АНД 2098/2016 - Мотиви - 15-06-2016

Мотиви по Наказателно дело 2098/2016г.

МОТИВИ

към решение по НАХД №2098/2016 година по опис на Пловдивски Районен съд, Двадесет и първи наказателен състав

Производството е по реда на чл. 375 и следващите от НПК.

Районна прокуратура - гр. Пловдив с Постановление от 01.04.2016 година е направила предложение обвиняемия Г.К.Г. ЕГН********** да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК за извършено от него престъпление по чл. 343в, ал.2, вр. ал.1 от НК, което се е изразило в това, че на 25.03.2016г в гр. Пловдив, на път II-862, до кръстовището с път Ш-862 в едногодишен срок от наказването му по административен ред с наказателно постановление НП №15-1030-007321/22.12.2015г на Началник сектор „Пътна полиция" към ОДМВР-Пловдив.връчено му на 04.02.2016г и влязло в сила на 12.02.2016г. за управление па моторно превозно средство, без съответно свидетелство за управление е извършил такова деяние- управлявал е моторно превозно средство-лек автомобил „Опел", с рег. № **, без да притежава съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство.

Представителят на Районна Прокуратура – гр. Пловдив се явява в съдебно заседание и поддържа направеното предложение. Дава становище, че обвиняемият е осъществил престъплението съгласно вмененото му обвинение и затова следва да бъде признат за виновен. Предлага, в предвид наличието на всички обективни предпоставки на чл.78а, ал.1 от НК да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба. Конкретният размер счита, че следва да бъде ориентиран към минималния на предвидения в закона.

Обвиняемият Г., редовно уведомен, се явява в съдебно заседание и се признава за виновен, като дава обяснения в хода на съдебното следствие по вмененото му престъпление, с което прави самопризнание на всички посочени в постановлението факти. Изразява съжаление за случилото се и моли за минимално наказание.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото и в хода на съдебното следствие доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Обвиняемият Г.К.Г. е роден на *** г. в гр. С.З.. Той по произход е ** и е български гражданин. Семейното му състояние е неженен, но живее при фактическо съжителство. Не е осъждан и има образователна степен „начално образование”, като упражнява професията на **. Постоянно живее на адрес в **. Има ЕГН **********. На 25.03.2016 г. свидетелят Т.Т., който заемал длъжността „**” към сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР- град Пловдив изпълнявал служебните си задължения по контрол на безопасността на движението за времето от 09.00ч до 21.00часа. Дейността осъществявал съвместно със свидетелят П.П.. Двамата били се водели със служебен номер на автопатрул №239. Към 14.50ч на същия ден, докато изпълнявали служебните си задължения в района на път ІІ-86, до кръстовището с път ІІІ-862 те възприели извършено административно нарушение на правилата за движение по пътищата, осъществено от водача на лек автомобил марка „Опел" с per. № **. Същият при управлението на това МПС нарушавал пътната маркировка М2 на път ІІІ-862. Затова те решили да извършат проверка на водача на превозното средство, като чрез подаване на сигнал със стоп- палка към него му указали да отбие в дясно от пътното платно и да преустанови движението на автомобила. След като спрял, свидетелите се  легитимирали на водача и изискали от него да представи необходимите документи, включително свидетелство за управление на МПС. В хода на тази проверка те установили самоличността на обвиняемият. Понеже същият не можел да им представи СУМПС, полицейските служители направили устна проверка при оперативен дежурна част на Сектор „Пътна полиция”, откъдето получили информацията, че Г. е неправоспособен водач. Били уведомени също така, че спрямо него имало влязло в сила НП №15-1030-007321 /22.12.2015г, на Началник сектор „Пътна полиция" ОДМВР- Пловдив, връчено му на 04.02.2016г и влязло в сила на 12.02.2016г за осъществено административно нарушение- управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление. С оглед на така изяснените обстоятелства свидетелят Т. съставил срещу Г.Г. АУАН с бланков №319689, който той подписал без възражение. В последствие обвиняемият бил отведен в сградата на Първо РУП на МВР, където бил задържан за срок от 24 часа с издадена заповед по ЗМВР и образувано настоящото наказателно производство. В последствие била получена и писмена справка от Областна дирекция на МВР гр. Пловдив, Сектор „Пътна полиция"- гр. Пловдив, съгласно която било установено, че действително срещу обвиняемият е било издадено посоченото по – горе наказателно постановление, което е влязло в сила на 12.02.2016г. за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление, както и че той няма придобита правоспособност.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства - показанията на обвиняемия, дадени в хода на съдебното следствие и в хода на досъдебното производство, както и от показанията на свидетелите Т.Х. Т. и П.М.П., дадени в хода на досъдебното производство и преценени в настоящото на основание чл. 378, ал. 2 от НПК, както и от приложените писмените доказателства по дознанието, прочетени на основание чл. 283 от НПК и надлежно инкорпорирани в съвкупният доказателствен материал: копия от АУАН № 319689/25.03.2016 г., Наказателно постановление № 15-1030-007321/22.12.2015г., справка за нарушител, справка за съдимост, характеристична справка, приложена от дознателя. Съдът кредитира изцяло самопризнанието на обвиняемия като правдиво, логично, съответствуващо на събраните други гласни доказателства – показания от свидетелите Т.Х. Т. и П.М.П., които се явяват обективни, последователни относно изразените с тях факти, непротиворечиви и кореспондиращи си помежду си, непредубедени, като са подкрепени от останалите доказателства, събрани и приложени по делото. Между така събраните по делото доказателствени материали не съществуват противоречия, касаещи установените факти, включени в предмета на доказване. Свидетелите обективно отчитат, че действията на обвиняемия са се проявявали в управление на МПС без съответното СУМПС. От тях съгласно изискванията на чл. 102 от НПК по несъмнен начин се установява механизма на престъплението, неговото време и място, характерът и размера на причинените вреди, както и авторството.

