АНД 2703/2014 - Мотиви - 21-09-2016

Мотиви по Наказателно дело 2703/2014г.

МОТИВИ към РЕШЕНИЕ  № 881/19.05.2016г., постановено по АНД № 2703/2014г. по описа на ПРС, VІІ н.с.

 

Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.

 

Районна прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение срещу З.М.Б., роден на ***г***, ***, български гражданин, неженен, неосъждан, работещ, ЕГН **********, за това, че на 12.05.201Зг. в гр. Пловдив, в качеството си на длъжностно лице - **** във фирма „***, по хулигански подбуди е причинил на Д.К.Й. *** леки телесни повреди, изразяващи се в отоци, кръвонасядания и разкъсно контузна рана по лицето, изкълчване на втори горен ляв зъб, отчупване от част от коронката на първи десен горен зъб, кръвонасядане в областта на дясната ключица, мозъчно сътресение, довела до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – престъпление по чл.131, ал. 1, т.2 и т.12, вр. с чл.130, ал.1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура – Пловдив поддържа изцяло внесеното предложение и счита, че описаната фактическа обстановка в обстоятелствената част на предложението отговаря на събраните доказателства. Моли съдът да постанови съдебен акт и да признае обвиняемия за виновен в така повдигнатото обвинение и с оглед обществено опасния характер на деянието да му се наложи наказание.

Адв. С. – защитник на обвиняемия Б., счита, че фактическите констатации в постановлението на прокуратурата не са доказани. Според него са налице достатъчно доказателства, че подзащитният му е действал в случаите на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12 от НК и действията му, насочени към защита на личността и здравето на клиентите, децата на близкото обкръжение на собственика, са били провокирани от поведението на Й.. Според него са налице достатъчно данни, че това не е станало по хулигански подбуди, а има конкретен мотив – защита на личното здраве. В този смисъл моли подзащитният му Б. да бъде оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение.

Обвиняемият З.М.Б., редовно призован за съдебното заседание, се явява лично и със защитника си – адв. С., като не се признава за виновен  по така повдигнатото му обвинение, счита, че не е превишил правомощията си и си е вършил работата, както трябва. Заявява, че не е искал да нарани пострадалия, а просто се е защитил.

Съдът, след преценка изцяло и поотделно на събраните по делото доказателства – устни и писмени – намира и приема за установено следното:

Досъдебно производство № 597/2013г. по описа на ІV РУ на МВР Пловдив е било образувано и водено срещу З.М.Б., ЕГН ********** за престъпление по чл.131, ал.1, т.2 и т.12, вр. чл.130 ал.1 от НК.

З.М.Б. е роден на ***г***, ***, български гражданин, неженен, неосъждан, работещ, ЕГН **********.

Обвиняемият З.Б. не бил осъждан към момента на инкриминираното деяние. Свидетелят Г.Б. бил **** на фирма „**** , която се занимавала с охрана на обект - нощно заведение клуб „***" с адрес гр. Пловдив, бул."Марица" № 122. Обвиняемият работел към горепосочената фирма с договор № 13/23.04.2009г./л.149/ на длъжност „****". Според длъжностната характеристика /л. 150/ на Б., същият следвало да охранява поверения му обект, да следи за спазване на установения пропускателен режим в охранявания обект, да следи за недопускане на нарушения в обекта, да съхранява и поддържа в изправност поверените му за ползване технически средства, да полага постоянни грижи за усъвършенстване на физическите и другите специализирани подготовки, свързани с охранителната му работа, като тези задължения определят качеството на обвиняемия към инкриминирания момент като „длъжностно лице" по см. на чл. 93 т.1 б.Б от НК. Освен посочените задължения в длъжностната характеристика, на обвиняемия Б. му били делегирани от св. Б. права относно физическа охрана вътре в заведението на управителя на заведението, на собствениците, на неговите деца и на съпругите им.

