АНД 2899/2015 - Решение - 06-07-2015

Решение по Наказателно дело 2899/2015г.

Р Е Ш Е Н И Е  

1573

 

гр.Пловдив, 06.07.2015г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - IX наказателен състав в публично заседание на двадесети май, две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ

 

при секретаря: Йорданка Туджарова

като разгледа АНД № 2683/2015г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 142435-F147759/17.03.2015г. издадено от Х.Г.Х., на длъжност директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Пловдив, с което на „АСЕНОВА  КРЕПОСТ“ АД, с БУЛСТАТ 11512041, със седалище и адрес на управление – гр.Асеновград, ул.„Иван Вазов“ № 2,  на основание чл.180а, ал.1 от ЗДДС, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 9702.00 лв /девет хиляди седемстотин и два лева/, за нарушение на чл. 86, ал.1, т.1, т.2  и т. 3  и ал. 2, чл. 82, ал.2, т.2  от ЗДДС, във връзка с  чл. 17, ал.4, чл. 25, ал.7, чл. 117, ал.1, т.1 и ал. 3  от ЗДДС.

         Жалбоподателят излага доводи  за незаконосъобразност на  наказателното постановление :

         Сочи, че  административнонаказващия  орган  неправилно е  приелче съгласно чл.25, ал.7 ЗДДС, ДДС за извършеното авансово плащане е  станал  изискуем  на датата на  извършено плащане  - 13.02.2014 г.  и в 15 дневен срок  от тази дата – до 28.02.2014 г. съгласно  чл.117, ал.3  ЗДДС, дружеството е следвало да  издаде протокол по чл.117, ал.1 ЗДДС, който да включи  най- късно в дневника за продажби и справката декларация по ДДС подадени в ТД на НАП Пловдив на 14.03.2014 г., за данъчен период   м. 02.2014 г.  Счита, че посочената дата на настъпване на изискуемостта е   неточно определена, тъй като в определения от органа  по приходите период не е настъпило данъчно събитие. За разлика от останалите авансови плащания, авансовите плащания по ВОП не водят до изискуемост на   данъка.  Представени  са доказателства, че фактурираните компоненти са  част от цялостна доставка, включваща още  монтаж и пускане в експлоатация на оборудването, като последното плащане на 10 %  се извършва  след подписване на приемо-предавателен протокол, поради което  жалбоподателят счита, че данъчното събитие не е  настъпило с извършване на второто плащане  по договора в размер на 75 % от стойността му. Дори да се  приеме, че собствеността  върху стоките е  прехвърлена в момента на доставката, когато възниква и  данъчното събитие, този момент също не  съвпада с установеното  от административнонаказващия орган. Доставката на  стоките, съгласно договора между страните е за сметка на  доставчика,  прехвърлянето на собствеността се извършва в момента на предаване на стоката на получателя. При авансово плащане при доставка на стоки е регламентирано  и изключение от  общото правило, когато доставката е с вътрешнообщностен характер, като чл. 63, ал.3 и  ал. 4  от ЗЗДС предвиждат, че при ВОП данъкът става изискуем  на 15-ия ден на месеца,  следващ периода през който е възникнало данъчното събитие /ал.3/  или на датата на издаване на фактурата – когато тази фактура е  издадена преди 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е  настъпило данъчното събитие / ал.4/, но чл. 63, ал. 5 указва, че ал. 4 не се прилага  когато фактурата е  издадена във връзка с  направено плащане преди датата на  възникване на  данъчното събитие.  В случая стоките са  доставени през  м. март и  м. април 2014 г., като през м.  февруари 2014 г., когато е  издадена процесната фактура и е извършено плащане, не е извършена доставка, следователно няма фактическо придобиване. Доставката се е извършвала  в продължение на  един месец от  04.03.2014 г.  до 07.04.2014 г. поради големия обем на стоките, видно от  представените  ЧМР. Ако се приеме, че прехвърлянето на собствеността се е осъществило  на датата  на  последната доставка  - 07.04.2014 г., то данъчното събитие е възникнало на  07.04.2014 г., а изискуемостта  съгласно чл. 63, ал.3 и ал. 4  настъпва на  15-тия ден на месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие, т.е. на  15.05.2014 г.

