АНД 622/2015 - Мотиви - 23-03-2015

Мотиви по Наказателно дело 622/2015г.

Мотиви към решение

по АНД № 622/2015г. по описа на ПРС, ХVІ н.с.

 

 

Районна прокуратура - Пловдив е внеслав съда предложение обвиняемият Н.Х.Х. да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78А от НК за това, че на 04.07.2014 год. в с. Дълго поле, обл. Пловдив, е причинил на К. Ч. П. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на горния край на дясната голямопищялна кост, довело до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник, в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия К. Ч. П. с насилие върху Е. Д. Х. – майка на Н.Х.Х. и случаят е извън тези по чл. 131а от НК - престъпление по чл. 132, ал. 1 т. 2 вр. чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

Представителят на държавното обвинение поддържа обвинението и предложението обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност съобразно предложението, като му бъде наложено административно наказание глоба в минимален размер, както и да му бъдат възложени разноските по делото.

Адв. В.Ш. – защитник на обвиняемия излага пред съда смекчаващите отговорността на обвиняемия обстоятелства, като също моли съда да прояви снизходителност.

Обв. Н.Х. се възползва от правото си да не дава обяснения, признава вината си, поддържа заявеното от неговия защитник, като оставя на преценката на съда да определи дали и какво наказание да му наложи.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Обвиняемият Н.Х.Х. е роден на ***г***, той е българин, български гражданин, не е женен, не е осъждан, със средно образование, работещ, с ЕГН **********.

Майкатана обв. Х. – свид. Е. Х. работела в слдкарск цех в с. **, в който работел и пострадалият К. Ч. П.. На 04.07.2014г. докато били на работа, между тях възникнало  спречкване, като свид. П. хвърлил порцелановачаша  по посока на свид. Х., като я уцелил в областта на главата и предизвикало кръвоизлив. Свид. Х. се обадила по телефона да се оплаче на сина си – свид. Д. Х., който от своя страна уведомил брат си – обв. Н.Х. за случилото се. Двамата се подразнили от поведението на П. и решили да се саморазправят с него. Същата вечел те отишли с лек автомобил до дома на П. в с.***, като обв. Н.Х. носел със себе си  дървен сап с дължина около 1,5 метгра. При пристигането на  двамата братя срещнали майката на свид. П. – свид. Е.П., от която  разбрали, че синът й се намира в дома им.  Двамата започнали с викове  да го подканят да излезе, като счупилиидве от стъклата на входната врата. Свид .П. излязъл, като попитал двамата братя какво става изащо правят това. Двамата отново го подканили да излезе, при което обв.  Х. замахнал към него  с носения дървен сап и го ударил по главата, като от удара потекла кръв от главата на П.. Свид. П. се опитал да им обясни за инцидента, станал още същия ден с майка им, но двамата братя се ядосали още повече, като започнали да удрят П.  по тялото. Обв. Н.Х.  ударил П. по гърба с дървения сап, след което му нанесъбл удар с предмета и по десния крак.  Предизвиканият шум  при побоя бил възприет от свид .Е. П., което излязла на улицата и започнала да вика за помощ. На виковете й се отзовали съседите им – свид. М.З. и В. П., които влезли в двора. При проявата им побоят бил прекратен, като Х. си тръгнали, а П. бил откаран в Спешното отделение на МБАЛ Пловдив.

В хода на досъдебното производство била назначена съдебномедицинска експертиза, според чието заключение на К. П. е било причинено счупване на горния край на дясната голямопищялна кост, разкъсно-контузна рана в лявата теменна област, кръвонасядания  по дясната половина на гърба и по лявата колянна става, охлузвания по главата, дясната половина на гърба, двете лакетни стави,  лявата колянна става и лявата подбедрица, контузия на главата и тялото. Като според вещото лице счупването на горния край на дясната голямопищялна кост е довело до трайно затрудняване на движенията на денсия долен крайник, а разкъсно-контузнатарана в лявата теменна обаст е довела до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК. Останалите констатирани увеждания са довели поотделно и в съвкупност до болка и страдание, без разстройство на здравето. Вещото лице е дало механизъм на причиняване на уврежданията от действието на твърд тъп предмет или с притискане върху такъв или неговото тангенциално действие, както и от действието на предмет с цилиндрична форма и е възможно да възникнат от удари с дървен сап по главата, дясната половина на гърба и дясната колянна става, при падане на земната повърхност и застъргване по нея.

