АНД 6937/2013 - Решение - 28-02-2014

Решение по Наказателно дело 6937/2013г.

                                                                            Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 433

 

гр. Пловдив,  28.02.2014г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - II наказателен състав в публично заседание на двадесет и девети януари,   две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ

 

при секретаря: Величка Илиева,

като разгледа НАХД № 6937/2013г. по описа на ПРС, II наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.

              Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № **** от 28.10.2013г. на началник сектор ПП при ОДМВР гр.Пловдив,  с което на  А.И.Б. ***, ЕГН ********** на основание чл.53 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и на чл.180, ал.1, т.1, предл.4 от  Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание Глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл.5, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП.

               С жалбата се прави искане за отмяна на НП поради неговата неправилност, необоснваност и незаконосъобразност, като се излагат основания по същество.

   В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител адв. И.Ш., поддържа жалбата на същите основания и  направи искане да не се разпитва актосъставителят. По съществото на делото лично и чрез своя процесуален представител моли отмяна на НП.

                Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител и не представя становище по жалбата на А.Б..

                Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

                 Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и притежава СУМПС № ****, категория С и се води на отчет в сектор ПП при ОДМВР гр.Пловдив.

       Обжалваното НП е издадено въз основа на съставен от свидетел Й.К. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № **** / бланков номер **** / от 22.10.2013г. и съгласно който, жалбоподателят на 08.10.2013г. около 20:30 часа в гр.П., бул.”М.” до № *** в посока – изток управлява товарен автомобил „Фиат Дукато” с рег. № ****, негова собственост, като извършва следното нарушение: отклонява се на ляво по платното за движение, в следствие на което се отваря задната му дясна товарна врата, която удря лявата предна част на паркирания пред него в дясната част на платното за движение лек автомобил „Пежо 206” с рег. № **** – ПТП с материални щети, с което е нарушил чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП. Съгласно АУАН същия е съставен по данни на свидетеля – очевидец посочен в него, във връзка с преписка рег. № ВЯ/КАТ-34211/09.10.2013г.  Актът е съставен в присъствието на жалбоподателят, кой саморъчно е вписал на мястото за обяснения и възражения “ имам възражения” , подписан е от жалбоподателят и лицата посочени в него. На датата на съставянето е връчен препис от него на жалбоподателят По идентичен начин в наказателното постановление са отразени установените обстоятелства относно мястото на нарушението, нарушителя и вида на МПС. В атакуваното наказателно постановление се сочи правна квалификация на констатираното нарушение като такова по чл.5, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП.

               По искане на жалбоподателя се допусна и разпита като свидетел Р.И.Б. – негова съпруга, която посочи, че на датата посочена в акта е пътувала със съпруга си, както и че с управлявания от него автомобил са преминали по бул.”М.” но не е имало отваряне на задна дясна врата на автомобила. Свидетелката посочи, че не е имало никаква обективна пречка ако е имало удар с друг автомобил да не го чуят, както и да спрат както се изисква.  Съдът кредитира показанията на свидетелката, като обективни, логични и непротиворечиви спрямо другите доказателства по делото.

               При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

    По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект / срещу който е издадено атакуваното НП /, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд  / по местоизвършване на твърдяното нарушение /, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

                Разгледана по същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

             Същественото при производството от административно - наказателен характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта, за установяване на извършеното административно нарушение; съставеният акт съдържа ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН,  дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно (умишлено или непредпазливо); наказателното постановление издадено ли е при спазване на императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно и когато се установи, че в хода на административно - наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не разглежда спора по същество. 

               Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН  настоящият състав на Пловдивския районен съд ,  достигна до следните правни изводи:

               Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното,  съдът  след запознаване със приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните  правомощия за тези действия. Атакуваното НП е издадено от началник сектор ПП гр.Пловдив, който съгласно Заповед МЗ № Iз-1745 от 2012година  на министъра на МВР, във връзка с разпоредбата на чл.189, ал.12 от ЗДвП  е в правомощия да издава НП при установени административни нарушения по ЗДвП. АУАН е съставен от полицейски служител  заемащ длъжността инспектор в Сектор ПП при ОДМВР гр.Пловдив и съгласно разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП и оправомощителна заповед МЗ № Iз-1745 от 2012година  на министъра на МВР е компетентен да осъществява посоченото.  

            Съдът, осъществявайки дължимата проверка за законосъобразност на Наказателното постановление и на АУАН, въз основа на който е издадено същото, в настоящото контролно производство, обсъди  актовете първо от процесуалноправна страна. При така изложената фактическа обстановка съдът прие, че в хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи атакуваното наказателно постановление и налагащи неговата отмяна изцяло.

             При служебната проверка на издаденото АУАН  съдът установи, че в хода на административно-наказателното производство е допуснато нарушение на  разпоредбата на  чл.40, ал.3 от  ЗАНН,  с което е нарушено и правото на  защита на  жалбоподателя.  За да достигне до този извод, съдът съобрази следното: Процесуалният закон – ЗАНН  урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат.  Първата - свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за  изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората - свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта.  Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както от посочените по - горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл.43, ал.2 от ЗАНН. Видно от изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и обстоятелства.

