АНД 5476/2015 - Решение - 02-11-2015

Решение по Наказателно дело 5476/2015г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 2191

гр. Пловдив, 02.11.2015 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНИКА ТАРЕВА

                                                                                       

          при участието на секретаря Мария Колева, като разгледа докладваното от съдията АНД5476/2015 г. по описа на ПРС, III нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

          Обжалвано е НП № 15-1030-001483/05.06.2015 г., издадено от Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Пловдив, с което на П.С.Л., с ЕГН: ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лева - за нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗДвП и 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец – за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП.

          Жалбоподателят, П.С.Л., представлявана от адв. Д., оспорва изложената в АУАН и НП фактическа обстановка в това число и наличието на състав на административно нарушение. Поради това моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.

          Въззиваемата страна, Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Пловдив, не изразява становище по така депозираната жалба.

          От фактическа страна се установява следното:

                На 22.04.2015 г., около 07.20 часа, П.С.Л.,***, управлявайки л.а. Пежо 306 с рег. № .... Достигайки до светофара на къстовището на ул. Македония и ул. „Кукуш“, същата не спазила дистанция с намиращия се пред нея л.а. Ситроен с рег. № ... и го ударила в задната част, с което допуснала ПТП с материални щети. След удара Л., без спре, напуснала местопроизшествието. В последствие водачът на ударения автомобил подал жалба в Полицията, описвайки настъпилото ПТП и посочвайки номера на автомобила, причинил същото. След извършена проверка било установено, че водач на процесното МПС към онзи момент е била именно П.С.Л.. След установяването й същата била поканена да се яви за установяване на случая, наред с другия участвал в ПТП водач. Проверката по случая била извършена от ... Й.В.К., който провел беседа с двете водачки, както и извършил оглед на двете МПС и след като установил, че по същите са налице идентични и съответни един на друг следи от удари, които потвърждават версията на настъпило съприкосновени по тях, съставил АУАН срещу П.С.Л.. Последната пред него не отрекла обстоятелството, че на посочената дата и място е допуснала ПТП с автомобила на другия водач, като е посочила, че не спряла за установяване на щетите, тъй като преценила, че такива няма. Въз основа на така съставения АУАН било издадено и процесното НП, с което П.С.Л. била санкциониран с глоби в размер на по 100.00 лева за нарушения за чл. 23, ал. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 2 ЗДвП.

          Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на показанията на разпитаните свидетели (актосъставителят и другият участник в ПТП), както и от съставения АУАН, чиято презумптивна сила, регламентирана в нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, не само, че не се разколебава, но дори се потвърждава от доказателствата по делото.

          Видно от показанията на свид. Й.В.К., същият посочва, че е съставил процесния АУАН във връзка със заявление на пострадал от ПТП водач - М.П.П., която е посочила рег. № на МПС, управлявано от виновния водач, който непосредствено след ПТП напуснал местопроизшествието. След извършена проверка свид. К. установил водачът, участвал в ПТП и това била именно П.С.Л., която пред него не отрекла обстоятелството, че на посочената дата и място е допуснала ПТП с автомобила на другия водач, посочвайки, че не спряла за установяване на щетите, тъй като преценила, че такива няма. Свидетелят събрал заедно двамата участници в ПТП и управляваните от тях МПС и след като установил, че щетите по двата автомобила съвпадат и като съобразил направените признания от водача Л., които по никакъв начин не опровергават заявеното от другия водач - М.П.П., съставил акт именно срещу П.С.Л.. Съдът кредитира изцяло тези показания, доколкото същите се явяват обективни, последователни, логични и неопровергани от доказателствата по делото. Съдът кредитира и показанията на свид. М.И.П., като оценя същите като достоверен доказателствен източник, доколкото същите се намират в отношение на пълно съответствие с тези на актосъставителя. Тук следва да се посочи, че настоящият съдебен състав не споделя наведените от адв. Д. възражения, касаещи допустимостта (за което бяха изложени мотиви в с.з.) и надеждността на тези показания като доказателствен източник, предвид възможната им заинтересованост. Вярно е, че хипотетично такава съществува, но в конкретния случай не са налице каквито и да е индикации, които да компрометират по някакъв начин заявеното от тази свидетелка, която от самото начало на подаване на сигнала, в последствие при проведената устна беседа с полицейския служител и в проведеното съдебно заседание, излага абсолютно еднопосочна версия за случилото се -нещо което не може да се каже за версията на жалбоподателката, през която прозира очевиден защитен мотив. Предвид горното съдът дава пълен кредит на показанията на свид. П., които се явяват абсолютно подкрепени от тези на свид. К., което дава основание на съда да не се съмнява в достоверността на изложеното от тази свидетелка.

          Тази фактическа обстановка и анализът на събраните поделото доказателства се обосновават следните правни изводи:

          Жалбата е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

          В конкретния случай в хода на съдебното следствие се установява по безспорен начин, че с действията си жалбоподателката е осъществила от субективна и обективна страна състава на вменените й административни нарушения. По категоричен начин бе установено от доказателствата по делото, че на процесната дата и място жалбоподателката не е спазила дистанция с намиращия се пред нея л.а. Ситроен с рег. № ... и го е ударила в задната част, с което допуснала ПТП с материални щети, след което без спре, напуснала местопроизшествието, като по този начин е извършила вменените й във вина нарушения на нормите на чл. 23, ал. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 2 ЗДвП.

          Макар жалбоподателката Л. по същество да оспорва описаната в АУАН и НП и възприета от съда фактическа обстановка, съдът намира, че твърденията на същата се явяват неподкрепени от  кредитирания доказателствен материал, анализът на който обосновава извод за установеност на административното нарушение. Съдът не кредитира тезата, че жалбоподателката не е участвала в процесното ПТП, доколкото противното се установява от обстоятелствата по делото – управляваният от нея автомобил е бил посочен от другия участник в ПТП, след което в хода на извършения оглед, се установили щети и по двата автомобила, които изцяло съвпаднали, което в контекста на обстоятелството, че към момента на извършената от полицейския служител проверка, жалбоподателката е признала факта на извършените нарушения, обосновава и извода, че заявената в настоящето въззивно производство теза не следва да се кредитира. Поради всичко гореизложено съдът намира, че в конкретния случай правилно е била ангажирана отговорността на Л.. Не беше опровергана презумптивната доказателствена сила на съставения АУАН, напротив – посоченото в него се потвърждава от свидетелските показания на свид. К. и свид. П., които съдът кредитира по изложените по-горе съображения, за сметка на тезата на жалбоподателката, която се оказа недоказана и изолирана от събрания доказателствен материал.

          При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на отговорността на жалбоподателя, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

          Правилно е определен и размерът на наказанията за така извършените нарушения, поради което и в това отношение не се констатираха основания за ревизия на процесното НП.

          Предвид всичко гореизложено настоящият съдебен състав намира, че жалбата, като неоснователна и недоказана, следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното НП, като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено.

 

          Мотивиран от горното ПРС ІІІ н. с.,

 

 

Р  Е  Ш  И  :

         

          ПОТВЪРЖДАВА НП № 15-1030-001483/05.06.2015 г., издадено от Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Пловдив, с което на П.С.Л., с ЕГН: ********** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева - за нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗДвП и 100 /сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец – за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3 ЗДвП.

 

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала! МК