АНД 301/2014 - Решение - 18-02-2014

Решение по Наказателно дело 301/2014г.

Р Е Ш Е Н И Е

 

323

 

гр. Пловдив, 18.02.2014г.                                                                                                                                                                                                    

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

              ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД – II наказателен състав в публично заседание на седми февруари,  две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ

 

При секретаря: Величка Илиева

като разгледа НАХД № 301/2014г. по описа на ПРС – II наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

              С Наказателно постановление /НП/ № ** от 11.06.2013г. на Заместник кмет в Община Пловдив, упълномощен със Заповед № 12ОА2704/01.11.2012г. на кмета на Община Пловдив,  на основание чл.53 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ е наложено на А.Б.В. ***, ЕГН ********** административно наказание Глоба в размер на 500 лева, за извършено нарушение на чл.139 от Наредбата  за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Община Пловдив.

              Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят, който обжалва същото като излага твърдения за неговата неправилност и незаконосъобразност, поради основания посочени в жалбата.

               В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален представител адв.М.Н., като ангажира гласни и писмени доказателства. Взема становище по същество на жалбата както счита издаденото НП за неправилно и поддържа искането си за отмяна на същото.

              Въззиваемата страна редовно и своевременно уведомена, в съдебно заседание се представлява от юристконсулт Е.К., който оспорва жалбата и ангажира гласни и писмени доказателства. По същество излага становище относносно законосъобразност и правилност на издаденото НП и прави искане за неговото потвърждаване.

               След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът намира за установено от фактическа страна следното:

                По повод на подаден сигнал за неправомерно ползване на имот общинска собственост, била извършена проверка на 10.04.2013г. от служители на „Общински инспекторат” при Община Пловдив в имот с идентификатор ***** по КК на гр.Пловдив. В хода на проверката свидетел Д.Л. – младши инспектор в ОИ при Община Пловдив установил, че жалбоподателят и свидетелката В. К. почистват засадени овощни дръвчета. Свидетел Л. изискал от жалбоподателя да му бъде представен документ, от който да е видно на какво основание той ползва имот, общинска собственост. Такъв не му бил представен, но жалбоподателят посочил, че този терен е бил негова собственост по наследство. За изясняване на тези обстоятелства свидетелят Л. извършил проверка и установил, че във връзка с направено искане от жалбоподателя за възстановяване на недвижим имот, с писмо изх. № 12СГ580/02.11.2012 година на Кмета на Община Пловдив му е било отговорено, че няма правен способ по който посоченият терен да му бъде възстановен. С посоченото писмо, жалбоподателят е бил уведомен и че предявения от него иск за възстановяване на собствеността срещу Община Пловдив е бил отхвърлен с влязло в сила на 29.09.2012г. съдебно решение №4423/28.11.2011г. на ПРС, както и че Закона за общинската собственост изрично забранява заплащане цена по разпоредителни сделки с имоти – общинска собственост, да се извършва чрез компесаторни инструменти. Установеното при проверката било преценено от свидетеля Л.  като административно нарушение на разпоредбата на чл.139 от Наредбата  за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Община Пловдив / НРПУРОИ /, за което в сградата на Общински инспекторат при Община Пловдив съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия А № 773/10.04.2013г. АУАН е бил съставен в присъствието на жалбоподателя, който го подписал с отбелязването, че има възражения, които ще представи в законоустановения срок. Такива по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН в предвидения тридневен срок не са постъпили. На базата на съставения АУАН било издадено и атакуваното НП, с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Не съгласен с наложената му глоба в срок пред РС Пловдив е обжалвано издаденото НП.

              В хода на съдебното следствие се представи Заповед № РД – 09 – АБ 122 от 26.11.2012г. на Кмета на Район „Западен” при Община Пловдив, за която е бил уведомен и жалбоподателя, че на основание чл.80, ал.1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, във връзка с чл.65, ал.2, вр. ал.1 от Закона за общинската собственост  се иззема недвижим имот, частна общинска собственост, представляващ дворно място с площ около 566 кв.м., с идентификатор ***** по КК на гр.Пловдив от жалбоподателя, който го държи без правно основание, като заповедта следва да бъде изпълнена на 11.12.2012г. от 09:00 часа.