На 11.05.201Зг. св. В.Б. празнувала рожден ден в дома на своя приятел св. А. ***. Към 00,30ч. на 12.05.201Зг. тя заедно със св. Д.Д., св. Н.А., св. Р.П., св. Д.С., св. А.Д. и св. Д.Й. отишли в клуб „***" в гр. Пловдив, където имали предварително запазена маса, която се намирала в дъното на заведението близо до пулта на който работел св. Д.Д. –**** в заведението. По същото това време **** на горепосочения клуб била св. П.В., *****- св. И.К., **** св. Д.Д., като същата нощ обслужвал бара, разположен до пулта на дисководещия. Освен това в заведението на работа бил **** св. М.М. и ***- св. Ф. Ф.. В заведението присъствала и съпругата на мениджъра на клуба - св. Б.Й.. По това време на работа бил и обвиняемия Б.. Към 03,00ч. компанията на св. Б. решили да си тръгват от заведението и за целта се насочили всички към изхода му. Първи вървели св. В.Б., Н.А., А.Д. и Д.С., Р. П.. След него се движила св. Д.Д., а след нея бил пострадалия Й.. При преминаване по пътеката на заведението последният се разминал с обвиняемия Б., който съпровождал св. Б.Й. към офиса, намиращ се в дъното на клуба. В заведението имало много хора, което от своя страна водело до трудно разминаване между клиентите. Поради тази причина св. Й. при разминаването си с обвиняемия го бутнал леко. В момента, в който се обърнал да му се извини, обв. Б., без да е провокиран по какъвто и да било начин от пострадалия, употребил физическо насилие спрямо него и проявил арогантно поведение на обществено място, сред повече хора, като му нанесъл удар с десен юмрук по лицето. От силата на удара пострадалия паднал на земята, а обвиняемият продължил да му нанася удари – един в областта на устата и един в областта на челото, като започнал да го рита по тялото. Както се движила към изхода на заведението, св. Д.Д. се обърнала назад, за да види къде се намира нейния приятел - св. Й.. В този момент тя видяла как същият лежи на земята, а обвиняемият Б. му нанася удари с крак в областта на корема. Обвиняемият изправил с ръка пострадалия и като го хванал с дясната си ръка през врата и заедно със св.Ф.Ф. извлекли Й. извън залата на заведението. По този начин със своето поведение обв. Б. провокирал неодобрението и възмущението на свидетелите, незачитайки личната неприкосновеност на индивида, установения в страната правов ред и порядки и проявявайки явно неуважение към обществото. Уплашена, св. Д. излязла пред заведението и започнала да вика на своите приятели, че бият Й.. Веднага в заведението влезли св. Д.С., Н.А. и св. А.Д.. В момента, в който приближили пострадалия, свидетелите забелязали, че техният приятел е в неадекватно състояние, имал кръв по лицето и синина на ключицата. Веднага св. Д. и св. Н.А. хванали през кръста св. Й. и го извели извън заведението. Там го оставили да се подпре на циментов парапет. Първоначално пострадалият загубил за няколко минути съзнание, а после обяснил, че му е бил нанесен побой от обвиняемия, без да има конкретна причина за това. Пред клуба св. Д.Д. посочила на момчетата обвиняемия Б., като лицето, което е нанесло побой над техния приятел. Св. Д. подала по мобилен телефон сигнал на спешен номер 112. Възмутен от поведението на обвиняемия, св. Д. се насочил вътре в заведението, където открил обв. Б. и му казал: „Разбра ли какво направи на моя приятел?". След като заедно излезли пред клуба, обвиняемият пред приятелите на пострадалия казал: „Вие сте мишки, ще ви дам някакви пари само недейте да викате полиция". Пострадалият Й. отговорил отрицателно, а св. Д. подал сигнал до органите на реда. На място пристигнал екип на Бърза помощ. По същото това време на работа бил св. К.К., който работел като *** в ЦСМП гр. Пловдив. Той извършил преглед на св. Й., като констатирал, че същият е в контактно състояние, като на поставените от него въпроси отговарял нормално. При прегледа лекарят установил, че по лицето си пострадалият има разкъсно-контузна рана на горна и долна устна. На място при екипа отишла и майката на св.Й. - св. К.Й., която била повикана по телефона от своя син. По това време тя била на работа в МБАЛ „Здраве" ООД като****. Тя от своя страна завела сина си в неврохирургия към МБАЛ - „Св.Г."***. Там тя забелязала, че освен множество рани по лицето, синът й има охлузвания и по ключицата на дясната страна. Освен това забелязала, че има счупена част от долен зъб, а единият от предните зъби му се клати. Поради тази причина на следващия ден завела Й. на преглед в Лицево-челюстна хирургия, където било констатирано фрактура на долен и луксация на горен зъб. Пред своята майка св. Й. споделил, че е бил бит от обв. Б., който бил**** , без да има някаква причина.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена по един безспорен и категоричен начин отчасти от обясненията, дадени от обвиняемия в хода на съдебното следствие, отчасти от показанията на свидетелите Ф.Ф., Б.Й., М.М., П.К. и И.К., изцяло от показанията на свидетелите Д.Й., Д.Д., Д.Д., А.Д., Д.С., К.К., Н.А., К.Й., В.Б., както и от останалите събрани по делото писмени  и веществени доказателства.

