АНД 1981/2016 - Мотиви - 05-05-2016

МОТИВИ към Решение № 750/28

МОТИВИ към Решение № 750/28.04.2016г. по АНД 1981/2016г. по

описа на ПРС-ХХІІІн.с.

 

Производството е по реда на чл.375 и сл. от НПК.

 

С постановление от 28.03.2016г. Районна прокуратура – Пловдив е внесла предложение З.Я.Я. да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание “глоба” по реда на чл.78А от НК за това, че на 29.05.2014г. в гр. Пловдив при условията на продължавано престъпление, е съставил неистински частни документи: искане за стоков кредит от 29.05.2014г., договор за стоков кредит № 30065/29.05.2014г. и декларация в съответствие с чл.4 ал.1 т.2 от Закона за защита на личните данни, и ги е употребил, за да докаже, че съществува правно отношение - договорни отношения между Банка ДСК ЕАД и А. Я.Я., ЕГН ********** - престъпление по чл.309 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.

 

Обвиняемият З.Я.Я. се признава за виновен, изразява съжаление за стореното, не дава обяснения по случая.   

  

 Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено от фактическа и правна страна следното

     

З.Я.Я. е роден на ***г***, б., български гражданин, неженен, работещ, неосъждан, ЕГН: **********.

През месец май 2014г. обв. З.Я.Я. се нуждаел от парични средства. Същият решил да си ги набави, като сключи договор от името на брат си - свид. А. Я., с когото живеели в едно домакинство в гр. Пловдив и до чийто документи за самоличност имал достъп. За целта незабелязано за брат си, на 29.05.2014г. обвиняемият З.Я. взел личната му карта - Л.К.№ ...., издадена на 14.08.2013г. от МВР - Пловдив и с вписан постоянен адрес ***0 и посетил магазин „Технополис находящ се в гр. Пловдив на бул. "Санкт Петербург". Там обвиняемият решил да вземе посредством стоков кредит на името на свид. А. Я. скъп мобилен телефон. Избрал мобилен телефон „Samsung" на цена 1249,00лева, след което отишъл в офиса на банка „ДСК в самия магазин, където в момента на работа била свид. Ч Л, работеща като кредитен консултант в банка "ДСК" в гр. Пловдив. Обвиняемият й обяснил, че иска да закупи мобилен телефон посредством стоков кредит. Същевременно той й предоставил личната карта - Л.К.№ ..., издадена на 14.08.2013г. от МВР -Пловдив на свид. А. Я.Я. с ЕГН **********, за който се представил. Свид. Л. не се е усъмнила в самоличността на лицето, което й предоставило личната карта и подготвила необходимите документи-искане за стоков кредит от 29.05.2014г. с посочен кредитоискател : А. Я.Я. с ЕГН ********** с личната карта № ....., издадена на 14.08.2013г. от МВР - Пловдив и с адрес гр. Пловдив , ж.к. "Т" бл., вх., ет., ап., договор за стоков кредит № 30065/29.05.2014г. между Банка ДСК ЕАД и А. Я.Я., ЕГН ********** и декларация в съответствие с чл.4 ал.1 т.2 от Закона за защита на личните данни от името на А. Я.Я. с ЕГН **********. На посочените   документи   обвиняемият   собственоръчно   изписал   за кредитополучател и декларатор, трите имена на брат си - „А. Я.Я." и същевременно положил подпис от негово име. Посочил, обаче телефон за контакт, ползвания от него към онзи момент мобилен номер ....., който бил вписан в изготвените документи. В последствие стоковият кредит бил отпуснат и обвиняемият Я. получил избраният от него мобилен телефон „Samsung" на цена 1249,00лева, който малко по-късно продал за сумата от 700лева, които изхарчил за лични нужди.

