АНД 100/2014 - Мотиви - 17-03-2014

Мотиви по Наказателно дело 100/2014г.

МОТИВИ

към решение по НАХД №100 по опис на Пловдивски Районен съд за 2014 година, Двадесет и първи наказателен състав

Производството е по реда на чл. 375 и следващите от НПК.

Районна прокуратура - гр. П. с Постановление от 07.01.2014г. е направила предложение обвиняемият Б.Й.П. /ЕГН:**********/ да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК за извършено от него престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. II във вр. чл. 342, ал. 1 от НК, което се е изразило в това, че на 07.10.2013 г. в гр. Р., обл. П., на път ***, при управление - лек автомобил марка Рено 19, модел Шамад, с регистрационен номер ******* е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 5, ал.1, т.1 от ЗДП: „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.“; чл. 8, ал. 1 от ЗДП: „Водачите на пътни превозни средства използват дясната половина на пътя по посока на движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или със светлинен сигнал е указано нещо друго.“; чл. 20, ал.1 от ЗДП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“; чл. 21, ал.1 от ЗДП: При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство от категория „В“ в населено място е забранено да превишава скоростта от 50км/ч в населено място; чл. 25 от ЗДП – ал. 1: „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.“; ал. 2: „При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.“ и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на М.С.К. ЕГН **********, изразяваща се в тежко дисторзио на дясната глезенна става, довело до преразтягане на сухожилни връзки на ходилото и е наложило обездвижване на десния крак с гипсова имобилизационна превръзка тип „обувка“ за 20 дни, и с ортопедична ортеза за още 14 дни, общо 34 дни, довело до трайно затрудняване движенията на долния десен крайник.

Представителят на Районна Прокуратура – гр. П. се явява в съдебно заседание и поддържа направеното предложение. Дава становище, че обвиняемият е осъществил престъплението съгласно вмененото му обвинение и затова следва да бъде признат за виновен. Предлага, в предвид наличието на всички обективни предпоставки на чл. 78а, ал. 1 от НК, да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба. Конкретният размер счита, че следва да бъде ориентиран към минимума на предвидения в закона при превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства и да се възложат на обвиняемия направените разноски в наказателното производство.

Обвиняемият П. се явява в съдебно заседание и се признава за виновен, като дава обяснения в хода на съдебното следствие по вмененото му престъпление. Той признава изцяло фактите и обстоятелствата изложени в Постановлението на Районна Прокуратура - П.. Изразява съжаление за случилото се, като счита, че е направил всичко, зависещо от него да окаже помощ на пострадалата и да съдейства на органите на реда. Моли за минимално наказание и да не бъде лишаван от правото да управлява МПС, т. к. това е необходимо за получаваните от него доходи и издръжката на семейството му.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото и в хода на съдебното следствие доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Обвиняемият Б.Й.П. е роден на *** г. в гр. П.. По произход е българин и е български гражданин. Разведен, живущ при фактическо съжителство, неосъждан, наказван четири пъти по административен ред за нарушение на ЗДвП. Има средно образование, като понастоящем е охранител в гр. Р.. Постоянно живее на адрес в гр. Р., обл. П., ул. „И.В.” № *. Има ЕГН **********. На 07.10.2013 г. около 19.45 часа вечерта обвиняемият, който бил правоспособен водач, управлявал лек автомобил „Рено 19”, модел Шамад с регистрационен № *******, собственост на баща му Й.Б.П., като се движил в посока изток-запад по северната лента на платното за движение по път *** в участък, свързващ кварталите Г.Н. и С. в гр. Р.. По същото време и по същия път в противоположна посока от запад на изток по южната лента на пътното платно се движила св. М.К., която управлявяла лек автомобил Ауди 80 с регистрационен номер *******. На задната седалка на автомобила били децата й – св. П.К. на 14 г. и Т.К. на 2 г. Било тъмно и двата автомобила се движели на включени светлини. Малко преди двата автомобила да се разминат обв. П. отклонил автомобила си в ляво и е задействал екстрено спирачната система и е навлязал в лявата южна лента на пътното платно. Св. К. реагирала на движещия се срещу нея автомобил, като отклонила автомобила си на дясно и също задействала екстрено спирачната система. Въпреки това след около 2,7 секунди между двата автомобила настъпил неизбежен удар. Като причина за навлизането си в насрещното пътно платно, обв. П. посочил появата на човек на пътя, обяснение, което не се потвърждава от събраните по делото доказателства. Вследствие на удара на св. М.К. са били причинени контузия на главата и лицевата област, контузия и разкъсаноконтузни рани на носа, контузия на десния крак и на дясното ходило, тежко дисторзио (навяхване) на дясната глезенна става, контузия на тазовата област и кръвонасядане в тази област в ляво, с кръвонасядане и по лявото бедро, кръвонасядане и контузия на лявата мишница, контузия на двете гривнени стави, контузия на лявата колянна става. Съгласно заключението на изготвената по делото СМЕ, тежкото дисторзио на дясната глезенна става е довело до преразтягане на сухожилни връзки (лигаменти) на ходилото и е наложило обездвижване на десния крак с гипсова имобилизационна превръзка, тип „обувка“, за 20 дни, ортопедична ортеза за 14 дни, или общо 34 дни, поради което се преценява като довело до трайно затрудняване на движението на долния десен крайник за срок по-голям от един месец.