Видно от заключението на назначената и изготвена по време на разследването  съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 139/201Зг. /л.123 от ДП/ се установява, че на Й. е било причинено: отоци, кръвонасядания и разкъсно-контузна рана по лицето, изкълчване на втори горен ляв зъб, отчупване на част от коронката на първи горен десен зъб, кръвонасядане в областта на дясна ключица, мозъчно сътресение. Според вещото лице посочените увреждания отговарят да са причинени по начина посочено от пострадалото лице. На същото е било причинено разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

Видно от заключението на назначената и изготвена съдебно-психологична експертиза на Д.Й. /л.130 – 136 от ДП/, посоченото лице е психично здраво, могъл е да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, може правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях. Резултатите от проведените изследвания на Й. са показали според вещото лице ниски и под ниските нива на скалата на лъжата в използваните за нуждите на експертизата методики, като това дало основание за се допусне, че същият не е склонен да лъже и да манипулира факти и обстоятелства, имащи значение за настоящото дело, да дава показания, които умишлено изкривяват обективната истина.

Видно от заключението на назначената и изготвена е в хода на разследването съдебно-психологична експертиза на обвиняемия З.Б. /л.137 – 142 от ДП/ лицето е психично здраво, не страда от същинско психично заболяване. Резултатите от проведените изследвания дават основание да се твърди, че средното и над средното нива по скалата на лъжата при различните методики показват, че е в значителна степен вероятно Б. да е склонен да манипулира факти и обстоятелства по принцип и в частност във връзка с инкриминираното деяние. Същият може правилно да възприема обективната действителност, да интерпретира фактите по делото и да дава достоверни обяснения с тях.

Съдът кредитира и възприема изцяло заключенията на вещите лица като изготвени с необходимите знания и опит, като неоспорени от страните и кореспондиращи всестранно и изцяло с поставените задача и събрания по делото доказателствен материал.

Съдът не възприема и не кредитира изцяло обясненията на обвиняемия Б. по следните съображения:

По същество, разгледани в контекста на по-голямата част от гласните и писмени доказателства по делото, данните, съобщени от Б., остават напълно изолирани и се подкрепят единствено от показанията на малка група свидетели, за чиято достоверност съдът ще вземе становище по-късно в мотивите си. Следва да се отбележи, че показанията на обвиняемия представляват ярко обособена защитна позиция, която обаче е необоснована и не постига в частност целеното от последния да бъде оправдан за действията си през инкриминираната нощ.

Изложените обаче факти противоречат на здравата житейска логика. Опитвайки се да посочи причина за незаконните си действия в обясненията си Б. съобщава, че пострадалият го е дръпнал за сакото и му го е скъсал, след което го бил държал за ревера с лявата ръка, а с дясната му нанесъл шамар, като преди това три  пъти се бил блъскал в него.

Съдът преценя тези факти през призмата на визуалното възприятие на двамата участващи в стълкновението – от една страна е негласния **** – обвиняемият, с ръст около 195 см и спортно мускулесто телосложение, а от другата страна – пострадалият, с ръст около 175-177 см, очевидно слаб – неспортуващ тип. При тези чисто физически данни няма как здравомислещата логика да обоснове и чисто хипотетично съобщеното от З.Б.. Категорично се доказа по делото, че нито Й., нито който и да е член от компанията не е бил злоупотребил с алкохол. Няма събрани доказателства от други свидетели, различни от разпитаните по делото охранители и съпругата на собственика на заведението, които да доказват арогантно, грубо, заядливо поведение от страна на пострадалия.

