АНД 1700/2016 - Решение - 04-05-2016

Решение по Наказателно дело 1700/2016г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 780

гр. Пловдив, 04.05.2016г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на четвърти май две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА

                                                                                         

при участието на секретаря Иванка Пиронкова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1700/2016г. по описа на ПРС, XXV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                                                                                                                                    

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

 

Съдът е сезиран с жалба от В.г. Ж., ЕГН **********, чрез адв. И.З., против Наказателно постановление № 15-1030-005596 от 24.11.2015г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР гр. Пловдив, с което на Ж. е наложено административни наказания глоба в размер на 100 лева, на основание чл. 179, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за нарушение по  чл. 25, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез адв. З. прави искане за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, като са изложени конкретни съображения.

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща процесуалния представител и не взема становище.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с номер на бланката 046375 от 06.11.2015г., с който се констатира, че на 06.11.2015г. около 11,30 часа в гр. Пловдив в района на Гробищен парк „Рогошко шосе“ управлява специален автомобил „Мерцедес“ с рег. № ..., собственост на С. С. П., като движейки се по алеята на гробищен парк, навлиза частично в лентата за насрещно движение и удря движещият се по нея лек автомобил „Ауди А5“ товарен с рег. № ... с което допуска ПТП с материални щети. Отразено е, че с това е нарушена съответно разпоредбата на  чл. 25, ал.1 от ЗДвП.

В наказателното постановление фактите са описани по сходен начин, като е записано като т.1, че водачът, предприемайки маневра, създава опасност за участниците в движението, без да се съобразява с тях - ПТП, с което виновно е нарушил  чл. 25, ал.1 от ЗДвП.

В качеството на свидетел по делото е разпитан актосъставителят В.Я.Х., който е заявил, че поддържа описаното в АУАН който е съставил. Служителят на полицията заява.ява че е бил изпратен в района на гробищен парк „Рогошко шосе във връзка в възникнало ПТП. Когато пристигнал на място установил че автомобилите участници в ПТП-то не са били местени. От положението на автомобилите се установило че лек автомобил Ауди с описан в АУАН номер е навлязъл в района на гробищния парк през бариерата като се е движел плътно в дясно на своето платно за движение. Другия участник в ПТП-то бил с по големи габарити на автомобила е бил на път да излезе от гробищния парк през бариерата поставена на входа. Товарния автомобил бил разположен не успоредно на своето , а частично навлязъл в съседната пътна лента. Направен бил снимков материал на който се виждало ясно разположението на автомобилите участници в ПТП-то. Щетата била минимална, но тъй като имало оспорване по отношение на вината от страна на водача на товарния автомобила, бил съставен АУАН. На мястото където е станало ПТП-то – на входа на гробищния парк имало достатъчно място да се разминат две коли.   

Като свидетел е разпитано и доведеното от жалбоподателя лице А. П. Х., който завява че работи заедно с жалбоподателя Ж. В деня в който станало ПТП-то също били на работа. На излизане от гробищния парк, техния автомобил се движел в дясната пътна лента и за да избегне удар в бариерата се е изтеглил малко по на дясно. По отношение на другия участник в ПТП-то – автомобил Ауди, на входа на гробищния парк бил поставен знак „Стоп“. Водача на този автомобил обаче не се съобразил с него и направо влязъл през бариерата. Поради това че според свидетеля мястото е тясно и на това място камион и кола не могат да се разминат възникнало ПТП. Удара бил лек и веднага след това автомобилите спряли.

Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели, като намира, че същите на практика не си противоречат и са в съответствие със събраните по делото писмени доказателства. По отношение на твърдяното от св. Х. че автомобил Ауди не бил спрял на знак „Стоп“ на входа на гробищния парк, същото не се потвърждава от другите събрани по делото доказателства, но дори и това да е било така в хода на административно наказателното производство се изследва дали жалбоподателя Ж. е извършил нарушение по ЗДвП. Това твърдяно обстоятелство не води до извод за липса на извършено нарушение от страна на жалбоподателя, ако автомобила на жалбоподателя е бил в своята пътна лента, дори и автомобил Ауди да е преминал без да спре на знак „Стоп“, не би имало съприкосновение между двата тъй като не се спори че автомобил „Ауди“ е бил в границите на пътната лента по която се е движел.

Като основателно, но несъществено се оценя възражението, касаещо наличието на известно разминаване между описаните в АУАН и НП норми, по отношение на обстоятелството че в НП регистрационния номер на автомобил „Ауди“ е изписан като „...“ а в съставения АУАН е изписан рег. № ... по отношение на автомобил „Ауди“, тъй като според настоящия съдебен състав то не препятства правото на защита. Жалбоподателя твърди че допуснатата неточност му пречи да разбере кой е другия участник в настъпилото ПТП. Видно още в написаното от жалбоподателя Ж. възражение, той цитира регистрационния номер на автомобил „Ауди“. Същото води съда до извода че допуснатата неточност в НП е по съществото си техническа грешка, която по никакъв начин не накърнява правото на защита на жалбоподателя, нито му пречи да разбере кой е другия участник в настъпилото ПТП, поради което не води до желания от жалбоподателя отменителен резултат.

