АНД 2158/2016 - Решение - 05-05-2016

Решение по Наказателно дело 2158/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е 

 

№800

 

гр.Пловдив, 05.05.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - Втори наказателен състав в публично заседание на двадесет и шести април,  две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ

 

при секретаря: Величка Илиева,

като разгледа докладваното от съдията АНД № 2158/2016г. по описа на ПРС, Втори наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.59 и следващи от ЗАНН.

 

            Обжалвано е Наказателно постановление НП № 312 от 18.02.2016г. на Г.Д.М. на длъжност Зам. кмет ОР в Община Пловдив, с което на Г.Н.Б. ***, с ЕГН ********** на основание чл.25, ал.4 от Наредба за осигуряване на обществения ред, Приложение № 1 към Решение № 198, взето с Протокол № 10 от 28.05.2009г., изм. и доп. с Решение № 366, взето с Протокол № 18 от 13.11.2014г. на Община Пловдив е наложено административно наказание Глоба в размер на 300 лева за извършено нарушение на чл.9, ал.1, т.8 от Наредба за осигуряване на обществения ред, Приложение № 1 към Решение № 198, взето с Протокол № 10 от 28.05.2009г., изм. и доп. с Решение № 366, взето с Протокол № 18 от 13.11.2014г. на Община Пловдив.

            В жалбата се прави искане за отмяна на атакуваното НП поради неговата незаконосъобразност и неправилност. С жалбата е приложен медицински документ – Експертно решение на Специализиран ТЕЛК „Психиатрична” - Пловдив удостоверяващо, че Г.Н.Б. ***, с ЕГН ********** е със заболяване: При епилепсия, средна степен с балбуцио. Лека умствена изостаналост. Водеща диагноза: Органично разстройство на личността, не трудоспособен 100 %, с чужда помощ.

            Жалбоподателят редовно и своевременно призован в съдебно заседание, не се явява и не се представлява.

            Въззиваемата страна  – Община Пловдив редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител и не представя становище по жалбата на Б..

 

           Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното от фактическа и правна страна: 

 

            Обжалваното НП е издадено въз основа на съставен на 01.02.2016г. акт за установяване на административно нарушение № КТ 033668 срещу Г.Н.Б. ***, с ЕГН ********** за това, че на 01.02.2016г. около 16,50 часа в град Пловдив на ул.”Княз Александър I” № 13 срещу Макдоналдс извършва просия / приближава се от човек на човек и казва дайте петдесет стотинки/, с което е нарушил  разпоредбата на чл.9, ал.1, т.8 от Наредба за осигуряване на обществения ред, Приложение № 1 към Решение № 198, взето с Протокол № 10 от 28.05.2009г., изм. и доп. с Решение № 366, взето с Протокол № 18 от 13.11.2014г. на Община Пловдив. Въз основа констатациите в акта е издадено и атакуваното НП с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Поради не съгласие с размера на наложената глоба в срок пред РС Пловдив е обжалвано издаденото НП.

           Разпитан като свидетел в съдебно заседание актосъставителят Т.Л.Л. посочи, че познава нарушителя, като лице което често проси по главната улица на гр.Пловдив, както и че лично е установил нарушението посочено в акта. Свидетелят посочи, че при установяване на нарушението нарушителя е бил отведен в поделение на МВР Пловдив поради това, че не е бил  контактен и не е могъл да посочи името си. Поради видимата неадекватност /ненормалност/ на лицето е правена справка в ЦПЗ Пловдив. При направена справка в масивите на ОД на МВР Пловдив.

           Горната фактическа обстановка съдът намира за безспорно и категорично доказана  от  събраните  и приложени по делото доказателства,  каквито  са  показанията на свидетел Л., документите съдържащи се в приложената административно - наказателна преписка на Община Пловдив. Съдът кредитира с доверие посочените доказателства, тъй като те са последователни, логични и вътрешно непротиворечиви.  От същите може да се направи несъмнен извод за гореизложената фактическа обстановка.

            При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

            Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

            Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

            Същественото при производството от административно - наказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта, за установяване на извършеното административно нарушение; съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно и когато се установи, че в хода на административно - наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по същество. 

            Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК,  вр. чл.84 от ЗАНН,  настоящият състав на Пловдивски районен съд счита, че атакуваното наказателно  постановление следва да бъде отменено като съображенията  на съда за това са следните:

            От наличните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетел Л.  съдът намира, че по безспорен и несъмнен начин е установено, че Г.Н.Б. е със лека умствена изостаналост, с водеща диагноза: Органично разстройство на личността. Тези обстоятелства са били известни на контролните органи още преди съставянето на АУАН. Същия е бил неконтактен, което е породило от страна на контролните органи серия от действия от проверки за неговата самоличност какво в масивите на ОДМВР Пловдив, така и в Центъра за психично здраве гр.Пловдив. Поради изложеното извършеното от Б. не представлява административно нарушение  по смисъла на ЗАНН и спрямо него не е следвало да бъде съставян АУАН.

             Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, вр. чл.33, ал.1 от НПК, „Не е наказателно отговорно лицето, което действува в състояние на невменяемост - когато поради умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието не е могло да разбира свойството или значението на извършеното или да ръководи постъпките си.” Разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към разпоредбите на НК, когато се касае до вината, като субективен елемент, и вменяемостта. За да бъде едно лице определено като невменяемо и по този начин да бъде изключено от търсене на наказателна отговорност, следва да бъдат налице два момента - медицински и юридически. Видно от представените по делото доказателства е засегната психичната дейност на дееца, като това засягане е такова, че е предпоставка и за втория - юридическия критерий, а именно в това си състояние, лицето не е могло да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

            Воден от гореизложеното, настоящият състав намира, че нарушителят няма възможността, предвид заболяването си да формира вина, поради което извършеното от него деяние, не представлява административно нарушение, по смисъла на чл.6  от ЗАНН. Наказателното постановление, следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

Мотивиран от гореизложеното на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът  

 

                                                    Р Е Ш И:

 

           ОТМЕНЯ Наказателно постановление НП № 312 от 18.02.2016г. на Г.Д.М. на длъжност Зам. кмет ОР в Община Пловдив, с което на Г.Н.Б. ***, с ЕГН ********** на основание чл.25, ал.4 от Наредба за осигуряване на обществения ред, Приложение № 1 към Решение № 198, взето с Протокол № 10 от 28.05.2009г., изм. и доп. с Решение № 366, взето с Протокол № 18 от 13.11.2014г. на Община Пловдив е наложено административно наказание Глоба в размер на 300 лева за извършено нарушение на чл.9, ал.1, т.8 от Наредба за осигуряване на обществения ред, Приложение № 1 към Решение № 198, взето с Протокол № 10 от 28.05.2009г., изм. и доп. с Решение № 366, взето с Протокол № 18 от 13.11.2014г. на Община Пловдив.

 

Решението  не е окончателно и подлежи на обжалва пред Административен съд Пловдив от страните  в 14-дневен срок  от получаване на съобщението по реда на Глава ХІІ от АПК.

 

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала!

В.И.