АНД 1457/2016 - Решение - 20-05-2016

Р Е Ш Е Н И Е

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 890

гр. Пловдив, 20.05.2016г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на двадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА

                                                                                         

при участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 1457/2016г. по описа на ПРС, XXV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                                                                                                                                    

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

 

Съдът е сезиран с жалба от В.М.Ц., ЕГН **********, чрез адв. Р.С. от ПАК, против Наказателно постановление № 36-0000089 от 01.03.2016г. на Г. и. А.Г., определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАП, с което на В.М.Ц., е наложена глоба в размер на 1 500лв., на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, за нарушение по  чл. 31, ал. 1, т. 5 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ за таксиметров превоз на пътници.  

В жалбата жалбоподателя лично, и в съдебно заседание чрез адв. С., прави искане за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, като са изложени конкретни съображения.

Наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител. В писмото до съда, с което е изпратена административнонаказателната преписка се предлага потвърждаване на наказателното постановление, което било съобразено с материалните и процесуалните правила при издаването му. Същото е подкрепено и от представеното по делото становище на Областен отдел „Автомобилна администрация“.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесулано легитимиран субект и срещу акт подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, като съобрази изложените в жалбата доводи и съображения и изразените становища от жалбоподателя, процесуалния му представител, наказващия орган, прие за установено от фактическа страна следното:

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия А-2015 № 215045 от 01.02.2016г., с който се констатира, че на 01.02.2016г. около 16.00 часа в гр. Пловдив, бул. „Освобождение“, срещу бензиностанция „Шел“, като водач на лек таксиметров автомобил оборудван със всички опознавателни знаци за таксиметров автомобил: открита табела „такси“, шахматни ленти, надписи на превозвача на предните врати,стикери с цените на предното стъкло и задните врати, ЕТАФП, издадено разрешение от общината № 1451, работеща станция за ефир, извършва  нарушение – без пътна книжка издадена от превозвача. С посоченото е нарушена Наредба № 34 на МТ от 06.12.1999г. В съставения АУАН е описано че са били иззети като доказателства за извършеното нарушение контролен талон към СУМПС, УВЛТА № 002651, фискални бонове от ЕТАФП, снимки от мобилен телефон. Съставения АУАН бил подписан от актосъставителя и свидетеля, както и от нарушителя като в него същия написал като възражение че пътната книжка е била взета от собственика на колата за подмяна. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от страна на жалбоподателя Ц., не било депозирано писмено възражение;

Въз основа на цитирания акт за нарушение е издадено обжалваното Наказателно постановление № 36-0000089 от 01.03.2016г. на Г. и. А. Г., определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАП за това, че на 01.02.2016г. около 16.00 часа в гр. Пловдив, бул. „Освобождение“, срещу бензиностанция „Шел“, жалбоподателя В.Ц., като водач на лек таксиметров автомобил „Шевролет Авео“ с рег. № ..., собственост на Ц. Г. О., оборудван с всички опознавателни знаци за таксиметров автомобил – открита табела „Такси“, шахматни ленти, надписи на превозвача на предните врати, стикери с цените на предното стъкло и на задните врати, електронен апарат с фискална памет /ЕТАФП/, издадено разрешение на Общината № 1451, работеща станция за ефир, извършва следното нарушение: без пътна книжка издадена от превозвач. С описаното жалбоподателя Ц. е нарушил чл. 31, ал. 1, т. 5 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1 500лв.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства, а също и от показанията на разпитания свидетел актосъставител П.Б.Т.. Приети са приложените към делото Акт за установяване на административно нарушение Серия А-2015215045/01.02.2016г., Наказателно постановление № 36-0000089 от 01.03.2015г., Заповед № РД-08-249/15.05.2015 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, длъжностна характеристика, фискален бон, три броя снимки от мобилен телефон. Съдът кредитира свидетелските показания на актосъставителя и събраните по делото писмени доказателства поради тяхната обективност, логичност, взаимна допълняемост, безпротиворечивост по съществени въпроси и съответствие с останалите доказателствени материали по административно-наказателната преписка и в съдебното производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Наказателното постановление е издадено в предвидената от закона форма и от компетентен орган. В случаят законосъобразно и правилно административно наказващият орган е приел, че следва да бъде санкциониран жалбоподателя, че е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 31, ал. 1, т. 5 от от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, издадена от МТ. Съгласно редакцията на посочена норма "При управление на таксиметров автомобил, водача е длъжен да носи: ….. т. 5. Пътна книжка издадена от превозвача /Приложение № 12/". Същата конкретно е вменила задължение за водачите, осъществяващи таксиметров превоз на пътници да не осъществяват такъв, когато не носят издадена от превозвача пътна книжка. Няма други възможности за даден водач. В случая такава пътна книжка издадена от превозвача не е била представена на проверяващите органи, а е установено от иззетите фискални бонове, че на същата дата жалбоподателят е осъществявал таксиметров превоз на пътници. Налице е негово противоправно поведение във връзка с осъществяваната дейност. Водача в съставения АУАН е посочил че пътната книжка е била взета от собственика на автомобила за подмяна, с което по същество не отрича извършеното нарушение. Събраните доказателства по несъмнен начин изясняват извършеното административно нарушение и неговия субект. Механизмът на извършеното административно нарушение и обстоятелствата, при които е осъществено са законосъобразно отразени в съставения административен акт. Безспорно е установено, че жалбоподателят не е действувал с необходимата грижа да спазва посоченото в изброените норми ограничения. В настоящият случай съдебния състав счита, че не се е стигнало до съществени процесуални нарушения на административно наказателния процес, които да ограничат съществено правото на защита на жалбоподателя. По безспорен начин се е установило извършеното нарушение, правилно са посочени обстоятелствата по неговото осъществяване, които са подкрепени с необходимите доказателства. Направените възражения от жалбоподателя, че описанието на извършеното нарушение е неточно и неясно, поради употребата на израва „без пътна книжка“ в съставеното НП и процесния АУАН са необосновани, защото в цитирания по горе текст на нарушената норма е казано че водач на таксиметров автомобил при управление на такъв е длъжен да носи пътна книжка издадена от превозвач. Използвания израз „без пътна книжка издадена от превозвача“ очевидно означава че водача на таксиметровия автомобил не е носил такава.

