АНД 6631/2015 - Решение - 06-10-2016

Решение по Наказателно дело 6631/2015г.

РЕШЕНИЕ №1560

В ИМЕТО НА НАРОДА

Град Пловдив, 06.10.2016 година

Пловдивски Районен съд, Двадесет и първи наказателен състав в публично съдебно заседание на осми септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

При секретаря Виолина Шивачева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 6631 по описа на Районен съд - Пловдив за 2015 година - ХХІ наказателен състав, намира и приема за установено следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 15-1030-001736, издадено на 16.06.2015 г. от Началник група в Сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - град Пловдив, упълномощен със заповед № З-6095/03.10.2012 г. на МВР, с което на лицето Г.К.М., ЛНЧ **********, с адрес: *** за осъществено административно нарушение на  чл. 259, ал. 1, т. 2 от Кодекс за Застраховането /съкр. КЗ/ на основание  чл.315, ал.2, пр.1, вр. чл.315, ал.1, т.1 от КЗ му е наложено административно наказание „глоба в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева”.

Жалбоподателят, в жалбата пред съда моли наказателното постановление да бъде отменено като необосновано и незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. В съдебно заседание се представлява от процесуалния представител адвокат П., който поддържа жалбата и ангажира допълнително становище в подкрепа на твърдението за незаконосъобразност на издадения административен акт, за което моли същия да бъде отменен.

Въззиваемата страна Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - гр. Пловдив, редовно призована, не изпраща представител и не ангажира доказателства. По същество не изразява становище по жалбата и по законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

От приобщените в хода на съдебното следствие доказателства се изясни следната фактическа обстановка:

На 11.03.2015 година, около 09:30 часа по повод получен сигнал в ОД на МВР – Пловдив, жалбоподателят Г.К.М., като собственик на  лек автомобил „Джип Гранд Чероки“  с рег.№ ** бил призован в сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, находяща се в гр.Пловдив, ул.“Напредък“ № 2. Същият се явил придружаван от адв.Т.М.Д., но не могъл да представи изисканите с призовката за явяване документи на притежаваното от него МПС. Свидетелят С.М.Г. призовал повторно жалбоподателя на същата дата за по-късен час с възможност последният да представи изисканите документи. На 11.03.2015 г. около 14,55 часа М. се явил и паркирал притежавания от него автомобил на паркинга на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив. В хода на проверката и след направена справка в масивите на Гаранционния фонд се установило, че към момента на проверката водачът не може да представи валидна полица за застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС. Свидетелят Ф. констатирал, че това обстоятелство съставлява административно нарушение на разпоредбата на чл. 259, ал.1, т.1 от КЗ. Затова той съставил в присъствието на жалбоподателя и на очевидеца С.Г.С. АУАН с бланков № 721852/11.03.2015 година, в който вписал, че жалбоподателят управлява личния си лек автомобил „Джип Гранд Чероки“ с рег.№ **, като няма валидна полица за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към момента на проверката и няма залепен валиден стикер за „Гражданска отговорност“ на определеното за целта място.  Като доказателство било иззето СУМПС част ІІ № 006670921. Отказът на нарушителя да подпише така съставения АУАН било удостоверено с  подписа на св.Д.К.П.. В законоустановения срок било направено възражение по реда на чл. 44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения АУАН било издаденото и атакуваното НП, в което освен описаната в акта фактическа обстановка наказващият орган отразил, че водачът е извършил: „Лице, което повторно управлява МПС при влизане на територията на Р България, което не е сключило договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и няма валидна за територията на Р България застраховка“, като нарушението било квалифицирано като такова по чл.259, ал.1, т.2 от КЗ. НП било връчено на 15.09.2015 година.

Горната фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена от събраните по делото доказателства: гласни доказателства, касаещи показанията на свидетелите С.М.Г., в качеството му на актосъставител, С.Г.С. и Т.М.Д., които съдът кредитира като обективни и логични, подкрепени и от писмените доказателства по делото: оригинал на АУАН и наказателно постановление с разписка за връчването му, призовка, докладни записки, застрахователна полица „Гражданска отговорност“ на автомобилистите № BG22115000760382, издадена на 11.03.2015 г., справка от „Гаранционен фонд“, писмо по вх.№ 103000-7635/16.03.2015 г., копие от заповед за оправомощаване № З-6095/03.10.2012 година на МВР.

На база така установените фактически обстоятелства, след преценка на събраните доказателства, обсъдени по отделно и в съвкупност, съдът намира следното от правна страна:

НП е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма. В резултат на проведената служебна проверка и контрол настоящата съдебна инстанция счита, че при съставяне на акта и  издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обуславят незаконосъобразността на последното.