         Излагат се съображения, че следва да се приложи  хипотезата за маловажен случай по чл.28, б.”а” ЗАНН.  Административнонаказващият орган не е посочил мястото и датата  на извършване на нарушението. Не е точно описано в какво се   състои  нарушението, дали в неиздаването на  в срок на протокол или в неначисляването в срок на данъка.

         Ответната страна, чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание изразява становище за  неоснователност на жалбата. Излага доводи, че  предвид факта, че в конкретния случай не се касае  само за  прехвърляне на право  на собственост, а  и за поето  задължение по монтаж   на закупеното оборудване, не е налице хипотезата на чл.13, ал.1 ЗЗДС,  каквато е тезата на жалбоподателя и в тази връзка с оглед изричната разпоредба на  чл.13, ал.4, т. 2 ЗДДС, не е вътреобщностно придобиване придобиването на стоки, които се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика, какъвто е настоящия случай. Предвид  обстоятелството, че не се касае за ВОП, по отношение на процесната доставка  не са приложими разпоредбите на чл. 63, ал.4 и ал. 5 ЗДДС. Съгласно посочените разпоредби на чл. 63, ал.4 и ал. 5 ЗДДС, авансовото плащане  не обуславя  авансово събитие и  за лицето придобиващо съответните стоки не възниква  задължение за неговото начисляване. Но в случая не е налице вътрешнообщностно придобиване, а доставка на стоки, които се монтират и по отношение на изискуемостта на данъка се прилагат общите правила на закона. Съгласно чл.25, ал.6 и ал.7 от ЗДДС изискуемостта на данъка  възниква или  когато  е настъпило данъчно събитие, но данъчното събитие е прехвърляне на  собствеността върху вещи или прехвърляне на  вещно право или когато има авансово плащане. Тъй като в конкретния случай не може да се каже, че собствеността на стоките е придобита на 13.02.2014 г., не се има предвид данъчно събитие, но изискуемостта е   съгласно чл. 25, ал.7  ЗДДС, тъй като на  13.02.2013 г.  е направено авансово плащане на междинната стойност по договора. След като жалбоподателят е данъчнозадължено лице към датата на изискуемост на данъка, датата на  авансовото плащане, за него е възникнало задължение да плати данъка. Дружеството  е начислило  ДДС за цялата сума, но със закъснение през м.юли, когато  успешно е приключило  монтирането и изпитанието  на машините и на 22.07.2014 г. е издало протокол 681 и  го е включило в справка декларация за  месец седми.

         Районният съд намира, че  жалбата е  процесуално  допустима, подадена  на  15.05.2015 г., в 7-дневния срок от датата на  разписката, с която е връчено наказателното постановление на 08.05.2015 г.

         Разгледана по същество е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

         Доводите на  жалбоподателя   относно приложението на 63, ал.5 ЗДДС са правилни при положение,  че е извършена вътреобщностна доставка. В случая,  като  се сочи от процесуалния представител на ответната страна,  разпоредбата на чл. 13, ал.4, т. 2  ЗДДС предвижда, че не е  вътреобщностно придобиване: придобиването на стоки, които се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика, какъвто е настоящия случай, поради което не са приложими разпоредбите касаещи вътреообщностно придобиване на стоки.

         Посочено  е в  издаденото наказателно постановление, че „Асенова  крепост” АД   като регистрирано по ЗДДС лице и в качеството на получател  по доставка на стоки с монтаж и инсталиране не е начислило   ДДС в размер на  871,909,01 лв. върху данъчна основа 2 229 000 евро, по авансово плащане, извършено на 13.02.2014 г.  по банков път, за което  от доставчика  е издадена инвойс фактура  № 20143001/12.02.2014 г., не е сторило това  в законоустановения срок от 01.03.2014 г. до 14.03.2014 г. за данъчен период м.02.2014 г.

