АНД 6571/2013 - Решение - 12-02-2014

Решение по Наказателно дело 6571/2013г.

РЕШЕНИЕ № 287            

град Пловдив, 12.02.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският Районен съд, Двадесет и първи  наказателен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети януари през две хиляди и четиринадесета  година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

при Секретар Нели Въгларова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 6571 по описа на ПРС, ХХІ- ви наказателен състав за 2013 год., намира за установено следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 1078, издадено на 11.11.2013 г. от Заместник-кмет ОРТ на Община “П.”- гр. П., упълномощен със Заповед № 11ОА3287/21.12.2011 г. от Кмета на Община П., с което на търговско дружество “ЕЛЕКТРОЛУКС ТАБАКОВ” ООД, с БУЛСТАТ:*********, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. “С.” № *, представлявано от управителя си Г.Н.Т., ЕГН:********** за административно нарушение на чл. 8а, ал. 1 от Наредба № 2 за организацията и безопасността на движението и дисциплината на водачите на пътни превозни средства и пешеходците на територията на Община П. е наложено на основание чл. 56, ал. 2 от Наредба № 2 за организацията и безопасността на движението и дисциплината на водачите на пътни превозни средства и пешеходците на територията на Община П. административно наказание “имуществена санкция в размер на 3000.00 (три хиляди)  лева”. 

Жалбоподателят, в жалбата пред съда изразява несъгласие с издаденото наказателно постановление. В съдебно  заседание се процесуален представител - адв. С., която ангажира гласни и писмени доказателства. По същество взима становище, че атакуваното НП е незаконосъобразно, защото неправилно са установени обстоятелствата по твърдяното нарушение.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт К., ангажира гласни и писмени доказателства. По същество дава мнение за законосъобразност на издаденото НП и затова счита, че то следва да бъде потвърдено.

Съдът, като съобрази доводите изложени в жалбата и  събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна. 

Жалбоподателят е бил привлечен към административно наказателна отговорност за осъществено административно нарушение на чл. 8а, ал. 1 от Наредба № 2 за организацията и безопасността на движението и дисциплината на водачите на пътни превозни средства и пешеходците на територията на Община П. изразило се в това, че на 19.09.2013 година в гр. П. на ул. ”А.М.” № * върху терен – общинска собственост е извършено разкопаване на тротоарната настилка с размери 0,6 метра на 20 метра с обща площ около 12 кв. метра, измерени с ролетка, без разрешение за прокопаване.

От фактическа страна съдът прие за установено следното:

На 19.09.2013 година била осъществена проверка на територията на гр. П., ул. ”А.М.” до № *. Проверката била осъществена от свидетеля С.Н., заемащ длъжността „главен инспектор в Пловдивски Общински инспекторат към Община П.” съвместно със служителя Р.Б.. На място присъствал и техническия ръководител на жалбоподателя Б.Г.. При огледа на място се установило, че е извършено разкопаване на тротоарната настилка на ул. „А.М.” до № *. В тази връзка служителите извършили замерване с ролетка в присъствието на Г., от която установили, че разкопаването е канал с размери 0,60 метра на 20,00 метра с обща площ приблизително 12,00 кв. метра. За това от Г. поискали да представи разрешително за прокопаване, при което той им обяснил, че на името на дружеството-жалбоподател като подизпълнител има издадено разрешение за прокопаване на улични тротоарни настилки № 16/24.07.2013 г., което е част от издадено разрешение за строеж № 307/16.08.2012 г. на Община – П., като към него била приложена схема за временна организация на движението във връзка с прокопаването, в която била посочена и ул. „А.М.”. За извършената проверка бил съставен Констативен протокол Серия А, № 477/19.09.2013 г., с който било изискано и да се яви управителя на дружеството на 20.09.2013 г. в 15:00 часа, като представи разрешение за прокопаване на терен – общинска собственост относно посочената улица „А.М.”. На следващия ден се явил пълномощника на дружеството адв. С., която представила забележка към разрешение за прокопаване на улични и тротоарни настилки № 16/24.07.2013 г. с Изх. № 3-9400-6256/19.09.2013 г., издадено от Район С. на Община П., в което било посочено, че изпълнението на СМР е свързано с преминаване през тротоарната настилка на улица „А.М.”, с което се допълва издаденото разрешение за прокопаване. Въпреки така представената забележка, поради липса на изрично вписване в разрешението за прокопаване на улица „А.М.”, за която се извършва проверка, свидетелят Н. преценил, че жалбоподателят е извършвал прокопаването без съответното разрешение за прокопаване. За това в присъствие на пълномощника съставил АУАН № КТ0100249/20.09.2013 г. за осъществено нарушение на разпоредбата на чл. 8а, ал. 1 от Наредба № 2 за организацията и безопасността на движението и дисциплината на водачите на пътни превозни средства и пешеходците на територията на Община П.. Препис от съставения АУАН бил връчен на пълномощника. На основание съставения АУАН било издадено и атакуваното Наказателно постановление, което било връчено на 15.11.2013 г.

Горната фактическа обстановка се изяснява по несъмнен начин от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства - показания на актосъставителя, свидетеля Н., който поддържа констатациите, като съдът ги кредитира като последователни, незаинтересовани, обективни и логични, подкрепени и от събраните писмени доказателства - АУАН и НП в оригинал с разписки за връчването им; констативен протокол за извършената проверка от 19.09.2013 г., забележка с Изх. № 3-9400-6256/19.09.2013 г. към разрешение за прокопаване № 16/24.07.2013 г. на Община П., копие от разрешение за прокопаване № 16 на Община П., копие от разрешение за строеж № 307, ведно със схема за временна организация на движението, издадена от Община П., копия от заповед  за оправомощаване № 11ОА3287/21.12.2011 година и заповед № 13ОА469/25.02.2013 година на Община П. - гр. П..

