АНД 1417/2016 - Решение - 02-06-2016

Решение по Наказателно дело 1417/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е  

970

 

гр.Пловдив, 02.06.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - IX наказателен състав в публично заседание на трети май, две хиляди и шестнадесетата година, в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ

 

при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА,

като разгледа АНД № 1417/2016г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 15-0273-000712 от 13.01.2016г. издадено от К. Р. Р., на длъжност *** РУ „Полиция“ гр.Хисар при ОДМВР - гр. Пловдив, с което на П.И.Щ., ЕГН:********** ***, на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание - глоба в размер на 20,00 лева /двадесет лева/, за нарушение на чл.20, ал.1 от Закона за движението по пътищата.

В жалбата се застъпва становище, че наказателното постановление е необосновано и незаконосъобразно. Сочи се, не отговаря на обективната истина твърдението, че жалбоподателят не контролирал МПС-то, ковто управлявал, както и че в АУАН е записан неправилно състава на нарушението, доколкото чл.20, ал.2 от ЗДвП, водачът е длъжен да контролира непрекъснато управляваното от него МПС. Поддържа становище още, че не носи вина за настъпилото ПТП, като причината е заледен участък на сенчесто място, което не е било опесъчено, органите на КАТ и собственика на пътя носят вина за настъпилото ПТП. Предлага наказателното постановление да бъде отменено. Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат Р. поддържа жалбата, като посочва, че в АУАН е описано, че водача „губи контрол“ вурху МПС, а в наказателното постановление – че „не контролира същото“, което представлява съществено разминаване между фактическите и правните обстоятелства в наказателното постановление. Поддържа още, че неправилно като нарушена законова разпоредба е посочен чл.20, ал.1 от ЗДвП, като последната разпоредба има предвид водачът да контролира същото МПС физически, да не го оставя без надзор и др., а в случая е следвало да бъде посочено, че водачът следва да кара със съобразена скорост, да се съобразява с пътната обстановка и др.. Застъпва становище, че в случая се касае за случайно събитие, в следствие на заледяване на пътя, както и че нарушението е следвало да се установи, а не да се предполага, като не може във всеки случай на ПТП винаги да се съставя акт, а също и че причинените върху собственото МПС вреди са несъставомерни. Предлага наказателното постановление да бъде отменено. Жалбоподателя П.Щ. заявява, че поддържа казаното от поцесуалния си представител, като добавя, че в протокола за ПТП е записано, че участъкът е силно заледен, което не е отразено в наказателното постановление. 

  Въззиваемата страна – РУ „Полиция“ гр.Хисар при ОДМВР - гр. Пловдив, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното: 

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като наказателното постановление е връчено на 22.02.2016г., видно от приложената разписка към НП, а жалбата е подадена до РС-Пловдив чрез РУ „Полиция“ гр.Хисар при ОДМВР - гр. Пловдив на 24.02.2016г., видно от отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 21.02.2016г., около 10:50 часа, на път трети клас № 6061, между село Красново и село Беловица, свидетелят Д.Т.Ш., в качеството му на *** РУ „Полиция“ гр.Хисар при ОДМВР - гр. Пловдив, заедно с колегата си  Н. Д. констатирали, че на същото място, в канавка от дясната страна на пътя имало МПС – лек автомобил „Воксхол Фронтера“ с рег.№ ********“, което МПС било обърнато, както и че при същия бил водача на последното – жалбоподателя П. Щ.. Последният обяснил на свидетеля Ш., че при излизане от завоя автомобилът поднесъл, тъй като на пътя имало лед, като Ш. констатирал, че пътят наистина бил заледен. На място не били установени други свидетели очевидци, като в последствие на същото място пристигнал и свидетелят И. Г. И., повикан от жалбоподателя Щ., който констатирал описаните обстоятелства, включително и заледяването на пътя и липсата на пътен знак, указващ заледен участък, както и свидетелят Б. Г. А., който посредством трактор издърпал автомобила на Щ..  На място свидетелят Ш. съставил АУАН с № К-727/15 от 21.12.2015г. срещу П.Щ., както и Протокол за ПТП № 1621986 от 21.12.2015г., въз основа обясненията на жалбоподателя Щ..Въз основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление. 

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел свидетелите Д.Т.Ш., И. Г. И. и Б. Г. А., които съдът кредитира като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. От същите се установява начина на констатиране на описаната в АУАН и наказателното постановление фактическа обстановка, обстоятелствата във връзка със същата – заледяването на пътя и липсата на пътен знак, указващ заледен участък, както и процедурата по съставянето на акта. Горната фактическа обстановка се установява и от останала събрана по делото доказателствена съвкупност – Протокол за ПТП № 1621986 от 21.12.2015г. – относно констатираните на мястото на произшествието обстоятелства, възражение от П.Щ. от 21.12.2015г. и обяснение от същия от 11.01.2016г. – относно факта на оспорване от същия на описаните като установени в АУАН обстоятелства.