         Установено е, че съгласно  договора сключен между възложителя и изпълнителя, възложителят възлага, а изпълнителят приема  да достави монтира и въведе в експлоатация трислойна линия за раздувно фолио „Оптимекс” и поточна технологична линия  от инсталация за ленти, станове и конфекция на тъкани. Уговорено е възнаграждение платимо на доставчика, както следва :

         -15 %  от общата стойност на сделката, равняващо се на 445 800 евро, платими след подписване на договора и представяне на фактура от страна на доставчика

         -75%  междинно плащане  от стойността на договора, равняващо се на  2 229 000 евро, платими при готовност  за доставка на оборудването и представяне на фактура от страна на доставчика и

         -10 % от стойността на договора, равняващо се на 297 200 евро, платими след подписване на приемопредавателен протокол, издаден  от доставчика  и подписан от възложителя за монтаж и въвеждане в експлоатация на оборудването.

         В съответствие с уговореното, на 13.02.2014 г.  е извършено авансово плащане  към доставчика в размер на 75 %  от договорената цена, равняващо се на  2 229 000 евро, за което е издадена издадена инвойс фактура  № 20143001/12.02.2014 г., на стойност 2 229 000 евро, съответстваща на стойността на полученото авансово плащане.

         Съгласно  чл. 25, ал. 7 от ЗДДС на 13.02.2014 г. ДДС за извършеното авансово плащане е  станал изискуем и в 15-дневния срок от тази дата – до 28.02.2014 г.  „А. крепост” АД  е следвало да издаде протокол по  чл.117, ал.1, т.1  ЗДДС, с данъчна основа  2 359 545, 07 лв.  и ДДС  871 909,01 лв., който да включи в дневника за продажбите  и в справката – декларация п ЗДДС, подадени   в ТД на НАП – Пловдив, с вх.№ 16250946533/14.03.2014 г. за данъчен период м.02.2014 г.

         Вместо това дружеството е начислило  следващия се ДДС със закъснение през м 07.2014 г., след успешното въвеждане на  оборудването в експлоатация, документирано с приемо-предавателен протокол от 21.07.2014 г., като е издало протокол по чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС № 681/22.07.2014 г., с данъчна основа съответстваща на  общата стойност  по договора – 5 812 726, 76 лв. и ДДС 1 162 545, 35 лв., който протокол е включен в дневник за продажбите и в справка –декларация по ЗДДС, подадени  в ТД на НАП – Пловдив с вх. № 16002513266/14-08.2014 г. за данъчния период м. 07.2014 г.

         Нарушението е  установено на  22.10.2014 г. при представяне  на документи под опис с вх.№ 70-00-15715/22.10.2014 г. В наказателното постановление  е посочено, че е нарушен /осъществен е  състава/ на чл. 86, ал.1, т.1 и 2  и т. 3   и ал. 2, чл. 82, ал.2, т.2  от ЗДДС, във връзка с  чл. 17, ал.4, чл. 25, ал.7, чл. 117, ал.1, т.1 и ал. 3  от ЗДДС.

         Посочените  в наказателното  постановление фактически основания са, че данъчно задълженото лице не е начислило   ДДС в законоустановения срок, след като  съгласно  чл. 25, ал. 7 от ЗДДС на 13.02.2014 г. ДДС за извършеното авансово плащане е  станал изискуем и в 15-дневния срок от тази дата – до 28.02.2014 г.  „А. крепост” АД  е следвало да издаде протокол по  чл.117, ал.1, т.1  ЗДДС, с данъчна основа  2 359 545, 07 лв.  и ДДС  871 909,01 лв., който да включи в дневника за продажбите  и в справката – декларация по ЗДДС, подадени   в ТД на НАП – Пловдив.

         Тези обстоятелства съответстват на  посочената за нарушена разпоредба на  чл. 86, ал.1  от ЗДДС, съгласно която Регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като:

1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред;

2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период;

         Начисляването на данъка се извършва  от данъчно задълженото лице чрез  издаване на данъчен документ, като посочи данъка на отделен ред и  включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период.

         Неоснователни са доводите, че в НП не е  описано в какво се   състои  нарушението, дали в неиздаването в срок на протокол или в неначисляването в срок на данъка. В НП е посочено, че данъчнозадълженото лице не е начислило данъка в законоустановения срок, като е следвало да издаде протокол по  чл.117, ал.1, т.1  ЗДДС., който да включи в дневника за продажбите  и в справката – декларация по ЗДДС.

