АНД 2234/2016 - Решение - 27-05-2016

Решение по Наказателно дело 2234/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е  

922

 

гр.Пловдив, 27.05.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - IX наказателен състав в публично заседание на двадесет и осми април, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ

 

при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА 

като разгледа АНД № 2234/2016г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 3974 от 16.03.2016г. издадено от А. Г. М., на длъжност ***, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна Инфраструктура“ – гр.София, с което на Т.Д.Ч., ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл.53, ал.1 от Закон за пътищата е наложена административно наказание - глоба в размер на 2 000 лв.  (две хиляди лева), за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, бук.„а“ от Закон за пътищата.

В жалбата се застъпва становище, че наказателното постановление е  незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон, върху неверни и недоказани факти, като предлага същото да бъде отменено изцяло. В писмено становище, както и взимайки становище по същество, процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат С. посочва, че не е установено със съответните доказателства движението на превозното средство, като същото се е намирало спряло на пътя от Цалапица за Пловдив към момента на проверката. Сочи още, че не е доказана годността на средството за измерване към момента на нарушението, че лицето, използвало електронната везна е минало обучение и има такава компетентност, което се отнася и до ролетката Р05. Застъпва становище, че следва да се докажат всички елементи от състава на нарушението – вид и характеристики – брои оси, товароносимост и др. на камиона и ремаркето, да се представят иззети документи за това какъв товар и от къде е товарен, като в случая е представена само кантарна бележка. Поддържа, че по т.1 не са направени верни правни изводи, доколкото съгласно свидетелките показания гумите на превозното средство са били двойни и окачването – пневматично, в който случай максималното натоварване на оста е 19 тона, а не 18 тона, съответно има претоварване, но от 505кг., а не 1505кг., както е счетено от административнонаказващия орган  посочено. Посочва още, че в наказателното постановление са описани две нарушения, въпреки което е наложено едно наказание, в нарушение разпоредбата на чл.18 от ЗАНН. Поддържа и становище, че не е посочена правилно санкционната норма, като е отразена чл.53,ал.1 от Закона за пътищата, а не точната чл.53,ал.1, т.2 от същия закон. Сочи съдебна практика, както и взема становище, че нарушението не може да бъде вменено във вина на жалбоподателя, а отговорност следва да носи лицето, което извършва превозва - превозвача, като в случая неправилно наказанието е наложено на физическото лице, доколкото съгласно чл.15, ал.3 от Наредба № 11 от 03.07.2001г., собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, са длъжни да подадат в Агенция „Пътна инфраструктура” или в съответното областно пътно управление или община заявление за издаване на необходимото разрешително по образец. Алтернативно се прави искане така определеното наказание в размер на 2 000 лева да бъде намалено по посочения от законодателя минимум от 1 000 лева, доколкото същото е извършено за първи път и не може да се твърди, дали след това МПС-то е продължило да се движи с това претоварване. 

Ответната страна – Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София, не изпраща представител. В писмено становище на упълномощен представител сочи, че оспорва жалбата и счита същата за неоснователна, както и че при съставянето на АУАН издаването на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения, фактите са установени и възпроизведени точно. Счита изложеното в жалбата за неоснователно, установено е движение на тежко или извънгабаритно ППС, което е забранено освен с разрешение или квитанция за платена пътна такса за дейност по специално ползване на пътищата, като е осъществен състава на чл.26, ал.2, т.1, бук.„а“ от Закон за пътищата. Посочва още, че съгласно разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ акта се съставя на водача на извънгабаритното/тежко ППС, както и че разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗП предвижда наказание глоба от 1000 до 5000 лева, като законодателят предвижда наказание както за лицата, извършващи нареждане за превоза, така и за тези, реализирали деянието. Сочи, че техническите средства, с които е установено нарушението са проверени по надлежния ред и отговарят не техническите изисквания, както и че не са налице предпоставки за прилагане реда на чл.28, бук.„А“ от ЗАНН. Предлага жалбата да бъде отхвърлена, а наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.  

