АНД 1137/2016 - Решение - 05-05-2016

Решение по Наказателно дело 1137/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 798

гр. Пловдив, 05.05.2016г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

              ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в публично заседание на двадесет и шести април,    две хиляди и шестнадесета година в състав:

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ

 

при секретаря: Величка Илиева,

като разгледа докладваното от съдията АНД № 1137/2016г. по описа на ПРС, Втори наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.

 

             Обжалвано е Наказателно постановление № 16-000554 от 28.11.2014г. Директора на Дирекция „Инспекция по труда“  гр.Пловдив, с което на „ЕЙПРИЛ СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК:203039804 в качеството на работодател, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.„Тича“ № 6, ет.5, ап.10, представлявано от Е. Г. С. – **** на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 1500 / хиляда и петстотин / лева за нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, във вр. чл.63, ал.1 от Кодекса на труда.

             В жалбата се излагат твърдения да незаконосъобразност на издаденото НП, както и за нарушени основни изискания по съставянето и съдържанието на същото. Излагат се доводи по същество, основаващи заключение несъответствие между НП и АУАН относно времето на извършване на нарушението, за неяснота как е установена вината на извършителя, при не наличие на данни в АУАН и протокола за извършена проверка. В жалбата се излагат доводи по същество относно приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН по отношение на нарушението посочено в атакуваното НП. Въз основа посочените в жалбата доводи се прави искания за отмяна на издаденото срещу дружеството НП изцяло като незаконосъобразно.

            Жалбоподателят редовно призован в съдебно заседание не се представлява. Процесуалния представител на жалбоподателя адв.М.А. с писмена молба, представена преди съдебното заседание поддържа жалбата на посочените в жалбата основания, счита че са налице основанията за приложение на чл.28 от ЗАНН и прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

           Въззиваемата страна Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пловдив, редовно уведомена, в съдебно заседание се представлява от процесуалния си представител Н.К. – ***** Отдел „БТКД” при Д”ИТ” гр.Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата. В пледоарията си релевира факти основаващи искането и до съда за потвърждаване на атакуваното НП като правилно и законосъобразно.

 

          Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното: 

 

           На 20.08.2014г., около 10:00 часа, в местността „Карабоклук“, с.Дуванлий, общ.Калояново служители на Д”ИТ” гр.Пловдив, включително и свидетел В.И.Б. *** извършили проверка проверка в находящ се на същото място обект – разширяване на съществуваща конна база, с  изпълнител „ЕЙПРИЛ СТРОЙ“ ЕООД. В хода на проверката на работещите на обекта лица са били представени за попълване Справка на основание чл.402, ал.1, т.3, вр. чл.402, ал.2 от КТ. Такава справка саморъчно попълнил и В.Б.М. от гр.Р., в която отразил че работи **** във дружеството от 20.08.2014г., с работно време 8 часа , с почивен ден неделя, с почивки в работния ден 2х15мин, 60 минути за обяд и уговорено трудово възнаграждение 589 лева. Съгласно приложената справка по делото попълването е станало в 10 часа. Свидетелят Б. провел разговор с В.Б.М. при което последният сподели, че работи в „ЕЙПРИЛ СТРОЙ“ ЕООД, описал работното си време и възнаграждението си. На 21.08.2014г. в офиса на Д”ИТ” гр.Пловдив от представляващия дружеството са били представени трудови договори на работещите в дружеството лица, включително и на В.Б.М. № 34 от 19.08.2014г. и съгласно който трудовия договор и заверено уведомление от ТП на НОИ – гр.Пловдив / № 16388143113936/19.08.2014г./ са връчени на работника на 22.05.2014г. Представения трудов договор е бил подписан само от работника. Представена е била и длъжностна характеристика на длъжност „****”, подписана от В.Б.М. от 19.08.2014г. Представено е било и заверено уведомление по чл.62, ал.5 от КТ от ТД на НОИ № 16388143113936 от 20.08.2014г. с час 12:57:22. Били са дадени и обяснения от представляващия дружеството относно представените трудови договори. На 28.08.2014г. е бил съставен от свидетел Б. срещу дружеството, като работодател, в присъствието на представляващия дружеството акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 16-000554 за извършено нарушение по чл.63, ал.2, вр. чл.63, ал.1 от КТ. Актът е подписан от лицата посочени в него, без вписване на възражения или обяснения от страна на нарушителя. На датата на съставянето на АУАН е връчен препис от него на представляващия дружеството. В законоустановения три дневен срок пред контролните органи не са били представяни от страна на дружеството писмени възражения относно съставения срещу дружеството АУАН. Въз основа констатациите в АУАН е издадено атакуваното НП с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството. Поради несъгласие с посоченото в издаденото НП нарушение и наложената имуществена санкция в срок пред РС гр.Пловдив е било обжалвано от страна на дружеството издаденото НП.

             Разпитан като свидетел в съдебно заседание актосъставителят В.И.Б. изложи факти идентични с посочените в АУАН. Свидетелят посочи, че лично е установил нарушението в хода на проверката в обекта на който изпълнител е било дружеството, както и при последващата проверка на документите представени от дружеството и е пристъпил към съставянето на АУАН. Поради не наличие на обстоятелства за критика на изложеното от свидетеля съдът кредитира показанията му изцяло. Същите се потвърждават от приетите по делото доказателства.

              Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от  приобщените по делото писмени доказателства – НП, АУАН,  оправомощителни заповеди, справка по чл.402 от КТ, трудов договор № 34/2014г., длъжностна характеристика, уведомление от ТД на НОИ гр.Пловдив, извлечения от дневник за инструктаж, както и от приетите гласни доказателства – показанията на свидетел Б..

 

             Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,  настоящият състав на Пловдивски районен съд,  достигна до следните правни изводи:

             Жалбата е подадена в срок от легитимирано лице, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

             Разгледана по същество, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.

          Същественото при производството от административно - наказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта, за установяване на извършеното административно нарушение; съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно и когато се установи, че в хода на административно - наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по същество. 

           При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител, както и дали деянието е извършено от това лице виновно. В случая въпроса за вината не може да бъде изследван, тъй като нарушителят е юридическо лице – правно образование, което не може да има собствено психическо отношение към деянието. Следва и да се отбележи, че актовете за установяване на административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл.14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се счита за невинен до доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от своя страна означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

            С оглед изложеното,  съдът  след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН като съставени от компетентни за това лица. Материалната компетентност на административнонаказващия орган /АНО/ следва от така представената Заповед № З-0058 от 11.02.2014г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, а тази на актосъставителя – от разпоредбата на чл.416, ал.1 от Кодекса на труда, във вр. с чл.21, ал.4, т.3 от Устройствен правилник на изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са  и сроковете по чл.34  от ЗАНН. 

Приетите по делото писмени и гласни доказателства безспорно установяват  начина на констатиране извършеното нарушение, обстоятелството, че В.Б.М. е полагал труд като работник на „ЕЙПРИЛ СТРОЙ“ ЕООД с уговорено работно време и възнаграждение, както и процедурата по съставяне на акта. Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от всички писмени доказателства по делото – справка по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, от която се установява, че В.Б.М. е полагал труд като работник на „ЕЙПРИЛ СТРОЙ“ ЕООД с уговорено работно време и възнаграждение, трудов договор от 19.08.2014г. между В.Б.М. и „ЕЙПРИЛ СТРОЙ“ ЕООД, и длъжностна характеристика на длъжността „****”, от които се установява съществуващото трудово правоотношение между В.Б.М. и „ЕЙПРИЛ СТРОЙ“ ЕООД, уведомление по чл.62, ал.5 от КТ от „ЕЙПРИЛ СТРОЙ“ ЕООД, касаещо няколко работници, сред които и В.Б.М. с изх. № 16388143113936/20.08.2014г., 12:57:22 часа, от което се установява, че същото е подадено на 20.08.2014г., в 12:57 часа, копие от дневник за инструктаж на от „ЕЙПРИЛ СТРОЙ“ ЕООД, от който се установява, че на 20.08.2014г В.Б.М. е преминал такъв. В хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което „ЕЙПРИЛ СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК:203039804, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.„Тича“ № 6, ет.5, ап.10 е нарушило разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, във вр. чл.63, ал.1 от КТ, за това, че 20.08.2014г., в местността „Карабоклук“, с.Дуванлий, общ.Калояново, в качеството си на работодател, е допуснало до работа работника си В.Б.М. преди да му предостави копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.

             Съдът намира за неоснователно становището на жалбоподателя, че доколкото в така съставения АУАН не е посочено, че проверката е извършена в 10:00 часа, а това е сторено едва по-късно, при издаване на наказателното постановление, то е налице несъответствие между наказателното постановление и АУАН относно времето на извършване на нарушението, като е  недопустимо едва в наказателното постановление да се внасят нови факти и то такива обуславящи съставомерността на деянието.  В случая действително е видно, че в АУАН липсва отразяване часа на извършване на проверката, който обаче е намерил място в издаденото в последствие наказателно постановление. Въпреки това, следва да се има предвид разпоредбата на чл.52. ал.4 от ЗАНН, която задължава АНО преди да се произнесе по преписката, да провери акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, включително и когато е необходимо, да извършва и разследване на спорните обстоятелства. Часът на извършване на проверката е ясно отразен в  справка по чл.402, ал.1, т.3 от КТ, като АНО орган правилно е констатирал и съобразил последното обстоятелство, като го е включил в мотивната част на наказателното постановление.

           Във връзка с изложеното, настоящият случай се явява такъв, в който разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН може и следва да намери приложение. Безспорно е, че часът на извършване на проверката е от решаващо значение при изследване въпроса за доказаност наличие на нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, доколкото същата проверка е извършена на 10:00 часа на 20.08.2014г., а уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ е подадено по-късно същия ден – в 12:57 часа. Въпреки това, последното касае единствено въпроса за обосноваността на извода за констатирано нарушение на КТ, която обоснованост, както и всички доказателства, подкрепящи твърдението за сторено нарушение, следва да се коментират именно в наказателното постановление, съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Същевременно функцията на АУАН е да постави начало на административнонаказателно производство, както и да информира субекта, че срещу него е образувано такова, като му посочи в какво се състои твърдяното нарушение - като факти от обективната реалност, както и коя законова разпоредба е нарушена. Горното е сторено в АУАН № 16-000554 от 28.08.2015г., където ясно е указано, че „ЕЙПРИЛ СТРОЙ“ ЕООД, на 20.08.2014г., в местността „Карабоклук“, с.Дуванлий, в качеството си на работодател, е допуснало до работа работника си В.Б.М. преди да му предостави копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.