На база така изяснената фактическа обстановка съдът обоснова и следните правни изводи.

От правна страна съдът счита, че с деянието си обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 343в, ал.2, вр. ал.1 от НК. Обвиняемият е годен субект на престъплението, защото към момента на извършването му е действал в състояние на вменяемост, като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

От обективна страна действията на обвиняемия са се изразили в това, че на 25.03.2016г в гр. Пловдив, на път ІІ-862, до кръстовището с път ІІІ-862 в едногодишен срок от наказването му по административен ред с наказателно постановление НП № 15-1030-007321/22.12.2015 г. на Началник сектор „Пътна полиция" към ОДМВР-Пловдив, връчено му на 04.02.2016 г. и влязло в сила на 12.02.2016 г. за управление на моторно превозно средство, без съответно свидетелство за управление е извършил такова деяние - управлявал е моторно превозно средство - лек автомобил „Опел", с peг. № **, без да притежава съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство.

От субективна страна деянието е осъществено при пряк умисъл като форма на вината на обвиняемия. Същият е съзнавал противоправните последици и е целял тяхното настъпване. Формата на вината се обективира чрез посочените по-горе признаци и се извежда от фактите, такива каквито са те по делото. Тя се обективира именно чрез установения факт, че Г. е съзнавал, че не притежава СУМПС, но въпреки това е управлявал МПС.

Съдът намира, че законосъобразно е било направено предложение от Районна Прокуратура– Пловдив за освобождаване на обвиняемия Г.К.Г. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а ал.1 от НК, тъй като са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки на тази норма. За посоченото по-горе деяние по чл. 343в, ал.2, вр. ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до две години, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а ал.1 от НК, към момента на извършване на настоящото деяние, няма причинени от деянието имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване. С оглед на гореизложеното съдът намира, че на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК обвиняемия следва да бъде признат за виновен и освободен от наказателна отговорност. Съдът отчете смекчаващи вината обстоятелства – критичното отношение към извършеното, липса на други противообществени прояви, добрите характеристични данни, изразеното съжаление за стореното, трудовата му ангажираност като земеделски производител, задълженията свързани с отглеждането на две непълнолетни деца и очакването на трето дете. Не се отчетоха отегчаващи вината обстоятелства. Причините за извършване на престъплението са незачитането на установения в страната правов ред. Затова на обвиняемия при условията на чл. 78а, ал. 1 от НК и при превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, като най-съответно на извършеното деяние следва да се наложи административното наказание „глоба в размер от 1000.00 /хиляда/ лева”. При индивидуализацията на наказанието съдът взе в предвид  и обстоятелствата по чл. 47, ал. 1 от НК, т.е. тези които касаят имущественото и семейно състояние на обвиняемия. Съдът е убеден, че така определеното административното наказание ще спомогне в най-пълна степен да се постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36, ал. 1 от НК, ще спомогне да се поправи обвиняемият към спазване на законите и добрите нрави, ще му отнеме възможността да извърши и други подобни престъпления, ще въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, ще допринесе според становището на съда за целите на специалната и генералната превенция.

Няма направени в наказателното производство разноски, които да подлежат на възстановяване.

 С оглед на гореизложеното и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК съдът се произнесе с решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА

В.Ш.