            Актосъставителят от приетите по делото доказателства настоящия съдебен състав намира, че не се явява лице което е установило нарушението, както и че същия е съставил АУАН въз основа на полицейска преписка, образувана именно по жалба на посоченото като свидетел - очевидец лице, както и че  е следвало  актосъставителят да състави АУАН в присъствието на  още едно лице. Доколкото това не е сторено, а акта е съставен в присъствието само на  един свидетел,  определя и заключението на съда че това представлява процесуално нарушение определящо заключение за отмяна на издаденото НП. Съгласно трайно  установената съдебна практика,  при установяване на административни нарушения по ЗДвП  АУАН може да бъде съставен в присъствието само на един свидетел, ако той е полицейски служител и е очевидец, присъствал при  установяване на нарушение, което е в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.3 от ЗДвП която гласи че свидетел по акта може да бъде и служебно лице, качества които посоченото в акта като свидетел лице не притежава.

             Административно наказателното производство въвежда строги правила за осъществяването му, както в основния закон - ЗАНН, така и в специализираните закони, които определят различните видове административни нарушения и наказанията за тях. Ето защо и особено важно е за държавните органи, които прилагат административно наказателните разпоредби да извършват това при  стриктно съблюдаване на законовите разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите, които определят отговорността на  всеки нарушител е самоцелно, а от обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция  за  справедливост на процедурата и липса  на произвол. При така констатираното неспазване на чл.40 от ЗАНН се извежда извода за съществено нарушение на административно-наказателната процедура и то още при нейното начало, което само на това основание обосновава отмяна на НП, без да се разглежда същото по същество. 

              С оглед на изложеното по – горе съдът намира, че административнонаказващият орган /АНО/ е допуснал и съществено нарушение на процесуалните правила, което е ограничило правото на защита на наказаното лице, като не е спазил разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 и т.6  от ЗАНН. Посоченото като нарушение съществува още при съставянето на АУАН, което в последствие е преминало и в издаденото НП.

              Съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, НП следва да съдържа точно описание на нарушението, дата и място, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, а съгласно разпоредбата на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, в НП следва да бъдат посочени и законовите разпоредби, които са били нарушени виновно. В конкретния случай съдът констатира несъответствие между описанието на нарушението от фактическа страна, описанието на същото от правна страна и посочената като нарушена правна норма. В този смисъл, от фактическа страна в НП се сочи, че жалбоподателят при управление на товарен автомобил, поради отклоняване на ляво по платното за движение става причина за отваряне на задна дясна врата на автомобила и настъпване на ПТП с паркиран пред него автомобил, от което са настъпили материални щети. При така даденото описание от фактическа страна, АНО е приел от правна страна, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП, която гласи, че всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, без да са посочени каквито и да било факти в НП, касаещи създадени от жалбоподателя като водач на МПС опасности и пречки за движението. Освен посоченото несъответствие съдът констатира, че при определяне на наказанието АНО се е позовал на разпоредбата на чл.180, ал.1, т.1, предл.4 от ЗДвП, която гласи че се наказва с глоба от 20 до 150 лв. водач, който управлява технически неизправно пътно превозно средство, когато в резултат на нарушението е създадена непосредствена опасност за движението. Приложената санкционна норма на чл.180, ал.1, т.1, предл.4 от ЗДвП не кореспондира по никакъв начин с нормата на чл.5, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП, тъй като предвижда налагане на санкция на онзи водач, който не спазва предписанието на закона относно техническото състояние на МПС което управлява,  каквото нарушение няма описано нито от фактическа, нито от правна страна.От приетите по делото писмени и гласни доказателства настоящия съдебен състав не констатира установени факти удостоверяващи техническа неизправност в управляваното МПС от страна на жалбоподателя, както и наличието на посочени такива в съставения АУАН. Липсата на пълно, точно и ясно описание на нарушението, несъответствието между описанието на същото от фактическа и правна страна и посочената като нарушена правна норма, представляват съществени процесуални нарушения, тъй като лишават нарушителя от възможността да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен и по този начин адекватно да организира защитата си. Това несъответствие лишава и съда от възможността да прецени каква точно е била волята на АНО, какво нарушение е прието, че е извършено,  правилно ли е било квалифицирано същото и правилно ли е била приложена санкционната норма.

               Ето защо и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

 

               РЕШИ:

 

                 ОТМЕНЯ Наказателно постановление № **** от 28.10.2013г. на началник сектор ПП при ОДМВР гр.Пловдив,  с което на  А.И.Б. ***, ЕГН ********** на основание чл.53 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и на чл.180, ал.1, т.1, предл.4 от  Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ му е наложено административно наказание Глоба в размер на 100 лева за нарушение по чл.5, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП.

 

              Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен Съд Пловдив по реда на Глава ХІІ от АПК от страните, в 14 дневен ред от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала!

В.И.