АНД 42/2014 - Решение - 24-02-2014

Р Е Ш Е Н И Е

                                 Р Е Ш Е Н И Е

 

                         В     ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

24.02.2014г.                                  гр.Пловдив

 

Пловдивски районен съд      двадесет и четвърти наказателен   състав

                                                                 

на    десети февруари            две хиляди и четиринадесета   година

 

В публично заседание  в следния състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Порязова

 

Секретар- Йорданка Туджарова   

 

като разгледа докладваното от съдията НАХД  42/14 г.по описа на ПРС

                             

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

 

            Обжалвано е Наказателно постановление №******** от 14.12.2013г. на Директор “Инспекция по Т.а” гр. Пловдив ,с което на  “Ф.Б. “ ООД с.Т. ,представляван от С.Л.Х.– управител  е наложено административно наказание    имуществена санкция в размер на 1500 / хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение на  чл.61 ал.1 от КТ.

Жалбоподателят –” Ф. –Б.”  ООД в жалбата си ,а в съдебно заседание и чрез пълномощника си адв.Д. моли да бъде отменено наказателното постановление ,като незаконосъобразно .

         Въззиваемата страна  Дирекция ”Инспекция по Труда”  Пловдив  –редовно призована,  изпраща представител- юриск. К.. Същата в пренията иска потвърждаване на наказателното постановление като законосъобразно и правилно.

Съдът, като се запозна с материалите по делото и прецени законосъобразността на обжалваното наказателно постановление с оглед произнасяне по същество, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок при наличие на правен интерес, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна .

Във връзка  с  кампанийни проверки на обектите свързани с преработка на зеленчуци и плодове е направена такава в цех за диворастящи гъби в с.Т. , а именно стопанисван от Ф. –Б.”  ООД .На  дата 20.09.2013 г.  при пристигане в цеха ,намираща се в с.Т. от служителите на ОИТ- Пловдив в цеха имало 30 жени. Същите почиствали с ножчета гъбите ,като посещението било около 12ч.След тези жени била и Д. А., който споделила ,че идва за втори ден на работа .Има уговорено възнаграждение, работно време и определени почивки. В момента на проверката в цеха не били представени документи, поради което проверяващите служители  оставили  покана за явяване в ОИТ-Пловдив и за представяне на необходимите документи .Като на 23.09.2013г били представени документи в ОИТ -Пловдив ,като според тях Трудов  договор с А. е сключен след проверката и тогава е и заверен в ТД на НАП.

  По време на проверката в цеха работили  около тридесет жени ,сред които и А., която била сама на маса и почиствала гъби с ножче, около нея нямало някой който да я обучава или да й помага.Служителите на ОИТ –Пловдив предоставили на работещите справки по чл.402 от КТ, които те лично попълнили .Като за А. липсвал валиден писмен Трудов договор. На дата 23.09.2013г . при посещение в ОИТ -Пловдив били представени документи ,като сред тях бил  и  Трудов договор от дата 20.09.2013г. ,който съгласно депозираните писмени обяснения на управителя Х. в преписката е сключен след проверката и тогава е и регистриран и в ТД на НАП.

Гореспоменатите констатации са послужили за съставяне на акт за установяване на административно нарушение и последващо наказателно постановление ,което се оспорва в настоящото производство.

         Разпитаният в с.з., като свидетел актосъставителя-   Б. заявява, че поддържа констатациите си в акта .Лично, както и   по документи при направената проверка е констатирала, че  Д. А. е приета на работа ,без да има  сключен Трудов договор .Макар да е констатирала ,че  А. престира Т. при елементи на Трудово правоотношение ,преди датата на сключване на Трудовия договор, а това е вписано и А. ,че е от дата 19.09.2013г. Показанията й  се възприемат от съда като добросъвестни, ясни и точни предвид зададените въпроси и направените от нея констатации. Тези й констатации ,послужили това да бъде квалифицирано като нарушение на чл. 61 ал.1 от КТ .

