АНД 7199/2015 - Решение - 03-05-2016

Решение по Наказателно дело 7199/2015г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 774

 

 

03.05.2016 г., гр. Пловдив

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД

ХVІ наказателен състав

на тридесет и първи март

две хиляди и шестнадесета год.

в публично съдебно заседание в състав:

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВА БОЗЕВА

 

секретаря Иванка Пиронкова

 

като разгледа докладваното от съдията

 

АНД № 7199 по описа за 2015 год.

 

намира за установено следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 15-1030-001993/21.05.2015 г. на Р. Н. Н. на длъжност Началник на сектор ПП към ОДП - гр. Пловдив, с което на Н.Л.У., ЕГН ********** *** на основание чл.179, ал.2, от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв. за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв.  и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за нарушение по чл. 123, ал.1, т.3 от ЗДвП.

Жалбоподателят в жалбата чрез упълномощения от него адв. В.Д., посочва, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, както и е неправдилон приложен материалния закон, поради което моли съда да отмени наказателното постановление.

Въззиваемата страна не изпраща представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

Съдът, като се запозна с материалите по делото и прецени законосъобразността на обжалваното наказателно постановление с оглед произнасяне по същество, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок при наличие на правен интерес, пред компетентната инстанция, поради което същата е допустима.

Наказателното постановление е издадено за това, че на 17.02.2015г. около 21,00 часа в гр. Пловдив на кръстовището на ул. „Победа“ и ул. „Полк. Сава Муткуров“ жалбоподателят, като водач на л.а. Хонда Сивик с рег.№ ********, собственост на трето лице /Н. П. П./ губи контрол върху управляваното МПС и се удря в стълб  от осветителната мрежа, като реализира ПТП с материални щети само по управлявания от него автомобил, както и не уведомява  съответната служба  за контрол на МВР и напуска местопроизшествието. В НП е посочено, че актът за установяване на административно нарушение е съставен по докладна записка рег. № 1030Р-4899/18.02.2015г. С това според АНО водачът е нарушил две законови норми – тази на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, тъй като не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, с условията на видимост, интензивността на движението и др. обстоятелства, за да спрат пред предвидимо  препятствие или създадена опасност за движението, като е настъпило ПТП; както и нормата на чл. 123, ал.1, т.3 от ЗДвП, тъй като е нарушил задълженията си като участник в ПТП. На основание чл. 179, ал.2 от ЗДвП за първото описано нарушение на У. е наложена глоба в размер на 100 лв., а за второто – на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

НП е съставен въз основа на АУАН № Т807889/25.02.2015г., приложен по делото. Същият е съставен в присъствието на жалбоподателя и подписан от него. В АУАН са описани същите констатации, които в последствие са възприети от наказващия орган. В графата за възражения е посочено от нарушителя, че му станало лошо  и изгубил контрол върху автомобила, като няма  данни по делото за постъпили писмени възражения съобразно разпоредбата на чл. 44, ал.1 от ЗАНН .

Настоящата съдебна инстанция е такава по същество и задължението на съда е служебно да следи за законосъобразността на обжалваното наказателно постановление. И двата административни акта са съставени от компетентни длъжностни лица, видно от представеното копие от заповед № 8121з-47/16.01.2015г. на МВР.

Съдът обаче намира, че както при издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, които опорочават обжалвания резултат и налагат неговата отмяна на това основание. Налице е неяснота относно описанието на  нарушението по т.1 от НП и най-вече – на обстоятелствата около неговото извършване. От описанието на нарушението в НП може да се заключи, че според АНО /административно-наказващия орган/ нарушението на У. се изразява в това, че същият е причинил ПТП, тъй като се е движил с несъобразена скорост. Не става ясно обаче защо АНО е възприел, че У. се е движил с несъобразена скорост и най-вече – с кои или кое обстоятелство от алтернативно и неизчерпателно посочените в нормата на чл.20, ал.2 от ЗДвП същият не е съобразил скоростта на движение на МПС. В НП са изброени някои от алтернативно посочените в нормата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП хипотези – „несъобразяване с атмосферните условия, релефа, с условията за видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства“. Първо - прави впечатление, че АНО не е цитирал цялата нормата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, а посочва само част от неизчерпателно посочените в нея хипотези. Така например остават извън посочения цитат факторите „състояние на пътя“, „състояние на превозното средство“, „превозван товар“, „характер на движението“, които иначе се съдържат като възможности в нормата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП. Това  би следвало да означава единствено, че според АНО тези фактори не са сред обстоятелствата, които У. не е съобразил при предприемане на скоростта, с която се е движил на посочения пътен участък.

