АНД 6518/2013 - Решение - 27-02-2014

Решение по Наказателно дело 6518/2013г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 418

гр. Пловдив, 27.02.2014 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНИКА ТАРЕВА

 

При участието на секретаря Мария Колева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6518/2013 г. по описа на ПРС, III нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № …, издадено от Началник сектор „КАНД” в ОО „КД-ДАИ”, гр. Пловдив, с което на Н.Т.Ч., ЕГН: ********** е наложена глоба в размер на 200 лева – за това, че не е извършил превоз на пътници по най-краткия възможен маршрут - нарушение на чл. 38, предл. 2 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ; 700.00 лева – за това, че не е издал касов бон след приключване на превоза - нарушение на чл. 39 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ; 700.00 лева – за това, че не е издал фактура за извършения превоз - нарушение на чл. 39 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ; 10.00 лева – за това, че няма контролен талон към СУМПС - нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата.

Жалбоподателят, Н.Т.Ч., обжалва цитираното наказателно постановление с доводи за неправилност и незаконосъобразност. По същество оспорва извършването на описаните в НП нарушения, като сочи, че в подкрепа на обратното липсват доказателства, като навежда доводи и за липса на изчерпателно посочване на фактическите действия, с които същият е извършил нарушенията. Поради това моли наказателно постановление да бъде отменено.

Въззиваемата страна, „КАНД” в ОО „КД-ДАИ”, гр. Пловдив, оспорва основателността на така депозираната жалба, като излага съображения за това, че атакуваното наказателно постановление е издадено при спазването на изискванията на закона. В проведеното открито съдебно заседание, представителят на административнонаказващия орган излага съображения за доказаност на нарушенията, описани в НП, поради което моли съда, като отчете чувствителността на обществото към подобни нарушения, както и доказателствата, че жалбоподателят многократно  е наказван за аналогични случаи, обжалваното НП да бъде потвърдено.

Пловдивският районен съд, след като провери законосъобразността на атакуваното наказателно постановление, служебно и във връзка за наведените оплаквания, намери за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От фактическа страна се установява следното:

На 09.09.2013 г., около 21.00 часа в град П., ж.к. „Т.”, бл. …, Н.Т.Ч., като водач на лек таксиметров автомобил „Дачия Логан” с рег. № …, е извършил таксиметров превоз на три броя пътници, като не е използвал най-краткия възможен маршрут и не е издал касов бон и фактура след приключване на превоза.

Тази фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото доказателства – писмени и гласни. В своите показания, разпитаният като свидетел актосъставител, Г.Д. (инспектор към ОО „КД-ДАИ”, гр. Пловдив), посочва, че във връзка с постъпила жалба от Н.И.Д. – К., е била назначена и извършена проверка. В жалбата било описано как К. е наела лек таксиметров автомобил, като водачът, извършвайки превоза, не използвал най-краткия възможен маршрут, след което не е издал касов бон и фактура и изискал сума, която надхвърля допустимата за изминатото разстояние. В своя разпит актосъставителят е посочил, че познава жалбоподателя Ч. от работата си, тъй като същият е бил обект на проверки от него и колегите му във връзка с аналогични случаи, като във всички от тях пострадали са жени. След подаването на сигнала, Ч. бил потърсен и намерен, при което, въз основа на жалбата, му бил съставен АУАН.

Настоящият съдебен състав кредитира тези показания, доколкото същите са обективни, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен материал. По отношение на обстоятелството, че Ч. е бил санкциониран и друг път за аналогични нарушения данни се черпят и от представените в с.з. и приети от съда 8 бр. НП и АУАН към тях, издадени именно срещу същия жалбоподател.

