АНД 6931/2013 - Решение - 11-02-2014

Решение по Наказателно дело 6931/2013г.

     Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 269

гр. Пловдив, 11.02.2014г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІІІ – ти н.с. в публичното заседание на четвърти февруари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИЛЕНА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря Десислава Терзова, като разгледа докладваното от съдията АНД №6931/13 год. по описа на ПРС, ХVІІІ-ти н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №8523/13 от 02.08.2013г. на Началник на сектор ПП към ОДМВР Пловдив, с което на Ц.И.Б., ЕГН:********** за нарушение на чл.315, ал.1, пр.2 от Кодекса за застраховането /КЗ/ на осн. чл.315, ал.1, т.1 от КЗ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 400 /четиристотин/ лева.

Жалбоподателят атакува наказателното постановление с искане за  неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, се явява лично, като поддържа жалбата и прави същото искане.

Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща представител и не взема становище по депозираната жалба.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 16.07.2013г. около 15.00 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил „***”, с рег. №***, в гр. Пловдив. На кръстовището на бул. „***” и бул. „***” бил спрян за проверка от полицейските служители А.В.С. и С. н. Н., които осъществявали контрол за спазване на Закона за движение по пътищата и Кодекса за застраховането. Полицейските служители поискали от жалбоподателя да представи валидна полица за сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за управлявания от него лек автомобил, но последният не могъл да стори това.

За констатираното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №8523 от 16.07.2013г., /с фабричен №809920/, като актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.315, ал.1, т.1 от КЗ.  В обстоятелствената част на акта е посочено, че на 16.07.2013г. около 15.00 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил „***”, с рег. №***, като не е представил полица „Гражданска отговорност”. АУАН бил предявен на нарушителя, който се е запознал със съдържанието му, подписал го, като  в графата за възражения посочил, че ще представи полица „Гражданска отговорност” в тридневен срок. Същият е бил надлежно уведомен за възможността в тридневен срок от връчването да направи допълнителни обяснения и възражения.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление, при което наказващият орган е квалифицирал нарушението чл.315, ал.1, пр.2 от КЗ и наложил на жалбоподателя административно наказание – глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Нормата на чл.315, ал.1, пр.2 от КЗ санкционира поведението на лице, което управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите. От доказателствата по делото обаче не се установява, че по време на извършената му проверка от полицейските служители жалбоподателят е управлявал лекия автомобил без да притежава сключен и действащ договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите. Ясно е единствено това, че при поискване от полицейските служители да представи валидна полица за сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за управлявания от него лек автомобил, той не могъл да стори това. Посоченото обаче е нарушение на нормата на чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП, създаваща задължение за водача на моторно превозно средство да носи документ за сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке. Действително в атакувания административен акт е посочено, че Б. управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, но това не се установява от събраните по делото доказателства.  Напротив от приложената по делото комбинирана застрахователна полица „Гражданска отговорност” на автомобилистите №06112002111482 става ясно, че е налице валидна полица за периода от 10.00 часа на 10.09.2012г. до 24.00 часа на 09.09.2013г.  

Предвид на гореизложеното съдът намира, че с деянието си жалбоподателят не е осъществил обективните и субективните признаци на административно нарушение по смисъла на чл.315, ал.1, пр.2 от КЗ, поради което и неоснователно е бил санкциониран. В този смисъл наказателното постановление, като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

Наред с горното е нужно да се отбележи, че в атакуваното наказателно постановление се наблюдава вътрешно противоречие при описание на нарушението. Наказващият орган от една страна е посочил, че жалбоподателят “не представя валидна полица за сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност” за 2013г., а от друга страна е приел, че поведението му е свързано с управление на МПС, във връзка с чието притежание и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите. Това противоречие отново накърнява правото на защита на санкционираното лице и го лишава от възможността да узнае какво точно нарушение се твърди да е извършил, за да може да прецени срещу какво именно нарушение да се защитава, организирайки защитата си в пълен обем. Нарушаване правото на защита във всички случаи води до порочност на съставения АУАН и на издаденото наказателно постановление, тъй като представлява съществено нарушение на процесуалните правила.

Не на последно място трябва да се посочи, че по време на твърдяното административно нарушение – 16.07.2013г. и по време на издаване на атакуваното наказателно постановление – 02.08.2013г., жалбоподателят е бил непълнолетен. Съгласно разпоредбата на чл.15, ал.2 от ЗАНН по отношение на непълнолетните административното наказание глоба се заменя с обществено порицание. Предвид посочената законова норма незаконосъобразно на непълнолетния Б. с обжалвания административен акт е било наложено административно наказание – глоба. Посоченото е самостоятелно основание за неговата отмяна.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №8523/13 от 02.08.2013г. на Началник на сектор ПП към ОДМВР Пловдив, с което на Ц.И.Б., ЕГН:********** за нарушение на чл.315, ал.1, пр.2 от Кодекса за застраховането /КЗ/ на осн. чл.315, ал.1, т.1 от КЗ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 400 /четиристотин/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от получаване на съобщението пред Административен съд – Пловдив.

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

ДТ