АНД 283/2014 - Решение - 24-02-2014

Решение по Наказателно дело 283/2014г.

Р Е Ш Е Н И Е 

№ 382

гр.Пловдив, 24.02.2014г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - II наказателен състав в публично заседание на седми февруари,    две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ

 

при секретаря: Величка Илиева,

като разгледа НАХД № 283/2014г. по описа на ПРС,  II наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.59 и следващи от ЗАНН.

              Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № **** от 24.10.2013г. на Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище гр.П., към  Комисия за защита на потребителите гр.София, с което на „Г.Т.Б.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.П., р-н З., ул.”П.” № ***,  представлявано от управителя му  К.Г.Й., ЕГН ********** на основание чл.53 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.233, ал.2 и чл.210а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП / е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение по чл.68в, вр. чл.68г, ал.4 и чл.68д, ал.1, предл.1 от ЗЗП.

              В жалбата се прави искане за отмяна на атакуваното НП поради неговата незаконосъобразност, като се излагат основания по същество.

               Жалбоподателят редовно и своевременно призован, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител адв.А.Й., която поддържа искането в жалбата за отмяна на атакуваното НП, като в съдебно заседание ангажира писмени доказателства и  релевира факти основаващи искането.

               Въззиваемата страна  РД Пловдив към КЗП  -  редовно и своевременно призована, в съдебно заседание не се представлява и не излага становище по жалбата на управителя на „Г.Т.Б.” ЕООД.

              Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното от фактическа и правна страна: 

              Във връзка с подаден сигнал до РД КЗП Пловдив от Общинско предприятие „Туризъм” гр.Пловдив за данни за туристически обекти, предоставящи невярна информация и въвеждащи в заблуда потребителите в интернет адреси на 27.03.2013г. от свидетелката Д.М. и Е.Б. - служители на дирекция е била извършена проверка в туристически обект – семеен хотел „Г.”, находящ се в гр.П., ул.”П.” № ***А. Констатациите от проверката са били отразени в констативни протоколи КП № К-0132034/27.03.2013г. и КП № К-0132035/27.03.2013г. и съгласно които, обекта е самостоятелна масивна сграда с главен вход и с входна козирка, над която и във височина над фасадата на сградата има поставени рекламни надписи в синьо и червено: HOTEL GABI. Съгласно КП обекта е в работен режим, както и че в ляво от главния вход е поставена информация за работно време и наименование Семеен хотел Г. ЕООД, фирмата стопанисваща обекта „Г.Т.Б.” ЕООД, МОЛ - К.Г.Й., ЕГН ********** и телефон за връзка. Посочено е наличието на оформено фоайе и рецепционен кът, където на видно място е поставена табела с наименованието на обекта – семеен хотел, категоризация три звезди, капацитет на хотела.  В КП № К-0132035 от същата дата, са описани ползвани рекламни брошури на хотела, както и съдържанието на интернет сайт на адрес: http:www.****.com., на когото след отварянето му и разглеждане на съдържанието му  от компютъра на рецепционния кът е  била  извършена разпечатка. С КП № К-0132035 са дадени нареждания за явяване на 16.04.2013г. в РД КЗП Пловдив на управителя и представяне на писмено становище относно предоставяната рекламна информация в интернет сайт и рекламни листовки, както и договори за предоставяне на рекламна информация за туристически обект в други сайтове. След проверката на търговеца е бил съставен АУАН за извършено нарушение по чл.18, ал.5 от Наредбата за категоризиране на СП, МНиЗХР и е било дадено задължително предписание за поставяне на информация за фирмата на търговеца.  На 16.04.2013г. в РД КЗП Пловдив са били представени документи съгласно направеното разпореждане на контролните органи, за което бил съставен КП № К-0069058, към КП №№ 0132034 и 0132035 от 27.03.2013г. На основание направените констатации и представени документи свидетелката Д.М. е изготвила до директора на РД КЗП Пловдив предложение за прилагане на критериите за маловажни случаи при констатирани административни нарушения, с предложение за изготвяне на писмено предписание за отстраняване на нарушенията, с последваща проверка за изпълнението на предписанието, както и за предупреждаване на дружеството че при неизпълнение на предписанието, и при повторно нарушение че ще му бъде съставен АУАН. С резолюция от 24.06.2013г. на директора на РД КЗП Пловдив на основание 54, ал.1 от ЗАНН е прекратено административнонаказателното производство срещу дружеството водено по чл.18, ал.5 от Наредбата за категоризиране на СП, МНиЗХР.  На 06.08.2013г. е била издадена Заповед № 670 на Председателя на КЗП гр.София с която е наложена забрана на „Г.Т.Б.” ЕООД да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика, а именно: предоставянето на невярна и подвеждаща информация за вида и категорията на туристическия обект семеен хотел Г., на интернет сайт и рекламни материали /брошури/, включително и на рекламна табела над входа на обекта. На 02.09.2013г. от свидетелката Д.М. е бил съставен акт за установяване на административно нарушение АУАН № **** срещу дружеството за извършено нарушение на 68в, вр. чл.68г, ал.4, вр. чл.68д, ал.1, предл.1 от ЗЗП, в присъствието на управителя на дружеството, който след запознаване със съдържанието му е посочил че е запознат с правото си да подаде писмено възражение в 3 дневен срок. Актът е подписан от лицата посочени в него, и на датата на неговото съставяне е връчен препис от него на управителя на дружеството нарушител. В законоустановения срок пред РД КЗП Пловдив са представени писмени възражения от управителя на дружеството относно съставения АУАН, което не е било уважено.  Било е издадено обжалваното НП с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството. Не съгласни с наложената санкция в срок пред РС Пловдив е обжалвано издаденото НП.