              Разпитан като свидетел в съдебно заседание актосъставителят Д.Л. посочи факти, идентични с отразените в АУАН съставен от него. Свидетел Л. посочи, че жалбоподателят и свидетелката К. са почиствали дърветата, както и че при извършена от него проверка не е установил  наличието на акт удостоверяващ право на собственост или ползване от страна на жалбоподателя.

              Разпитана като свидетел в съдебно заседание В. К.  посочи, че е сестра на жалбоподателя и мястото е бивше тяхно дворно място, което не е било ползвано, те са почистили и засадили с овощни дръвчета. Свидетелката посочи, че на датата на проверката извършена от свидетел Л. са почиствали дърветата, както и че от общината не са отговорили положително на техните искания за възстановяване на имота.

             Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите са логични,  последователни, без вътрешни противоречия и се подкрепят от приетите по делото  писмени доказателства.

              При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

 Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА поради основания различни от посочените от жалбоподателя.

 За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция  на  Еднолични търговци или  Юридически лица се касае за обективна  невиновна отговорност  и съответно  в тези случаи е достатъчно  доказването  на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично   отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията "неправилно" и "незаконосъобразно" наказателно постановление.  Когато АУАН  или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено  административно нарушение. Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта/ и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и  се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението /само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция  може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.

                Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН  настоящият състав на Пловдивския районен съд ,  достигна до следните правни изводи:

               С оглед изложеното,  съдът  след запознаване със приложените по дело АУАН и НП, както и оправомощителни Заповеди № 12ОА2704/01.11.2012г. и № 13ОА469 от 25.02.2013г. на Кмета на  Община Пловдив намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните  правомощия за тези действия.

              Съдът констатира, че при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя  са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на производството по налагане на административното наказание.  При съставянето на АУАН са допуснати нарушения на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН, довели до неяснота на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение, която е ограничило неговото право на защита. При издаването на НП тези нарушения не са били отстранени от административнонаказващия орган /АНО/ по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. В следствие на изложеното съдът констатира, че при издаването на НП са нарушени изискванията на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН и което обуславя заключение за неговата отмяна поради неговата неправилност, поради следните основания:

              Жалбоподателят е бивш собственик на дворно място 500 кв.м., с идентификатор ***** по КК и КР  на гр.Пловдив, находящ се на ул. „П.О.К.” № 11 гр.Пловдив, който е бил отчужден с акт за държавна собственост № 2622/10.07.1989г. и № 2627/10.07.1989г. по отм. НДИ, на основание заповед Заповед СД-134/14.07.1988г. на ОбНС-Пловдив по чл.95 във връзка с чл.98 от ЗТСУ.   За имота жалбоподателя е получил обезщетение апартамент № 1,2 етаж II, вход „А” ведно с право на строеж в жил. блок № 4415, находящ се в Трета градска част гр.Пловдив. С акт за частна общинска собственост № 422/23.08.2001г. на основание чл.2, ал.2, т.1 от ЗОС във връзка с § 7, ал.1, т.3 ПЗР на ЗМСМА, считано от 1991г. са актувани 1000/2784 ид.ч. от празно дворно място, цялото от 2784 кв.м., съставляващо имот пл. № 269 по плана на Парк „Отдих и култура – юг”, и който имот е в съсобственост на Община Пловдив с две физически лица – М.П. и Т.Д..

