АНД 4909/2015 - Мотиви - 13-11-2015

Мотиви по Наказателно дело 4909/2015г.

М О Т И В И

 

към РЕШЕНИЕ по АНД № 4909 по описа за 2015 година, ПРС

 

 

          Производството е по реда на чл.375 и следващите от НПК.

           

 С постановление на прокурор при Районна прокуратура – Пловдив  е направено предложение обвиняемият С.А.Д. ***, ЕГН ********** да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК за извършено престъпление по чл.343, ал.3, предл. последно, б.”а”, предл. второ, вр. ал.1, б.”б”, предл. второ, вр. чл.342, ал.1 от НК. 

В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура Пловдив поддържа внесеното предложение. Счита, че обвинението е доказано, като обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание при условията на чл.78а от НК, а именно глоба в размер на средния предвиден от закона, както и да бъде лишен от право да управлява МПС. Представителят на РП Пловдив поиска от съда да се възложат на обвиняемия Д. направените разноски по делото.

           Обвиняемият С.А.Д. редовно призован, в съдебно заседание се явява лично и признава вината си. Признава фактите изложени в постановлението на РП Пловдив.  Изразява съжаление. Относно наказанието, обвиняемият Д. поиска да му бъде наложено в неговия минималне размер.

           

           Съдът, като взе предвид събраните в хода на досъдебно производство – дознание № 274/2014г. по описа на сектор „Пътна Полиция” при ОДМВР – Пловдив доказателства, приобщени към материалите по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

 

Обвиняемият С.А.Д. е роден на *** ***, адресно регистриран и живущ ***, б., български гражданин, с висше образование, трудово ангажиран, неосъждан, ЕГН **********.

От приетата по делото справка съдимост съдът намира като установено, че обвиняемият С.Д. не е осъждан.

Обв. Д. с Решение по НАХД № 950/2005г. по описа на ПРС, в сила от 20.05.2005г., е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2, вр. чл.342, ал.1 от НК и освободен от наказателна отговорност, като му е било наложено административно наказание Глоба в размер на 500 лева. Глобата е била платена  през 2005 година, а изпълнително дело № 8085/2005г. по описа на ТД на НАП – Пловдив закрито поради събрани задължения. По отношение на наложената административно наказание е настъпила реабилитация по право с всички правни последи от това. С оглед посоченото, спрямо обв.Д. са налице основанията за приложение  разпоредбите на чл.78а от НК.

Обвиняемият С.Д. е правоспособен водач и притежава СУМПС № ****, категории В АМ и се води на отчет в ОДМВР – Пловдив.

 

            На 11.11.2014г. около 09:00 часа в гр.Пловдив обвиняемият Д.  управлявал лек автомобил марка „Дачия Докер”, с рег. № ****, като се движел в крайна дясна лента на южното платно на бул.”България” в посока от запад на изток, приближавайки кръстовището с бул.”Цар Борис III Обединител”. Видимостта била добра, платното за движение било с асфалтова настилка, суха, без неравности и наклони. В зоната на кръстовището по южното платно за движение на бул.”България” има вертикална и хоризонтална пътна маркировка, сигнализираща за наличие на пешеходна пътека тип „Зебра”.  По същото време свидетелката Г.Г. пресичала платното за движение на пешеходната пътека в посока от север на юг, от ляво на дясно пред автомобила „Дачия Докер” управляван от обвиняемия.  Обвиняемият възприел пресичащата пешеходка и задействал спирачната система на автомобила, по въпреки това настъпил удар в предната част на лекия автомобил и в дясната страна на тялото на свидетелката Г..  След удара пострадалата паднала на пътното платно за движение, а лекия автомобил  управляван от обвиняемия спрял на платното за движение.

           На място пристигнал екип на „Бърза помощ”, който транспортирал пострадалата свидетелка Г. до УМБАЛ „Свети Георги”ЕАД, където било установено, че са и причинени травматични увреждания и настанена за болнично лечение. 

          На местопроизшествието пристигнал екип на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР Пловдив. Обвиняемият Д. бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер”, при което бил отчетен отрицателен резултат. Бил извършен оглед на местопроизшествието. В протокола за оглед на МП били отразени метеорологичните условия при които е извършен, отчетени са обстоятелствата – пътната настилка и състоянието и, хоризонтална и вертикална пътна маркировка.

