АНД 1221/2016 - Решение - 18-05-2016

Решение по Наказателно дело 1221/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е  

868

 

гр.Пловдив, 17.05.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД – IX наказателен състав в публично заседание на осемнадесети април, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ

 

при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА 

като разгледа АНД № 1221/2016г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 16-000886 от 12.12.2015г. издадено от А. А. Ч., на длъжност *** Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пловдив, с което на „Поликварц“ ООД, ЕИК:203109156, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.„България“ № 4, вх.А, ет.3, ап.8, на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е наложена административно наказание - имуществена санкция в размер на 2 000 лв.  (две хиляди лева), за нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда, във вр.с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.

В жалбата се застъпва становище, че наказателното постановление е  незаконосъобразно и неправилно, като се предлага същото да бъде отменено. Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат Р. поддържа жалбата, като сочи, че не е посочено точно нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Поддържа още, че  при извършване на подобна проверка първо се снема самоличността на лицето и точното местонахождение на нарушението, както и фактите и обстоятелствата, въз основа на които се твърди, че има такова. Сочи, че предвид представените по делото доказателства е записано, че разпитаният  свидетел е на длъжността „***”, но не става ясно на какво точно оперира той, както и че последният свидетел е вършил други манипулации на граждански договор, който няма нищо общо с Инспекцията по труда.  На следващо място се сочи като устаноено противоречие между думите на актосъставителя и установеното по делото, като  актосъставителят заявил пред съда, че е направил проверка, че е прочел личната карта на разпитания свидетел, което може да се приеме като защитна или оправдателна позиция, а К. няма как да е показал своята лична карта, тъй като същата е била счупена. Сочи още, че за да бъде договорът трудов, той трябва да отговаря на определени реквизити, а дори да се приеме, че свид. А. К. е бил трудово ангажиран, то няма точна сума, за която данъчните власти и НОИ да му удържат полагаемите данъчни задължения, доколкото се установява работа на бройка. Поддържа още, че не се сочи друг път „Поликварц” ООД да са били санкционирани за подобно нарушение, въпреки което е наложена санкция над минималната. Би следвало, ако съдът приеме, че е извършено нарушение, без да се сочат отегчаващи факти и обстоятелства. Сочи още, че в конкретния случай се изяснява, че А. К. само е наблюдавал и е осигурявал това, което е трябвало да знае за бъдещите си трудови ангажименти, като е отразил на каква длъжност е щял да работи. В този смисъл посочва, че е представен и трудов договор от три дни след проверката, сключен със съответните реквизити, представена е и справката по чл.62 от КТ в НАП, поради което счита, че не са засегнати интересите на обществото, тъй като договорът е налице, макар и със закъснение, случаят е маловажен и следва да се третира като такъв. Предлага наказателното постановление да бъде отменено.

Ответната страна – Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К., оспорва жалбата. Сочи, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно, не са допуснати процесуални нарушения, които да опорочат правото на защита на жалбоподателя, подробно в АУАН и НП е описано нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, точно са посочени разпоредбите, които са нарушени. Посочва още, че актосъставителят в качеството си на свидетел обяснява каква фактическа обстановка е заварил по време на извършване на проверката – че е работил единствено А. К., а последният не можа да даде каквото и да било логично обяснение защо е посочил работно време, ако не е имал такова, защото изключително нелогично звучи това, че е записал работното време в обекта, доколкото в справката, която е попълнил, се отразяват лични данни, доколкото същата е елементарна, не изисква каквито и да е специални знания или умения, а просто елементарна грамотност. Поддържа, че КТ предвижда две форми на заплащане – почасово и според изработеното и няма пречка трудовото възнаграждение да бъде определено на брой изработени изделия – по 3 лева на бройка,  посочено от лицето, както и че съобразно чл. 62, ал.1 от КТ трудовият договор следва да се сключи в писмена форма, като отношенията следва да бъдат оформени само и единствено като трудови, възможно е „ кнауфа“ да са били поставени условията на граждански договор, но нито актосъставителят заявява да се е поставял „кнауф“, а свид. К. сочи, че е приключил с поставянето му и че се е обучавал за ***. Противопоставя се на твърдението, че актосъставителят е излъгал, доколкоо същяит заявил „Мисля, че поисках лична карта и мисля, че ми показа такава”, . Поради това считам, че отразеното в НП като фактическа обстановка се явява доказано безспорно от събраните писмени и гласни доказателства. , Счита, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28а от ЗАНН, доколкото е безспорно, че към момента на проверката, а именно 06.08.2015г., А. К. не е имал сключен трудов договор с „Поликварц” ООД, а самият той е посочил, че работи в „Поликварц” като *** от 03.08.2015г. Поддържа, че за това нарушение е наложена санкция, близка по размер до минималния, но не равен на него, която е и доста под средния размер, предвиден в чл. 414, ал.3 от КТ. Предлага наказателното постановление да бъде потвърдено.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното: 