Нещо повече. Съобщените в тези обяснения факти ярко контрастират и противоречат на съобщените такива в докладната записка, изготвена в края на работния ден от самия обвиняем. Същата е приложена към материалите по досъдебното производство. В нея З.Б. не съобщава и дума за посочения в защитната му позиция повод за инцидента – за присъствието на свидетелката Б.Й.. Този факт категорично разклаща зле изградената и необоснована защитна теза на обвиняемия по настоящото дело.

Не на последно място съществена данна за изложеното в обясненията на обвиняемия дава съдебно-психологичната експертиза на вещото лице О. Д. /л.137 – 142 от ДП/, в която експертът твърди, че е в значителна степен вероятно лицето да е склонно да манипулира факти и обстоятелства по принцип и в частност – във връзка с инкриминираното деяние.

Явно е, че с цел да избегне наказателната репресия, обвиняемият съобщава за факти и обстоятелства, които съществено се различават от обективната истина по делото.

Ето защо, съдът възприема обясненията на З.Б. като явно необоснована защитна позиция, ненамираща подкрепа в останалия събран доказателствен материал.

Съдът не възприема и не кредитира изцяло показанията и на свидетелите Ф.Ф., Б.Й., М.М., П.К. и И.К. по следните съображения:

На първо място, горните свидетели се намират в изключително близки и преки отношения с обвиняемия. Всички те, заедно с Б., с изключение на св. Й., са служители на една и съща охранителна фирма и дълги години са работили заедно. Макар и не доказано по делото, явно е, че предвид естеството на работата си, многократно са изпадали в подобни ситуации и като цяло показанията им са продиктувани от чувството на солидарност към своя колега.

Разгледани в частност обаче, същите са и частично недостоверни. Свидетелят Ф. твърди, че заедно с Б. е „обезвредил опасния Й.”, който „буйствал и сипел обиди и заплахи”. Последният не е забелязал никой да удря пострадалия, но пък е възприел категорично, че обвиняемият и св. Й. са били в помещението за офис в една от стаите на заведението преди инкриминирания момент. 

Горните данни категорично се опровергават от доказателствата по делото, даже от съобщеното от самия обвиняем.

Ето защо съдът не възприема изцяло показанията на свидетеля Ф..

Свидетелката Й. пък ясно възприела как пострадалият дръпнал Б. за сакото, ударил го през лицето и като го бутнал, последният се олюлял и даже загубил равновесие. Нещо повече. Тя била възприела, че Б. не е удрял Д.Й., но в същото време веднага се скрила в офиса и не видяла какво е станало по-късно.

Предвид на вече съобщеното и коментирано от съда разположение на силите между двамата участници в инцидента, показанията и на св. Й. в тази си част звучат по-скоро комично, отколкото достоверно. Естествено, че е противно на здравата логика извисяващият се с повече от 20 см обвиняем със спортно телосложение, при и по време на службата си като****, да бъде бутнат от многократно по-ниския и по- слаб физически от него Й., та чак да загуби равновесие и да се „олюлее”. Звучи почти невероятно и факта, съобщен от свидетелката, че след това пострадалият нанесъл и удар на обвиняемия, като е продължавал да го обижда.

По тези съображения съдът не възприема и не кредитира и показанията на св. Й..

По отношение показанията на св. М., който е бил **** на входа на клуб „***”, съдът възприема и кредитира същите отново частично. Свидетелят твърди, че е възприел в инкриминираната нощ арогантното и хулиганско поведение на пострадалия Й., който при излизането от клуба, „крещейки, заплашвал служителите и бил много агресивен”. Противно на възприятията на всички свидетели по делото, М. съобщава, че пострадалият бил изведен от обвиняемия и от друго лице *** с име К., който така и  не е установен в хода на настоящото наказателно производство. На следващо място, съобщава абсурдни данни за това, че Д.Й.  не  е имал по себе си никакви следи от побой, които се опровергават както от устните, така и писмените доказателства по делото.

Ето защо, съдът не възприема изцяло показанията на този свидетел.

Съдът не възприема и не кредитира и показанията на свидетеля П.К., дадени в съдебно заседание на 18.11.2015г., както и прочетените и приети от съда такива, дадени в хода на досъдебното производство на л.61.