          В хода на досъдебното производство е бил извършен оглед на веществено доказателство, приобщено по делото с протокол за доброволно предаване от 14.11.2014г. – оптичен носител /СД/ марка „ Verbatum”, DVD-R 4,7 GB, съдържащ видеозапис с времетраене 41 секунди, направен от камера за видеонаблюдение на кръстовището между бул.”България” и бул.”Цар Борис III Обединител” в гр.Пловдив записала настъпилото ПТП на инкриминираната дата.

          В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза и съгласно заключението на вещото лице, при настъпилото на 11.11.2014г. ПТП на свидетелката Г.Г. са причинени: многофрагментно счупване на таза, причинило трайно затрудняване движението на долните крайници за повече от 30 дни, както и счупване на трансверзалния израстък на пети лумбален прешлен – L 5 в ляво, причинило трайно затруднение движението на снагата за повече от 30 дни, т.е на свидетелката Г. са били причинени две средни телесни повреди които са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП.  Във връзка с  представена допълнителна медицинска документация от свидетелката Г. по досъдебното производство е била назначена допълнителна медицинска експертиза, по която съгласно заключението на вещото лице на вещото лице са били причинени и леки телесни повреди довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК по смисъла на чл.130, ал.1 от НК – разкъсно – контузна рана на долната устна, довела до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, луксация /разклащане/ на централните зъби, предимно на долната челюст, в различна степен на фона на добре изразени признаци на порадонтоза, както и на фона на предварително изгубена функция на значителна част от зъбите, заменени с ортопедична конструкция е довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, т.е лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.

          От заключението на вещото лице по назначената в хода на досъдебното производство автотехническа експертиза се установява, че ударът е настъпил върху платното за движение в конфликтна точка на първоначален контакт, която приблизително се намирала: по дължина на около средата на маркираната пешеходна пътека, по широчина – на около 1,3 – 1,9 метра северно от южния край на пътното платно. Скоростта на движение на лекия автомобил „Дачия Докер” преди задействането на спирачната система била около 59 км/ч., а в момента на удара около 25 км/ч. Съгласно заключението на вещото лице, в конкретната пътна ситуация, водачът на лекия автомобил не е имал техническа възможност да установи, спре, автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Съгласно заключението на вещото лице, водачът на автомобила би имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране ако в момента, в който е реагирал и задействал спирачната система на автомобила, скоростта на движение на автомобила е била по – малка от 53 км./ч. В конкретната пътна ситуация водачът на автомобила е възприел движещата се пешеходка и е реагирал 34 – 35 метра преди мястото на удара, но въпреки това след около 2,5 секунди е настъпила удара между автомобила и пешеходката. Лекия автомобил управляван от водачът се е движел със скорост от 59 км./ч., при която не е имал техническа възможност, въпреки реакцията му, да спре автомобила преди мястото на удара.

          Заключенията на вещите лица не са оспорени от страните и съдът ги кредитира изцяло.

