АНД 5985/2015 - Мотиви - 13-11-2015

МОТИВИ

МОТИВИ

към Решение по НАХД № 5985/2015 г. по описа на ПРС ХVІІ н. с.

 

         Районна прокуратура гр. Пловдив е внесла за разглеждане в Районен съд гр. Пловдив досъдебно /бързо/ производство № 490/2015 г. по описа на V РУП гр. Пловдив с предложение за освобождаване на основание чл.78 А от НК от наказателна отговорност с реализирането на административна такава спрямо обвиняемия Р.К.С. за престъпление по чл.354 А ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК за това, че на 28.08.2015 г. в гр. Пловдив, в маловажен случай, без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество - хероин, както следва: - хероин с нето тегло 0,084 гр. и съдържание на активен компонент 60,2 тегловни % диацетилморфин, на стойност 10,08 лв. при единична цена за грам 120 лева, и - хероин с нето тегло 0,044 гр. и съдържание на активен компонент 47,9 тегловни % диацетилморфин, на стойност 5,28 лв. при единична цена за грам 120 лева, всичко хероин с общо нето тегло 0,128 гр. на обща стойност 15,36 лв. съгласно Постановление на Министерски съвет № 23/29.01.1998 г. за определяне цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството.

         Прокурорът поддържа обвинението спрямо обвиняемия и предложението за освобождаване на последния от наказателна отговорност. Моли съда да се произнесе в този смисъл като се иска определяне и налагане на административното наказание глоба в максималния възможен размер от 1000 лв.

         Служебният защитник на обвиняемия адв. Л. не оспорва осъществения от подзащитния й състав на престъплението, както и правната квалификация на деянието. Също моли за прилагане на института на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административна такава, но се иска от съда да определи глоба в по – малък от искания от прокурора размер.

Обвиняемият Р.К.С. се явява в съдебно заседание, признава се за виновен, дава кратки обяснения. Моли за по – малка глоба.

         Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:  

Обвиняемият Р.К.С. е роден на *** г. в гр. П., живущ ***, б., български гражданин, неженен, със средно образование, неработещ, реабилитиран, с ЕГН **********.

С определение по НОХД № 957/2005 г. по описа на РС Пловдив, влязло в сила на 31.05.2005 г., С. е бил признат за виновен за извършено на 26.05.2005 г. престъпление по чл.195 ал.1 т.2 и т.4 пр.2 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК, за което му е било наложено наказание лишаване от свобода в размер на три месеца, изпълнението на което е било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години.

 С определение по НОХД № 1691/2007 г. по описа на РС Пловдив, влязло в сила на 29.11.2007 г., обвиняемият е бил признат за виновен за извършено на 27.11.2007 г. престъпление по чл.195 ал.1 т.4 пр.2 и т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК, за което му е било наложено наказание лишаване от свобода в размер на пет месеца при първоначален общ режим на изпълнение.

По тези две осъждания Р.С. е бил реабилитиран на основание чл.87 ал.1 от НК с определение по ЧНД № 5935/2011 г. по описа на РС Пловдив, влязло в сила на 27.10.2011 г.

Освен цитираните осъдителни определения спрямо обвиняемия на два пъти е бил прилаган и института на освобождаване от наказателна отговорност с реализацията на административна такава, уреден в чл.78 А от НК. С решение по НАХД № 419/2004 г. по описа на РС Пловдив, влязло в сила на 28.09.2005 г., е бил признат за виновен за извършено на 27.08.2003 г. престъпление по чл.343 ал.1 б. Б пр.2 вр. чл.342 ал.1 от НК и му са били наложени административно наказание глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от дванадесет месеца, а с решение по НАХД № 2525/2012 г. по описа на РС Пловдив, влязло в сила на 28.04.2012 г., е бил признат за виновен за извършено на 05.04.2012 г. престъпление по чл.343 б ал.3 от НК, за което пък му е било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца. Глобата по решението по НАХД № 2525/2012 г. в размер на 1000 лв. е била платена на 24.10.2012 г.