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното: 

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като наказателното постановление е връчено на 18.03.2016г., видно от приложената разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София, на 25.03.2016г. съгласно отразения входящия номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 01.03.2016г., около 18:15 часа, на път III-8005, на изхода на с.Цалапица, в посока гр.Стамболийски, свидетелят С.И.П., в качеството му на *** Агенция „Пътна инфраструктура“, заедно със свои колеги извършвали в района проверки на тежкотоварни автомобили, когато същият свидетел получил сигнал от свой колега, че на гореописаното място – разклона за село Цалапица, е установен отбил дясно от пътя камион, чийто шофьор бил в същото МПС. Свидетелят П. пристигнал на мястото и поканил водача, който бил установен като жалбоподателя Т.Д.Ч., да премести пътното превозно средство, състоящо се от МПС с три оси марка „ДАФ“, модел „ФАР95ФХ“  с рег.№ *** и ремарке с три оси рег.№ *** на по-безопасно място, а именно – намиращата се на близо бензиностанция „Шел“. Водачът Ч. изпълнил същото, като запалил същото ППС и го преместил на оказаното място. На последното място било извършено проверка, като гореописаното превозно средство било измерено с мобилна електронна везна DFW – KR с фаб.№ 118844, както и с ролетка № Р05. При това било установено, че при измерено разстояние между осите 1.30 метра на двойната задвижваща ос на МПС, сумата от натоварването на оста е 19.505 тона, при допустимо максимално натоварване на двойната ос от 18 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.5, буква „В“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ, както и че общата маса на ППС е 49.175 тона, при допустима максимална маса от 40 тона, съгласно чл.6, ал.1, т.2, буква „Б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ. С оглед  на горното и на място и в присъствието на Т.Д.Ч., свидетелят П. съставил срещу същия водач АУАН с бланков № 0004725 от 01.03.2015г. за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, бук.„а“ от Закон за пътищата. Въз основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел свидетелите С.И.П. и И.И.К., които съдът кредитира като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. От същите се установява начина на констатиране на описаната в АУАН и наказателното постановление фактическа обстановка, обстоятелствата във връзка със същата, както и процедурата по съставянето на акта. Горната фактическа обстановка се установява и от останала събрана по делото доказателствена съвкупност, както следва – приложена в оригинал към АУАН кантарна бележка – относно резултатите от извършеното измерване, Удостоверение за признаване на одобрен тип средство за измерване № 06.07.4603 в едно с приложение към същото – относно техническата годност на средството за измерване  - електронна везна, паспорт на електронна везна DFW – KR с фаб.№ 118844 – относно извършени последващи проверки на средството за измерване  - електронна везна, свидетелство за калибриране № 839А-Д-15 – относно техническата годност на средството за измерване  - ролетка № Р05.

Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното,  съдът  след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед № П-176 от 23.04.2015г. на председателя на управителния съвет на агенция „Пътна инфраструктура“, а тази на актосъставителя – от Заповед № РД-11-406 от 22.04.2015г. на председателя на управителния съвет на агенция „Пътна инфраструктура“. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са  и сроковете по чл. 34  от ЗАНН. 

По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което на Т.Д.Ч., ЕГН:**********, с адрес *** е осъществил нарушение на чл.26, ал.2, т.1, бук.„а“ от Закон за пътищата, за това, че на 01.03.2016г., около 18:15 часа, на път III-8005, на изхода на с.Цалапица, без разрешение, в обхвата е осъществявал движение с тежко ППС - МПС с три оси марка „ДАФ“, модел „ФАР95ФХ“  с рег.№ *** и ремарке с три оси рег.№ ***.

Съгласно чл.3 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ, - тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат - допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл.6 от същата Наредба или натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл.7 от Наредбата. В случая, както вече бе посочено, е установено както, че при измерено разстояние между осите 1.30 метра на двойната задвижваща ос на МПС, сумата от натоварването на оста е 19.505 тона, при допустимо максимално натоварване на двойната ос от 18 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.5, буква „В“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ, така и че общата маса на ППС е 49.175 тона, при допустима максимална маса от 40 тона, съгласно чл.6, ал.1, т.2, буква „Б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ.