В края на 2014г., прибирайки се към дома си свид. Е Я. - майка на обв. З.Я., в пощенската им кутия намерила писмо от банка "ДСК", адресирано до сина й А. Я.. В същото се твърдяло, че А. Я. дължал на банка ДСК сумата от 288.05лв. След като провела разговор с него и му показала писмото, същият бил категоричен, че никога не е вземал пари от банката и никога не е купувал стока чрез нея. На следващия ден свидетелите Я. и А. Я. отишли до клон на банка ДСК в Ж.К. "Тракия" и разговаряли със служителка на банката. Показали й писмото и тя извършила проверка. Обяснила им, че А. Я. е теглил стоков кредит за закупуване на мобилен телефон. След това разговаряли с мениджъра на клона, която също потвърдила, че в банковата система фигурирало името на А. Я. като ползвател на стоков кредит за закупуване на телефон "Самсунг" на стойност 1249,00лева от магазин "Технополис". В последствие свидетелите посетили и друг клон на "ДСК" в гр. Пловдив, където отново била потвърдена информацията, че А. Я. е сключил договор за стоков кредит за закупуване на телефонен апарат "Самсунг" от магазин "Технополис". След като разгледали показаните им от служителите документи, въз основа на които е ползван стоковият кредит свидетелите били категорични, че това не е почерка и подписите на свид. А. Я.. При прегледа на документите им направило впечатление, че телефонният номер, посочен в искането за стоков кредит, е на обв.З.Я..

Видно от заключението на назначената в хода на разследването съдебно-графическа експертиза, ръкописното име „А. Я.Я. в трите инкриминирани документа - искане за стоков кредит от 29.05.2014г., договор за стоков кредит № 30065/29.05.2014г. и декларация в съответствие с чл.4 ал.1 т.2 от Закона за защита на личните данни, е изписано от лицето З.Я.. Подписите в трите документа са изпълнени от обв. З.Я..

 

Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин преди всичко от показанията на свидетелите Е А. Я., А. Я.Я., Я З Я., Ч Б Л., депозирани в досъдебната фаза на процеса и приобщени към доказателствата по делото, както и от приложените по делото писмени доказателства- искане за стоков кредит от 29.05.2014г., договор за стоков кредит № 30065/29.05.2014г. и декларация в съответствие с чл.4 ал.1 т.2 от Закона за защита на личните данни, свидетелство за съдимост и характеристична справка, находящи се по дознанието.

Съдът кредитира изцяло показанията на горепосочените свидетели, които намира за логични, последователни, вътрешно непротиворечиви и в съответствие с останалите доказателства по делото и незаинтересовани.

При така установената по безспорен и категоричен начин фактическа обстановка по делото, съдът е на становище, че обвиняемият З.Я.Я. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 309 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, тъй като на 29.05.2014г. в гр. Пловдив при условията на продължавано престъпление, е съставил неистински частни документи: искане за стоков кредит от 29.05.2014г., договор за стоков кредит № 30065/29.05.2014г. и декларация в съответствие с чл.4 ал.1 т.2 от Закона за защита на личните данни, и ги е употребил, за да докаже, че съществува правно отношение - договорни отношения между Банка ДСК ЕАД и А. Я.Я., ЕГН **********.

В конкретния случай престъплението е извършено от обвиняемия при форма на вината пряк умисъл, с пряко целени и настъпили общественоопасно последици. Я. директно е съзнавал настъпването на забранените от закона последици на деянието си, които непосредствено е преследвал.

За извършеното от обвиняемия Я. престъпление по чл. 309 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, се предвижда наказание “лишаване от свобода” до две години. Видно от приложеното свидетелство за съдимост същият не е осъждан за престъпление, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава ХХVІІІ от НК, и от деянието му няма настъпили съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. При наличието на тези материалноправни предпоставки за приложението на чл.78А от НК, съдът счита, че З.Я.Я. следва да бъде освободен от наказателна отговорност като му се наложи АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ “ГЛОБА”. При индивидуализация размера на така посоченото наказание, съдът отчита всички обстоятелства по делото –оказаното съдействие при разследването, ниската степен на обществена опасност на дееца, отсъствието на каквито и да било противоправни прояви до момента. Отегчаващи отговорността обстоятелства не се установяват. С оглед на така изложеното, както и предвид имотно и семейно състояние на обвиняемия, най-справедливо е на З.Я.Я. да се определи и наложи наказание “глоба” в размер на минимално предвидения, а именно – ХИЛЯДА ЛЕВА.

 

В хода на досъдебното производство не са били направени разноски и не са били иззети веществени доказателства.

 

По изложените съображения съдът постанови решението си.

 

           РАЙОНЕН СЪДИЯ :

ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.