АНД 75/2014 - Решение - 24-02-2014

Решение по Наказателно дело 75/2014г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 374

гр. Пловдив, 24.02.2014 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на трети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНИКА ТАРЕВА

                                                                                        

          при участието на секретаря Мария Колева, като разгледа докладваното от съдията АНД75/2014 г. по описа на ПРС, III нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление № ..., издадено от ВРИД нач. сектор „Пътна полиция” към ОДМВР, гр. Пловдив срещу С.Х.С., с което на същия е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100.00 лева - за нарушение по чл. 103, предл. 1 ЗДвП, 50.00 лева – за нарушение на чл. 137а, ал. 1, предл. 1 ЗДвП, 300.00 лева – за нарушение на чл. 150 ЗДвП, 30.00 лева – за нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗДвП, както и 20.00 лева – за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 1 ЗДвП и са отнети 6 контролни точки.

                Жалбоподателят, С.Х.С., чрез процесуалния си представител адв. К.И., моли съда да отмени наказателното постановление. Оспорва се по същество наличието на състав на административно нарушение, изтъкват се и допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство.

          Въззиваемата страна, сектор „Пътна полиция” към ОДМВР, гр. Пловдив не изразява становище.

          Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

          Жалбата е подадена от лeгитимирана страна, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

                На 15.03.2013 г., около 14.00 часа, в град П., автопатрул при 04 РУП извършвал обход по бул. „М.”, когато забелязал съмнителен автомобил, който при появата на полицейската кола завил рязко, за да избегне срещата с патрула. На водача бил подаден звуков и светлинен сигнал, но той не спрял. Тъй като автопатрулът следвал плътно автомобила пред себе си, полицаите успели да видят през стъклото, че водачът управлява МПС без предпазен колан. Това преследване продължило до ул. „Н. С.” до № ..., която улица била без изход,  където водачът спрял, излязъл от автомобила и започнал да бяга. С него имало още две лица, които обаче останали на мястото, където водачът спрял. След кратко преследване на водача от двамата от общо трима полицейски служители, същият бил задържан и тъй като той и спътниците му нямали документи, всички били отведени в РУП за установяване на самоличността им. В последствие при направената проверка се установило, че преследваният е лицето С.Х.С., който бил неправоспособен водач. Установено било също така, че управляваното от него МПС няма светлоотразителен триъгълник, нито пък за него бил представен документ за преминарт технически преглед. За всички тези нарушения, ведно с неизползването  на обезопасителен колан и неспирането при подадения сигнал, бил съставен АУАН, а въз основа на него било издадено атакуваното наказателно постановление.

          Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на показанията на разпитания като свидетел актосъставител, както и от съставения АУАН, чиято презумптивна сила, регламентирана в нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, не само, че не се разколебава, но дори се потвърждава от съвкупния доказателствен материал.

          Видно от показанията на св. Б. (актосъставителя), същият посочва, че на посочената в акта дата, заедно с двама свои колеги, са извършвали обход по бул. „М.” до Р. п., когато забелязали съмнителен автомобил, който при появата на патрулната кола завил рязко, очевидно, за да избегне срещата с тях. При подадения от патрула светлинен и звуков сигнал, водачът не спрял, като свидетелят успял да забележи, че същият няма опънат през себе си предпазен колан. На ул. „Н. С.”, която е улица без изход, водачът спрял автомобила, слезнал от шофьорското място и тръгнал да бяга. След кратко преследване пеша, на кръстовището на бул. „Ш. с.” и ул. „Н. В.”, лицето било задържано и отведено в РУП, заедно със своите спътници, където след извършена справка се установило, че водачът е неправоспособен, няма шофьорска книжка, както и валиден технически преглед на автомобила.

