АНД 1831/2016 - Мотиви - 24-06-2016

Мотиви по Наказателно дело 1831/2016г.

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ  № 834/12.05.2016г., постановено по АНД № 1831/2016г. по описа на ПРС, VІІ н.с.

 

Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.

 

Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение срещу С.П.И., роден на ***г***, ..., български гражданин, разведен, неосъждан, със средно образование, работещ, ЕГН **********, за това, че на 08.01.2014г. в гр. Пловдив, по хулигански подбуди е причинил лека телесна повреда на И. К. И. от с. К. А., изразяваща се в болка и страдание – контузия на кожата в областта на лявото слепоочие на главата и кръвонасядане на кожата в областта на лявото око, без разстройство на здравето – престъпление по чл. 131 ал.1 т. 12 вр. чл. 130 ал. 2 от НК.

Представителят на Районна прокуратура – Пловдив поддържа изцяло внесеното предложение и счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че обвиняемият И. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна съставомерните признаци на инкриминираното деяние, предлага същият да бъде признат за виновен в извършването на престъплението по чл. 131 ал.1 т. 12 вр. чл. 130 ал. 2 от НК и освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в минималния размер, като му бъдат присъдени и разноските по делото.

Обвиняемият С.П.И., редовно призован за съдебното заседание, се явява лично и без защитник, като в хода както на досъдебното производство, така и на съдебното такова се признава се за виновен  по така повдигнатото му обвинение, съжалява за извършеното и моли да му бъде наложено административно наказание глоба в минималния размер.

Съдът, след преценка изцяло и поотделно на събраните по делото доказателства – устни и писмени – намира и приема за установено следното:

Досъдебно производство № 566/2015г. по описа на ІІ РУ на МВР Пловдив е било образувано и водено срещу С.П.И., ЕГН ********** за престъпление по  131 ал.1 т. 12 вр. чл. 130 ал. 2 от НК .

С.П.И. е роден на ***г***, ..., български гражданин, разведен, неосъждан, със средно образование, работещ, ЕГН **********.

На 07.01.2014г. обв. С.И. *** със свои приятели. Там обвиняемият останал до сутринта на 08.01.2014г. като употребил алкохол.

Пострадалият – св. И. И. бил в. к. в П. с. гр. Д. на поделението за пътнически превози гр. Пловдив при БДЖ ”Пътнически превози” ЕООД. На 08.01.2014г. св. И. бил на работа за времето от 04,30 часа до 14,15 часа. Съгласно графика този ден св. И. бил включен в превозна бригада на влак № 19205, движещ се по маршрута Пловдив – Асеновград и обратно. В 06,25 часа влакът отпътувал от гара Пловдив от 11 влаков коловоз за гр. Асеновград. По същото време във влака бил и обв. И., който бил седнал по средата на влака на седалка вдясно по посоката на движение на влака. След като влакът потеглил, св. И. започнал проверка на превозните документи на пътниците. Когато стигнал до средата на влака, св. И. видял обв. И., който бил заспал на седалката. Св. И. събудил обвиняемия и поискал да му провери превозния документ – билета. След като обвиняемият представил билета си  и св. И. констатирал, че е редовен, св. И. продължил проверката си на останалите пътници. В 06,55 часа влакът пристигнал на гара Асеновград. По разписание престоят бил 5 минути, след което се връщал отново на гара Пловдив. Там пътниците слезнали, но обв. И. останал на мястото си. Във влака се качил и св. К. Х. – п. в СПУ гр. Пловдив. Св. Х. бил в униформа. След като в 07,00 часа влакът потеглил за гара Пловдив, св. И. отново започнал да проверява превозните документи на пътниците. Когато стигнал до средата на влака, св. И. отново видял обв. И., който спял на същото място. Св. И. събудил отново обвиняемия и искал да провери отново билета му, тъй като при предишната проверка бил установил, че билетът на обвиняемия е еднопосочен. Обв. И. не се събуждал, поради което пострадалият няколко пъти го подканял да стане и да представи билет или да плати и да му бъде издаден билет. Св. И. дори му казал, че няма да го глобява заради липса на билет, а ще му издаде билет на стойност 1,30 лева, каквато е цената му за едната посока. Тъй като обвиняемият по никакъв начин не реагирал на подканянията на св. И., кондукторът отишъл до началника на влака, за да му каже за проблема. Докато минава през пътниците, св. И. видял св. Х. и поискал съдействие от него. Св. Х. отишъл заедно със св. И. до обвиняемия, легитимирал се и тогава пред него обвиняемият казал, че няма билет. Влакът бил достигнал в района на ж.п. спирка Маврудово. Тогава св. И. обяснил на обв. И., че трябва да слезе на ж.п. гра Крумово и да си закупи билет до ж.п. гара Пловдив. Обвиняемият отговорил, че ще си заплати билета, но от Маврудово до Пловдив. Св. И. се съгласил и издал на обвиняемия билет от Маврудово до гр. Пловдив. Обвиняемият платил цената и получил билета. Между обвиняемия и пострадалия не е имало никакъв конфликт. Когато влакът пристигнал на гара Пловдив, св. И. отишъл до тоалетната, намираща се до последната врата на влака. там бил и обвиняемият И.. Обв. И., без никаква причина, посегнал с дясната ръка и нанесъл удар в областта на лявото слепоочие на пострадалия И. Св. И. залитнал, но успял да запази равновесие и не паднал на земята. В това време обвиняемият отново замахнал, но не успял да удари пострадалия. От удара на св.
И. е било причинено контузия на кожата в областта на лявото слепоочие на главата и кръвонасядане на кожата в областта на лявото око.