Свидетелят си спомня добре и отчетливо само за определени факти и обстоятелства от инкриминираната нощ. Макар да не е видял лица с белези от побой,   последният много добре е възприел идването на Бърза помощ и отчасти действията на медика в нея. Последният услужливо за защитната позиция на обвиняемия си „спомня” отделни моменти, поради което съдът също счита показанията му за необективни и опосредени.

Ето защо, съдът не възприема изцяло показанията на този свидетел.

Съдът не възприема и не кредитира и показанията на свидетеля И.К. - **** в клуб „***”. Макар да съобщава, че е бил очевидец на инкриминираното деяние, за разлика от всички свидетели, подкрепящи защитната позиция на Б., този свидетел не дава данни за каквото и да е участие или присъствие от страна на св. Й. по време на инкриминираното деяние.  Последният не е възприел нито повода за инцидента, нито какво се е случило, тъй като „имало много хора и охранители”, въпреки че е  имал най- добрата видимост от всички в заведението. Категорично заявява единствено участието на обвиняемия.

Съдът не възприема  не кредитира показанията и на св. К., тъй като същите противоречат, както на обясненията на обвиняемия, така и на показанията на групата свидетели, които ги подкрепят.

По отношение на тази група свидетели, даващи показания, целящи оневиняването на техния колега и приятел Б., следва да се отбележи още една особеност. Всички те, с изключение на св. К., в една или друга степен са чули по време на инкриминираното деяние пострадалият да нанася обиди, предимно насочени към Б.. При преценка на съобщения факт обаче, следва да се има предвид съобщеното от озвучаващия заведението свидетел Д., както и от част от другите свидетели по делото, че в заведението е било прекалено шумно, имало е много хора, а музиката е била изключително силна. При тези обективни данни съдът, след логическа преценка, би могъл да даде вяра единствено на данните на обвиняемия, съобщени в тази насока, но не и на никой друг, отдалечен на повече от 50 см от случващото се и от самия пострадал. В противен случай бихме изпаднали в абсолютно противоречие с елементарните закони на физиката.

Предвид на изложеното по-горе, съдът не възприема изложеното от тази група свидетели, като логически противоречащи помежду си, като противоречащи на целия доказателствен материал, като опосредени и недостоверни.

Съдът не възприема и не кредитира изцяло показанията на свидетелите  Г.Б.,  Т.К. и П.В. по следните съображения:

Съдът счита, че показанията на горните свидетели противоречат изцяло на всичкия събран по делото доказателствен материал. По отношение на свидетеля  Б., който е работил като охрана същата нощ в смяната на обвиняемия, съдът счита, че данните, съобщени от него са изцяло недостоверни, опосредени и целящи единствено подкрепа на защитната позиция на Б.. Посоченият по-горе свидетел твърди, че категорично е възприел Й. като много пиян, който се е опитал да се „търка” в жената на собственика. Даже го е направил два пъти. От Б. пък бил възприел, че пострадалият го е псувал и му бил ударил и шамар. Горните факти, съобщени от Б., обаче се явяват изцяло опосредени, тъй като свидетелят категорично заявява, че макар да е бил на смяна, не е видял нищо. Явен е в случая стремежът на Б. да спомогне за оневиняването на неговия близък приятел и шеф Б..

По тези съображения съдът счита, че показанията на този свидетел не следва да бъдат възприети и кредитирани изцяло, като опосредени и противоречащи както на обясненията на обвиняемия, така и на събрания по делото доказателствен материал.

Съдът не възприема и н е кредитира изцяло и показанията на св. Т.К. по следните съображения:

Макар да е присъствал в бара на инкриминираната вечер и също служител на фирма „***” –*** към „***”, последният не е работил като колега на обвиняемия.  Възприятията на К. отново са диаметрално противоположни от възприятията на всички свидетели по делото. Този свидетел е възприел визуално как пострадалият Й. се е ”бутал и заяждал” с присъстващи клиенти на заведението, като впоследствие е извършил хулигански действия и спрямо дошлите да го предупредят охранители. К. не е видял, макар да е бил в непосредствена близост и с пряка видимост към инцидента, да е бил нанасян побой над Й.. Възприел е само ударът на Й. срещу обвиняемия, който впоследствие заедно със свой колега „кротко го бил извел оттам”. Констатираното на явното несъответствие между възприятията на св. К. и всички останали свидетели по делото, формират у съда извод за предубеденост и опосреденост на показанията му, както и за цялостната им недостоверност.