По отношение на направеното възражение, че е налице нарушение на процесуалните правила свеждащо се до това че с НП е вменено нарушение по чл. 31, ал. 1, т. 5 от от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, издадена от МТ, но жалбоподателят е санкцеониран за това че извършва таксиметров превоз без редовно издаден документ, съдът счита за основателно.  Посоченото е  самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление  и неправилното според съда приложение на санкционната разпоредба към приетото за извършено от административно – наказващият орган нарушение. Административното наказание глоба в размер на 1500 лв. е наложено на основание  чл. 93, ал.1, т.1 от ЗАП, съгласно която "Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва със: глоба 1500 лв. при първо нарушение.". В случая наказанието според приложената норма се налага, когато водачът извършва определен превоз без редовно издадени необходими за това документи, докато в АУАН и в НП изпълнителното деяние на нарушението по чл. 31, ал. 1, т. 5 от от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, се състои в неносене на такива документи, в случая пътна книжка издадена от превозвач. Твърдяното управление на таксиметров автомобил без пътна книжка, би могло да се определи като неизпълнение на задължението на водачите, извършващи превоз, да представят изискуеми се при проверка документи, но не и като липса на издаден докемунт защото административно-наказващия орган изобщо не е изследвал въпроса има ли издадена пътна книжка или не. Установен е факта че водача не носи такава и въпреки това управлява таксиметров автомобил и извършва таксиметрови превози. Нарушението е описано като „Без пътна книжка издадена от превозвача“ но е описана за нарушена нормата на чл.31, ал. 1 т. 5 от Наредба № 34 която касае не носене на пътна книжка от водач. От НП не става ясно била ли е извършена проверка и как АНО е установил че освен че водача не носи пътна книжка, такава изобщо не е била издадена, което от своя страна е съществено процесуално нарушение тъй като не става ясно при какви обстоятелства е било извършено нарушението. Посоченото и описано в АУАН и НП нарушение би могло да се  санкционира чрез предвидено административно наказание в друга от приложената в НП санкционна разпоредба – а именно в разпоредбата на чл. 93, ал.2 от ЗАП, съгласно която "Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 500 лв.". Неправилното приложение на Закона от страна на административно – наказващият орган в НП – на санкционната разпоредба към уреждащата състава норма, послужи на съдебния състав да приеме за налично самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Цифрово извършеното административно нарешение е описано като нарушение на „чл. 31, ал. 1, т. 5 от от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. издадена от МТ“, без да фигурира пълното наименование на същата, а именно липсва „за таксиметров превоз на пътници, което съда оценя като процесуално нарушение, което обаче не е от категорията на съществените които водят до отмяна на атакуваното НП. Посоченото обстоятелство не е попречило на жалбоподателя да разбере за какво същия е обвинен и разпоредбата от кой подзаконов акт е нарушена, което от своя страна не е довело до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя.

Следва да се отбележи, че събраните гласни и писмени доказателства водят до несъмнения извод, че се касае за осъществено нарушение по смисъла на посочената законова разпоредба от страна на жалбоподателят. Не са били налице основанията да бъде приложена разпоредбата на чл. 28, б.а от ЗАНН, съгласно която при маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, а да предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Настоящият случай не може да бъде определен като маловажен, защото той касае висок риск за обществото.

Мотивиран от горното ПРС, ХXV н. с.,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000089 от 01.03.2016г. на Г. и. А.Г., определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 от ЗАП, с което на В.М.Ц., е наложена глоба в размер на 1 500лв., на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр, за нарушение по  чл. 31, ал. 1, т. 5 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ за таксиметров превоз на пътници.

 

Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.

 

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.Р.