АНД 465/2014 - Решение - 25-02-2014

Решение по Наказателно дело 465/2014г.

Р Е Ш Е Н И Е

 

№397

 

гр. Пловдив,  25.02.2014г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - II наказателен състав в публично заседание на четиринадесети февруари,   две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ

 

при секретаря: Величка Илиева,

като разгледа НАХД № 465/2014г. по описа на ПРС, II наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.

 

               Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № *** от 15.01.2014г. на Заместник – началник Митница Пловдив, с което на К.Х.Г. ***, ЕГН ********** на основание чл.124, ал.1, чл.126, чл.128 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ и чл.27, чл.40, ал.4 и чл.57 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ е наложено административно наказание Глоба в размер на 1000 лева за нарушение по чл.126 от ЗАДС.  

               Жалбоподателят в подадената до съда жалба, както и в съдебно заседание  изразява становище относно не извършване на посоченото в НП нарушение, както и за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление поради допуснати съществени нарушения на ЗАНН в производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. Поради изложеното моли съда да отмени постановлението .

               Въззиваемата страна – Митница – Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк.Т.С. моли съда потвърди издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

               Съдът, след като се запозна с приложените по делото писмени доказателства  и становищата на страните, прие следното:

                Във връзка с разпоредено СПО на 30.08.2013г. полицейски служители извършили проверка на жалбоподателя, който по това време се намирал в гр.П., на ул. „Н.” до № ** на  автобусна спирка ТЦ С., при която установили държане на жълто-кафява листна маса с мирис на тютюн, за която не е могъл да представи документ удостоверяващ заплащането или обезпечаването на дължимия акциз.  Отведен в Трето РУП на МВР гр.Пловдив жалбоподателя дал обяснения в насока, за закупуването и от непознато за него лице за лични цели. По образуваната полицейска преписка с приемо-предавателен протокол е предадено от жалбоподателя 0,780 кг. жълто-кафява листна маса с мирис на тютюн. Преписката е била изпратена на Митница Пловдив за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя. На 11.10.2013г. жалбоподателя се явил в Митница Пловдив и в негово присъствие с протокол № 180 от същата дата от задържаната стока са взети проби за лабораторна експертиза. За целите на изследването е била изразходвано цялото количество листна маса. Съгласно становището на извършената митническа лабораторна експертиза представената за анализ проба се охарактеризира като нарязан тютюн, който може да се използва за пушене без допълнителна индустриална обработка, както и че отговаря на термините и дефинициите от чл.12, ал.1 от ЗАДС за „Тютюн за пушене (за лула и цигари)”.  Съгласно служебна бележка от 21.10.2013г. дължимия акциз на предмета на нарушение – тютюн – 0,78 кг. е в размер на 118,56 лева изчислен от отдел „Акцизи” при Митница Пловдив. На 31.10.2013г. от свидетел А.А., в присъствието на жалбоподателя, при условията на чл.40, ал.4 от ЗАНН е бил съставен АУАН срещу жалбоподателя за извършено нарушение по чл.126 от ЗАДС за това че държи акцизни стоки без документ удостоверявщ заплащането или обезпечаването на дължимия акциз – тютюн 0,78 кг. Актът е подписан от лицата посочени в него, без вписване на обяснения или възражения от жалбоподателя. На същата дата е връчен препис от акта. В законоустановения три дневен срок пред контролните органи не са били представени от жалбоподателя писмени възражения относно съставения АУАН. На основание констатациите в акта е издадено и атакуваното НП, което е било обжалвано в срок пред РС Пловдив.

               Разпитан като свидетел в съдебно заседание актосъставителят А.А. изложи факти идентични с посочените в АУАН. Свидетелят посочи, че не е приложима разпоредбата за маловажност на случая тъй като двойния размер на дължимия акциз е над 50 лева.  Съдът кредитира с доверие показанията свидетеля тъй като те са последователни, логични и вътрешно непротиворечиви. Не се установиха обстоятелства, сочещи предубедеността им, както и не се намериха и други  основания за критиката им.

   Горната фактическа обстановка се установи от гласните доказателства   - показанията на свидетел А., както и от  събраните писмени доказателства включително  НП и  АУАН.

               При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

    По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект / срещу който е издадено атакуваното НП /, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд  / по местоизвършване на твърдяното нарушение /, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

               Разгледана по същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА поради основания различни от посочените от жалбоподателя Г..

            Същественото при производството от административно - наказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта, за установяване на извършеното административно нарушение; съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН,  дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно и когато се установи, че в хода на административно - наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по същество. 

            След като анализира събраните доказателства и взе в предвид възраженията и аргументите изложени в жалбата, съдът следва да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление. Съдът намери, че същото страда от съществени пороци, касаещи задължителното му съдържание, поради което е незаконосъобразно и следва да бъде отменено само на това основание, без да е необходимо да се изследва въпроса дали жалбоподателят  действително и виновно е извършил вмененото му във вина нарушение.

              С оглед на изложеното и във връзка с това, че настоящия състав се явява въззивна инстанция, то като такава по същество и по задължение следва служебно да следи както за материалната, така и за процесуалната законосъобразност на обжалваното НП. Съдът след запознаване със приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните  правомощия за тези действия, надлежно удостоверени от приложените към АН писмени доказателства.

