АНД 7123/2015 - Мотиви - 10-05-2016

Мотиви по Наказателно дело 7123/2015г.

М   О   Т   И   В   И

 

по  НАХД № 7123/2015 г. по описа на ПРС - VIІ н. с.

 

Производството е по реда на глава XXVIII  от НПК.

С Постановление от 26.10.2015 година Районна прокуратура - гр. Пловдив е внесла в Пловдивски районен съд предложение обвиняемият Г.Н.П., ЕГН **********, да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание по реда на чл.78А от НК за това, че на 22.07.2014 г. в гр. Раковски, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Пежо“, модел „306“, с рег. №****, е нарушил правилата от Закона за движение по пътищата:

         - чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП – На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно транспортно средство е забранено: когато платното на движение има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне;

         - чл.20 ал.1 от ЗДвП – Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват;

         - чл.20 ал.2 от ЗДП – Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението;

         - чл.25 ал.1 от ЗДвП – Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение;

и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на М.В.И. ***, изразяващо се в закрито счупване на левия външен глезен, което е довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник - престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, предложение 2-ро  вр. с чл.342 ал.1 от НК.

Прокурорът изцяло поддържа така повдигнатото спрямо П. обвинение, като счита, че деянието е извършено по непредпазливост и е доказано по несъмнен начин от събраните доказателства. Предлага на съда, да приложи разпоредбата на чл.78а от НК и да бъде наложено наказание глоба, определена в минимално предвидения от закона размер.

Моли, съдът да определи и наложи и кумулативно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

По отношение на разноските, счита че същите следва да се възложат на обвиняемия.

         Адвокат А. - защитник на обвиняемия П., моли съдът да наложи административно наказание глоба в минимален размер и да не го лишава от правоуправление като излага аргументи, че подзащитният му е трудово ангажиран и има малко дете, а е единственият в семейството, който има книжка.

         Обвиняемият П. се признава за виновен, съжалява за случилото се и моли за минимално наказание.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На 22.07.2014 г. обвиняемият Г.П. се придвижвал с личния си лек автомобил „Пежо 306“ с рег. № **** в гр. Раковски, ул. „Христо Ботев“ като се движел в посока от юг на север и приближавал към кръстовището с ул. „Река Сребра“. Времето било ясно, с добра видимост, пътната настилка асфалт не била в добро състояние. По същото време М.В.И. се намирал на северния тротоар на ул. „Река Сребра“ срещу районното управление в гр. Раковски. Той вървял към РУ – Раковски, където бил призован на разпит. Пред районното управление го чакали неговия син – свидетелят Г. М.И. и неговите познати свидетелите П. И. и Р. З. Да районното управление, св. М.И. и неговата майка – В.И. били превозени с автомобил от тяхна роднина – А. И. Последната паркирала автомобила в близост до районното управление и тримата се отправили към сградата. Най-отпред вървял пострадалия М.И., следван на разстояние от А. И., а най-отзад вървяла В. И.. Пред районното управление имало много хора, между които и полицейските служители М. С. и Ж.П., които разговаряли. Пострадалият М.И., намирайки се на северния тротоар на ул. „Река Сребра“ в района на кръстовището с ул. „Христо Ботев“ предприел пресичане на пътното платно, в посока от север на юг към районното управление. От своя страна, обвиняемият П.,***, след като достигнал с автомобила кръстовището, предприел маневра „завой на ляво“ в посока запад към ул.“Река Сребра“. Преди да предприеме тази маневра, обв. П. видял пресичащия пред автомобила пешеходец – М.И.. В района на завоя имало участък, в които се извършвали ремонтни дейности, както и паркирани два деформирани автомобила, които не препятствали възможността за извършване на маневра „завой на ляво“ от ул. „Христо Ботев“ към ул. „Река Сребра“. Докато И. ***, П. без да се съобрази с пресичащия пред автомобила пешеходец, продължил с предприетата маневра. По този начин преди пешеходеца да завърши пресичането на улицата на пътното платно, настъпил сблъсък между предната лява част на управлявания от П. автомобил „Пежо“ 306 с ДК № *** /левия калник/ и лявата страна на тялото на пресичащия – М. И.. При настъпилия удар, И. загубил равновесие и паднал до автомобила на пътното платно, а обв. П. спрял с автомобила. Веднага към тях се приближили близките на И. и полицейски служители от РУ Раковски, между които и свидетелят Ж.П., които видял сблъсъка. Те вдигнали пострадалия И., който се оплаквал от силни болки в крака. Полицейският служител тествал водача на автомобила – обвиняемия П. с техническо средство за наличие на алкохол в издишания въздух и теста показал отрицателен резултат. Била повикана линейка, която откарала пострадалия в болнично заведение за оказване на медицинска помощ. Местопроизшествието било посетено от дежурния разследващ полицай, който извършил оглед.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена частично от обясненията на подсъдимия, изцяло от показанията на пострадалия М.И., свидетелите Г.И., А. И., В. И., Г. З., П. И., М. С., Ж.П. и Е. И., както  и от останалите събрани по делото писмени доказателства. 