Около 20.40 ч. на 28.08.2015 г. ********** от V РУП гр. Пловдив свидетелите Д.Ч. и Н.Т- извършвали обход в индустриалната зона на ж. к. Тракия на гр. Пловдив. На ул. „Недялка Шилева” до № 20 те видели спрял лек автомобил „Волво” с рег. № *****. Често в същия район идвали наркотично зависими лица за употреба на наркотици.  На шофьорската седалка в автомобила бил обвиняемият Р.С.. Ч. и Т. решили да извършат проверка на водача на „Волво” – то и поискали от С. документи за самоличност и документи за автомобила. Още при вида на полицаите обвиняемият поставил на арматурното табло на автомобила малък полиетиленов плик, като при запитване какво има вътре отговорил, че е хероин и се канел да го употреби. В плика имало хероин с общо нето тегло 0.084 гр. със съдържание на активен компонент диацетилморфин 60.2 тегловни процента. Върху другата предна седалка – дясната, пък имало лист станиол /домакинско фолио/ и още един отворен полиетиленов плик, като по фолиото имало засъхнало кафяво вещество – отново хероин – с общо нето тегло 0.044 гр. със съдържание на активен компонент диацетилморфин 47.9 тегловни процента. Обвиняемият С. нямал разрешение за държане на високорисковото наркотично вещество хероин.

С оглед на констатираното при самата проверка на място държане на наркотично вещество били извършени незабавно процесуално – следствени действия, дали началото на започналото досъдебно производство, претърсване на моторното превозно средство и изземване на намерените вътре полиетиленови пликчета и лист станиол. Протоколът за извършените действия претърсване и изземване бил одобрен от съдия съобразно изискването на чл.161 ал.2 от НПК.

Според заключението на вещото лице по изготвената химическа експертиза /ХЕ/ - л.27 от досъдебното производство, представените обекти при изследването се установява, че представляват хероин съответно обект 1 – с общо нето тегло 0.084 гр. със съдържание на активен компонент диацетилморфин 60.2 тегловни процента, и обект 2 – с общо нето тегло 0.044 гр. със съдържание на активен компонент диацетилморфин 47.9 тегловни процента, а във вътрешността на полиетиленовата обвивка по обект 2.2 се установили следи от хероин. Наркотичното вещество било изразходвано при експертното изследване.

Стойността на държания от обвиняемия С. наркотик хероин съгласно Постановление на Министерски съвет № 23/29.01.1998 г. за определяне цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството е общо в размер на 15,36 лв. – или 10,08 лв. за единия обект с нето тегло 0.084 гр. и 5,28 лв. за другия обект с нето тегло 0.044 гр. при единична цена за грам 120 лева.       

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: кратките обяснения на обвиняемия, на показанията на свидетелите Ч. и Т., дадени в хода на досъдебното производство в разпит пред разследващ орган и ползвани на основание чл.378 ал.2 от НПК, ХЕ, протокол за претърсване и изземване, разпореждане, фотоалбум, справка за съдимост, определение за реабилитация, характеристична справка, справка за регистрация в централния полицейски регистър, от веществените доказателства по делото – станиол и полиетиленов плик, приложени на л.44 от досъдебното производство, и прозрачно полиетиленово пликче, приложено на л.45 от досъдебното производство.

съдът ползва обясненията на подсъдимия С., макар и същите да са изключително ограничени откъм възпроизведени релевантни с оглед на предмета на делото факти и обстоятелства, доколкото се потвърждават и допълват с писмените и веществените доказателства.

         Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите по делото като обективни, логични и последователни, кореспондиращи си с останалите доказателства по делото.

         Съдът кредитира заключението на вещото лице по изготвената ХЕ като компетентно, изготвено с нужните познания и опит в съответната област, не оспорено от страните.

При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие, че с действията си обвиняемият Р.К.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.354 А ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК, тъй като на 28.08.2015 г. в гр. Пловдив в маловажен случай без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество - хероин, както следва: хероин с нето тегло 0,084 гр. и съдържание на активен компонент 60,2 тегловни % диацетилморфин, на стойност 10,08 лв. при единична цена за грам 120 лева, и хероин с нето тегло 0,044 гр. и съдържание на активен компонент 47,9 тегловни % диацетилморфин, на стойност 5,28 лв. при единична цена за грам 120 лева, всичко хероин с общо нето тегло 0,128 гр. на обща стойност 15,36 лева.

