АНД 6817/2013 - Мотиви - 24-02-2014

Мотиви по Наказателно дело 6817/2013г.

МОТИВИ

към решение по НАХД №6817/2013 година по опис на Пловдивски Районен съд, Двадесет и първи наказателен състав

Производството е по реда на чл. 375 и следващите от НПК.

Районна прокуратура - гр. П. с Постановление от 13.12.2013 година е направила предложение обвиняемия Д.А.А. /ЕГН: **********/ да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК за извършено от него престъпление по чл. 343в, ал. 2, във вр. ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, което се е изразило в това, че през периода от 01.05.2013 год. до 22.05.2013 год., в гр.П., при условията на продължавано престъпление, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, марка „БМВ”, с рег. № ********, без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство, както следва:                  - на 01.05.2013 год. около 15:50 часа на бул.„Ш.С.” до № *** е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, марка „БМВ” с рег.№ ********;                                        

- на 22.05.2013 год. около 21:30 часа на бул. „М.“, кръстовището с ул.„В.”, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка „БМВ” с рег.№ ********,    в едногодишен срок от наказването му по административен ред с наказателно постановление № 4867/18.05.2012 год., в сила от 05.07.2012 год. и наказателно постановление № 178/17.01.2013 год., в сила от 11.02.2013 год., издадени от ВРИД Началник Сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР – гр.П., за управление на моторно превозно средство без съответното свидетелство за управление.    

Представителят на Районна Прокуратура – гр. П. се явява в съдебно заседание и поддържа направеното предложение. Дава становище, че обвиняемият е осъществил престъплението съгласно вмененото му обвинение и затова следва да бъде признат за виновен. Предлага, в предвид наличието на всички обективни предпоставки на чл. 78а, ал. 1 от НК да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба. Конкретният размер на глобата счита, че следва да бъде ориентиран към минимума на предвидените в закона рамки.

Обвиняемият А. се явява в съдебно заседание и се признава за виновен, като дава обяснения в хода на съдебното следствие по вмененото му престъпление, с което прави самопризнание на всички посочени в постановлението факти. Изразява съжаление за случилото се и моли за минимално наказание.

Защитникът на обвиняемия, адв.М. също счита, че обвинението е доказано по несъмнен начин и следва да се освободи обвиняемият от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба, която да бъде определена при превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства в минимален размер.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото и в хода на съдебното следствие доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Обвиняемият Д.А.А. е роден на *** ***. По произход е българин и е български гражданин. Семейното му положение е неженен и няма деца. Не е осъждан. Има образователна степен „средно образование”, като упражнява трудова дейност като общ работник във фирма „П.” ООД. Постоянно живее на адрес в гр.П., ул. „Г.” № *, ет.*, ап.**. Има ЕГН **********. На 01.05.2013 год. около 15,30 часа автопатрулен екип към Сектор „Пътна полиция” – гр.П., състоящ се от свидетеля мл. автоконтрольор Т.Т. и полицай А.С. били на стационарен пост в гр. П., бул.„Ш.С.“. Там те изпълнявали служебните си задължения по безопасност на движението. Полицейските служители спрели за проверка лек автомобил „БМВ“ с рег.№ ********. При проверката констатирали, че водачът на автомобила е Д.А.А. ***. При поискване, водачът на автомобила – обв.А., не представил свидетелство за управление на МПС. При направената справка в системата на МВР, св. Т. установил, че обв.А. е неправоспособен водач. За констатираното нарушение св.Т.  съставил на обв.А. АУАН № 4420 от 01.05.2013 год., който бил връчен на обв.А. и подписан от него без възражения.      На 22.05.2013 год. свидетелят Л.Д. – мл.автоконтрольор в Сектор „Пътна Полиция” при ОД на МВР – гр.П. и колегата му А.В. били на работа и изпълнявали служебните си задължения по безопасност на движението в гр.П.. Около 21:30 часа на бул „М.“, кръстовището с ул.„В.“, спрели за проверка лек автомобил марка „БМВ“ с рег.№ ********. При извършената проверка свидетелят и колегата му установили самоличността на водача – обв.Д.А.А., както и собствеността на лекия автомобил(собственост на А.С.П.). При поискване, водачът на автомобила не представил свидетелство за управление на моторно превозно средство. След извършена проверка в системата на МВР се установило, че водачът Д.А. е неправоспособен. Във връзка с констатираното нарушение свидетелят Д. съставил АУАН № 5912/22.05.2013 год., който бил връчен лично на обвиняемия А. и подписан от него без възражения. При извършената допълнителна проверка в Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – гр.П. се установило, че срещу лицето Д.А.А. има издадени и влезли в сила наказателни постановления за управление на МПС без да притежава свидетелство за управление на МПС, като те са в едногодишен период преди датата на установяване на последното нарушение, а именно НП № 4867/18.05.2012 г. на ВРИД Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр.П., влязло в сила на 05.07.2012 г., НП № 178/17.01.2013 г. на ВРИД Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр.П., влязло в сила на 11.02.2013 г.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства - показанията на обвиняемия А. в хода на съдебното следствие и в хода на досъдебното производство, както и от показанията на свидетелите Т.Т. и Л.Д., дадени в хода на досъдебното производство и преценени в настоящото на основание чл. 378, ал. 2 от НПК, както и от приложените писмените доказателства по дознанието, прочетени на основание чл. 283 от НПК и надлежно инкорпорирани в съвкупният доказателствен материал: копие от НП № 4867/18.05.2012 г. на ВРИД Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр.П., влязло в сила на 05.07.2012 г., НП № 178/17.01.2013 г. на ВРИД Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр.П., влязло в сила на 11.02.2013 г.; АУАН №4420 от 01.05.2013 год., АУАН №5912 от 22.05.2013год., справка за съдимост, характеристична справка, приложена от дознателя. Съдът кредитира изцяло самопризнанието на обвиняемия като правдиво, логично, съответствуващо на събраните други гласни доказателства – показания от свидетелите Т. и Д., които се явяват обективни, последователни относно изразените с тях факти, непротиворечиви и кореспондиращи си помежду си, непредубедени, като са подкрепени от останалите доказателства, събрани и приложени по делото: НП № 4867/18.05.2012 г. на ВРИД Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр.П., влязло в сила на 05.07.2012 г., НП № 178/17.01.2013 г. на ВРИД Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр.П., влязло в сила на 11.02.2013 г.. Между така събраните по делото доказателствени материали не съществуват противоречия, касаещи установените факти, включени в предмета на доказване. Свидетелите обективно отчитат, че действията на обвиняемият са се проявявали в управление на МПС без съответната правоспособност. От тях съгласно изискванията на чл. 102 от НПК по несъмнен начин се установява механизма на престъплението, неговото време и място, характерът и размера на причинените вреди, както и авторството.