              Тъй като посочения имот, като празно дворно място не е бил използван по предназначение съгласно неговото отчуждаване, жалбоподателя е установил ползването му като е засадил овощни дръвчета и се грижил за тях. Относно това ползване са водени административни преписки с община Пловдив както и граждански дела, приключили с категоричното становище за не наличие на правно основание за ползването на имота от страна на жалбоподателя. Във връзка с влезли в сила съдебни актове, спрямо имота е издадена и представената от Община Пловдив Заповед № РД – 09 – АБ 122 от 26.11.2012г. на Кмета на Район „Западен” при Община Пловдив, за която е бил уведомен и жалбоподателя, че на основание чл.80, ал.1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество за изземване  недвижим имот, частна общинска собственост, представляващ дворно място с площ около 566 кв.м., с идентификатор ***** по КК на гр.Пловдив от жалбоподателя, който го държи без правно основание, като заповедта е следвало да бъде изпълнена на 11.12.2012г. от 09:00 часа.

                При проверката на 10.04.2013г. свидетел Л. е констатирал  че жалбоподателя е в имота, като в АУАН липсва описание на неговото завземане, каквото е изискването на разпоредбата на чл.139 от НРПУРОИ.  На основание приетите по делото гласни доказателства се установи, че жалбоподателят е почиствал находящите се там овощни дръвчета, но което като действие не води до извод за установяване на владение и завземане на имота, за да представлява нарушение на разпоредбата на чл.139 от НРПУРОИ.

                 При така изложеното съдът намира, че са допуснати нарушения на  императивните изисквания на разпоредбите на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН относно необходимото съдържание на АУАН, респективно НП в насока адекватно описание на нарушението и ясно и точно посочване на законните разпоредби, които са нарушени виновно. Посочените нарушения са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя да научи точно какво нарушение и по коя законова разпоредба му се вменява във вина, а като последица и коя е законосъобразната санкция, която следва да понесе за същото, респективно размера на наказанието, което му се налага, за да организира адекватно защитата си, като в случая неправилното посочване на санкционната норма се възприема като процесуално нарушение на плоскостта на чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН, досежно вида и размера на наказанието. Коментираните нарушения, освен че са от категорията на съществените, накърняващи правото на защита на наказаното лице, но и са неотстраними в настоящата съдебна инстанция, поради което и наличието им се явява основание за отмяна на обжалвания акт.

Относно искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане в негова полза на направените от него разноски по делото съдът намира същото за неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение, поради следните съображения: 

  В административно-наказателно  производство няма предвидена такава процесуална възможност. По силата на чл.84 от ЗАНН, доколкото в него няма особени правила е налице препращане към разпоредбите на НПК /чл.187-190/, с приложение на  ТР № 3/08.06.1985г., ОСНК - т.2, за разноските за свидетели и вещи лица.  Обжалването на наказателните постановления е особен вид наказателно производство и за разноските по него важат правилата за престъпления от общ характер, защото и с престъплението и с административното нарушение се засягат определени обществени, а не лични отношения. Според чл.190, ал.1 от НПК, във връзка с чл.46 от Закона за нормативните актове, който следва да се приложи по аналогия, тъй като урежда най-близка хипотеза, след като при оправдаване на подсъдимия по дела от общ характер на  подсъдимия не се присъждат направените разноски, то и при отмяна на наказателно постановление на жалбоподателя не следва да се присъждат направените разноски.

  Относно направените от жалбоподателя разноски при отмяна на атакувано НП не е налице законова регламентация по ЗАНН и НПК.  Този въпрос е намерил уредба в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ съгласно който претенцията следва да се предяви в отделно самостоятелно производство при наличието на процесуални предпоставки, посочени в същия закон.

                Ето защо на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

                ОТМЕНЯ  Наказателно постановление № *** от 11.06.2013г. на Заместник кмет в Община Пловдив, упълномощен със Заповед № 12ОА2704/01.11.2012г. на кмета на Община Пловдив,  на основание чл.53 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ е наложено на А.Б.В. ***, ЕГН ********** административно наказание Глоба в размер на 500 лева, за извършено нарушение на чл.139 от Наредбата  за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Община Пловдив.

               ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.М. Н. – процесуален представител на  А.Б.В. ***, ЕГН ********** за присъждане в тяхна полза на направени разноски по делото.

 

                Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен Съд Пловдив по реда на Глава ХІІ от АПК от страните, в 14 дневен ред от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала!

В.И.