За установяване на вида и механизма на травматичните увреждания, причинени на пострадалия е била назначена експертиза. От заключението на изготвената в досъдебното производство съдебномедицинска експертиза по писмени данни от д-р Б. на л.18 от д.п., на пострадалия М. В.И. му е било причинено закрито счупване на левия външен глезен, контузия на лявата подбедрица с охлузване. Закритото счупване на левия външен глезен е довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник. Контузията на лявата подбедрица с охлузване са му причинили по отделно и в съвкупност болки и страдания, без разстройство на здравето. Описаните травматични увреждания са причинени от действието на твърд тъп предмет и е възможно да бъдат причинени по начина, който се посочва в материалите по досъдебното производство от свидетелите, а именно при ПТП като пешеходец, блъснат от лек автомобил в лявата подбедрица. Счупването на левия външен глезен се получава по индиректен огъвачно-ротационен механизъм и е възможно да се получи пир удар в областта на лявата подбедрица и усукване на лявата стъпало навътре.

         Според заключението на изготвената автотехническа експертиза от вещото лице**. С.К.М., назначена в хода на досъдебното производство, и находяща се на л.24-35 от същото, процесният удар е настъпил върху платното за движение в конфликтна точка на първоначален контакт, която приблизително се намира по дължина на около 0-1 м. западно от ориентира, приет в протокола за оглед и по ширина – на около 4-4,5 м. северно от ориентира. Скоростта на движение на лек автомобил „Пежо 306“ непосредствено преди задействане на спирачната му система е била около 18 км/ч. В анализираната пътна ситуация, от момента в който пешеходеца М.И. е навлязъл на платното за движение, водача на л.а. „Пежо 306“ при своевременна реакция и задействане на спирачната система е имал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и по този начин да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, тъй като в този момент мястото на удара било извън опасната зона на автомобила. Най-вероятен от техническа гледна точка, е следният механизъм на анализираното пътнотранспортно произшествие:

         Водачът Г.П. е управлявал л.а. „Пежо 306“ по платното за движение на ул. Христо Ботев в посока от юг на север. През това време пешеходеца М.В.И., който е бил на северния тротоар е предприел пресичане на платното за движение на ул. Река Сребра в посока от север на юг пред автомобила. При достигане до кръстовището, водача на л.а. „Пежо 306“ е предприел маневра „завой на ляво“ към ул. Река Сребра в посока на запад. Така е настъпил удар в предната лява част на л.а. „Пежо 306“ и в лявата страна на тялото на пешеходеца М.И.. След удара пешеходеца М.И. е паднал на платното за движение до автомобила „Пежо 306“ – спрял на мястото и в положението, отразени в протокола за оглед и видни от фотоалбума на местопроизшествието.   

Основната причина за настъпилото пътнотранспортно произшествие от техническа гледна точка е, че водача на л.а. „Пежо 306“ – Г.Н.П. не е реагирал своевременно на опасността от удар с пешеходеца М.И., който е бил около средата на платното за движение пред автомобила.

         По делото е изготвена комплексна автотехническа и медицинска експертиза от инж. П.П. и д-р С.С. на л.37-47 от досъдебното производство, от заключението на която е видно, че мястото на удара между автомобила и пострадалия се намира по дължина на платното на ул. Христо Ботев – на около 3,3-3,5 метра северно от ориентира. Напречно на направлението на ул. Христо Ботев – на около 1,5-2 метра западно от ориентира. Спрямо южния тротоар на ул. Сребра – на около 1,1-1,5 метра северно от него. Спрямо северния тротоар на ул. Сребра – на около 4,5-5 метра южно от него. Скоростта на движение на автомобила, при приближаване към мястото на удара и преди водачът да задейства спирачната система е била около 10 км/ч.

Първоначалния контакт между автомобила и пострадалия е възникнал в областта на предния ляв калник и лявото колело на автомобила. В контакта е участвал левия крак на пострадалия, като долната част на крака /в областта на глезена/ е била в контакт с колелото и гумата, а горната част на крака е тангирала с повърхността на калника. След този първи контакт, пострадалият е контактувал с врата на водача. Характерът на контакта е бил приплъзващо съприкосновение.

Пострадалият е предприел пресичане на платното от север на юг и отдясно-наляво пред автомобила. Скоростта на пострадалия е била около 5,3 км/ч. Движението на пострадалия от северния край на ул. Река Сребра до мястото на удара е около 5 метра. Времето за това движение е около 3,4 секунди. Водачът на автомобила е реагирал на опасността от присъствието на пострадалия върху платното за движение във време 1,1 секунда преди сблъсъка, тоест значително по-късно от момента, в който пострадалият се намирал върху платното. По делото няма данни видимостта на водача по пътя да е била затруднена или ограничена. Въпреки възприетата на по-късен етап реакция на водача е последвал удар/контакт/ между автомобила и пострадалия. След този контакт, пострадалият е паднал отстрани на автомобила до вратата на водача.