От правна страна съдът счита, че с деянието си обвиняемият Д.А. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 343в, ал. 2, във вр. ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Той е годен субект на престъплението, защото към момента на извършването му е действал в състояние на вменяемост, като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

От обективна страна действията на обвиняемия са се изразили в това, че през периода от 01.05.2013 г. до 22.05.2013 год. в гр. П., при условията на продължавано престъпление, в едногодишен срок от наказването му по административен ред с влезли в сила Наказателни постановления: НП № 4867/18.05.2012 г. и НП № 178/17.01.2013 г. на ВРИД Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр.П., за управление на моторно превозно средство /МПС/ без съответно свидетелство за управление на МПС, е управлявал МПС - лек автомобил марка „БМВ", с рег.№ ********, без съответно свидетелство за управление. Поведението на обвиняемият е изцяло съставомерно по този състав. На първо място той е осъществил противоправни действия, които са се изразили в управление на МПС без да има за това съответната правоспособност, за което е наказван многократно по административен ред. Независимо от наложените му наказания той е продължил да управлява МПС в едногодишен срок от влизане в сила на издадените административни актове.  

От субективна страна деянието е осъществено при пряк умисъл като форма на вината на обвиняемия. Същият знаел за възможните общественоопасни последици и е целял тяхното настъпване. Формата на вината се обективира чрез посочените по-горе признаци и се извежда от фактите, такива каквито са те по делото, а не само от обясненията на дееца. Деянието е извършено при условията на продължавано престъпление, тъй като през инкриминирания период обв.А. е осъществил две деяния, които осъществяват признаците на състава на едно и също престъпление, извършени са в рамките на непродължителен период от време, при една и съща фактическа обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.

Съдът намира, че законосъобразно е било направено предложение от Районна Прокуратура– П. за освобождаване на обвиняемия Д.А. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК, тъй като са налице всички комулативно изискуеми предпоставки на тази норма. За посоченото по-горе деяние по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до две години, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и към момента на извършване на настоящото деяние спрямо него до този момент не е прилаган този институт, няма причинени от деянието имуществени вреди, които да подлежат на възстановяване. С оглед на гореизложеното съдът намира, че на основание чл. 378, ал. 4 от НПК обвиняемия следва да бъде признат за виновен и освободен от наказателна отговорност. Съдът отчете смекчаващите вината обстоятелства – критичното отношение към извършеното, липса на други противообществени прояви, добрите характеристични данни, изразеното съжаление, трудовата му ангажираност, полаганите грижи от обвиняемия за дядо му. Отчетоха се и отегчаващи вината обстоятелства – многократно наказван за допуснати нарушения по ЗДвП. Затова на обвиняемия при условията на чл. 78а, ал. 1 от НК и при превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, като най-съответно на извършеното следва да се наложи административното наказание глоба, определена в минимален размер от 1200.00 /хиляда и двеста/ лева. При индивидуализацията на наказанието съдът взе в предвид обстоятелствата по чл. 47, ал. 1 от НК. Съдът е убеден, че така определеното административното наказание ще спомогне в най-пълна степен да се постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36, ал. 1 от НК, ще спомогне да се поправи обвиняемият към спазване на законите и добрите нрави, ще му отнеме възможността да извърши и други подобни престъпления, ще въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото, ще допринесат според становището на съда за целите на специалната и генералната превенция.

Причините за извършване на престъплението са незачитането на установения в страната правов ред.

Няма направени в наказателното производство разноски, които да подлежат на възстановяване.

С оглед на гореизложеното и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК съдът се произнесе с решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

Н. В.