По делото като свидетел е била разпитана и жалбоподателката, инициирала проверката срещу Ч. – св. Н.И.Д. - К.. В своите показания същата заявява, че на 09.09.2013 г., след 21,00 ч., била с двете си деца - на 14 г. и на 12 г. в МОЛ П. (до Б. м.), като излизайки решила да спре такси, което преминавало в момента. Колата тръгнала много бързо, като на К. й направило впечатление, че апаратът, който отчита сумата, е разположен ниско долу и от мястото си (задната седалка) не можехла да види как сумата нараства. Колата тръгнала в посока прелеза, но точно преди самия прелез, който не бил с вдигната бариера и не се налагало заобикаляне, шофьорът рязко завил на дясно и тръгнал към К. в. К. изразила несъгласие с избрания маршрут, тъй като същата била правоспособен водач, редовно превозвала децата си до Спортното училище, което се намирало в близост до МОЛ-а и същата знаела, че Ч. не е избрал най-краткия маршрут, който според нея в случая бил през прелеза направо, през бул. „В. А.”, посока Сточна гара и от там към кв. „Т.”. След като шофьорът, завил рязко в дясно преди прелеза, се качил на К. в., от там към С.а г. и А. ш., което свидетелката определя като много по-дълъг маршрут. След като достигнали до дестинацията - пред бл. 202 в кв. „Т.”, Ч. поискал за услугата сума от близо 13,00 лева. К. изразила несъгласие, че сумата е толкова висока, тъй като обикновенпо заплащала около 5.00-6.00 лева за същото разстояние. След това му поискала касова бележка и фактура, но той започнал да се държи агресивно и тъй като свидетелката почувствала заплаха за децата си, решила да се разплати, за да приключи разправията. Тя му подала банкнота от 20.00 лева, при което той я взел и не върнал никакво ресто, а единствено й предоставил визитната си картичка, като й предложил да се оплаче на когото си иска.

Настоящият съдебен състав кредитира показания на св. К., като намира, че същите освен изключително логични и последователни, се явяват и изцяло кореспондиращи както с показанията на другия свидетел, така и с останалия, кредитиран от съда, доказателствен материал. Съдът намира, че в случая не са налице основания, тези показания да се подлагат под съмнение, доколкото по делото няма твърдения, респ. доказателства за личен мотив за свидетелката да описва посочените обстоятелства по начин, който да обуславя наличието на основания за ангажиране на администратовнонаказателната отговорност на Ч.. Ето защо съдът приема, че посочените от свидетелката обстоятелства описват по един достоверен начин фактическата обстановка, при която се е развила процесната ситуация, поради което показанията й изцяло се кредитират.

Анализът на събраните по делото доказателства обосновава и извода, че в конкретния случай се установява по един категоричен начин, че на посочената в НП дата и място жалбоподателят Ч., като водач на лек таксиметров автомобил „Дачия Логан” с рег. № …, е извършил таксиметров превоз на св. К. и двете й деца, като при превоза не е използвал най-краткия възможен маршрут и не е издал касов бон и фактура, въпреки че такива изрично са били поискани от К..

Следва обаче да се посочи, че при така установената фактическа обстановка и от събрания доказателствен материал не се установява наличието на нарушението, визирано в т. 4 от НП, а именно, че жалбоподателят Ч. не е имал контролен талон към СУМПС. Доколкото в АУАН е посочено, че нарушението е извършено на 09.09.2013 г., а проверката и констатирането на извършените нарушения е извършено едва на 24.10.2013 г., в случая е ясно, че актосъставителят е констатирал нарушението по т. 4 едва на втората дата, а не на посочената в АУАН и пренесената в НП дата на извършване на нарушението. Тъй като това се явява недопустимо за един акт, издаден от административнонаказващ орган, настоящият съдебен състав намира, че макар в останалите три пункта НП да се явява правилно и законосъобразно, то в частта, в която жалбоподателят е бил санкциониран за това, че няма контролен талон към СУМПС, като незаконосъобразно, следва да бъде отменено.

В контекста на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че в останалата част, доказателствената сила на Акта за установяване на административно нарушение, формулирана презумптивно и в нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП не се разколебава, напротив – същата се подкрепя изцяло от останалия доказателствен материал, от анализа, на който може да се направи извод, че изложените в него фактически обстоятелства съответстват на действителното положение, интерпретирани са правилно и са оценени обективно, в съответствие с материалния закон. Същите изпълват обективните признаци от състава на визираните административнонаказателни норми и дават основание да се обоснове извод, че вменените нарушения по т. 1 до т. 3 са действително извършени, поради което административнонаказващият орган законосъобразно и обосновано е ангажирал отговорността на жалбоподателят по административен ред.

Поради всичко гореизложено, обжалваното наказателно постановление, следва да бъде  отменено в частта, с която на Н.Т.Ч., е наложена глоба в размер на 10.00 лева за това, че същият няма контролен талон към СУМПС - нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от закона за движение по пътищата, като в останалата част, същото, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

 

Поради гореизложените мотиви, Пловдивският районен съд, ІII н. с.

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ..., издадено от Началника на Сектор „КАНД” в ОО „КД-ДАИ”, гр. Пловдив, в частта, с която на Н.Т.Ч., ЕГН: ********** е наложена глоба в размер на 10.00 /десет/ лева – за това, че същият няма контролен талон към СУМПС № … - нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като ПОТВЪРЖДАВА същото в останалата част.

                                                                                                         

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.Р.