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като наказателното постановление е връчено на 17.02.2016г.  видно от приложената заверено копие на разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пловдив на 22.02.2016г. съгласно отразения входящия номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 06.08.2018г., около 10:30 часа, в обект – производствена база, находяща се в с.Ягодово, ул.„Черноризец храбър“ № 29, стопанисвана от „Поликварц“ ООД, свидетелят Б.Д.Д., в качеството му на *** Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пловдив, извършил проверка, като констатирал, че на същия обект работил А. А. К., който към момента на проверката осъществявал дейност по почистване около пещ за смесване на пластмаса и пясък. При въпрос от страна на служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пловдив дали работи тук, К. отговорил положително, след попълнил справка по чл.402, ал.1, т.3 от Кодекса на труда, в която посочил, че работи като *** с работно време от 6:00 до 14:00 часа, почивните дни не са уточнени, а възнаграждението му е 3 лева на брой. С оглед на горното, на 12.09.2015г. свидетелят Д., в присъствието на управителя на „Поликварц“ ООД съставил АУАН № 16-000886 срещу същото дружество, за нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда. Въз основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление. 

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел свидетеля Б.Д.Д., които съдът кредитира като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. От същите се установява начина на констатиране извършеното нарушение, обстоятелството, че А. А. К. е полагал труд като работник на „Поликварц“ ООД съставил с уговорено работно време и възнаграждение, както и процедурата по съставяне на акта.

В този смисъл са и показанията на свидетеля А. А. К., който не оспорва, че на посоченото време и място е бил в обекта на „Поликварц“ ООД,  в която част съдът преценява същите като истинни. Въпреки горното, що се отнася до твърденията на същия, че не е осъществявал трудова дейност, а само е гледал, съдът не кредитира последните, доколкото в тази му част изложеното от К. противоречи на останалата доказателствена съвкупност по делото, а именно – показанията на свидетеля Д., който е установил осъществяване на трудова дейност, както и самото съдържание на справката по чл.402, ал.1, т.3 от Кодекса на труда, в която се сочат елементите на едно трудово правоотношение.  Във връзка с последното съдът не кредитира и показанията на К. в смисъл, че при попълване справката по чл.402, ал.1, т.3 от Кодекса на труда е имал предвид не себе си, а как се работи в дружеството, доколкото последните са нелогични. От самия начин на оформяне на справката и нейното съдържание е очевидно, че лицето попълва данни именно за себе си, още повече К. в графата, отнасяща се за почивните дни, е посочил „не сме уточнявали“, от което е повече от ясно, че говори именно за себе си и за своите отношения с „Поликварц“ ООД, а не изнася данни за трудовите правоотношения на дружеството му с останалите му работници, с каквито данни не е и ясно от къде свидетелят разполага.

Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от всички писмени доказателства по делото – справка по чл.402, ал.1, т.3 от Кодекса на труда, от която се установява, че А. А. К. е полагал труд като работник на „Поликварц“ ООД с уговорено работно време и възнаграждение, трудов договор № 002 от 09.08.2015г. между А. А. К. и „Поликварц“ ООД, от които се установява че същият с сключен след дата на проверката.

Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното,  съдът  след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед № З-0058 от 11.02.2014г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, а тази на актосъставителя – от разпоредбата на чл.416, ал.1 от Кодекса на труда, във вр. с чл.21, ал.4, т.3 от Устройствен правилник на изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са  и сроковете по чл. 34  от ЗАНН. 

По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което „Поликварц“ ООД, ЕИК:203109156, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.„България“ № 4, вх.А, ет.3, ап.8 е нарушило разпоредбата на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда, във вр.с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, за това, че на 06.08.2015г., в гр.Пловдив, не е сключило с работника си А. А. К. трудов договор в писмена форма.

В случая се установяват елементите на трудовото правоотношение между „Поликварц“ ООД и А. А. К. – работно време и уговорено трудово възнаграждение. В този смисъл следва да се отбележи, че не съществува законова пречка възнаграждението да бъде уговорено и като такова за изработката на бройка отделени единичени продукт, както е посочено в попълнената от работника справка. Обстоятелството, че в същата справка е отразено, че не са уговорени почивни дни не налага заключение в противен на горния смисъл, а по-скоро следва да се прецени именно като последица от самото нарушение – липса на трудов договор в писмена форма.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че не е посочено точно нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, доколкото ясно са посочени както нарушената законова разпоредба, така и фактите по твърдяното нарушение.  

Във връзка със снемане самоличността на лицето, установено като работник и обясненията на актосъставителя следва да се отбележи, че по делото е непротиворечиво установено, а също е и безспорно между страните, че установеното при проверката лице в обекта на дружеството – жалбоподател е именно А. А. К., в която насока са и собствените му обяснения, в качеството на свидетел. Ето защо дори актосъставителят Д. да не е проверил лична карта на същия, документ да е бил повреден, счупен и др., то последните обстоятелства няма отношение към установяване факта на нарушението, както и законосъобразното съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление. Показанията на свидетеля Д. в този смисъл не могат да бъдат счетени за противоречиви и съответно – неверни, доколкото последният свидетел в разпита си на 31.03.2016г. посочва „Мисля, че му поисках личната карта…“, от което не може да стори заключение за категорично твърдение в този смисъл, а по-скоро – че свидетеля не помни.   