Съдът намери за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не е установено със съответните доказателства движението на превозното средство, като същото се е намирало спряло на пътя от Цалапица за Пловдив към момента на проверката. Действително се констатира, че в при пристигане на място на свидетеля П., първоначално управляваното от жалбоподателя Ч. ППС е било установено в дясно от пътя, след което шофьорът Ч. е привел същото в движение и го е преместил на оказаното от контролните органи място. В този смисъл Ч. е осъществил с движение с гореописаното ППС, дори и само до указаното място на проверката. В случая е без значение, че движението е извършено по указания на служителите на Агенция „Пътна инфраструктура“, доколкото Ч. не е възразил в смисъл, че не е лицето, което шофира въпросното ППС, включително и до мястото на първоначалното му установяване от служителите, нито е отказал да приведе същото в движение, което безспорно следва да строи, ако не той е водачът на последното ППС. Ето защо следва да се приеме за безспорно установен, че именно жалбоподателят Ч. е лицето, осъществявало движение с гореописаното ППС към момента на констатиране на нарушението – както до първоначалното място на установяване същото от служителите на Агенция „Пътна инфраструктура“,  така и в хода на последващата проверка.

Не може да бъде споделено и становището, че не е доказана годността на средството за измерване към момента на нарушението, че лицето, използвало електронната везна е минало обучение и има такава компетентност, което се отнася и до ролетката Р05. Техническата годност и извършените последващи проверки на електронна везна DFW – KR с фаб.№ 118844 се установяват от Удостоверение за признаване на одобрен тип средство за измерване № 06.07.4603 в едно с приложение към същото, както и паспорт на електронна везна DFW – KR с фаб.№ 118844, както и свидетелство за калибриране № 839А-Д-15 – относно техническата годност на средството за измерване  - ролетка № Р05. Не се установява също така изискване проверяващия орган да преминава съответно обучение и да придобива компетентност да работи с електронна везна и ролетка, съответно подобни обстоятелства не подлежат на установяване.

Съдът намира за неоснователно и възражението, че докато в случая следва да се докажат всички елементи от състава на нарушението – вид и характеристики – брои оси, товароносимост и др. на камиона и ремаркето, да се представят иззети документи за това какъв товар и от къде е товарен, то е представена само кантарна бележка. ППС е описано в АУАН и наказателното постановление като марка, модел, брой оси и др., които обстоятелства се установяват и в хода на съдебното следствие и в частност – от показанията на разпитания в качеството на свидетел актосъставител. Въпросът за товароносимостта на камиона и ремаркето от техническа гледна точна е без значение, като в случая подлежи на разглеждане единствено установеното тегло при проверката във вр. с чл.3 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ, вр. чл.7, ал.1, т.5, буква „В“ и чл.6, ал.1, т.2, буква „Б“ от същата Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ. Не се установя също така при проверката да са иззети документи за това какъв товар и от къде е товарен, който въпрос е напълно неотносим във връзка с описаното в АУАН и наказателното постановление нарушение.

Що се отнася до въпроса дали гумите на превозното средство са били двойни и окачването – пневматично, то за последните обстоятелства разпитаният в качеството на свидетел актосъставител П. заявява, че не помни, същите не се установени в хода на проверката. Независимо от последното обстоятелство обаче, в случая се установява натоварване на оста над предвидените 18, съответно - 19 тона, по смисъла на чл.7, ал.1, т.5, буква „В“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ, като обстоятелството дали се касае за претоварване от 505 кг. или такова от 1505 кг., следва да бъде отчетено при съобразяване смекчаващите и отегчаващи обстоятелства при индивидуализация на наказанието, който въпрос ще бъде засегнат на съответното място.

Като неоснователно следва да се прецени и възражението, че в наказателното постановление са описани две нарушения, въпреки което е наложено едно наказание, в нарушение разпоредбата на чл.18 от ЗАНН. Описаното нарушение по същество е едно, а именно – това по чл.26, ал.2, т.1, бук.„а“ от Закон за пътищата, изразяващо се в движението на тежко пътно превозно средство в обхвата на без разрешение. Обстоятелствата, въз основа на които установеното МПС е определено като тежко, а именно – дали се касае за претоварване по смисъла на чл.7, ал.1, т.5, буква „В“, по смисъла на чл.6, ал.1, т.2, буква „Б“ от същата Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ, или и двете разпоредби, не мотивира извод за осъществяването на две отделни нарушения по чл.26, ал.2, т.1, бук.„а“ от Закон за пътищата.