Относно приложението на процесуалните правила: Съдът  след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че макар издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед № 8121з-748 от 24.06.2015г. на директор ОД МВР – гр.Пловдив – относно материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя, както и разпоредбата на чл. 320, ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР – за актосъставителя, то съставените АУАН и НП не отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като при съставянето им са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство, както и ограничавайки право на защита на жалбоподателя, предвид следното:

В нарушение разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН, относно съставения АУАН, както и разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – за наказателното постановление, в същите два липсва описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено, както и само за наказателното постановление – липсва и посочване на доказателствата, които го потвърждават. От събраните по делото доказателства, включително заявеното от самия актосъставител, както и отразеното в Протокол за ПТП № 1621986 от 21.12.2015г., причината за загуба на контрол върху МПС от страна водача Щ. е наличието на заледен участък от пътя. Последното обстоятелство обаче напълно отсъства от фактическата обстановка, описана както в АУАН, така и в наказателното постановление. Следва да се отбележи, че действително водачът е длъжен да съобразява скоростта, поведението си и т.н. с конкретната пътна обстановка, като при наличие на заледен участък и др. подобни, следва да подходи с особено внимание. Въпреки това, доколкото съгласно чл.6, вр. чл.7, ал.1 от ЗАНН – административно нарушение е само това деяние, което е извършено виновно – умишлено или непредпазливо, то въпросът дали възникването на процесното ПТП, предвид установените по същото обстоятелства – заледяване на пътя, липса на предупредителен знак и др., е в резултата виновно поведение на водача Щ., или се касае за случайно деяние, подлежи на разглеждане от административнонаказващия орган. В случая обаче, въпреки събраното по административнонаказателната преписка и в частност – посоченото в протокола за ПТП, в АУАН липсва упоменаване на заледяване на пътя като причина за ПТП. В издаденото въз основа на същия акт наказателно постановление, въпреки горните данни, както и изричните възражения от П.Щ. в този смисъл, депозирани преди издаване на наказателното постановление, горният въпрос не е коментиран, като вместо това фактът на заледяване на пътя като причина за ПТП просто е пропуснат. Не са посочени и каквито и да е било доказателства, мотивиращи извода за виновно поведение на водача, като причина същият да загуби контрол върху управляваното МПС. Последното налага фактът на заледяване на пътя като причина за ПТП да се установява тепърва от съда в хода на настоящото дело, както и за пръв път да се изследва въпроса за вината на нарушителя по смисъла на чл.6, вр. чл.7, ал.1 от ЗАНН, което е недопустимо.

Ето защо, така описаните нарушения на разпоредбите на разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН, относно съставения АУАН, както и разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, следва да се прецени като такова от категорията съществените процесуални нарушения, доколкото липсата на описание на обстоятелствата, при което е осъществено нарушението, както и доказателствата, които подкрепят го потвърждават, лишават лицето, сочено като нарушител, от правото му да разбере всички относими към деянието факти и съответно - от възможността да организира защитата си. Последното съществено процесуално нарушение мотивира отмяната на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Отделно от горното и с оглед пълнота следва да се отбележи, че  атакуваното наказателно постановление трябва да бъде преценено като необосновано, поради което и по същество – неправилно, предвид следното:

Както вече бе посочено, от всички доказателства по делото, както и от показанията на самия актосъставител Ш. се установява, че при преценка на обстоятелствата и причините за констатираното ПТП, както и съставянето на АУАН с № К-727/15 от 21.12.2015г. срещу П.Щ., както и Протокол за ПТП № 1621986 от 21.12.2015г., същият актосъставител се е ръководел изключително от обясненията на жалбоподателя Щ., като не са установени други свидетели на нарушението, не се сочи извършен оглед, установени обективни данни – следи, веществени доказателства и др.. Предвид това остава неизяснено, защо обясненията на Щ. се възприемат напълно от актосъставителя и административнонаказващия орган относно част от механизма на произшествието, а именно – че същото е възникнало при навлизане на МПС в завой „на ляво“, с последващо напускане платното „в дясно“ и т.н., като същевременно относно друга част от механизма на произшествието, а именно – че същото е възникнало в следствие заледяване на пътното платно, мястото не е било опесъчено, означено и т.н. – обясненията на Щ. напълно се игнорират. В хода на съденото следствие горните обстоятелства, а именно - заледяване на пътното платно, липса на опесъчаване и означение, се установяват от вече коментираната доказателствена съвкупност. Същевременно ответната страна не ангажира никакви доказателства в насока установяване виновното поведение на лицето, посочено като нарушител, във връзка със загубата на контрол върху управляваното МПС. Ето защо и предвид разпределение доказателствената тежест в настоящият процес, съдът следва да приеме, че липсват достатъчно доказателства за това, че посоченото нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП в извършено виновно по смисъла на чл.6, вр. чл.7, ал.1 от ЗАНН, а не съставлява случайно деяние съгласно  чл.11 от ЗАНН, вр. чл.15 от НК, предвид гореописаните установено обстоятелства - заледяване на пътното платно, липса на опесъчаване и означение. Последното съставлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление като неправилно.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от ЗАНН съдът

 

Р Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 15-0273-000712 от 13.01.2016г. издадено от К. Р. Р., на длъжност *** РУ „Полиция“ гр.Хисар при ОДМВР - гр. Пловдив, с което на П.И.Щ., ЕГН:********** ***, на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание - глоба в размер на 20,00 лева /двадесет лева/, за нарушение на чл.20, ал.1 от Закона за движението по пътищата.

 

         Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

 

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

         ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

         И. Й.