 Що се отнася до фактите и обстоятелствата по нарушението, както и записаното, че свидетелят К. е на длъжността „***”, но не става ясно на какво точно оперира той, то следва да се има предвид, че длъжността на К. е посочена съгласно собственото му отрязване в справката по чл.402, ал.1, т.3 от Кодекса на труда. С оглед липсата на писмен трудов договор, което е и същността на твърдяното нарушение, ясно е, че длъжността на работника следва да се отрази такава, каквато е съобщена от последния, като е невъзможно да се постави в тежест на компетентния орган да издирва подробности относно явно устни уговорки между работник и работодател, сторени в нарушение на трудовото законодателство. Още повече обстоятелството за точните задължения на К. като *** е без значение с оглед установяване факта на нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда.

Неоснователно е и възражението, че свидетелят К. е осъществявал дейност на граждански договор, а дори да се приеме, че свид. А. К. е бил трудово ангажиран, то няма точна сума, за която данъчните власти и НОИ да му удържат полагаемите данъчни задължения, доколкото се установява работа на бройка. Данни за това, че свидетелят К. е осъществявал дейност на граждански договор не се установяват, като съдът вече взе становище относно твърденията на последния в тази насока, а напротив – от цялата доказателствена съвкупност се установяват елементите на трудовото правоотношение. Също както вече бе посочено, не съществува пречка възнаграждението да бъде уговорено и като такова за изработката на отделен единичен продукт, а ако липсват достатъчно данни, позволяващи да се възпроизведат в пълнота отделните елементи на трудовото правоотношение, включително и с оглед целите на данъчните власти и НОИ, то последното съставлява именно последица от самото нарушение – липса на трудов договор в писмена форма.

На следващо място, съгласно Кодекса на труда не е предвидена възможност трудово ангажиране на работник, с оглед негово обучение, без сключване на писмен трудов договор. Действащото законодателство е предвидило съответните правни форми с оглед подобни отношения, включително сключване на трудов договор с уговаряне изпитателен срок в полза на страна по същия и т.н..

Не може да бъде споделено и становището за маловажност на случая, предвид това, че „Поликварц” ООД друг път не е било санкционирано за подобно нарушение, представен е трудов договор от три дни след проверката, сключен със съответните реквизити, представена е и справката по чл.62 от КТ в НАП, поради което не са засегнати интересите на обществото, тъй като договорът е налице, макар и със закъснение. Последните обстоятелства са такива, които следва да се съобразят при индивидуализация на наказанието, но същите в никакъв случай не могат да обосноват заключение, че конкретното  нарушение и обстоятелствата по него не разкриват една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда. Съдът намира, че в случая процесното деяние степен на обществена опасност, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение. В този смисъл е следва да се отбележи, че е сключването на трудов договор с работника след проверката може да се отдаде и като резултат на тази проверка.

При разглеждане въпроса за съответствието на наложените наказания с тежестта на нарушенията, съдът намери, че  съгласно разпоредбата на чл.414, ал.3 от Кодекса на труда за нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда на работодател - юридическо лице се налага  имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лв.. В случая е определена имуществената санкция е определена над минималния размер или в такъв от 2 000 лева. Същия размер на наказанието е незаконосъобразен като необоснован, доколкото в наказателното постановление не се сочат никакви мотиви за определяне на наказание по-високо от минималното – нито във връзка с обществената опасност на деянието, нито предвид личността на дееца. Не с твърди поредност на нарушението, определени неблагоприятни последици от деянието, разкриващи по-висока степен на обществена опасност от типичната, не се коментира личността на дееца и др.. Подобни отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира и в хода на съдебното следствие. Ето защо съдът счете, че така определените наказание следва да бъдат коригирани към определения от закона минимум, като намери същото в този му размер за достатъчно за постигане целите на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН. 

Воден от изложеното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. второ от ЗАНН, Районният съд Пловдив

 

Р Е  Ш  И :

 

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 16-000886 от 12.12.2015г. издадено от А. А. Ч., на длъжност *** Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Пловдив, с което на „Поликварц“ ООД, ЕИК:203109156, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, бул.„България“ № 4, вх.А, ет.3, ап.8, на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е наложена административно наказание - имуществена санкция в размер на 2 000 лв.  (две хиляди лева), за нарушение на чл.62, ал.1 от Кодекса на труда, във вр.с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА наложеното на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда административно наказание – имуществена санкция в размер на 2 000,00 лева до размер от 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/, като ПОТВЪРЖАДВА наказателното постановление в останалата му част.

 

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

 

                                                                 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

 

         ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

         И. Й.