АНД 6762/2013 - Решение - 20-02-2014

Решение по Наказателно дело 6762/2013г.

Р Е Ш Е Н И Е №346

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр. Пловдив, 20.02.2014 год.

 

         Пловдивския районен съд, ХІV н. с., в публичното заседание на 20.01.2014 г. в състав: председател ВЕЛИНА АНТОНОВА, при секретаря ДАНИЕЛА ДОЙЧЕВА, като разгледа НАХД № 6762/2013 г., намира и приема за установено следното:

 

         Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

         Обжалвано е Наказателно постановление № К-0029780 от 12.08.2013 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора при Комисията за защита на потребителите, с което на ЕТ “Г. 93 - И. Г.” със седалище гр. Пловдив е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 300 /триста/ лева на основание чл. 198 от Закона за защита на потребителите за нарушение по чл. 9, ал. 1 във вр. с ал. 2 вр. чл. 11 от Закона за защита на потребителите – по т. 1 от НП и ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 222 от Закона за защита на потребителите за нарушение по чл. 127, ал. 2 от Закона за защита на потребителите - по т. 2 от НП.

         Жалбоподателят моли Съда да отмени атакуваното НП по съображения, изложени в жалбата, които релевира чрез адв. М.Х. и в съдебно заседание.

         Въззиваемата страна - КЗП Пловдив, чрез адв. К., не ангажира становище по жалбата.

         Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

         Жалбата е подадена в срок, поради което се явява ДОПУСТИМА, но разгледана по същество се явява НЕСНОВАТЕЛНА.

         Безспорно установено е по делото, че на 03.07.2013 година бил проверен търговски обект на жалбоподателя в гр. Пловдив, ул. „В. Л.” №**,  представляващ магазин за продажба на авточасти. Около 11.35 часа, търговският обект на търговеца бил заварен в работен режим. Той се обслужвал от собственика, като в него се предлагали за продажба нови авточасти за леки автомобили „Лада”, модели „Нива”, „Самара”, както и други артикули - ауспуси, калници, капаци, брони, шарнирни болтове, накрайници, щанги, втулки, зъбни колела, валове, синхронизатори, гарнитури, бутала, сегменти, калници, кабели за свещи, фарове, стопове, огледала, крушки, филтри и др.

В хода на проверката се установило, че търговецът предлага за продажба на потребителите стоки без етикети на български език или и на български език, а именно: 15 броя ауспуси с цени от 26 лева до 55 лева, 6 броя калници с цени от 40 лева до 58 лева, 7 броя калници с цени от 100 лева до 300 лева, 20 броя прагове с цени от 10 до 25 лева, 7 броя брони с цени от 33 лева до 90 лева, 10 кутии кабели за запалване марка „TESLA” с цена от 17 л3ва до 24 лева, 48 броя крушки марка „NARVA” с цени от 0,50 лева до 9 лева., 4 броя въздушни филтри 6В-95С по 4 лева, 8 броя карета по 12 лева, 20 броя лагери за колянов вал по 15 лева, 4 кутии сегменти по 42 лева, 12 броя защитни подкалници по 10 лева, 200 броя болтове с различни размери и цени от 0,10 лева до 2 лева, 200 броя гайки  с различни размери и цени от 0,10 лева до 2,50 лева. Било установено по време на проверката, че освен чрез етикети на български език, информацията за производителя, вносителя, ако стоката е от внос, вида на стоката , нейните съществени характеристики и, ако е необходимо, инструкции за употребата, не се предоставя в писмен вид и по друг, какъвто и да е начин. Това залегнало като фактически основания на АУАН и НП по т. 1, като фактите били подведени към правната квалификация за извършено административно нарушение по чл. 9, ал. 1 вр. чл. 9, ал. 2 вр. чл. 11 от Закона за защита на потребителите.

В хода на същата проверка било установено, че търговецът не поддържа регистър за предявените пред него и пред упълномощените от него лица рекламации на потребители. това залегнало като фактически основания по т. 2 от АУАН и НК, като фактите били квалифицирани като нарушение по чл. 127, ал. 2 от Закона за защита на потребителите.

         Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля В.Г., както и от писмените доказателства приложени по делото: АУАН, НП, разписка, констативен протокол, заповед за компетентността на административно наказващия орган, фактури, касова бележка. На практика фактическата обстановка не се оспорва и от жалбоподателя, като се сочат само доводи за несъставомерност на  нарушението по т. 2 от НП. Разпитаната в качеството на свидетел актосъставителка Г. поддържа констатациите в АУАН. Съдът кредитира показанията й като обективни, последователни и подкрепени от събраните по делото писмени доказателства.