Същественото обаче е, че не е мотивирано от страна на наказващия орган останалите изрично цитирани в НП фактори, които У. не е съобразил. В НП не е посочено  какви са били конкретните атмосферни условия, за да се прецени съобразена ли е скоростта на У. с тях или не. Не е конкретизиран релефът на местността, нито условията на видимост /мъгла, осветеност и т.н./, още по-малко пък интензивността на движение, за да се извърши преценка за обоснованост на наложеното административно наказание. Единствено с оглед часа на извършване на нарушението /21,00 часа на 17.02.2015г./ може да се предположи, че времето е било тъмно /т.е. в тъмната част на денонощието/. Тези обстоятелства обаче не са посочени в НП, а това създава крайна невъзможност не само нарушителят да разбере за какво точно се санкционира, но и е пречка за съда да извърши коректна законосъобразна проверка на отразените в НП обстоятелства – доколко се доказва скоростта му да не е била съобразена с атмосферните условия, с релефа на местността, с условията на видимост и т.н. Нещо повече – крайно недопустимо е при мотивиране налагането на административна санкция да се посочат неизчерпателно всички релевантни обстоятелства, както е в настоящия казус – АНО е отразил, че скоростта на водача не е била съобразена  „… и с др. обстоятелства“, без да посочва кои са тези други обстоятелства. А ясно е, че тези обстоятелства също биха подлежали на проверка от страна на съда. Това ограничава правото на нарушителя за защита, тъй като реално не знае по които обстоятелства да се защитава.

Нормата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП въвежда общо задължение за водачите с кои фактори да се съобразяват при избиране скоростта на движението. Вместо това наказващият орган се е задоволил да препише текстовата част на сочената за неспазена норма, при това частично и неконкретно, без да изпълни задължението си по чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В този смисъл основателно се явява и наведеното в жалбата възражение.

По нарушението по т.2 от НП – от изложеното в НП следва да се приеме, че според АНО нарушението на нормата на чл. 123, ал.1, т.3 от ЗДвП се изразява в това, че У. като участник в ПТП не е уведомил съответната служба за контрол на МВР и напуска местопроизшествието. Първо следва да се посочи, че нормата на чл. 123, ал.1, т.3 от ЗДвП предвижда три отделни хипотези на дължимо поведение от водачите-участници в ПТП. От „описанието“ на нарушението, следва да се приеме, че може би АНО има предвид неспазване разпоредбата именно на чл. 123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП, но не е законосъобразно да не се посочи ясно и точно нарушената правна норма, така, както изисква чл. 57, ал.1, т.6 от ЗДвП, а да се оставя на нарушителя, а в случая и на съда да гадае волята на наказващия орган. Иначе нормата на чл. 123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП гласи, че водач на ППС, който е участник в ПТП, е длъжен, когато от произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, да уведомят съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието и да изпълняват дадените им указания.

Изложеното е основание за съда да отмени НП изцяло като незаконосъобразно, доколкото при издаването му са нарушени съществени процесуални изисквания.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 15-1030-001993/21.05.2015 г. на Р. Н. Н. на длъжност Началник на сектор ПП към ОДП - гр. Пловдив, с което на Н.Л.У., ЕГН ********** *** на основание чл.179, ал.2, от ЗДвП е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лв. за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв.  и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец за нарушение по чл. 123, ал.1, т.3 от ЗДвП.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд –Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

СЕКРЕТАР: МК