             Разпитана като свидетел в съдебно заседание актосъставителката Д.М. изложи факти, идентични с посочените в АУАН съставен от нея. Свидетелката посочи, че решението дали е налице нелоялна търговска практика не се решава от контролните органи а от комисията. Съдът кредитира показанията на свидетелката, тъй като същите са логични,  последователни, без вътрешни противоречия и се подкрепят от приетите по делото  писмени доказателства.

              При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

 Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

 За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция  на  Еднолични търговци или  Юридически лица се касае за обективна  невиновна отговорност  и съответно  в тези случаи е достатъчно  доказването  на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично   отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията "неправилно" и "незаконосъобразно" наказателно постановление.  Когато АУАН  или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено  административно нарушение. Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта/ и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и  се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението /само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция  може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.

                Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН  настоящият състав на Пловдивския районен съд ,  достигна до следните правни изводи:

               С оглед изложеното,  съдът  след запознаване със приложените по дело АУАН и НП, както и оправомощителни Заповеди № 753 от 29.08.2013г. и № 1141ЛС от 30.09.2011г. на Председателя на КЗП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните  правомощия за тези действия.

             При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че са налице категорични и безспорни доказателства за извършено от дружеството жалбоподател нарушение на чл.68в, вр. чл.68г, ал.4 и чл.68д, ал.1, пр.1 от ЗЗП. Разпоредбата на чл.68в от ЗЗП забранява нелоялните търговски практики. По силата на чл.68г, ал.4 от ЗЗП нелоялни са и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл.68д - 68к. В чл.68д, ал.1 от ЗЗП е предвидено какво представлява заблуждаваща търговска практика - когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал.2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е приложил нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 от ЗЗП, тъй като е предоставил невярна и подвеждаща информация над входа на туристически обект на поставена там рекламна табела, както и чрез интернет сайт:  http:www.****.com и рекламни материали / брошури/  за вида на обекта – ХОТЕЛ „Г.” е представен като хотел/ включително четиризвезден/ а не като семеен хотел, както е категоризиран. Чрез представената по този начин информация търговецът, променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена. Същата имала за резултат или е възможно да е имала за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Въпреки че атакуваното НП е издадено в срок, съдът констатира,  че при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя  са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на производството по налагане на имуществената санкция.