         За НП по т. 1 Настоящата инстанция намира, че административно наказващият орган правилно е квалифицирал извършеното от жалбоподателя административно нарушение съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 11 от ЗЗП. Съгласно тези норми, етикетът задължително съдържа информация за производителя и вносителя, ако стоката е от внос, за вида на стоката, нейните съществени характеристики, срока на годност и условията на съхраняването й и, ако е необходимо, указания за употреба. Съгласно ал. 1 на същия чл. 9 от ЗЗП търговецът е длъжен да предлага на потребителите стоки с етикети на български език или и на български език, с изключение на случаите, когато информацията по ал. 2 може да бъде предоставена чрез използването на широко разпространени символи, като пиктограми и други знаци, които са лесно разбираеми за потребителите, или чрез използването на наименования за произход на стоките, които са общоизвестни. Съгласно чл. 11 от ЗЗП, когато стоката не позволява поставянето на етикет, търговецът е длъжен да предостави на потребителя в писмена форма данните по ал. 2 на чл. 9 от ЗЗП по друг подходящ начин или чрез предоставяне на съответните документи.

При съставяне на акта и при издаване на НП по т. 1 не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да се явяват основания за отменяване на последното като незаконосъобразно.

Наложената на основание чл. 198 от ЗЗП ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 300 лева е законосъобразно и справедливо определена в законоустановения минимум, като е отчетено както материалното състояние на жалбоподателката, така и обстоятелството, че нарушението се явява първо по ред и същевременно е взето предвид и това, че нарушението е касаело множество стоки, подробно описани в констативната част по т. 1 от АУАН и НП.

Следователно атакуваното НП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО следва да бъде ПОТВЪРДЕНО по т. 1 от същото.

За т. 2 от НП. 

Съдът не споделя разбирането на жалбоподателя. Видно от разпоредбата на пар. 13, т. 2 от ПЗР от Закона за защита на потребителите, „търговец” по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки, предоставя услуги. Следователно жалбоподателят се явява адресат на задълженията по ЗЗП в качеството си на търговец, предоставящ услуги.

Ето защо, към момента на проверката, както и към момента на съставянето на акта, жалбоподателят не е изпълнил вменените му от Държавата изисквания по Закона за защита на потребителите, като правилно административно наказващият орган е квалифицирал извършеното деяние като нарушение по чл. 127, ал. 2 от ЗЗП, който задължава търговецът да поддържа регистър на предявените рекламации. Ето защо, в случая се установи по безспорен начин, че търговецът по смисъла на пар. 13, т. 2 от ДР към ЗЗП не е поддържал регистър за рекламациите, като не е създал такъв, нито в хода на образуваната преписка на КЗП, нито след съставяне на процесния АУАН, като в крайна сметка нарушението касае бездействие, което трае продължено във времето, до предприемане на дължимите действия. В случая със самия факт, че в обекта липсва регистър на предявени рекламации при търговеца – деянието е съставомерно по чл. 127 ал. 2 от ЗЗП, тъй като е формално.   Не може да бъде споделено разбирането на жалбоподателя, че може да поддържа регистъра, където си избере – дори в друго населено място, като обслужва клиентите си в свой обект в различен град, в който да предоставя услугите, дори у дома си, но когато възникне рекламация на потребител, да ги препраща там да подават рекламация, наместо да я приеме в обекта си. Подобно разбиране не кореспондира с идеята за добри търговски практики и не намира опора в закона, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 4 от КЗП приемането на рекламации се извършва през цялото работно време на в търговския обект, където е закупена стоката или е поръчана услугата, на адреса на управление на търговеца или на друго място, посочено от търговеца. Право на избор на място за предявяване на рекламацията принадлежи изцяло на потребителя. В цитираната изрична норма от закона не може да бъде вложено друго разбиране освен това, че търговецът е длъжен да поддържа регистър в обекта, в който е закупена стоката и да регистрира всяка рекламация, направена там в рамките на работното време на обекта. Това е минималният стандарт, който следва да бъде въведен от него към момента на проверката. Бездействието е продължило и към момента на съставяне на АУАН, като няма данни нарушението да е било отстранено и към момента на подаване на жалбата, тъй като представената заглавна страница от регистър е с недостоверна дата на нуждите на настоящия процес. 

      Правилно е съотнесена и административно санкциониращата разпоредба на чл. 222 от ЗЗП. При съставяне на акта и при издаване на НП не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да се явяват основания за отменяване на последното като незаконосъобразно. Наложеното на  основание чл. 222 от ЗЗП наказание имуществена санкция в размер на 500 лева, при санкционен режим от 500 до 3000 лева, поради което се явява наложено в минимален размер и в този смисъл е съответно на обстоятелството, че подобно нарушение се констатира за пръв път,  осъществява се чрез форма на деянието - бездействие. Ето защо, в този  си размер наказанието е законосъобразно и справедливо определено в предвидения минимум и ще постигне целите на административното наказване по ЗАНН.

         Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивския районен съд, ХІV н. с.

 

Р Е Ш И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № К-0029780 от 12.08.2013 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора при Комисията за защита на потребителите, с което на ЕТ “Г. 93 - И. Г.” със седалище гр. Пловдив е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 300 /триста/ лева на основание чл. 198 от Закона за защита на потребителите за нарушение по чл. 9, ал. 1 във вр. с ал. 2 вр. чл. 11 от Закона за защита на потребителите – по т. 1 от НП и ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 222 от Закона за защита на потребителите за нарушение по чл. 127, ал. 2 от Закона за защита на потребителите - по т. 2 от НП.

         Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред АС Пловдив по реда на АПК.

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                                                 ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

                                                                СЕКРЕТАР: Д.Д.