При така изяснената фактическа обстановка, на база анализ на събраните доказателства, съдът направи следните правни изводи: НП е издадено в предвидената от закона форма и от компетентен орган. В настоящият случай обаче е допуснато съществено процесуално нарушение на водения административно – наказателен процес, водещо до незаконосъобразност на атакуваното НП. На първо място, неправилно е възприето от административните органи, че се касае за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл. 8а, ал. 1 от Наредба №2 за организацията и безопасността на движението и дисциплината на водачите на пътни превозни средства и пешеходците на територията на Община П.. В случая безспорно се установява, че извършеното прокопаване на тротоарната настилка на улица „А.М.” е свързано с изпълнение на СМР по издадено разрешение за прокопаване на улични и тротоарни настилки № 16/24.07.2013 г. на Община П., което е допълнено със забележка Изх. № 3-9400-6256/19.09.2013 г. на Община П., в което е допълнена и улица „А.М.”. В този смисъл не е извършено вмененото административно нарушение от жалбоподателя, защото същият е имал надлежно разрешение за прокопаване, което се издава от общинската администрация. Направеното възражение от въззиваемата страна, че представената забележка не следва да бъде възприета като законосъобразна форма за допълване на издаденото разрешение, тъй като е издадено от некомпетентен орган не може да бъде споделена. Това е така, защото не са представени доказателства, от които да е видно, че този административен акт е бил обезсилен. Не може да се вмени във вина на жалбоподателя некомпетентността на органи на общинската администрация във връзка с издаваните от тях административни актове. Представената забележка изключва обективната отговорност на жалбоподателя и не може да обоснове негово съставомерно поведение. В този смисъл  липсват изпълнителни деяния от негова страна на вмененото му административно нарушение. За това при така изяснените обстоятелства по липса на осъществено административно нарушение е налице и неправилно изписване на обстоятелствата по извършеното нарушение в съставеното НП, което се явява липса на реквизит по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Липсата на законово определен реквизит е съществено процесуално нарушение, защото то ограничава правото на защита на жалбоподателя, водейки до невъзможността да разбере в какво именно се е изразило вмененото му административно нарушение и защо неговото поведение се явява противоправно. Налице е нередовност на съставения АУАН, а от там и на атакуваното НП, които като административни актове вече не са годни да породят съответните правни последици. Тази тяхна нередовност води до съществено нарушение на правото на защита на нарушителя и до невъзможност своевременно да организира своята защита с възможността да направи своите възражения, които да бъдат преценени с оглед останалите събрани доказателства и степента на извършеното нарушение. Всеки нарушител не е само обект на въздействие, но и субект на права. Възможността да разбере кои конкретни законови разпоредби е нарушил е гаранция за осъществяване на правото му на защита, защото това е правото му да обоснове своите възражения срещу направените констатации. Възраженията на нарушителя са източник на информация дали има извършено административно нарушение, кои е неговия автор, дали е налице определено виновно поведение, като той има право да ги подкрепи и със съответните писмени доказателства. Гаранции за тези негови права е предявяването на АУАН и НП, в който квалификацията на административното нарушение е дадена съобразно конкретно нарушени законови разпоредби, определящи неговите права и задължения. Абстрактното посочване в определена норма, че може да се търси отговорност от него, без да е ясно  за какво противоправно поведение, не може да бъде заменено със съставянето на административните актове от органите, овластени да ги издават. В случая механизма на квалифициране на административното нарушение се явява незаконосъобразен, защото задължението да съставя протокол не е на административно наказаното юридическо лице, а на длъжностните лица при Община П.. Защо ще се търси административно наказателна отговорност за неосъществено административно нарушение при издадени от администрацията разрешения за прокопаване със съответната схема към него и допълнена със забележка от 19.09.2013 г. от „ЕЛЕКТРОЛУКС ТАБАКОВ” ООД, не е ясно. Тази неяснота да се определи конкретно обективно отговорно поведени на нарушителя, свързано с посочената за нарушена законова разпоредба, съществено ограничава правото на защита на нарушителя и води до незаконосъобразност на издаденото НП. Липсва обективност на преценката на наказващия орган, а оттам и на това, дали е налице основание да се наложи административната санкция. Така определеното административно наказание, без да е бил предявен по съответния ред съставения АУАН, с което се ограничава правото на защита на жалбоподателя, не би изпълнило целите на наказанието по смисъла на чл. 12 от ЗАНН. В този смисъл възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя се явяват основателни.

В предвид на изложеното издаденото НП № 1078 от 11.11.2013 г. на Заместник Кмет на Община П. е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.

Ето защо на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразно издаденото наказателно постановление № 1078, издадено на 11.11.2013 г. от Заместник-кмет ОРТ на Община “П.”- гр. П., упълномощен със Заповед № 11ОА3287/21.12.2011 г. от Кмета на Община П., с което на търговско дружество “ЕЛЕКТРОЛУКС ТАБАКОВ” ООД, с БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. “С.” № *, представлявано от управителя си Г.Н.Т., ЕГН:********** за административно нарушение на чл. 8а, ал. 1 от Наредба № 2 за организацията и безопасността на движението и дисциплината на водачите на пътни превозни средства и пешеходците на територията на Община П. е наложено на основание чл. 56, ал. 2 от Наредба № 2 за организацията и безопасността на движението и дисциплината на водачите на пътни превозни средства и пешеходците на територията на Община П. административно наказание “имуществена санкция в размер на 3000.00 (три хиляди)  лева”.

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му до страните пред  Административен съд - П. по реда на АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

Н. В.