             Съгласно чл.34, ал.1 от ЗАНН, не се образува административно наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и по посочените закони - две години.  Горепосочените срокове са преклузивни и изтичането им без да е съставен АУАН, съответно съставяне на акт след изтичането им, води до невъзможност да бъде реализирана административно наказателна отговорност. Установените хипотези се намират в отношение на алтернативност, поради което наличието на едната от тях има за последица невъзможност да се образува, респективно прекратяване на образуваното административно наказателно производство. Следователно процесуално нарушение ще е налице, както когато актът е съставен в 3-месечния срок от откриване на нарушителя, но след изтичане на 1-годишния срок от извършване на нарушението, така и когато нарушителят е открит в рамките на 1-годишния срок от извършване на нарушението, но актът е съставен след изтичането на три месеца от откриването на нарушителя.  Първият срок /3-месечен/ започва да тече от деня, в който органът, който е овластен да състави акта, е узнал кой е нарушителят. От приложената по делото преписка се установява, че проверяващият орган, установил нарушителя и нарушението е свидетелката Д.М. – главен инспектор към КЗП – РД – Пловдив, като това е станало на датата на проверката - 27.03.2013г. Констатациите, свързани с приложената от жалбоподателя нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 от ЗЗП, са направени още по време на извършената проверка, отразени са в съставените за това № К – 0132034 и КП № К – 0132305  и не са променени впоследствие от издадената Заповед № 670 на Председателя на КЗП гр.София, с която се забранява на дружеството жалбоподател да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика, свързана с предоставянето на невярна и подвеждаща информация за вида и категорията на обекта на обекта. Разпоредбата на чл.68л, ал.1 от ЗЗП /„Когато КЗП установи, че търговската практика е нелоялна, председателят на комисията издава заповед, с която забранява прилагането на търговската практика”/ не може да аргументира извод, че нарушението и нарушителят са били установени едва след издаване на цитираната заповед. Последната е била издадена единствено за налагане на забрана за преустановяване на практиката, като не представлява предпоставка за установяване на нарушението и нарушителя. В случая същите са били установени още по време на проверката и от този момент е започнал да тече 3-месечния срок по чл.34 от ЗАНН, който изтича на 27.06.2013г. АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП, е бил съставен на 02.09.2013г. и следователно след изтичане на законоустановения преклузивен 3-месечен срок от откриване на нарушителя, макар и в рамките на 1-годишния срок от извършване на нарушението, който едногодишен срок от извършване на нарушението изтича на 27.03.2014г. Произнасяйки се по административно наказателната преписка, на основание чл.52, ал.4 от ЗАНН наказващият орган следва да провери законосъобразността на съставения акт и да констатира, че същият е бил съставен след изтичане на предвидения в чл.34 от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, макар и в рамките на 1-годишния срок от извършване на нарушението, поради което е следвало да прекрати административно наказателното производство. Изтичането на тримесечния срок от откриване на нарушителя, без в рамките на същия да е бил съставен АУАН, води до невъзможност да бъде реализирана административно наказателна отговорност на нарушителя. Несъобразявайки се с посоченото, наказващият орган е издал обжалваното НП в нарушение на процесуалните правила, поради което същото следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

               Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

               ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № **** от 24.10.2013г. на Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище гр.Пловдив, към  Комисия за защита на потребителите гр.София, с което на „Г.Т.Б.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.П., р-н З., ул.”П.” № ***,  представлявано от управителя му  К.Г.Й., ЕГН ********** на основание чл.53 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.233, ал.2 и чл.210а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП / е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение по чл.68в, вр. чл.68г, ал.4 и чл.68д, ал.1, предл.1 от ЗЗП.

 

              Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен Съд Пловдив по реда на Глава ХІІ от АПК от страните, в 14 дневен ред от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала!

В.И.