АНД 716/2014 - Мотиви - 11-02-2014

Мотиви по Наказателно дело 716/2014г.

М О Т И В И

към Решение по НАХД № 716/2014 г. по описа на ПРС,

II н.с.

 

              Производство по реда на чл.4 и следващи от Указа за борба с дребното хулиганство.

 

              Внесена е за разглеждане преписка, касаеща Акт за констатиране на проява на дребно хулиганство на РУ„Полиция” с.Труд към ОД на МВР гр.Пловдив  извършено от Г.Р.Т. ***, ЕГН ********** и Д.К.В. ***, ЕГН **********.

              Нарушителите Т. и В. се явява в съдебно заседание лично, като дават обяснения и оспорват реално изложените в акта факти и обстоятелства. Молят съдът да ги признае за невинни.

              Съдът, след като прецени приложените по преписката доказателства, намира и приема за установено следното:

    Нарушителят Г.Р.Т. е роден на *** ***,  адресно регистриран в град Пловдив, ул. „И.Д.” № ****, българин, български гражданин, женен, трудово ангажиран, със средно обрА.ание, неосъждан, ЕГН **********.

     Нарушителят Д.К.В. е роден на *** ***,  адресно регистриран в с.С., ул.”А.К.” №**, българин, български гражданин, средно обрА.ание, женен, неосъждан, ЕГН **********.

                На 09.06.2013г. около 09,30 часа Г.Т. пътувал в автомобила на Д.В. от с.М.Ч. по посока с.С.. При излизане от с.М.Ч. били застигнати от лек автомобил „Фолксваген Голф 3 ”, управляван от свидетел А.А.. В автомобила управляван от свидетел А. пътувала неговата съпруга свидетел К. А. Поради несъобразена с конкретната пътна обстановка маневра за изпреварване от страна на свидетел А. последвала размяна на знаци с ръка между пътуващите в двата автомобила. Д.В. изпреварил движещия се пред него автомобил управляван от свидетел А., и при наближаване към с.С., спрял край пътя, непосредствено до свидетел С.Л. който си почивал на това място по това време. Г.Т. и Д.В. слезли от автомобила и застанали до него, като наблюдавали пътя по който били дошли. При слизането си от автомобила Г.Т. поискал от свидетел Л. камък и започнал да търси такъв. Свидетел А. приближавайки към мястото където бил спрян автомобила на В., възприел че пътуващите са слезли от автомобила и увеличил скоростта с която се движел управлявания от него автомобил. Когато се изравнил с автомобила на В.Г.Т. хвърлил по посока на автомобила на А. камък, който счупил страничното стъкло на автомобила, както и задното обзорно стъкло на автомобила. Свидетел А. спрял автомобила и се върнал към автомобила на В.. По същото време Г.Т. напуснал мястото и продължил по черен път покрай ябълковата градина. Между свидетелите А.и и Д.В. започнал спор, както и били повикани за съдействие полицейски служители. По повод случилото се било проведено досъдебно производство – дознание № ***/2013г., в което производство Г.Т. възстановил нанесените щети на автомобила на А.А.. ДП  приключило с прокурорско постановление за прекратяване поради не наличие на извършено престъпление по чл.325, ал.1 от НК, както и поради малозначителност на извършеното от Г.Т. престъпление по чл.216 от НК. След влизане на постановлението в сила преписката е била изпратена на РУП с.Труд за преценка относно наличие на деяние по Указа за борба с дребното хулиганство и въз основа на което е съставен и акт за констатиране на дребно хулиганство от 11.02.2014г.

             Горната фактическа обстановка съдът намира като установено по несъмнен начин от приложените по преписката доказателства, а именно: от обясненията на нарушителите дадени в съдебно заседание, от показанията на свидетел С.Л.  разпитан в хода на досъдебното производство които съдът изцяло кредитира като логични, обективни и взаимнодопълващи се.

               При така установената фактическа обстановка,  описаните действия от страна на Г.Т.  се явяват непристойно поведение на публично място, с които същия е нарушил обществения ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по смисъла на чл.325 от НК, за което и бил съставен акт по УБДХ. Присъстващите на случилото се останали възмутени от поведението на нарушителя.

              При така установената безспорна фактическа обстановка, Съдът прие, че с действията си нарушителят Г.Р.Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.1, ал.2, вр. ал.1 от УБДХ, за това, че на 09.06.2013 г. около 09,30 часа на пътя между селата М.Ч. и С. е извършил непристойна проява, на публично място, изразяваща се в непристойно поведение към гражданите и обществеността,  с което е нарушил обществения ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по смисъла на чл.325 от НК.

             От субективна страна нарушението е извършено умишлено от дееца, като той е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици от поведението си и е целял тяхното настъпване.

            За постигане на целите на личната и генерална превенции, и най-вече за поправянето и превъзпитаването на нарушителят съдът намира, че на същия следва да бъде наложено на основание чл.1, ал.1 от УБДХ по –лекото от двете алтернативно предвидени наказания, а именно – Глоба, в размер на 100 лева. Това наказание ще помогне в най-пълна степен да се превъзпита нарушителят към спазване на обществения ред, ще въздейства възпитателно върху него и върху други членове на обществото. При определяне размера на наказанието съдът се съобрази със семейното положение на нарушителя, както и с имотното му състояние за което не са представени доказателства.

  При така установената фактическа обстановка съдът счита, че ,  описаните действия от страна на Д.В. не се явяват непристойно поведение на публично място, поради което същия бе признат за невинен и оправдан по констатираното с акт за дребно хулиганство, предмет на разглеждане по настоящето производство.

 

    

              В този смисъл Съдът постанови решението си.

 

 

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

 

Вярно с оригинала!

В.И.