Назначената допълнителна по своя характер СМЕ на експертът дава отговор, че счупването на горния край на дясната голямопищялна кост не е възможно да се получи при падане на земята, а единствено при напречен  на оста на крака удар по дясната подбедрица в горната трета под дясната колянна става, като е напълно възможно увреждането да е причинено с удар с дървен сап.

В хода на досъдебното производство е била изготвена и съдебно-психологична експертиза, според чието становище обвиняемият Х. ен  страда от психично заболяване и не се води на диспансерен учет в ЦПЗ Пловдив, по време на случилото се на 04.07.2014г. в дома на П. се е намирал в състояние на силнораздразнение. Като причина за това е афектът, който по-рано през деня е изпитал при узнаване какво се е слечилос майка му, който афект според експертът е отшумял, като се е трансформирал в силен гняв, който отново се активирал в дома на пострадалия.

Съдът кредитира така представените експертни заключения като обективно и компетентно изготвени, с необходимите познания в съответната област, неоспорени от страните.

          За да постанови присъдата си, съдът прие за безсъмнено установена именно описаната по-горе фактическа обстановка, изложена и в постановлението на РП Пловдив. Същата се установява преди всичко от събраните в хода на досъдебното производство гласни доказателства – това са показанията на всички разпитани свидетели, а така също и от ангажираните писмени доказателства – медицински документи във връзка с провежданото лечение на П., СМУ № 681/2014г., справка съдимост, характеристична справка, както и от протоколите от изготвените две СМЕ и една СПЕ.

          По делото не са спорни времето и мястото, където се твърди да е извършено престъплението – остават категорично потвърдени основно от разпитаните по делото свидетели досежно това обстоятелство. Касателно случилото се между пострадалия К. П. и майката на обвиняемия по-рано същия ден, т.е. нанесеното от П. телесно увреждане по главата на свид. Е. Х., то това остава установено от показанията на последната, както и отчасти от показанията на свид. П. и на свид. Д. Х.. От показанията на брата на обвиняемия се установява и последователността в поведението на обвиняемия конкретно в инкриминираната вечер до пристигането им в дома на свид. П.. Следва да се отбележи, че относно развилите се обстоятелства в двора на П.и показанията на брата на обвиняемия в значителна степен се компрометират от показанията на пострадалия. В случая обаче съдът кледитира именно показанията на последния, доколкото същите не остават изолирани, като категорично се подкрепят и от показанията на останалите свидетели, които в определени времеви периоди са станали очевидци на случилото се. А това са показанията на съседите на П., както и на неговата майка. От друга страна, свид. Д. Х. поради близкот си родство с обвиняемия логично дава показания с цел да смекчи вината на брат си и облекчи неговото положение. Свид. П. обаче е изключително детайлен в показанията си относно това как обв. Н.  Х. е счупил остъклението на вратата към дома на пострадалия, след което е посегнал и с носен от него дървен сап го е ударил по главата. Описаното от него напълно кореспондира и с показанията на неговата майка, която е станала очевидец на началното поведение на обвиняемия и неговия брат, след което е излязла на улицата, за да вика за помощ. В същата насока са и показанията на свид. А., която също потвърждава да е  видяла кръв по главата на П. след прекратяване на побоя. Свид. П. допълва и за последващите понесени от него удари, които твърди да му ги е нанесъл обв. Х. със сапа – по гърба и по левия крак, след което паднал на земята. Именно в това положение свидетелят твръди Х. да го е ударил с дървения сап един път по десния крак в областта над коляното – напречно. Свидетелите В.П. и М.З. потвърждават, че когато са отишли в имота на П., в двора му се намирали и обвиняемият, и неговия брат. Свид. З., който посочва, че е пристигнал първи, описва как е заварил П. на земята, а двамата братя да го ритат. Иначе свид. П. отрича да е видял някой да нанася удари по П., но и двамата свидетели са категорични, че са видели дървен сап в ръцете на Н.Х., без да твърдят да са очевидци на нанесени удари със сапа от Х. по тялото на П..

