АНД 1770/2016 - Решение - 30-05-2016

Решение по Наказателно дело 1770/2016г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 935

гр. Пловдив, 30.05.2016 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и шестнадесета година в състав:

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНИКА ТАРЕВА

                                                                                       

          при участието на секретаря Мария Колева, като разгледа докладваното от съдията АНД1770/2015 г. по описа на ПРС, III нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

          Обжалвано е НП № 15-0432-000110/16.10.2015 г., издадено от Началника на 01 РУ при ОД на МВР-Пловдив, с което на С.Г.Г., с ЕГН: ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20.00 лева - за нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗДвП и 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца – за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.

          Жалбоподателката, С.Г.Г., представлявана от адв. Д., оспорва цитираното НП, като излага съображения за несъставомерност на вменените във вина деяния и поради това се моли същото, като неправилно и незаконосъобразно, да бъде отменено.

          Въззиваемата страна, 01 РУ при ОДМВР-Пловдив, не изразява становище по така депозираната жалба.

          От фактическа страна се установява следното:

                На 19.09.2015 г., около 03.00 часа, С.Г.Г. ***, управлявайки лек автомобил „Мерцедес Е 290 Д“ с рег. № .... Заедно с нея, в управляваното от нея МПС, се намирали и свид. П.П.Г. /бивш съпруг на жалбоподателката/ и техен познат – свид. Д.Д.Г.. Достигайки до ул. Александър Стамболийски срещу № 51, жалбоподателката била спряна в движение от патрул със служители на 01 РУП за извършване на полицейска проверка. В хода на извършената проверка по отношение на жалбоподателката била установено, че управляваното от нея МПС не било преминало през технически преглед. Полицейските служители се опитали да вземат проба за алкохол посредством алкотест дрегер, но не успели, тъй като при направени няколко опита, жалбоподателката не дала качествена проба. Между полицейските служители и жалб. Г. възникнал спор относно това дали некачествените опити се дължат на нежеланието на жалбоподателката да даде проба или на годността на техническото средство. Един от полицейските служители – свид. Х. Н. Р. сам извършил проба на себе си, за да провери дали причината е в апарата, но по отношение на него пробата била успешна. В спорът се намесили и спътниците на жалбоподателката Г., които напуснали МПС-то и се доближили до полицейския автомобил, където се извършвала проверката, за да проверят какво става. Спорът се пренесъл на политическа основа, тъй като жалбоподателката и бившият й съпруг – свид. Г. заподозрели, че проверката е тенденциозна, политически мотивирана и има за цел да злепостави жалбоподателката и свид. Г., които били членове на определена политическа партия, тъй като точно същата вечер се провело събитие, организирано от тази партия, от което жалбоподателката и свид. П. Г. и свид. Д. Г. се прибирали. Така или иначе въпреки направените многократни опити, жалбоподателката не дала качествена проба, поради което свид. Р. й съствил АУАН за това че управлява МПС, което не е представено за технически преглед и за това, че отказва да й бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол. На същата бил издаден и талон за медицинско изследване, но тя не направила и такова. За така констатираните нарушения било издадено обжалваното НП, с което жалбоподателката била санкционирана с глоба в размер на 20.00 лева - за нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗДвП и 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 м. – за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.

          Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от показанията на разпитаните по делото свидетели – актосъставителят и двамата спътници на жалбоподателката. Съдът кредитира показанията на тези свидетели, макар по отношение на свид. Р., от една страна и свид. П. Г. и свид. Д. Г., от друга, да са налице известни противоречия. Като цяло обаче не са налице съществени противоречия по отношение на подлежащите на установяване в случая обстоятелства, поради което и доколкото показанията и на тримата свидетели допринасят за изясняването на фактическата обстановка, при която са се развили процесните събития, съдът ги кредитира, като отдава известните противоречия, които се очертаха, на субективните възприятия на всеки един свидетел.

          Така или иначе е видно, че липсват каквито и да е противоречия относно основните факти – факта на извършената проверка и резултатите от нея, което обезсмисля по-нататъшния коментар на очерталите се противоречия. Що се касае до мотивите за извършването на проверката и възникналите по този повод подозрения, съдът намира, че същите останаха недоказани, поради което и коментирането им е безпредметно.

          За изясняване на обстоятелствата по делото допринасят и приложената по преписката и приета като писмено доказателство Докладна записка, в която актосъставителят Р. е изготвил във връзка с извършената проверка спрямо жалб. Г., от изисканото от съда и прието в хода на съдебното производство Веществено доказателство – компакт диск, съдържащ запис на извършената проверка от патрулния автомобил, Талон за медицинско изследване, Писмо от завеждащ СХЛ при МБАЛ „Пловдив“ АД – д-р П.В., видно от което жалб. Г. не се е явила, за да даде кръвна проба, както и от съставения АУАН, чиято презумптивна сила, регламентирана в нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, не само, че не се разколебава, но дори се потвърждава от доказателствата по делото.

          Тази фактическа обстановка и анализът на събраните поделото доказателства обосновават следните птравни изводи:

          Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява частично основателна. Съображенията за това са следните:

          В конкретния случай отговорността на жалб. Г. е била ангажира за това, че при извършена проверка на посочените в АУАН и НП дата и място, е било установено, че същата управлява МПС, което не е било представено за технически преглед, както и че при опит спрямо същата да бъде извършен тест за употреба на алкохол, същата е отказала да даде качествена проба.