Вследствие на същия удар на св. П.К. и на Т.К. били причинени увреждания, които съгласно изготвените по делото СМЕ, довели до разстройство на здравето им, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.

Съгласно СМЕ обв. П. вследствие на удара също е получил средна телесна повреда.

Назначени били и химически експертизи, от които е видно, че двамата водачи – св. К. и обв. П. не са били употребили алкохол.

По данни на обв. П. веднага след удара той се е опитал да излезе от колата и да окаже спешна помощ на пострадалите в другата кола, но поради собствените си наранявания не е могъл да се движи. На местопроизшествието пристигнали медицински екипи на Спешна помощ и откарали пострадалите в медицинско заведение.

Съгласно заключението на назначената по делото съдебна автотехническа експертиза скоростта на движение на л.а. Рено 19, управляван от обвиняемия, непосредствено преди задействане на спирачната система е била около 94 км/ч, а в момента на удара е била около 52 км/ч, скоростта на движение на л.а. Ауди 80, управляван от св. К., непосредствено преди задействане на спирачната система е била около 50 км/ч, а в момента на удара е била около 34 км/ч. Скоростта на движение на л.а. Рено 19, не е била съобразено с максималната разрешена скорост в този участък от 50 км/ч, а на л.а. Ауди 80 е била съобразено. В тази ситуация и двата автомобила са нямали техническа възможност да избегнат удара след като л.а. Рено 19 е навлязал в лявата лента за насрещно движение, но ако обв. П. е бил съобразил скоростта на движение, е щял да има възможност безопасно да спре автомобила преди да навлезе в лявата лента. В тази ситуация единствен отговерен за настъпилото ПТП е бил обв. П..

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства - показанията на обвиняемия П. в хода на съдебното следствие и в хода на досъдебното производство, както и от показанията на свидетелите М.К., К., Т., Р., П.К. и И.К., дадени в хода на досъдебното производство и преценени в настоящото на основание чл. 378, ал. 2 от НПК, както и от приложените писмените доказателства по дознанието, прочетени на основание чл. 283 от НПК и надлежно инкорпорирани в съвкупният доказателствен материал –заключение на проведени съдебно-медицински експертиза, заключение на проведена химическа експертиза, заключение на проведената автотехническа експертиза, протокол за оглед на местопроизшествие от 07.10.2013 г. с фотоалбум към него, справка за собственост на МПС и за водач на МПС, справка за съдимост, характеристична справка.

Съдът кредитира изцяло самопризнанието на обвиняемия като правдиво, логично, съответствуващо на събраните други гласни доказателства – показания от свидетелката К., които се явяват обективни, последователни относно изразените с тях факти, непротиворечиви и кореспондиращи си помежду си, непредубедени, като са подкрепени от останалите доказателства, събрани и приложени по делото: заключение на автотехническа експертиза и заключение на съдебно медицинска експертиза, които съдът кредитира като обективни, научно и методологически правилно изготвени, без възникнали съмнения относно тяхната правилност, неоспорени от страните. То се подкрепя и от протокол за оглед на местопроизшествие от 07.10.2013 г. Между така събраните по делото доказателствени материали не съществуват противоречия, касаещи установените факти, включени в предмета на доказване. Свидетелите обективно отчитат, че действията си обвиняемият П. е нарушил правилата за движение по пътищата, установени в разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДП, чл. 8, ал. 1 от ЗДП, чл. 20 от ЗДП, чл. 21 от ЗДП и чл. 25 от ЗДП. От тях съгласно изискванията на чл. 102 от НПК по несъмнен начин се установява механизма на престъплението, неговото време и място, характерът и размера на причинените вреди, както и авторството.