          В проведеното съдебно заседание тази фактическа обстановка се оспорва от жалбоподателя, който твърди, че не той е управлявал автомобила при извършената проверка, за което ангажира и показанията на св. М. Р., която живее във фактическо съжителство със жалбоподателя. В своите показания свидетелката заявява, че на посочената дата именно тя е управлявала автомобила, като С. е стоял зад нея, а Н. (третият участник) бил до нея. Същата посочва, че автомобилът е закупен от нея, но по документи се води на трето лице, както и че автомобилът се управлява винаги само от нея, макар същата да не е правоспособен водач. За процесната случка, свидетелката сочи, че на посочената дата, управлявайки автомобила, е забелязала патрулна кола, стреснала се (въпреки че изрично сочи, че не е имало причина за това) и свила веднага в ляво в улицата. Свидетелката заявява, че е погледнала на огледалото за задно виждане и не установила полицаите, които се движили на зад нея, да й подават сигнал да спре, поради което тя продължила и спряла до кафе-автомат, от където тя, жалбоподателят и придружаващия ги искали да си вземат кафе. Тогава обаче С. започнал да бяга (като свидетелката не разбрала защо), а полицаите да го гонят. След като го хванали, всички били отведени в районното.

          Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай следва да се кредитират показанията на св. Б., които са изключително логични последователни и най-вече изхождат от незаинтересовано от крайния изход на делото лице. Това не може да се каже за показанията на св. Р., за чийто показания, освен че е налице заинтересованост от крайния изход на делото, предвид обстоятелството, че същата съжителства с жалбоподателя, са нелогични и създават впечатление за недостоверно пресъздаване на ситуацията, с оглед изграждане защитна версия за жалбоподателя. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай следва да се кредитират именно показанията на св. Б., тъй като няма основание същите да се подлагат под съмнение.

          С оглед така установената фактическа обстановка,  съдът намира, че в конкретния случай се установяват с категоричност визираните в АУАН, респ. в обжалваното НП нарушения, а именно: при подаден сигнал на контролен орган, жалбоподателят, който е неправоспособен водач, не е спрял плавно в най-дясната част на платното за движение, не е ползвал обезопасителен колан при управлението му и не е разполагал с светлоотразителен триъгълник. Установява се също така, че именно жалбоподателят е извършител на визираните нарушения, доколкото съдът кредитира свидетелските показания на разпитания по делото актосъставител, който с категоричност посочи, че е видял как жалбоподателят слиза от шофьорското място и започва да бяга, което поведение се обуславя от установените след това нарушения, които дават логичен мотив на жалбоподателят да иска да се отклони от следващата се проверка. Този контекст именно дава основание да се приеме, че версията, която се опитва да защити жалбоподателят, се явява недостоверна. Св. Р. не посочи нито една логична причина за отклонението на колата от пътя на автопатрула, за причините поради които е искала да избегне тази среща и най-вече за това, че живеейки със жалбоподателя, същата не е разбрала, макар и впоследствие, защо същият е започнал да бяга от полицията. Всичко това дава основание на съда да не кредитира тези показания, които звучат неубедително, нелогично и поради това недостоверно. Поради всичко гореизложено, съдът не възприема предложената от жалбоподателя версия за случилото се.

          Следва обаче да се посочи, че при служебно извършена проверка на обжалваното наказателно постановление, настоящият съдебен състав констатира, че в случая не се установява да е налице визираното в него нарушение, описано под правната квалификация на чл. 147, ал. 1 ЗДвП. Тази норма вменява посоченото задължение на собствениците на превозноте средства, респ. на съответните длъжностни лица и доколкото в конкретния случай се установява, че собственик на управляваното МПС е лице, разлино от жалбоподателя, то за същия не е съществувало задължение да представи посоченото в АУАН ППС на технически преглед, съответно същият неправилно е бил санкциониран за това натушение.

          Ето защо обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено в посочената част за визираното в т. 4 нарушение, като бъде потвърдено в цялата останала част.

 

         Мотивиран от горното ПРС ІІІ н. с.,

 

Р  Е  Ш  И  :

         

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ..., издадено от ВРИД нач. сектор „Пътна полиция” към ОДМВР, гр. Пловдив срещу С.Х.С. в частта, с която на същия е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 30.00 лева – за нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗДвП, като го

          ПОТВЪРЖДАВА в останалата му част, с която на същия е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100.00 лева - за нарушение по чл. 103, предл. 1 ЗДвП, 50.00 лева – за нарушение на чл. 137а, ал. 1, предл. 1 ЗДвП, 300.00 лева – за нарушение на чл. 150 ЗДвП, както и 20.00 лева – за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 1 ЗДвП и са отнети 6 контролни точки.

 

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.Р.