          Както беше посочено по-горе, очевидно в случая липсва спор по отношение на факта на извършената проверка и по отношение на констатираните резултати от нея. Спорът се състои в това: дали недаването на качествена проба за алкохол се приравнява на отказ от такава /доколкото в случая се твърди обективна невъзможност да се даде проба при наличие на желание за това/ и дали жалбоподателката е тази, която подлежи на санкция, за това, че управляваното от нея МПС не е било преминало технически преглед /доколкото в случая се твърди, че процесното МПС не е собственост на жалбоподателката/.

          При преценка на събраните по делото доказателства и след извършена проверка, служебна и във връзка с наведените доводи от страна на жалбоподателката, настоящият съдебен състав намира следното:

          По отношение на нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП:

          Съгласно цитираната норма, водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години и глоба 2000 лв.

  Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай се установява по безспорен начин, че с действията си жалбоподателката е осъществила от субективна и обективна страна състава на вмененото й административно нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП. По категоричен начин бе установено от доказателствата по делото, че на процесната дата и място жалбоподателката е била обект на извършена проверка за алкохол, в хода на която и въпреки многократните опити за това, същата  не е дала  качествена проба за алкохол посредством алкотест дрегер, а при издаден талон за медицинско изследване, не се е явила, за да й бъде извършено такова. В тази връзка следва да се посочи, че съдът не споделя наведените от процесуалния представител на жалбоподателката доводи, че недаването на качествена проба в случая не може да се приравни на отказ, защото жалбоподателката по същество не била отказала да й бъде направена проба, а по обективни причини, не могла да даде такава. Дори и да се приеме, че това е така, въпреки наличните по делото доказателства, че по отношение на свид. Р.  извършената проба е била успешна, неясно остава обстоятелството защо жалб. Г. не се е явила в последствие да даде кръвна проба, при все че е била така убедена в твърдението си, че не е употребила алкохол. Така или иначе в процесния случай няма значение дали жалбоподателката е употребила или не алкохол към момента на извършване на проверката, защото не за това е била ангажирана нейната отговорност. Релевантно е обаче безспорно установеното обстоятелството, че въпреки многократните опити, жалбоподателката не дала нито една качествена проба, което наред с обстоятелството, че същата в последствие не се е явила и за да даде кръвна такава, обосновава и извода, че предприетото от нея поведение е равносилно на отказ да бъде извършена проба за алкохол. Предвид това следва да се сподели направеният вече извод от наказващия орган, че с поведението си жалбоподателката е осъществила състава на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.  В тази връзка е и Решение № 761/18.04.2016 г., постановено по к.н.а.х.д. № 1752016 г. по описа Администартивен съд – Пловдив, XXI касационен състав, в което е прието следното:

„…нормата на чл.174 ал.3 ЗДвП всъщност вменява задължение на всеки един водач да избира дали да се подложи на проверка на място с техническо средство "или" да изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, което следва да му се издаде както в случай, че се съгласи на първата проверка, така и ако не се съгласи да бъде тестван на място.

Извън спорния въпрос за тестването с дрегера/дали пробите са били неуспешни, защото апаратът не е работел правилно или защото Б. не е оказал необходимото съдействие/, то остава неясно защо не е било изпълнено в срок медицинското изследване.

…. макар и в единия случай отказът да би могъл да се касае наличие на обективна причина, не става ясно поради каква причина лицето е отказало да му бъде взета кръвна проба за алкохол. Следва да се посочи, че получаването на талона за кръвна проба не е еднозначно на даване на съгласие същата да се извърши, като очевидно е сторено в конкретния случай…“.

Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че правилно в случая е била ангажирана отговорността на жалбоподателката за извършеното нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, доколкото същото се явява доказано, а и по същество и неоспорено.

          По отношение на нарушението по чл. 147, ал. 1 ЗДвП:

Настоящият съдебен състав констатира, че в случая не се установява да е налице визираното в НП нарушение, описано под правната квалификация на чл. 147, ал. 1 ЗДвП. Тази норма вменява посоченото задължение на собствениците на превозните средства, респ. на съответните длъжностни лица, натоварени с това задължение. Видно, обаче, от процесните АУАН и НП е, че в тях липсва каквото и да е описание на това обстоятелство, а още по-малко пък липсват доказателства, анагажирани от страна на наказващия орган за собствеността на прожцесното МПС. Последното е от съществено значение за преценката на съставомеростта на посоченото деяние, доколкото в случай, че се установи, че собственик на управляваното МПС е лице, различно от жалбоподателката, в каквато насока бяха ангажирани доказателства в хода на проведеното съдебно следствие, то за същата не е съществувало задължение да представи посоченото в АУАН ППС на технически преглед.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че неправилно в случая жалб. Г. е била санкционирана за това да е извършила нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗДвП.

          Всичко гореизложено очертава незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление в посочената част, ето защо същото следва да бъде отменено в частта, с която на С.Г.Г., е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20.00 лева - за нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗДвП, като бъде потвърдено в частта, в която същата е била санкционирана с глоба в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.

          По делото като веществено доказателство по делото е било приобщено Компакт диск, намиращ се на л. 28 от съдебното производство. Доколкото същото не подлежи на връщане или на унищожаване, съдът намира, че същото следва да остане по делото.

 

 

          Мотивиран от горното ПРС ІІІ н. с.,

 

 

Р  Е  Ш  И  :

         

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 15-0432-000110/16.10.2015 г., издадено от Началника на 01 РУ при ОД на МВР-Пловдив, в частта, с която на С.Г.Г., с ЕГН: ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20.00 /двадесет/ лева - за нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗДвП, като ПОТВЪРЖДАВА същото в останалата част.

          ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство по делото - Компакт диск, намиращ се на л.28 от съдебното производство ДА ОСТАНЕ ПО ДЕЛОТО.

 

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала! МК