АНД 6973/2013 - Решение - 24-02-2014

Р Е Ш Е Н И Е

Р Е Ш Е Н И Е

№ 380 .

гр. Пловдив 24.02.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Пловдивски районен съд – ХVІІ н. с. в публично заседание на пети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН  МИНЧЕВ

 

при участието на секретаря ВИОЛЕТА ТЕРЗИЕВА  като разгледа докладваното от съдията АНД № 6973/2013 г. по описа на ПРС – ХVІІ н. с., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление № 15308/10/21.09.2010 г. на Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР гр. Пловдив, с което на Т.П.Г. с ЕГН ********** ***, с настоящ адрес гр. В. ,ул. „С” бл.***, са наложени административни наказания – глоба в размер на 10 /десет/ лв. за нарушение по чл.100 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДВП /Закон за движение по пътищата/ на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДВП, глоба в размер на 10 /десет/ лв. за нарушение по чл.100 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДВП на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДВП, глоба в размер на 20 /двадесет/ лв. за нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДВП на основание чл.181 т.1 пр.1 от ЗДВП, глоба в размер на 50 /петдесет/ лв. за нарушение по чл.137 Е пр.1 от ЗДВП на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.2 от ЗДВП и глоба в размер на 1000 /хиляда/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 18 /осемнадесет/ месеца за нарушение по чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДВП на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДВП, както и са отнети общо 20 контролни точки на основание Наредба № І з – 1959/2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат – 8 к. т. за нарушението по чл.137 Е пр.1 от ЗДВП и 12 к. т. за нарушението по чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДВП.

            Жалбоподателят Т.П.Г. не се явява в съдебно заседание. Чрез упълномощеният си процесуален представител и с жалбата си иска от съда отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно – поради допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство. Излага се и довод за изтекла погасителна административната отговорност давност.

Въззиваемата страна Сектор „ПП” гр. Пловдив не изпраща представител в съдебно заседание. 

Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

На 25.08.2010 г. около 2:30 ч. свидетелят И.Ш. – старши полицай при V РУП, заедно с колегата си С.С. видели жалбоподателят Т.П.Г. *** мотоциклет „Х.” с рег. №*******, като водачът бил гол до кръста, без каска, демонстративно форсирал двигателя. След като Г. спрял мотоциклета до заведение за бързо хранене полицаите спрели до него и извършили проверка на документите му и тези за мотоциклета. Жалбоподателят не представил на проверяващите свидетелство за управление на моторно превозно средство и на контролен талон към него, не представил и свидетелство за регистрация на управлявания мотоциклет, нито талон за преминат годишен технически преглед. Тъй като водачът лъхал на алкохол било потърсено съдействие от страна на проверяващите от екип на Сектор „ПП” гр. Пловдив.

Г. ***, където от служители на Сектор „ПП” бил приканен да му бъде извършена проверка за наличие на алкохол в кръвта чрез техническо средство – алкотест дрегер, но отказал. Издаден му бил талон за медицинско изследване от св. Ш., но лицето отказало да го подпише.

На жалбоподателя бил съставен от св. И.Ш. акт – АУАН с бланков номер 427110/25.08.2010 г. и с вписан в полето за номер на акта № К 90/2010 г., за приети за извършени пет нарушения по ЗДВП, състоящи се според актосъставителя в непредставяне на СУМПС и контролен талон към него, непредставяне на свидетелство за регистрация на управляваното МПС, в непредставяне на талон за ГТП, в неизползване на каска и в отказ да бъде изпробван за алкохол с техническо средство. Г. отказал да подпише и съставения му акт. Както отказът по талона за медицинско изследване, така и отказът по акта били удостоверени с подпис на трето лице свидетел на отказите.

По съставения АУАН било подадено възражение, но въпреки подаването на същото било издадено атакуваното наказателно постановление. В НП административно – наказващият орган вписал, че същото се издава въз основа на акт № 15308/25.08.2010 г., както и че Т.Г. на 25.08.2010 г. около 2:30 ч. в гр. Пловдив на ул. „С.” е бил водач на МПС – мотоциклет с рег. № *****. Нарушенията по първите три пункта – за които и актосъставителят, и административно – наказващият орган са дали една и съща правна квалификация на нарушенията – съответно по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДВП, по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДВП и по чл.147 ал.1 от ЗДВП, наказващият орган вписал, че се състоят в не носене на свидетелство за управление от съответната категория, не носене на свидетелство за регистрация на МПС и не представяне на ППС на технически преглед. Това издадено на 21.09.2010 г. наказателно постановление било връчено на лицето нарушител чак на 30.10.2013 г., като на същата дата 30.10.2013 г. според отразеното със собственоръчно вписан текст било отнето свидетелството за управление на МПС под № ********.       