              Обжалваното НП е издадено в срок, но съдът констатира, че при неговото издаване е допуснато съществено процесуално нарушение, което е неотстранимо и поради което и атакуваното НП следва да бъде отменено изцяло, поради следните основания:

               В хода на проведеното административно наказателно производство съдът констатира, че свидетел А. съставил АУАН, нито АНО в издаденото НП са посочили кои от принципно допустими документи за доказване на начисляване, плащане или обезпечаване на акциза жалбоподателят е имал нормативното задължение и обективната възможност да притежава. Чл.126 от ЗАДС установява  задължението за надлежното документиране на начисляване, плащане и обезпечаване на акциз — т.е. съставянето на редовни документи, удостоверяващи факти, и то от правоимащи лица, а не самото начисляване, плащане или обезпечаване на акциза. Т.е. чл.126 от ЗАДС обезпечава съставянето на редовна документация, която да удостоверява начисляването, плащането и обезпечаване на акциза. Задължени да водят (и съответно да разполагат с) такива документация обаче, са само регистрирани по ЗАДС лица. Това е така, защото чл.43, ал.1 от ЗАДС изчерпателно посочва кои лица могат да начислят акциза и сред тях няма нерегистрирани такива. Това са лицата, които само могат да създават документи, удостоверяващи начисляването на акциза, които са и лицата, разполагащи с тях. Съответно чл.44 от ЗАДС определя кой може да плати акциза, като състави редовни документи за това и отново са посочени само регистрирани лица. (Всъщност единственото изключение — задължението за плащане на акциз от нерегистрирано лице, е уредено в чл.123 от ЗАДС, но посочената норма не е приложима в случая, тъй като няма спор, че тя се поглъща от чл.234 от НК, а и същата не касае документацията относно начисляването и плащането на акциза, а самото плащане на същия. Следователно, идеята на законодателя е да санкционира по чл.126 от ЗАДС лица, които макар и редовно регистрирани по закона (като производители или складодържатели) не изпълняват задължението си да съставят редовни документи, които удостоверяват начисляването, плащането и обезпечаването на акциза, а не да санкционира тези, които изобщо не са се регистрирали като производители или складодържатели. Лице, което не е регистрирано като производител или складодържател не може да произвежда и съхранява стоки на склад и няма как да съставя такива документи изобщо. Такова лице не може и да притежава документи, удостоверяващи начисляването и плащането на акциза, тъй като именно то като производител или складодържател би следвало да ги съставя и държи. Ето защо и такова лице не може да отговаря по чл.126 от ЗАДС, защото същото няма законова възможност да състави и разполага с редовни книжа за това. Същото не е задължено лице по чл.43 и чл.44 от ЗАДС и не може да се санкционира за това, че не е изпълнило задължение, което няма. Това лице може да е задължено за плащането на акциза, но не и за съставянето на документи, които да установяват такова плащане, защото в случая когато нерегистрирано лице е задължено за плащането на акциз, същият се събира в двоен размер на основание чл.123 от ЗАДС, т.е. без да се съставят предвидените иначе документи по ЗАДС за начисляването и плащането на акциза. В този последен случай обаче (на чл.123 от ЗАДС) нарушението не е липсата на документи, които да удостоверяват плащането, а самото неплащане, което, както се посочи, е различно от липсата на документи. В този смисъл  чл.126 от ЗАДС има съвършено различна цел и обхват от чл.234 от НК — да защитава обществените отношения във връзка с правилното документиране на начисляването, плащането и обезпечаването на акциза, но такива задължения — да съставят книжа, имат само задължените по ЗАДС лица -регистрираните по този закон като производители или складодържатели, защото само те принципно биха могли да съставят редовни документи и да разполагат с тях (като производители или сьхранители на акцизните стоки). Самото неначисляване, неплащане на акциз или необезпечаването му са нарушения, различни от недокументиране на сьщите (нарушенията по чл.126 от ЗАДС) и за тях се носи отговорност и от нерегистрирани лица. В случая обаче не се твърди и не се сочи в НП, че жалбоподателят произвежда и съхранява тютюн или тютюневи изделия, без да е регистрирано лице по ЗАДС. Ето защо по отношение на същия не може да се вмени задължението, нито възможността да състави и да разполага с документи, удостоверяващи начисляването, плащането или обезпечаването на акциза за процесните стоки (които иначе би бил задължен да съставя, ако беше регистриран производител или склад) и за това не може да носи отговорност по чл.126 от ЗАДС. Същият, след като произвежда и дьржи акцизни стоки, може да отговаря за това, че като е бил длъжен да се регистрира като производител или складодържатели не го е сторил, както и за това, че като е бил длъжен да плати акциз и не го е сторил, но това са нарушения, различни от тези по чл.126 от ЗАДС, за които е съставено процесното НП. Поради изложеното съдът намира, че издаденото НП е незаконосъобразно, тъй като АУАН и НП  не отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН а именно че не съдържат всички обстоятелства при които е извършено нарушението, а от там  е налице  и несъответствие на описателната част с правната квалификация на нарушението, и поради което същото следва да бъде отменено изцяло.

             Във връзка с изложеното и на основание чл.63,  ал.1  от ЗАНН  Съдът

 

                                                  Р Е Ш И:

 

              ОТМЕНЯ Наказателно постановление № *** от 15.01.2014г. на Заместник – началник Митница Пловдив, с което на К.Х.Г. ***, ЕГН ********** на основание чл.124, ал.1, чл.126, чл.128 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ и чл.27, чл.40, ал.4 и чл.57 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ е наложено административно наказание Глоба в размер на 1000 лева за нарушение по чл.126 от ЗАДС. 

 

            Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административния съд на  гр. Пловдив  по реда на глава ХІІ от АПК .

 

 

               РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала!

В.И.