АНД 6820/2013 - Решение - 20-02-2014

Решение по Наказателно дело 6820/2013г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 348

гр. Пловдив, 20.02.2014 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНИКА ТАРЕВА

 

При участието на секретаря Мария Колева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6820/2013 г. по описа на ПРС, III нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № … г., издадено от Кмета на Община К., с което на М.С.Х., ЕГН: ********** е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 51, ал. 1 от Наредба за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община К..

Жалбоподателят, М.Х., обжалва цитираното наказателно постановление с доводи за неправилност и незаконосъобразност, като моли същото да бъде отменено. При условията на евентуалност е направено искане за приложение на чл. 80 от Наредбата с налагане на глоба в размер на 50 лева.

Въззиваемата страна, Община К., оспорва основателността на така депозираната жалба, като излага съображения за това, че атакуваното наказателно постановление е издадено при спазването на изискванията на закона, поради което същото, следва да бъде потвърдено.

Пловдивският районен съд, след като провери законосъобразността на атакуваното наказателно постановление, служебно и във връзка за наведените оплаквания, намери за установено следното:

На 05.11.2013 г., във връзка с постъпила жалба в Община К. относно отглеждане на животни в имот, намиращ се на регулационната граница със съседен имот, без спазване на минимални отстояния, била разпоредена и извършена проверка, при която било констано, че в имота на М.С.Х., в стопанската постройка, намираща се на границата със съседния имот, се отглеждат три броя едър, рогат добитък, без същият да разполага с Декларация за писмено съгласие на съседите си за отглеждане на животни на разстояние по-малко от посочените в чл. 51, ал. 1 от Наредбата. За така констатираното нарушение бил съставен АУАН, а въз основа на него било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на Х. била наложена глоба в размер на 200 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото доказателства – писмени и гласни. В своите показания разпитаният като свидетел актосъставител посочва, че при извършване на проверката, след подаден писмен сигнал и множество устни такива, е било констатирано, че в имота на жалбоподателя се отглеждат три броя едър рогат добитък, в постройка, която се намира на границата със съседния имот, без спазено минимално отстояние по смисъла на Наредбата на Община К. и без да е налице Декларация за съгласие от собствениците на съседния имот. Настоящият съдебен състав кредитира тези показания, доколкото същите са обективни, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка и след преценка на събраните по делото доказателства и приложимата правна уредба, настоящият съдебен състав достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 51, ал. 1 от Наредба за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община К., се забранява отглеждането на животни и птици в селскостопански сгради, разположени на разстояние по-малко от 6 /шест/ метра от жилищни сгради в съседни поземлени имоти и на по-малко от 3 /три/ метра от дворищните регулационни линии, при липса на нотариално заверени декларации за съгласие от съседите. Пак съгласно същата наредба за нарушения на тази норма се предвижда глоба в размер от 200 до 500 лева.

В конкретния случай, въпреки че в жалбата бланкетно се посочва, че се оспорва констатацията за извършено нарушение и въобще фактът, че именно жалбоподателят е собственик на визираните животни, видно от изразеното становище по същество в самата жалба, а и в хода на проведеното съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя, всъщност признава нарушението, посочвайки, че макар понастоящем да се строи постройка, която е на съответното отстояние от съседния имот, понастоящем животните се отглеждат именно в постройката, визирана в Акта за установяване на административно нарушение, намираща се на самата имотна граница.

Изтъкнатите от процесуалния представител доводи, касаещи състоянието на обора и животните /а именно, че същите се поддържат в добро хигиенно състояние/, както и обстоятелството, че са предприети мерки за коригиране на това противоправно състояние, се явяват смекчаващи обстоятелства, които обаче не обосновават извод за отмяна на обжалваното наказателно постановление, а единствено за налагането на санкция към нейния минимум.

В този смисъл следва да се посочи, че в случая нормата на чл. 80 от Наредбата за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община К., е неприложима, доколкото същата касае съвсем различен вид процедура по налагане на глоба чрез фиш. Ето защо няма как в настоящето производство, наложената с наказателното постановление глоба да се намали до размера, предвиден за процедурата по чл. 80 от Наредбата, тъй като тази възможност е предвидена единствено за административно наказващия орган, който очевидно в случая е счел, че няма основания за приложението й, като в същото време, отчитайки наличието на посочените смекчаващи обстоятелства, правилно е определил и наложил наказание, ориентирано към установения в Наредбата минимум.

Всичко това обосновава и правилността и законосъобразността на обжалваното постановление. Следва да се посочи, че при съставяне на Акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Не са налице формални предпоставки за отмяна на Наказателното постановление, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

В контекста на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че доказателствената сила на Акта за установяване на административно нарушение, формулирана презумптивно и в нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП не се разколебава, напротив – същата се подкрепя изцяло от останалия доказателствен материал, от анализа, на който може да се направи извод, че изложените в него фактически обстоятелства съответстват на действителното положение (още повече, че същите по същество не се оспорват от жалбоподателя), интерпретирани са правилно и са оценени обективно, в съответствие с материалния закон. Същите изпълват обективните признаци от състава на визираната административнонаказателна норма и дават основание да се обоснове извод, че вменено нарушение е действително извършено, поради което административно наказващият орган законосъобразно и обосновано е ангажирал отговорността на жалбоподателят по административен ред.

Поради всичко гореизложено, Наказателно постановление №  г., издадено от Кмета на Община К., с което на М.С.Х., е наложена глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 51, ал. 1 от Наредба за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община К., следва да бъде потвърдено, а жалбата, като неоснователна, да бъде оставена без уважение.

 

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ІII н. с.

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № … г., издадено от Кмета на Община К., с което на М.С.Х., ЕГН: **********, е наложена глоба в размер на 200.00 лева за нарушение на чл. 51, ал. 1 от Наредба за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община К.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала! МК