 

 

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на св. Ш., АУАН, талон за медицинско изследване, докладна записка, възражение, справка за нарушител от региона.

Съдът изцяло кредитира показанията на св. Ш. като последователни, логични, кореспондиращи си с писмените доказателства и неоспорени от страните по делото.

Изготвения АУАН с бланков № 427110/25.08.2010 г. се цени като годно писмено доказателство, ползващо се с доказателствена сила по чл.189 ал.2 от ЗДВП, доколкото същият е съставен в съответствие с изискванията на раздел ІІ глава ІІІ от ЗАНН и по констатациите му не се ангажираха от страна на санкционирания доказателства, които да опровергават изложеното в него.

С оглед на така установеното и изложено съдът, макар и да не споделя становището на процесуалния представител на жалбоподателя за налично основание за отмяна на наказателното постановление – изтекла погасителна за административната отговорност давност, прие, че са налице основания за цялостна отмяна на атакуваното постановление като незаконосъобразно.

Нормата на чл.100 ал.1 т.1 и т.2 от ЗДВП въвеждат задължение за водача на моторно превозно средство да носи: свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него – по т.1, и свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке – по т.2. Според доказателствата по делото – АУАН и докладна записка, жалбоподателят не е представил на проверяващите свидетелство за управление на моторно превозно средство и на контролен талон към него, както и свидетелство за регистрация на управлявания мотоциклет. Изпълнителното деяние на нарушенията по чл.100 ал.1 т.1 и т.2 от ЗДВП, състоящо се в неносене на определените от законодателя документи, не е посочено от актосъставителя Ш. в съставения от него АУАН. Не представянето на тези документи – в случая свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория /нарушението по пункт І – ви – по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДВП/ и свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява /нарушението по пункт ІІ – ри – по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДВП/ не е елемент от обективната страна на нарушенията, а и не всяко непредставяне означава и не носене на тези свидетелства. Без да са били ангажирани никакви други доказателства до издаването на НП административно – наказващият орган е приел, че жалбоподателят Г. не е носил свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява – различаващо се изпълнително деяние от това в АУАН като елемент от съответното административно нарушение с една и съща правна квалификация. Това разминаване при описание на нарушението в АУАН и в НП, както и липсата на елемент от обективната страна на административното нарушение по чл.100 ал.1 т.1 и по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДВП в АУАН и то изпълнителното деяние съставляват съществено процесуално нарушение, засягащо правото на защита на санкционираното лице жалбоподател. За това и НП в тази му част – по пункт І – ви и ІІ – ри следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

По отношение на нарушението по пункт ІІІ – ти от НП – с правна квалификация по чл.147 ал.1 от ЗДВП, съдебният състав също прие, че е налице основание за отмяна на наказателното постановление в тази му част като незаконосъобразно. Отново е налице разминаване в описание на нарушението в АУАН и в НП при една и съща дадена цифрова квалификация – според отразеното в АУАН се състои в непредставяне на талон за ГТП, който да е валиден, а според отразеното в НП се състои в непредставяне на пътното превозно средство на технически преглед. С това разминаване отново се засяга правото на защита на нарушителя, поставяйки го в невъзможност да разбере за какво точно нарушение и в какво се изразява същото, за което е ангажирана спрямо него административната отговорност. Отделно от това и разпоредбата на чл.147 ал.1 от ЗДВП не вменява конкретно дължимо поведение за собственика на пътно превозно средство. Съгласно чл.147 ал.1 от ЗДВП “Регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на мотопедите, самоходните машини, колесните трактори и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи.”.  

По отношение на нарушенията по пункт ІV – ти и V – ти от НП с правна квалификация съответно по чл.137 Е от ЗДВП и по чл.174 ал.3 от ЗДВП настоящата инстанция прие, че жалбоподателят Т.П.Г. е осъществил съставите на тези нарушения, тъй като като водач на моторно превозно средство – на мотоциклет „Х.” с рег. № ******, на 25.08.2010 г. около 2:30 ч. по ул. „С.” в гр. Пловдив, е управлявал това МПС без да изпълни задължението си за носене на каска, както и е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за алкохол в кръвта. Въпреки безспорността на нарушенията, правилното им подвеждане към уреждащите ги правни норми и от актосъставител в АУАН, и от административно – наказващ орган в НП, съдът счете, че в хода на административното производство са били допуснати съществени процесуални нарушения, които са опорочили атакуваното наказателно постановление и в тази му част, което и налага да бъде отменено и то изцяло като незаконосъобразно.