           Ето защо правото на защита на жалбоподателя не е нарушено, като с така съставения АУАН същият е уведомен за датата, мястото и същността на твърдяното нарушение. Посоченото за пръв път в наказателното постановление новото обстоятелство, а именно – часът на извършване на проверката, има характер на посочване на ново доказателство, подкрепящо извода за сторено нарушение, а не изтъкване за пръв път на съставомерен факт, доколкото начина и времето на извършване на проверката нямат и не могат да имат отношение към съставомерените факти по деянието, а касаят единствено доказаността твърдяното нарушение. Предвид това, часът на извършване на проверката, дори и пропуснат в АУАН, може да бъде посочен от АНО в наказателното постановление по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, без последното да налага заключение за нарушение правото на защита.

            С оглед на горното не може да бъда споделено и възражението, че не е ясно как е установена вината на извършителя, защото по този въпрос няма данни в АУАН и протокола за извършена проверка. Видно от приложената преписка по атакуваното наказателно постановление, а също и съгласно изрично посоченото от актосъставителя, в качеството му на свидетел, при проверката не е съставен констативен протокол. Подобно задължение за актосъставителя не съществува съгласно разпоредба на ЗАНН, като съставянето на констативен протокол, макар често практикувано в хода на административнонаказателната дейност, не може да бъде определено като задължително.

            Що се отнася до в АУАН, както вече бе отбелязано, последният служи за да постави начало на административнонаказателно производство, както и да информира субекта, че срещу него е образувано такова и да му укаже в какво се изразява нарушението, но съгласно посоченото в чл.42 от ЗАНН, не съществува задължение в същия акт да бъдат описани всички доказателства, подкрепящи заключението за извършено нарушение. Последното е сторено в наказателното постановление, като в хода на съдебното следствие се събраха достатъчно факти, позволяващи да се подкрепи заключението на АНО за извършеното от „ЕЙПРИЛ СТРОЙ“ ЕООД нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, доколкото е безспорно установено, че 20.08.2014г., в 10:00 часа, В.Б.М. е полагал труд като работник в полза на дружеството, преди да му предостави копие от уведомлението по чл.62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, доколкото последното е подадено в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите едва в 12:57 часа на 20.08.2014г. Съдът не споделя възражението на жалбоподателя за маловажност на случая по смисъла на чл.28 от ЗАНН, предвид това, че дружеството няма други подобни нарушения, поведението на управителя, който в рамките на ден представил всички документи, че дружеството е регистрирано наскоро, лисата на други нарушения. Последните обстоятелства са такива, които следва да се съобразят при индивидуализация на наказанието, но същите в никакъв случай не могат да обосноват заключение, че конкретното  нарушение и обстоятелствата по него не разкриват една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение разпоредбата на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда. Съдът намира, че в случая процесното деяние степен на обществена опасност, отчетена от законодателя при въздигане на деянието в нарушение. В този смисъл е следва да се има предвид, че работникът В.Б.М. полагал труд като работник в полза на дружеството, преди да му предостави копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, което налага заключение за настъпване общественоопасните последици от деянието, а обстоятелството, че последният трудов договор е регистриран малко по-късно същия ден в ТД на НАП, може добре да бъде добре обяснено не само като съвпадение, но също и като следствие активизиране действията на нарушителя, именно в резултат на извършената проверка.

            Относно наложената имуществена санкция и размера на същата, при  разглеждане въпроса за съответствието на наложената имуществена санкция с тежестта на нарушението следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.414, ал.3 от Кодекса на труда на работодател, който наруши разпоредбите на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв. В случая имуществената санкция е определена в минимален размер, съгласно описаната в наказателното постановление фактическа обстановка не се твърди нарушението да е поредно, нито други отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което следва изводът, че наказанието отговарят на тежестта на установеното нарушение.  Съдът намира че наложената имуществена санкция като правилно и законосъобразно определена, като същия не притежава правомощия за нейното изменение в насока намаляване под минимално определения от законодателя размер.

         Воден от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16-000554 от 28.11.2014г. Директора на Дирекция „Инспекция по труда“  гр.Пловдив, с което на „ЕЙПРИЛ СТРОЙ“ ЕООД, ЕИК:203039804 в качеството на работодател, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.„Тича“ № 6, ет.5, ап.10, представлявано от Е. Г. С. – ****на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 1500 / хиляда и петстотин / лева за нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда, във вр. чл.63, ал.1 от Кодекса на труда.

 

Решението  не е окончателно и подлежи на обжалва пред Административен съд Пловдив от страните  в 14-дневен срок  от получаване на съобщението по реда на Глава ХІІ от АПК.

 

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала!

В.И.