Като основателно се оценява възражението на жалбоподателя че като място на което е извършено нарушението е записано на „ул. рогошко шосе – на гробищен парк „Рогошко шосе“. Описаното е в противоречие с изписаното в съставения АУАН относно мястото на което е извършено нарушението а именно „В района на гробищен парк „Рогошко шосе“. Видно е че ако нарушението е извършено на ул. „Рогошко шосе“, няма как да е извършено в района на Гробищен парк „Рогошко шосе“ и обратно. Посоченото се оценява като съществено процесуално нарушение което се изразява в разминаване по отношение на мястото на което е извършено твърдяното нарушение описано в АУАН и съставеното съставеното въз основа на него НП, и само по себе си е абсолютно основание за отмяна на съставеното НП, тъй като жалбоподателят не може да разбере рамките на повдигнатото спрямо него обвинение в административнонаказателното производство и да се защитава по него.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът намира за установена по безспорен начин изложената в АУАН фактическа обстановка по извършване и установяване на нарушения. Налице са доказателства относно това, че жалбоподателят Жожгов при извършване на маневра завой надясно, не е съобразил движението на преминаващия покрай него в същия момент автомобил "Ауди", като между автокрана на товарния автомобил „Мерцедес“ и заден ляв калник на автомобил „Ауди“ възниква съприкосновение и е причинена минимална щета по автомобил „Ауди“. В тази насока и описаният в АУАН механизъм на настъпване на произшествието, който е бил и заявен на актосъставителя от участниците в произшествието, както и установен лично от него при пристигането му, съгласно показанията на свидетеля Х., е напълно съответен на установените обективно налични щети по автомобилите. Прави впечатление също така и че случаят е отработен в кратки срокове, което също е дало възможност за установяване на щетите от произшествието и тяхната давност.

В тази връзка и следва да се заключи, че се касае действително до извършено от Ж. нарушение на общата разпоредба на  чл. 25, ал.1 от ЗДвП, която гласи, че водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. В конкретния случай се установява именно такова поведение, каквото нарушава описаното в законовата норма, като жалбоподателят Ж., в качеството му на водач на МПС, е следвало да съобрази поведението си с местоположението и посоката на движение на другия участник в движението, така, че да не настъпи съприкосновение между автомобилите. Нарушението е извършено виновно при форма на вината непредпазливост, като в тази насока водачът с оглед и на габаритите на управляваното от него МПС е следвало да бъде още по-внимателен и предпазлив към другите участници в движението, като е могъл и е бил длъжен да предвиди последиците на своите действия. Изложеното във възраженията по акта обстоятелство, че другия участник в настъпилото ПТП - автомобил Ауди не е спрял на знак „Стоп“ отнасящ се за влизащите в гробищния парк автомобили не се потвърди безспорно от събраните по делото доказателства.  

При правилно установени нарушения и с посочване на точната им правна квалификация, според съда наказващият орган не е съобразил коректно санкционната норма по отношение на първото от тях. Сочи се в наказателното постановление, че за нарушението по  чл. 25, ал.1 от ЗДвП се определя наказание на основание чл. 179, ал.2, вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП. Последната разпоредба визира наказване на водач, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал.1 причини пътнотранспортно произшествие. В разпоредбата на чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП пък са отразени няколко различни хипотези на нарушения, а именно по отношение на водач, който не спазва предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението. В случая, нито в АУАН, нито в наказателното постановление е посочена конкретно някоя от изброените хипотези, нито като текстово описание, нито като цифрово изражение на квалификацията, а в наказателното постановление не е отразено кое предложение на чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП се визира от наказващия орган. Не може да се счете, че с поведението си, осъществило състав на нарушение по  чл. 25, ал.1 от ЗДвП водачът Ж. е нарушил предписанието на някои от средствата за сигнализиране, или изрично посочените правила за разминаване, предимство, изпреварване или заобикаляне, доколкото и в АУАН, и в наказателното постановление са описани различни негови действия, реализирали състав на нарушение, а именно извършване на маневра в нарушение изискванията по  чл. 25, ал.1 от ЗДвП.

Описаното противоречие между сочената като нарушена разпоредба и санкционната такава води до незаконосъобразност на наказателното постановление, доколкото, от една страна, така не може да стане ясно за какво именно бива наказван жалбоподателя и се засяга правото му на защита, а от друга страна, не е спазено изискването, изводимо от текста на чл. 2, ал.1 на ЗАНН, че за всяко нарушение следва да се прилага съответното определено от закона за него наказание. Изложеното според съда налага отмяна на наказателното постановление в тази му част.

Водим от горните мотиви Съдът,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 15-1030-005596 от 24.11.2015г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР гр. Пловдив, с което на Ж. е наложено административни наказания глоба в размер на 100 лева, на основание чл. 179, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за нарушение по  чл. 25, ал. 1 от ЗДвП

 

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.Р.