Показанията на П. относно механизма на причиняване конкретно на увреждането по десния крак обаче, се потвръждава категорично от изготвената на дознанието съдебно-медицинска и допълнителна такава експертизи по писмени данни. Според вещото лице Б. на пострадалия са били причинени редица увреждания, като счупването на горния край на дясната голямопищялна кост не е възможно да се получи при падане на земята, а единствено при напречен  на оста на крака удар по дясната подбедрица в горната трета под дясната колянна става, като е напълно възможно увреждането да е причинено с удар с дървен сап. Т.е. по механизма, изложен именно от свид. П.. В заключението си вещото лице Б. описва и причиняването на редица други увреждания, констатирани по тялото на П., които като давност също определя към инкриминираната дата и време – това са разкъсно-контузната рана в лявата теменна област, кръвонасядания  по дясната половина на гърба и полявата колянна става, охлузвания по главата, дясната половина на гърба, двете лакътни стави, лявата колянна става и лявата подбедрица, контузия на главата и тялото. Според вещото лице всички описани увреждания по тялото на П. са причинени от действието на твърд тъп предмет или с притискане върху такъв или неговото тангенциално действие, както и от действието на предмет с цилиндрична форма и е възможно да възникнат от удари с дървен сап по главата, дясната полбовина на гърба и дясната колянна става, при падане на земната повърхност и застъргване по нея. Т.е. експертът излага становище, което изцяло потвръждава показанията на пострадалия не само относно местоположението на получените увреждания по тялото му, но и отнсно механизма на причиняване на същите, което в най-пълна степен потвърждава неговите показания. Становището на вещото лице е, че счупването на горния край на дясната голямопищялна кост е довело до трайно затрудняване на движенията на денсия долен крайник, а разкъсно-контузната рана в лявата теменна обаст е довела до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК. Останалите констатирани увеждания са довели поотделно и в съвкупност до болка и страдание, без разстройство на здравето. Както свид. Е. П.а, самият пострадал, така и свид. Б., А. З. свидетелства, че П. бил паднал на земата на лявата си страна, както и че десният му крак бил подут. Съседите на пострадалия съдът намира за безпристрастни свидетели, още повече, че и показанията им се подкрепят взаимно.

Поради изложеното, макар да няма други преки очевидци на всички нанесени удари от страна на обвиняемия и неговия брат и конкретно на удара с дървения сап по десния крак на П., то предвид становището на съдебния медик, съдът намира, че следва в пълнота да кредитира показанията на пострадалия в тази насока.

Назначената на дознанието СПЕ на обвиняемия е на становище, че деянието, извършено от Х. е в състояние на физиологичен афект – силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с предходно насилие над майката на обвиняемия. Становището на експерта почива и на показанията на свид. П., който също описва поведението и на двамата братя като „видимо афектирани“. Вещото лице коментира установена емоционална лабилност и волева неустойчивост у обвиняемия, раздразнителност и изблици на гняв. Като данните от резултатите на изследванията очелтават екстровертна насочност на личността , с над средното вино на невротизъм. Предразположен към емоционална лабилност и раздразнителност. Според вещото лице първоначално изпитаният гняв при узнаване за причинената травма по майка му е отшемял, но отново се е активизирал като силенгняв, когато в дома на П. последният не изказал очакваното от обвиняемия съжаление и разкаяние.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При така установената фактическа обстановка съдът е на становище, че с деянието си обв. Н.Х.Х. е реализирал състава на престъплението по чл. 132, ал. 1 т. 2 вр. чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 от НК, тъй като на 04.07.2014 год. в с. Дълго поле, обл. Пловдив, е причинил на К. Ч. П. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на горния край на дясната голямопищялна кост, довело до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник, в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия К. Ч. П. с насилие върху Е. Д. Х. – майка на Н.Х.Х. и случаят е извън тези по чл. 131а от НК.