На първо място, в разрез с императивните изисквания съответно на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, АУАН и НП           не съдържат точно, ясно и еднозначно описание на административното нарушение и на конкретните обстоятелства, при които е осъществено. Съгласно посочената в АУАН за нарушена разпоредбата на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ /отм./ договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение. Вместо да изложи фактите, необходими за обосноваване на направения извод за извършено от жалбоподателя нарушение на горепосочената разпоредба от КЗ, контролният орган в описателната част на акта е възпроизвел неточно и двусмислено законовият текст на визираната правна норма, като е посочил, че нарушителят е „управлява личния си лек автомобил „Джип Гранд Чероки“ с рег.№ **, като няма валидна полица за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към момента на проверката“. От така даденото описание на нарушението, не става ясно дали нарушителят не е изпълнил задължението си да сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност“ или не представя такъв към момента на проверката. Констатираната неяснота при описание на нарушението е пренесена в обжалваното НП, в  което по идентичен с акта начин е описана фактическата обстановка по извършеното деяние. При издаване на административния правораздавателен акт административнонаказващият орган е повторил пропуска допуснат при съставяне на АУАН от актосъставителя, като с това не е изпълнил законоустановеното в чл. 52, ал. 4 от ЗАНН задължение, което изисква от компетентния наказващ орган преди произнасяне по дадена административнонаказателна преписка да провери законосъобразността и обосноваността на АУАН, а когато е необходимо и да извърши разследване на спорните обстоятелства. Липсата на коректно и ясно описание на установените обстоятелства по извършване на административното нарушение в двата акта не дават в достатъчна степен конкретизация в какво се е изразило обективно отговорното поведение на жалбоподателя, което от своя страна е пречка той да организира своята защита. Този порок на издаденото НП е съществен и е основание за неговата отмяна без да се обсъжда въпросът по същество.

Впоследствие е допуснато незаконосъобразно правна квалификация на посоченото административно деяние от АНО, довело до незаконосъобразно определена приложимата санкционна норма. Наказващият орган е квалифицирал процесното деяние като административното нарушение на разпоредбата на чл.259, ал.1, т.2 от КЗ /отм./, която е неприложимата правна норма, защото същата въвежда задължение за сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите от всяко лице, което управлява моторно превозно средство при влизане на територията на Република България, когато няма валидна за територията на Република България застраховка. Изложеното разминаване между възприетите в НП фактически констатации и определената от наказващия орган нарушена законова разпоредба са довели до неприемливо ограничаване на правото на защита на нарушителя, което се изразява в конкретна невъзможността за него да разбере коя разпоредба и от кой нормативен акт конкретно е нарушил, за което е и бил санкциониран. В този смисъл административният процес е съществено опорочен, което води до неговата нередовност.

Самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП е установената от съда липса на правно единство при определяне на нарушената правна норма от контролния орган и АНО. От една страна, в акта деянието е възведено по чл.259, ал.1, т.1 от КЗ /отм./, а в НП – по чл.259, ал.1, т.2 от КЗ /отм./, при което се е стигнало до процесуална ситуация, при която административно наказателното производство срещу нарушителя е образувано за едно деяние, а отговорността му е ангажирана за съвсем друго деяние, което е недопустимо. Посочването на различни цифрови квалификации от КЗ в АУАН и НП създава неяснота относно приетото от административно наказващия орган за нарушение. По този начин се накърнява правото на защита на нарушителя, който има право да узнае какво точно нарушение се твърди, че е извършил. Нарушаването на правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото НП, тъй като представлява съществено процесуално нарушение.

Не на последно място, съдът констатира неспазване на въведеното в чл.18 от ЗАНН правило, съгласно което, когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. В случая и в двата акта при описание на нарушението е допълнено, че жалбоподателят К. няма залепен валиден стикер за „Гражданска отговорност“ на определеното за целта място, което от своя страна представлява второ нарушение, а именно нарушение на изискванията на чл.100, ал. 3 от ЗДвП. По този начин в АУАН и в НП е дадено описание на две отделни нарушения, покриващи признаците на фактическите състави на чл.259, ал.1, т.1 от ЗК и на чл.100, ал. 3 от ЗДвП, с което  не е спазена нормата на чл.18 от ЗАНН, тъй като жалбоподателят е санкциониран за едно нарушение, а в действителност в АУАН и в НП са описани две отделни нарушения. След като се касае за две отделни административни нарушения, извършени от жалбоподателя, то съгласно чл.18 от ЗАНН административно наказващия орган е следвало да наложи отделно наказание за всяко едно от тях. Така допуснатото процесуално нарушение прави напълно неясна волята на наказващия орган, за кое точно от описаните административни нарушения е ангажирана отговорността на нарушителя, което несъмнено води до ограничаване правото му на защита. Следва да се посочи и това, че изтъкнатата неяснота препятства съда при осъществяване на правомощието му да отмени наказателното постановление единствено досежно някое от посочените административни нарушения, в случай, че наличието на такова не е доказано, не са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН или е изтекла предвидената погасителна давност. От своя страна налагането на общо по размер наказание „глоба“ не позволява на съда да прецени нейната законосъобразност и справедливост относно определения от административнонаказващия орган размер, като същевременно поставя в санкционираното лице в невъзможност да разбере за кое нарушение, какво наказание му се налага, което несъмнено накърнява и правото му на защита.

  За пълнота следва да се отбележи, че в АУАН името на нарушителя е изписано по следния начин: „М.Г.К.”, с ЛНЧ: **********, а в НП е ангажирана административно наказателната отговорността на лицето Г.К.М.,  ЛНЧ: **********.

Допуснатите съществени процесуални нарушения в настоящия случай се явяват в противоречие с формалните изисквания на разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, нарушават правото на защита на жалбоподателя и водят до незаконосъобразност на атакувания административен акт, поради което същият следва да бъде отменен.

Ето защо на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление (НП) № 15-1030-001736, издадено на 16.06.2015 г. от Началник група в Сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - град Пловдив, упълномощен със заповед № З-6095/03.10.2012 г. на МВР, с което на лицето Г.К.М., ЛНЧ **********, с адрес: *** за осъществено административно нарушение на  чл.259, ал.1, т.2 от Кодекс за Застраховането /съкр. КЗ/ на основание  чл.315, ал.2, пр.1, вр. чл.315, ал.1, т.1 от КЗ му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева.

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му до страните пред Административен Съд –Пловдив по реда на АПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА

В.Ш.