговеца И. Д.М., който се запознал със съдържанието на акта и го подписал с възражение.. Срещу така съставения АУАН  от страна на жалбоподателя постъпили по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН писмени възражения с вх.№283364/08.12.2015година, в които той оспорвал авторството на вмененото му административно нарушение и приложил писмени доказателства. Въз основа на АУАН, без да обсъди постъпилото писмено възражение, а само с едно бланкетно изречение, че го е разгледал, административно – наказващият орган издал атакуваното НП, което било връчено на 31.03.2016г.. Междувременно започнало и наказателно производство по досъдебно производство №223/2015година по описа на ОСО при ОП-град Пловдив срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.123 ал.1 от НК, свързано с изясняване на причините за настъпилата смърт на работника И. М..

Тази фактическа обстановка се установява от приложените по административно – наказателната преписка и от събраните в съдебното следствие гласни доказателства, касаещи показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели. Съдът дава вяра на показанията на актосъставителя Л., макар същите да не допринасят за установяване на административното нарушение, а  служат само за потвърждаване на така описаната в АУАН  и НП фактическа обстановка, възприета от контролните органи.   Съдът кредитира показанията на свидетелите Н.К. и А.Х., като обективни, последователни и непротиворечащи на събрания по делото доказателствен материал.  От показанията и на двамата свидетели се установява, че работата с мостови кран, се изпълнява от правоспособни кранисти/машинисти, а загиналият работник не е имал право да извършва каквато и да е дейност с кран, не му е провеждан инструктаж специално за работа с него и не е имал нареждане да изпълни работа, извън обхвата на длъжностната му характеристика, в каквато посока са и писмените доказателства. И двамата свидетели обясняват, че вероятната причина за станалата злополука е проявена от страна на загиналия работник самоинициатива. Установява се и от събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства: НП и АУАН в оригинал с разписки за връчването им, писмено възражение с приложени писмени доказателства, общо 41 броя, копие от книга за инструктаж на работниците при ЕТ”**” за периода 18-20.11.2015година вкл., справка рег. №7554/15 от 15.06.2016година на ОП- гр. Пловдив, копие от заповед за оправомощаване №3-0058/11.02.2014г. на Изпълнителен директор на ИТ-София.

При така установените фактически обстоятелства, след преценка на събраните доказателства съдът намира следното от правна страна: При проведения административно - наказателен процес е допуснато съществено, неотстранимо нарушение на процесуалните правила, обуславящо незаконосъобразност на проведеният административно – наказателен процес и отмяна на издаденото НП. То се е изразило в непълно описание на обстоятелствата, въз основа на които се счита, че е извършено административно нарушение, а в тази посока не се доказва установено ли е то по категоричен и несъмнен начин, а от там и авторството, респективно годен субект ли е на вмененото административно нарушение  ЕТ „**”.  Дадената от наказващия орган трактовка на обстоятелствата, при които е осъществено вмененото административно нарушение противоречи на доказателствата, които са приети във връзка с проведената проверка. От приложения по административно – наказателната преписка, ревизионен акт №8/18.09.2015г., относно извършен периодичен преглед на въпросния „кран мостов едногредов” се установява, че същият е в добро техническо състояние, а персоналът /общо петима души машинисти на мостови кранове/ боравещ с него – правоспособен. С доказателствата по делото, гласни и писмени – Книга за инструктаж, Протокол 11.02.2013г., Списък на категории работници и служители от 01.07.2014г., Инструкции за безопасни и здравословни условия на труд, Списъци за проведен инструктаж засвидетелстват, че е изпълнявана работа именно от тези компетентни работници при спазвани и предлагани безопасни и здравословни условия на труд. Действително по делото се установи, че в деня на злополуката са отсъствали машинисти, които да работят с мостови кран, но не е изследвано при какви обстоятелства загиналият работник И. М., на длъжност „**”, е поел работа, за която не е бил специално инструктиран, още повече, че същата не влиза в длъжностната му характеристика и компетенция. От събраните по делото доказателства, не се установява ЕТ „**”, в качеството си на работодател, или друг работник/служител – висшестоящи на загиналия работник, да са наредили извършване на техническата операция от неправоспособното лице, за да бъде основателно привлечен към административно – наказателна отговорност жалбоподателя. Напротив, с оглед приложения по делото трудов договор на И. М. с ЕТ „**, както и от показанията на свидетелите Н.К. и А.Х. се установи, че загиналият работник сравнително в кратък прериод преди злополуката е постъпил на работа, което несъмнено говори за много по-малко опит в практиката в цеха и недостатъчно добро познаване на правилата  във вътрешния трудов ред от негова страна. Тези обстоятелства обективно предполагат и изясненият по един несъмнен начин факт за проявена от него самоинициатива, в разрез с  компетенцията му и проведените инструктажи за безопасност. Тези обстоятелства, не са били изяснени от контролните органи при проверката и не са били отразени в съставените въз основа на нея административни актове. В тази връзка следва да се отбележи, че АУАН не създава презумпция за виновност на дадено лице, а по своята същност той следва да бъде един обоснован административен акт с необходимите за това доказателства, а не както е в настоящия случай. В последствие наказващият орган не е изпълнил изискванията на чл.52 ал.4 от ЗАНН, която го задължава, преди да се произнесе по преписката, да проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. Това негово задължение е неотменимо във всеки един случай, като то следва да доведе до обоснованост на издаденото НП. Като не е съобразил събраните по делото писмени доказателства и не е изследвал обстоятелствата около станалата злополука,  той е съставил един необоснован, а от там и противоречащ на изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН административен правораздавателен акт. Това обстоятелство безспорно е ограничило правото на защита на жалбоподателя, а именно да разбере въз основа на какви обстоятелства се търси от него административно – наказателна отговорност. Липсата на този задължителен реквизит води до незаконосъобразното му санкциониране. Неизпълнението на горепосочените задължителни изисквания по съставяне на АУАН и НП и  след преценка на целия съвкупен доказателствен материал,  съдът стига до категоричния извод, че по същество така констатираното административно нарушение е недоказано и няма проявено от страна на жалбоподателя противоправно поведение. Предвид това издаденото НП №16-000922, издадено на 14.03.2016г. от Директора на Дирекция „Инспекция на труда’’ гр. Пловдив,  се явява незаконосъобразно и неправилно и като такова следва да се отмени.

Ето защо на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Съдът

 РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно Постановление № 16-000922, издадено на 14.03.2016г. от Директора на Дирекция ‘’Инспекция на труда’’ гр. Пловдив, с което на Едноличен търговец  ЕТ „**”, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: ** представлявано от собственика И. Д.М., с което за извършено административно нарушение на чл.281 ал.3 от КТ, вр. чл.204 ал.1 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и  безопасни условия на труд на работното място и при използване на работното оборудване /ДВ бр.88/99г./, вр. чл.55 т.2 от Наредба за безопасна експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения/ ДВ бр.73/2010г./,  е наложено  на основание чл.413 ал.2 от КТ административно наказание „имуществена санкция в размер на 5000.00 /пет хиляди/ лева”.

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му до страните пред  Административен съд - Пловдив по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА

В.Ш.