От обективна страна предприетите от обвиняемия активни действия – като е нанесъл удар с дървен сап по десния крак на пострадалия - е в пряка причинна връзка с настъпилия резултат – причинената средна телесна повреда - счупване на горния край на дясната голямопищялна кост, довело до трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник. Същата следва да се квалифицира именно като средна телесна повреда, в какъвто смисъл е и становището на вещото лице. Останалите му причинени травматични увреждания - разкъсно-контузна рана в лявата теменна област, кръвонасядания  по дясната половина на гърба и по лявата колянна става, охлузвания по главата, дясната половина на гърба, двете лакетни стави,  лявата колянна става и лявата подбедрица, контузия на главата и тялото не могат изцяло да бъдат съотнесени само към поведението на обвиняемия, тъй като както П., така и неговите съседи посочват, че удари по пострадалия са нанасяли и двамата братя, но с дървения сап по десния крак в посочената област – само обв. Х.. Обстоятелството, че същият обаче е нанесълповече от един удар по тялото на П. е категорично установено. Затрудняване движението на крайниците по смисъла на закона представлява ограничаване възможността на крайниците да извършват движение в пълен обем /Постановление №3/1979г. на Пленума на ВС/.

Престъплението е резултатно, същото е довършено с настъпването на вредните последици. Доказва се причинно следствената връзка между противоправното поведение на обвиняемия и причинения вредоносен резултат.

Не се установява от доказателствата по делото тази телесна повреда да е била причинена по хулигански подбуди, тъй като за да е налице този квалифициращ признак е необходимо действията на извършителя да са безпричинни и продиктувани единствено от желанието му за саморазправа без оглед на каквито и да било лични мотиви за извършване на деянието. В конкретния случай мотивът и целта на извършителя са били различни. Установява се личен мотив, породен от обстоятелството, че пострадалият по-рано същия ден е нанесъл телесно увреждане по неговата майка. Т.е. проявил е насилие спрямо близък за обвиняемия човек, като е хвърлил порцелановачаша по нея, ударила я в главата, при което потекла кръв.

От субективна страна, деянието е извършено от обвиняемия умишлено при форма на вината – евентуален умисъл. Дори да се приеме, че обвиняемият не е целял точно този противоправен резултат, то като се има предвид като цяло броя на ударите по тялото на пострадалия, както и че част от тях са били нанасяни с дървен предмет, то следва, че той съзнателно е допускал, че може да настъпи и по-тежък резултат от целения и въпреки наличието на тази представа, не е преустановил действията си, до намесата на трети лица. Ето защо, съдът намира, че престъплението е извършено при форма на вината евентуален умисъл.

Същеврменно обвиняемият е действал в състояние на афект, предизвикано от пострадалия с насилие над майката на пострадалия по-рано същия ден. Тук следва да се коментира промеждутъкът от време между времето, когато Х. е узнал за причиненото на майка му увреждане от страна на П. и когато е посетил домаму, за да мчу поиска сметка за стореното. Вещото лице задълбочено коментира, че първоначалният афект при узнаването е отшумял, но същият се е реализирал като силен гняв именно в двора на пострадалия, тъй като последният не проявил разкаяние за стореното. Като взе предвид и коментарът на експерта досежно личностновите психологични характеристики на обвиняемия и на база свидетелските показания на П. за състоянието на обв. Х., настоящият състав споделя становщето на РП Пловдив, че обвиняемият е действал в състояние на физиологичен афект. Именно поведението на пострадалия е предизвикало афективна реакция у обвиняемия, като наличието на физическо насилие е довело до загуба на контрол върху агресивните му импулси.

Безспорно и извършеното от Х. не изпълва признаците на чл. 131а от НК.

За престъплението по чл. 132, ал. 1 т. 2 вр. чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до една година. Обвиняемият не е осъждан до настоящия момент, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VІІІ от НК и от деянието няма причинени съставомерни имуществени вреди.  Ето защо, съдът следва да го освободи от наказателна отговорност, като ангажира административно-наказателната му такава. Досежно размера на административното наказание съдът е длъжен да я определи в границите от 1000 до 5000 лв. Съдът преценява смекчаващите отговорността му обстоятелства - че обвиняемият е трудовоангажиран, с добри характиристични данни и без данни за криминалистическа регистрация. Ето защо, размерът на глобата следва да е в минимален размер от 1000 лв., съобразена и с лаконичните данни за имотното му състояние.

Направените по делото разноски в размер на 215 /двеста и петнадесет/ лева на основание чл. 189 ал. 3 от НПК обвиняемият следва да заплати по сметка на ОДМВР Пловдив в полза на Държавата.

 

По изложените мотиви, съдът постанови решението си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала: И.П.