АНД 6609/2013 - Решение - 10-02-2014

 

                                     Р      Е      Ш      Е     Н     И      Е   №...................

         

                                      гр. Пловдив, 10.02.2014г.

 

 

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

          Пловдивски районен съд, VІІІ н.с., в публично съдебно заседание на  двадесети януари две хиляди и четиринадесета год. в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ТАСЕВ

 

 

при секретаря Тодорка Мавродиева като разгледа АНД № 6609/2013г. по описа на ПРС, VІІІ наказателен състав , за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №***/***г. издадено от Началника сектор „КНАД” в Областен отдел ”КД-ДАИ” гр.Пловдив, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП, чл.189 ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН, с което на П.О.Ц. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание -  ГЛОБА  в размер на 1500 лева за нарушение на разпоредбите на чл.10 ал.1 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009г. на МТ и на основание чл.93в, ал.17, т.4 от ЗАвПр.

          Жалбоподателят – редовно призован не се явява в съдебно заседание, като чрез повереника си – адв.К. -  моли Съда, така и в съдебно заседание да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление, тъй като счита, че не е осъществил състава на нарушението, за което е бил санкциониран, а също така, че атакуваното постановление е незаконосъобразно.

          Въззиваемата страна – ОО”КД-ДАИ” Пловдив – – редовно призована изпраща представител – мл. инс.К. – който моли Съда да потвърди изцяло атакуваното НП.

          Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

 

Жалбата е основателна.

 

С акт за установяване на административно нарушение от 28.10.2013г. при извършена проверка на 28.10.2013г. около 11:30 часа на главен път гр.П. – гр.А.  на разклона за село К., като водач на товарен автомобил Мерцедес 1730 с Рег. № ***, категория на МПС № 3, собственост на „Б. и к.” ООД е констатирано, че жалбоподателя извършва превоз на товари за собствена сметка на фирмата, видно от Заповед № 447/28.10.2013г. от гр.Пловдив до гр.Асеновград като представените от същия 3 бр. Удостоверения за дейности, попадащи в обхвата на Регламент ЕО № 561/2006г. не са по образец , съгласно Решение на Комисията от 12.04.2007г., относно формуляр във връзка със социалното законодателство, свързано с дейностите по автомобилния транспорт /OBL 99/2007г. Удостоверенията са издадени за периода от 16.09.2013г. до 28.10.2013г.

Записано било от проверяващите, че по този начин били нарушени разпоредбите на чл.10 ал.1 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009г. на МТ.

Жалбоподателят е подписал съставения АУАН, като е посочил, че е уведомен за правото си в тридневен срок да направи своите възражения по реда на чл.44,ал.1 от ЗАНН. Такива не са били депозирани от страна на жалбоподателя пред наказващия орган.

Актосъставителят С.С. редовно призован се явява и заявява, че поддържа съставения от него акт. Проверката извършил в качеството на главен специалист инспектор в ОО „КД-ДАИ” Пловдив, лично констатирал нарушението и подробно изложи как е бил извършена същата, какво се е установило, как е бил съставен АУАН. Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя, тъй като те кореспондират със събраните по делото писмени доказателства. От нейните показания се установява, че действително фактическата обстановка е такава, каквато е описана в АУАН

          Въз основа на съставения АУАН е издадено издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган е възприел залегналата в акта фактическа обстановка и е подвел нарушенията под разпоредбите на чл.10 ал.1 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009г. на МТ, като е постановил глобата на основание чл.93в, ал.17, т.4 от ЗАвПр.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от събраните по делото доказателства, съдържащи се в административнонаказателната преписка.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от лице, притежаващо правомощия в тази посока по смисъла на ЗАвтП. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл.92 ал.2 от ЗАвтП.

Съдът е на становище , че  конкретния казус касае маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Действително към момента на проверката от страна на жалбоподателя е било представено Удостоверение за дейности , попадащи в обхвата на регламент /ЕО/ №561/2006, с което удостоверение  съдържа 18 /осемнадесет/ изискуеми за попълване точки. Това обстоятелство не се оспорва от страна на представителя на наказващия орган. Същевременно се установява , че към датата на проверката е било задължително ползването на Удостоверение за дейности , попадащи в обхвата на регламент /ЕО/ №561/2006, с което обаче  съдържа 22 /двадесет и две/ такива точки, като разликата между двете удостоверения се явяват  т.11 „започнал/а работа в предприятието......”, т.16 „е бил/а в отпуск или почивка.......”, т.18 „е извършвал/а други работи , а не управление на превозно средство, както и т. 19 „ е бил/а на разположение.......” Верно е че така изброените точки се явяват задължителни реквизити на новата форма на Удостоверение за дейности , попадащи в обхвата на регламент /ЕО/ №561/2006г., но от друга същите не касаят основни изисквания към водача на превозно средство.

От друга страна настоящият Съд намира , че визуализираната форма на посоченото удостоверение в изключително висока степен се препокрива със старата такава , още повече че в грифа и на двете удостоверение фигурира еднакво цифрово изписване и то на един и същ Регламент.

Настоящата инстанция намира , че в конкретния казус във прерогативите на наказващият орган, предвид изключително ниската степен на обществена опасност на констатираното нарушение , е била възможността да не налага наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно такова нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В подкрепа на това становище е и факта , че в атакуваното наказателно постановление липсва изрично отбелязване за кой път е установено констатираното нарушение , поради което следва да се приеме , че същото е осъществено от страна на жалбоподателя за първи път. 

Съдът счита, че атакуваното наказателно постановленние е неправилно и необосновано, поради което следва да бъде отменено изцяло в този му вид.

 

          Мотивиран от гореизложеното

 

Р        Е       Ш       И       :     

 

 

ОТМЕНЯВА наказателно постановление №***/***г. издадено от Началника сектор „КНАД” в Областен отдел ”КД-ДАИ” гр.Пловдив, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП, чл.189 ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН, с което на П.О.Ц. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание -  ГЛОБА  в размер на 1500 лева за нарушение на разпоредбите на чл.10 ал.1 от Наредба № Н-3 от 07.04.2009г. на МТ и на основание чл.93в, ал.17, т.4 от ЗАвПр.

 

 Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред  Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

 

 

Вярно с оригинала!

Секретар: Т.М.