Ето защо, съдът счита, че показанията на този свидетел не следва да се кредитират и възприемат изцяло.

Според мнението на съда не следва да бъдат кредитирани и възприети изцяло и показанията на свидетелката П.В. –*** в клуб „***” към инкриминираната дата. Въпреки сравнително голямата отдалеченост във времето от датата на даване на показания – съдебното заседание от 18.11.2015г. до инкриминираната нощ, свидетелката отчетливо и ясно си спомня, че причина за конфликта е било „посягането на Й.” срещу жената на собственика св. Б.И.. Нещо повече. В. възприела и повторен опит от страна на пострадалия, след като последният бил изблъскан от обвиняемия, отново насочен към същата свидетелка, който вече предизвикал „решителните” действия на охраната на заведението.

Горните обстоятелства били възприети от непосредствена близост от свидетелката, тъй като се намирала до пулта на диджея. В тази си позиция обаче последната не е възприела нито къде е седял Й. в заведението, нито дали е бил сам или с компания, въпреки че по делото категорично се установи, че всички празнуващи рождения ден на свидетелката Б. са били запазили маса и са прекарали повече от два часа преди да напуснат заведението именно в непосредствена близост с пулта на диджея.

В конкретния случай показанията на свидетелката отново са насочени към обосновка на зле изградената защитна позиция от страна на обвиняемия и не могат да бъдат приети за автентични и достоверни, тъй като се опровергават дори и от обясненията на самия Б. за инцидента. Те  противоречат и на позицията, заета от останалите охранители, разпитани по делото, присъствали в инкриминираната нощ.

Ето защо, съдът  не възприема и не кредитира показанията на свидетелката В..

Съдът кредитира и възприема изцяло показанията на свидетелите Д.Й., Д.Д., Д.Д., А.Д., Д.С., К.К., Н.А., К.Й., В.Б. по следните съображения:

Всички тези свидетели, с изключение на Д., К. и Й., са съученици и близки приятели. Данните, съобщени от тях, не се възприемат от съда като опосредени и заинтересовани, тъй като отговарят на почти всички обективно събрани доказателства по делото, взаимно се подкрепят  и не противоречат помежду си. Единствен пряк свидетел очевидец на инцидента е Д.Д.. Нейните показания са ориентирани по време по място, категорично неопосредени са, тъй като е единствен очевидец, освен пострадалия, и изцяло се допълват от обективните данни, събрани от медицинските доказателства по делото, касаещи травматичните увреждания, нанесени на Й. при инкриминирания инцидент.

Фактите и обстоятелствата, съобщени от другите участници в празнуването на рождения ден на свидетелката Б., също са неопосредени и незаинтересовани. Всички тези свидетели, включително и свидетелите Д., К. и Й., не са познавали нито обвиняемия Б., нито който и да е от разпитаните свидетели до инкриминираната дата и няма как да се приеме, че същите имат пряк или косвен интерес от изхода на настоящото наказателно производство.

Досежно показанията на св. Й. – майка на пострадалия, същата не съобщава никакви данни за случилото се в нощен клуб „***”, а дава такива за последващото състояние, след инцидента на Д.Й..

Свидетелят Д.Д. –*** в клуб „***” не е възприел факти и данни, важни за изясняване на фактическата обстановка, а св. К. съобщава обстоятелства, отнасящи се единствено до физическото състояние на Д.Й. след инцидента.

Ето защо съдът намира, че показанията на тази група свидетели следва да бъдат кредитирани и възприети изцяло. 

Съдът не възприема и не кредитира възраженията на адв. С., че подзащитният му не е извършил деянието, за което спрямо него се води наказателно производство по следните съображения:

 В пледоарията си адв. С. излага фактическа обстановка, изградена изцяло и само върху обясненията на обвиняемия и вече коментираните от съда показания на свидетелите Ф.Ф., Б.Й., М.М., П.К., И.К., Г.Б., Т.К. и П.В., изцяло игнорираща събраните по делото гласни доказателства от останалите свидетели и множество писмени такива. В хода на преценка на показанията на горните свидетели съдът ясно и категорично е взел становище защо не кредитира отчасти показанията на част от тях и изцяло показанията на Б., К. и В.. В желанието си за солидарност със своя колега тази група свидетели дават вътрешно противоречиви, недостоверни, категорично опосредени данни за случилото се в ранните часове на 12.05.2013г., като по този начин ги изолират от останалия събран по делото достоверен доказателствен материал.