От ПРАВНА страна съдът счита, че с деянието си обвиняемият Б. П. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. II във вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Същият е годен субект на престъплението, защото към момента на извършването му е действал в състояние на вменяемост, като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

От обективна страна действията на обвиняемия са се изразили в това, че на на 07.10.2013 г. в гр. Р. на път *** при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка Рено 19, модел Шамад с регистрационен номер ******* е нарушил правилата за движение, а именно: чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 8, ал.1, чл. 20, чл. 21 и чл. 25 от ЗДП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на М.С.К. ЕГН **********, изразяваща се в тежко дисторзио на дясната глезенна става, довело до преразтягане на сухожилни връзки на ходилото и е наложило обездвижване на десния крак с гипсова имобилизационна превръзка тип „обувка“ за 20 дни, и с ортопедична ортеза за още 14 дни, общо 34 дни, довело до трайно затрудняване движенията на долния десен крайник. Поведението на обвиняемия е изцяло съставомерно по този състав. На първо място той е осъществил противоправни действия, които са се изразили в несъобразяването му посочените правила за предвижване на МПС по пътищата в страната, което е в причинно следствена връзка с настъпилите  за пострадалата К. телесни увреждания. Механизмът на осъществяването, касаещ навлизането на обвиняемия в лявата лента за насрещно движение с управляваното от него МПС в момент, когато това не е било безопасно с оглед на конкретната пътна обстановка и движещият се насреща л.а. Ауди 80, управляван от св. К., обективират неправомерността на поведението му.

От субективна страна деянието е осъществено при непредпазливост като форма на вината на обвиняемия. Същият не е целял, но е могъл и е бил длъжен да предвиди тяхното настъпване. Формата на вината се обективира чрез посочените по-горе признаци и се извежда от фактите, такива каквито са те по делото, а не само от обясненията на дееца.

Съдът намира, че законосъобразно е било направено предложение от Районна Прокуратура – П. за освобождаване на обвиняемия Б. П. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК, тъй като са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки на тази норма. За посоченото по-горе деяние по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. II във вр. чл. 342, ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или пробация, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и към момента на извършване на настоящото деяние спрямо него до този момент не е прилаган този институт, няма причинените от деянието имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване. С оглед на гореизложеното съдът намира, че на основание чл. 378, ал. 4 от НПК обвиняемия следва да бъде признат за виновен и освободен от наказателна отговорност. Съдът отчете смекчаващите вината обстоятелства – критичното отношение към извършеното, липса на други противообществени прояви, изразеното съжаление, трудовата му ангажираност, факта, че има новородено дете, необходимостта да издържа семейството си. Не се отчетоха отегчаващи вината обстоятелства. Затова на обвиняемия при условията на чл. 78а, ал. 1 и ал. 4 от НК и при наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства без да има отегчаващи такива, като най-съответно на извършеното следва да се наложи само административното наказание глоба, без да се налага по-лекото наказание „лишаване от право да управлява МПС”. Неговият конкретен размер следва да се определи към предвидената долна граница. Ето защо беше наложена на обвиняемият определена в минимален размер глоба от 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева. При индивидуализацията на наказанието съдът взе в предвид обстоятелствата по чл. 47, ал. 1 от НК и се съобрази с получаваните доходи. Съдът е убеден, че така определеното административното наказание ще спомогне в най-пълна степен да се постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36, ал. 1 от НК, ще спомогне да се поправи обвиняемият към спазване на законите и добрите нрави, ще му отнеме възможността да извърши и други подобни престъпления, ще въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, ще допринесат според становището на съда за целите на специалната и генералната превенция.

Причините за извършване на престъплението са незачитането на установения в страната правов ред.

Като признат за виновен, съобразно изискванията на чл. 189, ал. 3 от НПК, обвиняемия П. бе осъден да заплати направените в наказателното производство разноски в размер на 492.00 лева за проведените експертизи.

Няма приложени веществени доказателства, по които съдът да дължи произнасяне.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК съдът се произнесе с решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

Н. В.