След удара обвиняемият скочил от влака и побягнал, като се насочил към подлеза в посока автогара „Родопи”. По същото време св. Х. също слизал от влака от предните врати. Св. И. се запътил към него и казал на полицейския служител, че пътникът, с когото са се занимавали по – рано, му е нанесъл удар по лицето. Св. Х. видял как обвиняемият бяга в посока подлеза и тръгнал след него. Св. Х. настигнал обвиняемия във фоайето на автогара „Родопи”. Обвиняемият седнал на стол пред кафенето и когато св. Х. го попитал защо е ударил пострадалия, обвиняемият отговорил, че не е удрял никого. След това св. Х. го попитал защо бяга, а обвиняемият отговорил, че желае да дойде полиция. Св. Х. се представил с п. к., а и както бе споменато по – горе, бил облечен и в полицейска униформа, но обвиняемият продължавал да повтаря, че иска да дойдат полицаите. След това обв. И. извадил телефона си и набрал спешен номер 112. На мястото дошъл св. И. и охранители на автогара „Родопи”. Тогава св. Х. забелязал червенина в областта на лявото слепоочие на св. И. Св. Х. помолил охраната на автогарата да пази обвиняемия, а той отишъл до „Транспортна полиция”, за да съобщи за случая. По това време св. И. бил извикан от началника на влака, тъй като трябвало да отпътуват. На мястото отишли служители на „Транспортна полиция” гр. Пловдив – св. В. К. и колегата му П. П. Всички присъстващи били много възмутени от поведението на обвиняемия и от проявата на агресия към св. И., която не била предизвикана по никакъв начин от него.

В хода на досъдебното производство е било извършено разпознаване на обв. И. от свидетелите И. и Х. /л.71-73, 75-77/.          

Видно от заключението на назначената и изготвена съдебно-медицинска експертиза на И. е било причинено: контузия на кожата в областта на лявото слепоочие на главата и кръвонасядане на кожата в областта на лявото око. Според вещото лице тези увреждания са причинили болка и страдание.

Горната фактическа обстановка се установява по един безспорен и категоричен начин от обясненията, дадени от обвиняемия, свидетелските показания, както и от всички събрани по делото писмени  и веществени доказателства.

Съдът намира, че обвиняемият С.П.И. следва да бъде признат за виновен в извършването на престъплението по чл. 131 ал.1 т. 12, вр. чл. 130 ал. 2 от НК,  тъй като на 08.01.2014г. в гр. Пловдив, по хулигански подбуди е причинил лека телесна повреда на И. К. И. от с. К. А., изразяваща се в болка и страдание – контузия на кожата в областта на лявото слепоочие на главата и кръвонасядане на кожата в областта на лявото око, без разстройство на здравето.

Настоящата инстанция намира, че са налице основанията за освобождаване на обвиняемия С.П.И. от наказателна отговорност с реализирането на административно-наказателна такава, тъй като за престъплението по чл. 131 ал.1 т. 12, вр. чл. 130 ал. 2 от НК е предвидено наказание до 1 година „лишаване от свобода”, И. не е осъждан и друг път спрямо него не е прилагана разпоредбата на чл.78А от НК.

Предвид това са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл.78А от НК и обвиняемият С.П.И. следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание глоба. С оглед на така изложеното, съдът счита, че за постигане изискванията на генералната и специалната превенции за предупредителното и възпиращо действие спрямо членовете на обществото а и за поправителното въздействия върху самия извършител, най- справедливо би било размера на глобата да бъде определен в минималния размер, предвиден в текста на чл. 78а от НК , а именно 1000 лв.

Вещественото доказателство по делото – компактдиск, находящ се на л.91 от ДП, следва да остане по делото.

Тъй като с виновното си поведение обвиняемият С.П.И., със снета по делото самоличност, е станал причина за воденото срещу него наказателно преследване, то на осн. чл. 189, ал.3 от НПК следва да бъде осъден да заплати и направените по делото в хода на досъдебното производство разноски  за експертизи и вещи лица в размер на 60 лева в полза на ОД МВР гр.Пловдив.

         Предвид изложените дотук съображения, Съдът постанови и решението си.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.Р.