Не може да бъде споделено и становище, че не е посочена правилно санкционната норма, като е отразена чл.53,ал.1 от Закона за пътищата, а не точната чл.53, ал.1, т.2 от същия закон. Съгласно разпоредбата на чл.53,ал.1 от Закона за пътищата „Наказват се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или наредят да бъдат извършени следните дейности: …“ В настоящия случай се твърди от административнонаказващия орган нарушение на чл.26, ал.2, т.1, бук.„а“ от Закон за пътищата, санкционната норма за която е именно чл.53,ал.1 от Закона за пътищата, като с оглед конкретния начин на правно-техническо оформяне разпоредбата на чл.53,ал.1, вр. чл.26, ал.2, т.1, бук.„а“ от Закон за пътищата, не е необходимо посочване на чл.53,ал.1, т.2 от същия закон. Съдът намира за неоснователно възражението, че нарушението не може да бъде вменено във вина на жалбоподателя, а отговорност следва да носи лицето, което извършва превозва - превозвача, като в случая неправилно наказанието е наложено на физическото лице, доколкото съгласно чл.15, ал.3 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРД, собствениците на извънгабаритни и/или тежки ППС или лицата, които извършват превозите, са длъжни да подадат в Агенция „Пътна инфраструктура” или в съответното областно пътно управление или община заявление за издаване на необходимото разрешително по образец. Разпоредбата на чл.53,ал.1 от Закона за пътищата предвижда, че административнонаказателна отговорност носят физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 26, ал.2 от Закона за пътищата, както и лицата които извършат или наредят да бъдат извършени посочените дейности, което ясно показва, че водачът на установеното ППС е субект на въведената административнонаказателна отговорност, без значение предвидена такава и за превозвача. Последният извод намира опора и в разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРД, съгласно която служби за контрол при МВР и Агенция „Пътна инфраструктура” спират и съставят акт на водача на извънгабаритното и/или тежко пътно превозно средство, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението на извънгабаритни и/или тежки ППС се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3. Към последното е напълно неотносим въпроса иначе чие задължение е да подадат в Агенция „Пътна инфраструктура” или в съответното областно пътно управление или община заявление за издаване на необходимото разрешително.

Не са установиха и основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото съгласно описаната и възприета от съда фактическа обстановка, констатираното нарушение и обстоятелствата по извършване на същото разкриват една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, бук.„а“ от Закон за пътищата, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение. В случая се установява общата маса на ППС от 49.175 тона, при допустима максимална маса от 40 тона, като констатираното претоварване не може да бъде определено като незначително, независимо дали претоварването на оста от 505кг. или 1 505кг.

При разглеждане въпроса за съответствието на наложените наказания с тежестта на нарушенията, съдът намери, че съгласно разпоредбата на чл.53,ал.1 от Закона за пътищата, физическо лице, нарушило разпоредбите на чл.26, ал.2 от Закон за пътищата се наказва с  глоба от 1000 до 5000 лв.. В случая е определена глоба над минималния размер или в такъв от 2 000 лева. Същия размер на наказанието е незаконосъобразен като необоснован и некореспондираща с установената обществена опасност както на деянието, така и на дееца, доколкото в наказателното постановление не се сочат никакви мотиви за определяне на наказание по-високо от минималното – нито във връзка с обществената опасност на деянието, нито предвид личността на дееца. Не с твърди поредност на нарушението, определени неблагоприятни последици от деянието, разкриващи по-висока степен на обществена опасност от типичната, не се коментира личността на дееца и др.. Подобни отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира и в хода на съдебното следствие. Ето защо съдът счете, че така определените наказание следва да бъдат коригирани към определения от закона минимум, а именно – 1 000 лева, като намери същото в този му размер за достатъчно за постигане целите на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН. 

Воден от изложеното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. второ от ЗАНН, Районният съд Пловдив

 

Р Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 3974 от 16.03.2016г. издадено от А. Г. М., на длъжност ***, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна Инфраструктура“ – гр.София, с което на Т.Д.Ч., ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл.53, ал.1 от Закон за пътищата е наложена административно наказание - глоба в размер на 2 000 лв.  (две хиляди лева), за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, бук.„а“ от Закон за пътищата, като НАМАЛЯВА наложеното на основание чл.53, ал.1 от Закон за пътищата административно наказание – глоба в размер на 2 000 лв. до размер от 1 000 лв. /хиляда лева/, като ПОТВЪРЖАДВА наказателното постановление в останалата му част.

 

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

 

                                                                 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

 

         ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

         И. Й.