           Приетите по дело доказателства по един непротиворечив и взаимноподкрепящ се начин изясняват фактическата обстановка, приета за установена от съда. В конкретния случай съдът счита, че показанията на обвиняемия Д. следва да се кредитират изцяло по отношение на наведените с тях факти, касаещи обстановката по настъпването на ПТП между  автомобила управляван от обвиняемия и пешеходката Г., скоростта с която се е движел, момента на възприемане на пострадалата Г. и  последващите му действия да направи всичко, зависещо от него, за оказаното съдействие на служителите на реда за изясняването на произшествието и неупотребата на алкохол. За последващите действия от страна на обвиняемия Д. по отношение на пострадалата за подпомагане на нейното възстановяване и лечение. В тази си част същите са логични и последователни и съответстват на събраните по делото доказателства. По настоящия казус съдът намира че следва да посочи, че обвиняемият Д. има особено качество в наказателния процес, тъй като от една страна той е заинтересован от изхода на делото, но от друга, той е непосредствен очевидец на случилото се пътнотранспортно произшествие. Не се доказват обстоятелства, който да не му дават възможност да възприеме случилото се тогава и да дава годни показания. За това съдът счита, че неговите показания в тази си част са изцяло достоверни, последователни, обективни, те изцяло релевират фактите, касаещи изясняване на обстоятелствата по извършеното престъпление - механизма на настъпването на произшествието, участието на обвиняемия в него, начина по който е настъпил удара с пострадалата.  Неговите показания са изцяло подкрепени от събраните гласни доказателства - показания на пострадалата Г.Г., както и от приложените по делото протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум, заключение на автотехническа експертиза и съдебномедицински експертизи. В хода на съдебното производство не се установиха противоречия от една страна, между показанията на подсъдимият и от друга, с показанията на пострадалата. Съдът дава вяра на заявеното в показанията на свидетелката Г., като счита, че същите са обосновани, последователни и незаинтересовани, без да е налице предубеждение от тяхна страна към подсъдимия. Фактите, които се сочат с тях, са логични и реалистични. Те се подкрепят и от писмените доказателства по делото - протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум към него, както и заключение на проведената автотехническа експертиза и на съдебно-медицинските експертизи. При пострадалата Г. са налице онези съвпадения на доказателства, които изясняват в цялост възприетите фактически обстоятелства, касаещи механизма на настъпилото в конкретен период от време съприкосновение между автомобилите и причинените и травматични увреждания. Не се установяват обективни и технически причини, поради които подсъдимия да не може да владее своя автомобил. Фактите са безспорно установени пред настоящия състав на съда. Заключенията на проведените автотехническа и съдебно медицински експертизи се явяват обосновани, изготвени с необходимата пълнота на изводите и са напълно ясни, без да възниква някакво съмнение в тяхната правилност. По един логичен начин се изяснява механизма на настъпилото пътнотранспортно произшествие, участието на водача Д. и свидетелката Г. в него, връзката с настъпилите причинени травматични увреждания. Детайлно е описана причинно следствената връзка между действията на обвиняемия Д. преди и в момента на удара, свързани и с действията на пострадалата Г.. Затова съдът изцяло го кредитира. От така събраните доказателства по един взаимно допълващ се начин изясняват участието на обвиняемия в инкриминираното деяние, неговото състояние при осъществяването на деянието, характера на причинените травматични увреждания. Те водят съда до извода, че е налице причинно следствена връзка между неправомерното поведение на обвиняемия и настъпилите две средни телесни повреди на свидетелката Г..

        При тази система от преки и косвени доказателства, съдът приема изложената по - горе фактическа обстановка за безспорно доказана по настоящото дело, от която следват и съответните правни изводи:

         Обвиняемият С.Д. към момента на деянието е бил пълнолетен и в състояние на вменяемост. Той е правоспособен водач, разбирал е свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Бил е в ясно съзнание и адекватен.

         От обективна страна действията на обвиняемия Д. са съставомерни за осъществено от него деянието по чл.343, ал.3, предл. последно, б.”а”, предл. второ, вр. ал.1, б.”б”, предл. второ, вр. чл.342, ал.1 от НК, защото на 11.11.2014г., в гр.Пловдив на кръстовището между бул.”България” и бул.”Цар Борис III Обединител” при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Дачия Докер” с рег. № ****, е нарушил правилата за движение по пътищата: чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП; чл.5, ал.2, т.1 от ЗДвП; чл.20, ал.2 от ЗДвП; чл.21, ал.1 от ЗДвП; чл.116 от ЗДвП и чл.119 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средни телесни повреди на Г.Т.Г. - многофрагментно счупване на таза, причинило трайно затрудняване движението на долните крайници за повече от 30 дни и счупване на трансверзалния израстък на пети лумбален прешлен – L 5 в ляво, причинило трайно затрудняване на движението на снагата за повече от 30 дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека. Деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалата. Действията на обвиняемия Д. са изцяло съставомерни по посочения състав. Безспорно е, че обвиняемия Д. е годен субект, защото е водач на МПС, който е допуснал нарушение на така установените от ЗДвП правила за движение по пътищата. Общественоопасните последици настъпват в опасната зона за спиране на управляваното от обвиняемия моторно превозно средство. Като водач на МПС обвиняемият Д., в конкретната пътна ситуация, е следвало да спази в пълен обем задължението си по чл.20, ал.2 от ЗДвП, като съобрази скоростта на движението на автомобила си не само с всички други затруднения и препятствия в движението, произтичащи от конкретните пътните условия, но и с всички други отрицателно действащи фактори. Това е довело и до настъпването на произшествието.  В последствие неговото поведение се е изразило в действия, насочени към оказване  на пълна, всестранна и обективно възможна помощ на пострадалата, с осигуряване на пълноценна медицинска помощ.