         Правилно е прието в НП, че е налице хипотезата на  чл. 25, ал. 7  ЗДДС, съгласно която, когато, преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка.

         В случая не е налице изключението в посочената разпоредба - получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка, с оглед изричната разпоредба на  чл.13, ал.4, т. 2 ЗДДС, не е вътреобщностно придобиване придобиването на стоки, които се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика, какъвто е настоящия случай. Това не е  изрично  посочено в  мотивите на наказателното  постановление, но се  сочи от процесуалния представител на административнонаказващия орган в становището по същество. С оглед на  това не могат да се приемат за основателни доводите изложени в жалбата до съда.

         Изършено е частично авансово плащане по доставката преди да е възникнало данъчно събитие и  данъкът е станал изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането) -чл. 25, ал. 7  ЗДДС.

         Основателни са доводите на  ответната страна, че в случая  не е налице вътрешнообщностна  доставка, тъй като   съгласно чл. 13, ал. 4, т.2 ЗДДС не е вътреобщностно придобиване: придобиването на стоки, които се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика, следователно се прилага чл. 25,  ал. 7 ЗДДС. От представения договор е  видно,че в случая се касае за придобиването на стоки, които се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика.

         Чл. 86, ал.2  ЗДДС е посочен с оглед това, че  данъкът е дължим от регистрираното лице, в случаите, когато не е издаден данъчен документ в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.;

         Чл. 82, ал.2, т. 2 ЗДДС  е посочена за това, че  когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при  доставка на стоки, които се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика - когато получателят е регистрирано по този закон лице и доставчикът е установен на територията на друга държава членка.;

         Чл. 17, ал. 4  от ЗДДС   определя, че място на изпълнение при доставка на стока, която се монтира или инсталира от или за сметка на доставчика, е мястото, където се монтира или инсталира стоката.;

         Чл. 117, ал.1, т.1  и ал.3 ЗДДС са посочени с оглед на това, че  протокол се издава задължително: в случаите по чл. 82, ал. 2, 3, 4 и 5 ичл. 84 - от регистрираното лице - получател по доставката. Протоколът се издава не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем.;

         Правилно е прието в НП, че   протоколът е  следвало да се издаде  в 15-дневен  срок   от авансовото плащане на  13.02.2014 г., до 28.02.2014  и да намери отражение в дневника за продажби и в справката декларация  за м.03.2014 г.

         Предвид  извършеното нарушение не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28  от ЗАНН. В случая се касае за  значителна сума по своя размер и  нарушението не  изисква резултат.

         Относно доводите, че не е посочена дата и място и на нарушението, следва да се има предвид, че в НП е описано кога данъкът е станал изискуем -13.02.2014 г. и че е следвало да бъде начислен с издаване на протокол по  чл.117, ал.1, т.1  ЗДДС до 28.02.2014 г. и включването му в дневника за продажби и в справката- декларация  подадена на  14.03.2014 г., а справката- декларация  по закон    се подава в НАП. Относно размера на  санкцията, тя е определена правилно  и е в размер на 5 %   от неначисления  данък.

         Като  има предвид  изложеното и на  основание чл.63, ал.1, изр. първо, предложение първо ЗАНН, Районен съд Пловдив

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 142435-F147759/17.03.2015г. издадено от Х.Г.Х., на длъжност директор на Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – Пловдив, с което на „А. КРЕПОСТ“ АД, с БУЛСТАТ 11512041, със седалище и адрес на управление – гр.Асеновград, ул.„Иван Вазов“ № 2,  на основание чл.180а, ал.1 от ЗДДС, е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 9702.00 лв /девет хиляди седемстотин и два лева/, за нарушение на чл. 86, ал.1, т.1, т.2  и т. 3  и ал. 2, чл. 82, ал.2, т.2  от ЗДДС, във връзка с  чл. 17, ал.4, чл. 25, ал.7, чл. 117, ал.1, т.1 и ал. 3  от ЗДДС.

 

             Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

 

                                              

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала!ЙТ