АНД 7734/2015 - Решение - 08-01-2016

Решение по Наказателно дело 7734/2015г.

Р Е Ш Е Н И Е  

56

 

гр.Пловдив, 08.01.2016г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - IX наказателен състав в публично заседание на единадесети декември, две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ

 

при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА,

като разгледа АНД № 7734/2015г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 167468-F173465 от 20.10.2015г. издадено от С. А. П., на длъжност *** на ТД НАП – Пловдив, с което на „АРКАДИЯ - НЕДВИЖИМИ ИМОТИ“ ЕООД, ЕИК: 201023687, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, ЖК.„Тракия“, бл.№ 181, вх.Б, ап.13, на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС, е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 600лв. /шестстотин лева/, за нарушение на чл.42, ал.1, т.4 от Наредба Н – 18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС.

В жалбата се застъпва становище, че по време на извършената проверка книгата за финансови отчето за текущата 2015г. била при счетоводителя на дружеството и въпреки незабавното обаждане по телефона, същият се оказал в гр.Б. и не можел да се върне до 3-4 дни. Сочи се още, че дружеството не е извършвало други нарушения и се предлага случаят да се приеме за маловажен, като наказателното постановление бъде отменено. Управителят на дружеството поддържа жалбата на посочените основания.

Въззиваемата страна – ТД НАП – Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б. оспорва жалбата. Сочи, че вмененото нарушение на чл.42, ал.1, т.4 от Наредба Н – 18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС e извършено, в обекта не са съхранявани отчетите за текущата година на фискалното устройство. Последното било регистрирано към НАП но не предавало данни, което наложило проверката на място, но контрол по Наредба Н – 18/13.12.2006г. на МФ не бил осъществен, поради липсата на книгата за дневните финансови отчети, а същата следвало да се съхранява в обекта. Относно размера на имуществената санкция се сочи, че дружеството има задължения към бюджета, както и че отговорността  на същото е обективна, независимо от причините.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното: 

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като наказателното постановление е връчено на 09.11.2015г. видно от приложената разписка, а жалбата е подадена до РС-Пловдив чрез ТД НАП - Пловдив на 09.11.2015г., видно от отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

Съдът приема за установено, че на 16.07.2015г., служители на ТД НАП – Пловдив, сред които и свидетелката Д.П.К. извършили оперативна проверка в обект – офис на „АРКАДИЯ - НЕДВИЖИМИ ИМОТИ“ ЕООД, ЕИК: 201023687, находящ се в гр.Пловдив, ул.„Богомил“ № 4, стопанисван от същото дружество. При проверката било установено, че в същият търговски обект не се съхранявала книгата за дневните финансови отчети за текущата 2015г. на въведеното в експлоатация фискално устройство за регистриране и отчитане на оборотите от извършени продажби тип „Перфект“ с ИН на ФУ ДУ 331923 и ИН на ФП 36415317. С оглед на горното, на 04.08.2015г. свидетелката К. съставила АУАН № F173465 от 04.08.2015г. срещу АРКАДИЯ - НЕДВИЖИМИ ИМОТИ“ ЕООД, ЕИК: 201023687 за нарушение на чл.42, ал.1, т.1-4 от Наредба Н – 18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Въз основа на същият акт било издадено обжалваното наказателно постановление.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Д.П.К., които съдът преценява като обективни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал. От същите показания се установява констатираната при проверката на 16.07.2015г. липса на дневните финансови отчети за текущата 2015г. на въведеното в експлоатация фискално устройство, както и процедурата по съставянето на акта. Описаната от съда фактическа обстановка се установява и от приложените по делото писмени доказателства, а именно – протокол за извършена проверка от 16.07.2015г., работна карта за юридическо лице, справка за задължения на задължено лице на ТД НАП.