Ако се приеме, че с движението си по платното пострадалият е представлявал опасност за водача на автомобила, то в началния момент на това движение автомобилът е бил отдалечен от мястото на удара на разстояние, което е било по-голямо от опасната зона за спиране. Тоест, в момента, в който е възникнала опасността от присъствието на пострадалия на платното за движение, той не е попаднал в опасната зона за спиране на автомобила. Няма данни преди инкриминираното ПТП пешеходецът да е страдал от заболяване на опорно-двигателния апарат.    

Най-вероятно контактът между автомобила и пешеходеца е бил в областта на лявата подбедрица за пешеходеца и левия калник с лявата гума за МПС-то. Няма травматични увреждания, които да бъдат обяснени с удар в лявата врата, зад и под огледалото. Дали пострадалият е пресичал „правилно“ платното за движение, настоящата експертиза не може да изрази становище, тъй като този въпрос е от изключителна юридическа компетентност. В началния момент на пресичането си, пострадалият не е попаднал в опасната зона за спиране на автомобила. Това означава, че водачът е имал техническа възможност да предотварти произшествието. Поради тази причина, настоящата експертиза счита, че пострадалият не е способствал за неговото настъпване.

Съдът възприема описаните по-горе заключения като изготвени с необходимите знания и професионални умения и ги кредитира като неоспорени от страните.

   При така установената безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна и субективна страна обвиняемият Г.Н.П. е осъществил съставомерните признаци на престъплението по чл.343, ал.1, б.“б“, предложение 2-ро  вр. с чл.342 ал.1 от НК, като е нарушил правилата за движение, а именно: чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП, чл.20, ал.1 от ЗДвП, чл.20 ал.2 от ЗДвП и чл.25, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на М.В.И. ***, изразяващо се в закрито счупване на левия външен глезен, което е довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник, което е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат.  

От субективна страна, престъплението е извършено по непредпазливост. Обвиняемият П. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици и не ги е желаел, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати, което задължение произтича от спазване  правилата за движение. В настоящия случай, липсата на достатъчно шофьорски опит, невниманието и неправилната преценка на пътя, са довели до удара.

 При така посочената правна квалификация съдът намира, че в случая са налице условията на чл.78а от НК - за това деяние Наказателният кодекс предвижда наказание лишаване от свобода до три години или пробация. От приложената към делото справка за съдимост се установява, че обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК и не са причинени имуществени вреди, подлежащи на възстановяване, тоест налице са кумулативно предвидените в чл.78а от НК предпоставки за приложението му.

Ето защо съдът счита, че обвиняемият П. следва да бъде освободен от наказателна отговорност и най-справедливо би било да му бъде наложено административно наказание ГЛОБА в минимално предвидения от закона размер, а именно 1 000 /хиляда/лева, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Като такива съдът приема младата възраст, признанието на вината, добрите характеристични данни, чистото съдебно минало, трудовата му ангажираност, справката като водач на МПС, която е без нито едно нарушение по ЗДвП и в контекста на изложеното, счита, че наложеното административно наказание е справедливо и съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца. Отегчаващи отговорността обстоятелства не бяха констатирани.

Съобразно разпоредбата на чл.78а, ал.4 във вр. чл.343г вр. чл.37 т.7 от НК на обвиняемия П., следва да бъде наложено и алтернативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС“. При определяне размера на това наказание, съдът отчита посочените по – горе обстоятелства, взети предвид при определяне размера на глобата, като  намира, че най-справедливо се явява да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от ТРИ МЕСЕЦА, считано от влизане в сила на решението.

         След съвкупна преценка на тези обстоятелства съдът намира, че така определеното административно наказание в конкретния случай, се явява справедливо, съобразено както с предпоставките на чл.47, ал.1 от НК, с които следва да бъде съобразена глобата, така и с изискванията на чл.2, ал.2 от НК за приложението на по-благоприятен закон за дееца и в най-добра степен ще изпълни целите на наказанието, визирани в чл.36, ал.1 от НК, както и да превъзпита дееца в дух на спазване на законите в Република България.

Обвиняемият П. следва да заплати и направените разноски по делото в размер на 555,64 /петстотин петдесет и пет лева и шестдесет и четири стотинки/ лева по сметка на ОД на МВР.

Причини за извършване на деянието – неспазване на правилата за движение по пътищата. Недооценяването на възможните последици от нарушаването на правилата за движение

Мотиви - престъпна самонадеяност.

Предвид изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала!

МГ