На първо място такова основание се съдържа в позоваването в атакуваното наказателно постановление на административно – наказващият орган на акт – АУАН, какъвто липсва да е съставян спрямо лицето нарушител – позовал се е на несъществуващо писмено доказателство. Както се и посочи по – горе в НП е вписано, че административно – наказващият орган взема предвид съставен от св. Ш. АУАН с № 15308 от дата 25.08.2010 г. Видно е от материалите по делото, че АУАН спрямо нарушителя Г. от дата 25.08.2010 г. е с бланков номер 427110/25.08.2010 г. и с вписан в полето за номер на акта № К 90/2010 г. АУАН с № 15308 от дата 25.08.2010 г., с който да е отпочната реализацията на административна отговорност за приетите за извършени 5 нарушения, не е съставян. Приложеният по делото АУАН с бланков номер 427110/25.08.2010 г. и с вписан в полето за номер на акта № К 90/2010 г. не съдържа вписан номер № 15308. Има изписване – собственоръчно в горния десен ъгъл на няколко цифрови  и цифрово и буквени комбинации, но какво означават изобщо не става ясно – изписано е „15308”, „620 – А” и „Б30”.

На следващо място пък жалбоподателят Т.Г. е санкциониран за извършени нарушения по чл.100 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДВП, чл.100 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДВП, чл.147 ал.1 от ЗДВП, чл.137 Е пр.1 от ЗДВП и по чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДВП, които нарушения да е извършил на 25.08.2010 г. около 2:30 ч. на ул. „С.” в гр. Пловдив, но като водач на моторно превозно средство мотоциклет с рег. № ******. Доказателствата по делото, в частност основните писмени доказателства – АУАН с бланков номер 427110/25.08.2010 г. и докладна записка, сочат, че при приетите за извършени нарушения санкционираното лице е било водач на собствения му мотоциклет „Х.” с рег. № *****. По делото няма нито едно доказателство Г. да е бил водач към момента на приетите за извършени административни нарушения на мотоциклет с рег. № **** – както е  посочено в наказателното постановление. Налагането на наказания спрямо лице за нарушения, които то не е извършило – Г. не е бил водач на мотоциклет с рег. № ****, поради което и като такъв няма как да е извършил и приетите за налични от административно – наказващият орган нарушения. Само това е достатъчно за цялостната отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно издадено.     

По тези съображения съдът прие да отмени НП изцяло като незаконосъобразно.

Отпадането на административната отговорност изцяло налага наказателното постановление да бъде отменено и в частта, с която е постановено отнемане на общо 20 контролни точки, което отнемане би се явило последица от наказването на лицето за процесните административни нарушения по чл.137 Е пр.1 от ЗДВП и по чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДВП.

            Мотивиран от горното ПРС ХVІІ н. с.

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 15308/10/21.09.2010 г. на Началник Сектор „ПП” при ОД на МВР гр. Пловдив, с което на Т.П.Г. с ЕГН ********** ***, с настоящ адрес гр. В. ,ул. „С” бл.***, са наложени административни наказания – глоба в размер на 10 /десет/ лв. за нарушение по чл.100 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДВП /Закон за движение по пътищата/ на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДВП, глоба в размер на 10 /десет/ лв. за нарушение по чл.100 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДВП на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДВП, глоба в размер на 20 /двадесет/ лв. за нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДВП на основание чл.181 т.1 пр.1 от ЗДВП, глоба в размер на 50 /петдесет/ лв. за нарушение по чл.137 Е пр.1 от ЗДВП на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.2 от ЗДВП и глоба в размер на 1000 /хиляда/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 18 /осемнадесет/ месеца за нарушение по чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДВП на основание чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДВП, както и са отнети общо 20 контролни точки на основание Наредба № І з – 1959/2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат – 8 к. т. за нарушението по чл.137 Е пр.1 от ЗДВП и 12 к. т. за нарушението по чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДВП.

Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр. Пловдив по реда на АПК.

 

 

 

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! В.Т.