Изградената по този начин фактология, изложена от защитата на Б., се опира единствено върху превратното тълкуване на невъзприетите от съда данни и факти по делото.

В тази връзка, в хода на съдебното следствие не се установи пострадалият Й. да е бил злоупотребил с употребата на алкохол в инкриминираната нощ, нито пък да се е държал арогантно, да е буйствал, да се е заяждал с клиенти. Категорично не се установи да е станал пряка причина за инцидента с обвиняемия, нито пък да е посягал да го удря, което обстоятелство не би могло да бъде възприето от съда нито правно, нито житейски или логически. Неоспорим факт в тази връзка е липсата на каквито и да е било обективни медицински данни за нанесена, макар и лека телесна повреда спрямо обвиняемия.   В подкрепа на тази теза данни сочат само опосредените показания на служителите на „***” и съпругата на собственика на заведението – лица, категорично заинтересовани от изхода на настоящото производство, предвид близките си отношения с обвиняемия.

В противовес и като основа на установената безспорна фактическа обстановка по делото са показанията на пострадалия, които изцяло се подкрепят, допълват се и не противоречат на писмените и гласни доказателства по делото, коментирани от съда. От съдебно – психиатричната експертиза на Й. става ясно, че същият няма склонност към изопачаване на фактите и съобщаване на лъжливи данни, а от съдебно – медицинската такава категорично се установяват нанесените му телесни увреждания. Твърди се и съответствие по време и начин на причиняване, както е съобщил самият пострадал.

Ето защо, съдът счита, че не следва да бъдат възприети възраженията на адв. С., касаещи оневиняване на неговия подзащитен.

При така установената безспорна фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна и субективна страна обвиняемият З.М.Б. е осъществил съставомерните признаци на престъплението по чл.131 ал.1, т.2 и т. 12, вр. чл.130 ал.1 от НК, за това, че на 12.05.2013г. в гр. Пловдив, в качеството си на длъжностно лице –**** във фирма „***, по хулигански подбуди е причинил на Д.К.Й., ЕГН ********** ***,        леки телесни повреди, изразяващи се в отоци, кръвонасядания и разкъсно – контузна рана по лицето, изкълчване на втори горен ляв зъб, отчупване от част от коронката на първи десен горен зъб, кръвонасядане в областта на дясната ключица, мозъчно сътресение, довели разстройство на здравето извън случаите на чл.128,  и чл.129 от НК.

Деянието обвиняемият е извършил при пряк умисъл, като е съзнавал и е искал настъпването на общественоопасните последици.

Настоящата инстанция намира, че са налице основанията за освобождаване на обвиняемия З.М.Б. от наказателна отговорност с реализирането на административно-наказателна такава, тъй като за престъплението по чл.131 ал.1 т. 2 и т.12, вр. чл.130 ал.1 от НК е предвидено наказание до три години „лишаване от свобода”, не е осъждан и друг път спрямо него не е прилагана разпоредбата на чл.78А от НК.

Предвид това са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл.78А от НК и обвиняемият З.М.Б. следва да бъде освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание глоба. С оглед на така изложеното, съдът счита, че за постигане изискванията на генералната и специалната превенции за предупредителното и възпиращо действие спрямо членовете на обществото, а и за поправителното въздействие върху самия извършител, най- справедливо би било размера на глобата да бъде ориентиран към минималния размер, предвиден в текста на чл. 78а от НК, а именно 1500 лв.

Така определената санкция съответства напълно на тежестта на извършеното престъпление, на степента на обществената опасност на дееца и на деянието и би способствала най – пълно за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК.

Тъй като с виновното си поведение обвиняемият З.М.Б., със снета по делото самоличност, е станал причина за воденото срещу него наказателно преследване, то на осн. чл. 189, ал.3 от НПК следва да бъде осъден да заплати и направените по делото разноски за експертизи и вещи лица в размер на 210 лева в полза на ОД МВР гр. Пловдив.

         Предвид изложените дотук съображения, Съдът постанови и решението си.

 

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала!

МГ