         Според настоящия състав е налице следното в акта за установяване на административно нарушение №********    от 14.12.2013г са посочени основни елементи от нарушението. А именно съгласно чл.6от ЗАНН –“Административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. В конкретния случай  изпълнителното деянието  е “ приел на работа " лице ,без да е сключил с него Трудов договор  .Като ,както в АУАН ,така и в НП  са посочените идентични нарушени разпоредби , а именно чл.61 ал.1 от КТ. Това ,че лицето е работило в дружеството жалбоподател  е подкрепено с гласни доказателства. До тук според съда бездействието от страна на нарушителя е несъмнено доказано. Правилно и точно е определено и лицето ,което следва да носи отговорност във връзка със съответното нарушение ,предвид разпоредбата на чл.24 от ЗАНН ,че административно –наказателната отговорност е лична. Предвидено е дадено  задължение за работодателите ,като при  ,неизвършването на  същото това води до прилагане на санкционната разпоредба на чл.413 ал.3от КТ.

         Фактическото описание на нарушението ,дадено в АУАН и НП ,достатъчно ясно и изчерпателно посочва какво е било задължението  на  “Ф. –Б.”  ООД ,като  работодател ,а именно ,че са  приели на работа А. преди да сключи с нея писмен Трудов договор. Съдът ,след като обсъди гласните и писмени доказателства  намира че е  доказано  безспорно , че е реализиран състава на чл. 62 ал.1 от КТ. Поради ,което и може да се вмени във вина на дружеството- жалбоподател  ,така цитираното нарушение .

В разпоредбата на чл.61 ал.1от КТ се вменява във задължение на работодателя, че :“1) Трудовия договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа.”.От всички събрани и описани по-горе доказателства по делото е ясно ,че Ф. –Б.”  ООД  - се е защитавал адекватно ,като е бил наясно с всички елементи на нарушението от самото начало .Не са установени от съда нито процесуални ,нито материални нарушения при съставяне на акта и наказателното постановление .Като в достатъчна степен е индивидуализирано мястото на нарушението ,така както изисква закона и няма пропуски в тази част.

         Особеният характер на Трудовия договор, предпоставя нееднократност на насрещната престация и необвързаност с постигане на конкретно овеществен резултат, а се престира работната сила при упражняване на конкретна Трудова функция с уговорени съществени елементи: работно време, работно място, характер на извършваната работа /Трудова функция/, Трудово възнаграждение. Тези елементи от Трудовото правоотношение са установени от административно- наказващия орган  и са вписани в АУАН и НП. Ето, защо представения по делото  Трудов договор №***** е сключен след проверката   и едва тогава е и регистриран, при положение ,че А. е престирала Труд и е приета на работа още на 19.09.2013г.  Поради ,което и съдът счита ,че са били налице Трудови правоотношения с лицето  Д. А. и следвало с нея да се сключи писмен Трудов договор ,преди същата обаче да бъде приета на работа .Последното от своя страна обосновава  извода за  извършено нарушение на чл. 61, ал.1 вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ. А.  е била с определена Трудова функция ,уговорено работно време, работно място, както и Трудово възнаграждение .При съставянето на АУАН и при издаване на НП не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да съставляват основания за отменяване на последното като незаконосъобразно. Съдът счита ,че и наказанието е  съобразено с  текста на чл.414ал.3 от КТ , а именно : “Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.”Като в конкретния случай “Ф. –Б.”  ООД безспорно е работодател ,съгласно разпоредбата на Параграф 1 т.1 от ДР на КТ .А ,именно :"Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по Трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние”.

         Тъй като в съдебно заседание не се засяга въпроса за маловажност на нарушението ,но това е застъпено в жалбата ,съдът счита ,че напълно неприложимо е това съгласно разпоредбата на чл.415 в ал.2 от КТ.

        Предвид изложеното, наказателното постановление следва да бъде  ПОТВЪРДЕНО ,като законосъобразно. 

            Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивския районен съд, ХХIV н.с.

                                                РЕШИ :

 

           ПОТВЪРЖДАВА  наказателно постановление №******** от 14.12.2013г. на Директор “Инспекция по Т.а” гр. Пловдив ,с което на  “Ф.Б. “ ООД с.Т. ,представляван от С.Л.Х.– управител  е наложено административно наказание    имуществена санкция в размер на 1500 / хиляда и петстотин/ лева за извършено нарушение на  чл.61 ал.1 от КТ.

 

            Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд- Пловдив по реда на АПК.

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

Вярно с оригинала!

ЙТ