Относно приложението на процесуалните правила: Съдът  след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че макар издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед № ЗЦУ-28 от 06.01.2010г. на изпълнителния директор на Национална агенция по приходите – относно материалната компетентност на административнонаказващия орган и на актосъставителя, то съставения АУАН не отговаря на формалните изисквания на ЗАНН, като при съставянето му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до опорочаване на административнонаказателното производство, както и ограничавайки право на защита на жалбоподателя, предвид следното:

В нарушение разпоредбата на чл.42, т.5 от ЗАНН в така съставения  АУАН липсва посочване на законовите разпоредби, които са нарушени. В същия АУАН като нарушени разпоредби са посочени чл.42, ал.1, т.1-4 от Наредба Н – 18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС. Следва да се има предвид обаче, че разпоредбата чл.42, ал.1, т.1-4 от Наредба Н – 18/13.12.2006г. на МФ съдържа изброяване на редица документи, които следва да бъдат съхранявани в търговския обект, а именно - свидетелството за регистрация на ФУ, паспорта на ФУ, с изключение на случаите по чл. 14, ал. 3 и чл. 50, ал. 6, КЛЕН - в тримесечен срок от датата на демонтажа на КЛЕН, с изключение на случая по чл. 14, ал. 3 и книгата за дневните финансови отчети за текущата година, с изключение на случаите по чл. 11, ал. 3 и чл. 14, ал. 3.

Ето защо, сторената квалификация на нарушението в АУАН не кореспондира с описанието на фактическата обстановка в същия акт, в която не се твърди липса на свидетелството за регистрация на ФУ, паспорта на ФУ и т.н., а само на книгата за дневните финансови отчети за текущата година.

Следва да се отбележи, че посочването в обстоятелствената част на АУАН единствено на последната книга за дневните финансови отчети, не санира допуснатото нарушение на чл.42, т.5 от ЗАНН, доколкото описанието на нарушението е отделен императивен реквизит на АУАН по смисъла на чл.42, т.4 от ЗАНН, поради което последният не може да „замести“ този по чл.42, т.5 от ЗАНН. В този смисъл нарушителят не е длъжен да знае, че актосъставителят е допуснал в пропуск е чл.42, т.5 от ЗАНН – посочвайки като нарушени норми, които всъщност не е имал предвид, а не например обратно – че е сторено нарушение на разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН, като обстоятелствената част са пропуснати съставомерни обстоятелства. Последното препятства правото на лицето, посочено като нарушител да разбере конкретното деяние, за което е привлечено към административнонаказателна отговорност.

Едва в наказателното постановление е посочено, че нарушената разпоредба на чл.42, ал.1, т.4 от Наредба Н – 18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС. В случая обаче разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН не може да намери приложение, доколкото издаване на наказателно постановление при нередовност на акта, само когато не е нарушено правото на защита на лицето, посочено като нарушител. В случая обаче такова нарушение правото на защита е установено, доколкото на жалбоподателят практически не е посочена нарушената законова разпоредба, лишавайки го от право да упражни адекватно както правата си по чл.42, т.8 от ЗАНН, така и тези по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Така описаното нарушене на чл.42, т.5 от ЗАНН следва да се прецени като такова от категорията съществените процесуални нарушения, тъй като лишава лицето, посочено като нарушител, от възможността на научи основанието, на които е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Последното съществено процесуално нарушения мотивира отмяната на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

С оглед на горното и посоченото противоречие на между описанието на фактическата обстановка посочената като нарушена законова разпоредба в АУАН, съдът намира, че не следва да обсъжда въпросът за правилността на наказателното постановление, дори и единствено с оглед пълнота.

 

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от ЗАНН съдът

 

Р Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 167468-F173465 от 20.10.2015г. издадено от С. А. П., на длъжност *** на ТД НАП – Пловдив, с което на „АРКАДИЯ - НЕДВИЖИМИ ИМОТИ“ ЕООД, ЕИК: 201023687, със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, ЖК.„Тракия“, бл.№ 181, вх.Б, ап.13, на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС, е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 600лв. /шестстотин лева/, за нарушение на чл.42, ал.1, т.4 от Наредба Н – 18/13.12.2006г. на МФ във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС.

 

         Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

 

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

 

         ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

         И. Й.