         От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия Д. по непредпазливост като форма на вината. Той не е предвиждал настъпването на обществено – опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Формата на вината се извежда от обстоятелствата такива, каквито са, а не само от обясненията на обвиняемия. Несъобразявайки своето поведение с пътната обстановка, той е отклонил своето внимание в такава степен, че е причинил удара, като той е могъл да предвиди общественоопасните последици. Налице е съставомерност на неговото поведение от субективна страна.

 При така изложените правни съображения, касаещи установените обстоятелства, подкрепени от събраните доказателства, след като бе признат обвиняемият за виновен за извършено престъпление по чл.343, ал.3, предл. последно, б.”а”, предл. второ, вр. ал.1, б.”б”, предл. второ, вр. чл.342, ал.1 от НК при определяне на наказанието съдът взе предвид следното:

За така извършеното от обвиняемия С.Д. престъпление по чл.343, ал.3, предл. последно, б.”а”, предл. второ, вр. ал.1, б.”б”, предл. второ, вр. чл.342, ал.1 от НК предвиденото наказание е лишаване от свобода от една до пет години. В предвид обстоятелството, че за посоченото деяние, осъществено по непредпазливост, се предвижда наказание “лишаване от свобода до пет години”, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и спрямо него до този момент не е прилаган този институт, няма съставомерно причинени от деянието имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване, законосъобразно е да се приложи разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК, като същият се освободи от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба. При индивидуализация на наказанието Съдът отчете следните смекчаващи отговорността обстоятелства: критичното отношение към извършеното, оказаното съдействие от първоначалния момент на започване на наказателното производство, чистото му съдебно минало, трудовата му ангажираност, добрите му характеристични данни, справката като водач на МПС, която не очертава неговия профил като опасен за движението по пътищата. Не се отчетоха отегчаващи отговорността обстоятелства. Отчете се и причинения престъпен резултат. Степента на обществената опасност на деянието и дееца са изключително ниски в сравнение с други случай на такива деяния. С оглед превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства и преди всичко за постигане целите на наказанието, съдът прецени, че най- съответно на извършеното престъпление, с оглед личността на обвиняемият С.Д., поведението му при извършване на настоящото престъпление, степента на засегнатост на пострадалата и на обществото, обществената опасност и в бъдеще дееца да извърши друго престъпление, най-съответно се явява да бъде определено административно наказание, ориентирано под средния законодателно определен размер, а именно Глоба в размер на 2000 лева.  Съобразно разпоредбата на чл.343г от НК следва да бъде наложено и алтернативно предвиденото наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от една година, като съображенията за това се базират на факта, че деецът е неосъждан и с относително положителни характеристични данни, оказал е бърза и адекватна, необходима помощ след деянието, демонстрирал е критичното си отношение,  не е опасен като водач на пътя, а фаталният инцидент, при който е пострадала свидетелката Г. и последвалия наказателен процес, явно са предизвикали върху него поправителен ефект. Съдът счита, че така определеното административно наказание Глоба и лишаване от право да управлява МПС  наложени на обвиняемия Д., в конкретният случай ще изиграе максимално добре своята предупредителна и възпираща роля, то ще спомогне в най- пълна степен за поправянето и превъзпитанието му с цел спазване на законите и обществения ред, ще му отнеме възможността да извършва и за в бъдеще други престъпления, ще въздействува възпитателно и предупредително и върху останалите членове от обществото. Така в най- пълен обем ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36, ал.1 от НК, като акцентирането е върху онзи аспект от наказанието, свеждащ се до легитимиране на хуманната идея за превъзпитание, а не до репресия на всяка цена.

          С оглед изхода на делото и признаването на обвиняемия С.Д. за виновен, на основание чл.189, ал.3 от НПК, същия беше осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 363 лева за експертизи.

          До делото няма приложени веществени доказателства, по които съдът да дължи произнасяне.

 

           По горните мотиви съдът се произнесе с решението си.

 

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала!

В.И.