От обективна страна обвиняемият С. *** себе си високорисково наркотично вещество – хероин с нето тегло 0,084 гр. и съдържание на активен компонент 60,2 тегловни % диацетилморфин и хероин с нето тегло 0,044 гр. и съдържание на активен компонент 47,9 тегловни % диацетилморфин, за държането на каквото наркотично вещество не е имал надлежно разрешение.

Изпълнителното деяние в случая е намерило израз в една от двете му форми – държане. Хероинът е високорисково наркотично вещество съгласно Приложение № 1 на Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина към чл.3 ал.2 на ЗКВНВП. Цената на хероина в конкретния случай изчислена съобразно Приложение № 1 към член единствен на Постановление № 23/1998 г. на МС за определяне на цени за нуждите на съдопроизводството е общо в размер на 15,36 лв. – или 10,08 лв. за единия обект с нето тегло 0.084 гр. и 5,28 лв. за другия обект с нето тегло 0.044 гр. при единична цена за грам 120 лева.       

Особеното от обективна страна е това, че случаят е маловажен, което определя квалификацията на деянието по по – леко наказуемият му състав по см. на чл.354 А ал.5 от НК. Маловажността му се определя според съда от малкото количество на наркотичното вещество, изразеното от обвиняемия признание и съжаление, от поведението на лицето още при пристигане на полицаите до него, пред които веднага е казал какво е държаното от него вещество в полиетиленовите пликчета.

От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл – със съзнавани, целени и настъпили общественоопасни последици.

С оглед на посочената правна квалификация, настоящата инстанция прие, че обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78 А ал.1 от НК, тъй като в случая са налице всички комулативно предвидени предпоставки за прилагането на този законов институт. С. е пълнолетно лице, реабилитиран е, която реабилитация заличава последиците от предишните му осъждания, с оглед на изтичане на повече от три години откак обвиняемият е заплатил наложената му на основание чл.78 А ал.1 от НК глоба в размер на 1000 лв. по НАХД № 2525/2012 г. по описа на РС Пловдив до инкриминирания момент се счита предвид и разпоредбата на чл.88 А от НК, че по отношение на лицето следва да считат за заличени и последиците от постановеното решение по НАХД № 2525/2012 г. – т. е. да не се е ползвал от нормата на чл.:/ А ал.1 от НК, за осъщественото от него престъпление, което е извършено при форма на вина пряк умисъл, законът предвижда наказание глоба до хиляда лева. Обвинението спрямо Р.С. не касае причиняването на имуществени щети, нито пък с деянието са причинени съставомерни такива. Поради това и съдът с решението си освободи обвиняемият от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл.354 А ал.5 вр. ал.3 т.1 от НК.

Що се касае до размерът на наказанието съдът като взе предвид смекчаващите отговорността обстоятелства – признание на вина, изразено съжаление, малко количество на предмета на престъплението, и отегчаващите отговорността обстоятелства – наличието на постановени осъждания за други престъпления от общ характер, независимо, че последиците от тях са заличен с оглед на постановената съдебна реабилитация – т. е. отчетени като лоши личностови данни, прие, че най – справедливият размер за административното наказание глоба в конкретния случай, съответстващ на личността на дееца, неговата обществена опасност и обществената опасност на самото престъпление е в размер на максимално предвидения в чл.354 А ал.5 от НК, а именно 1000 лева, който размер от 1000 лв. се явява и съобразен и с разпоредбата на чл.78 ал.5 от НК. Този така определен размер на административното наказание се явява справедлив и целесъобразен.

Веществените доказателства – станиол и полиетиленов плик, приложени на л.44 от досъдебното производство, и прозрачно полиетиленово пликче, приложено на л.45 от досъдебното производство, съдът прие, че следва да се унищожат като вещи без стойност.

На основание чл.189 ал.3 от НПК обвиняемият Р.К.С. следва да заплати по сметка на РС Пловдив в полза на ВСС направените по делото разноски в размер на 80 лева за възнаграждение на вещото лице.

Направените по делото разноски за служебен защитник не могат да бъда присъдени понастоящем, тъй като размерът им се определя от НБПП.

По изложените мотиви съдът постанови решението си.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:   /П/

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! В.Т.