АНД 6455/2013 - Решение - 17-02-2014

Решение по Наказателно дело 6455/2013г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 310

гр. Пловдив, 17.02.2014 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на седемнадесети

 януари две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНИКА ТАРЕВА

                                                                                        

          при участието на секретаря Мария Колева, като разгледа докладваното от съдията АНД6455/2013 г. по описа

на ПРС, III нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление №  …. г., издадено от Дитектора на

Дирекция „К.” при ТД на НАП, гр. Пловдив срещу „…” ЕООД, ЕИК: , с което на

последното е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

          Жалбоподателят, „….” ЕООД, представлявано от адв. М., обжалва цитираното

наказателно постановление с доводи за неправилност и незаконосъобразност. Сочи се, че оборотът, цитиран в

АУАН в размер на 1998 лв. с полагащия му се ДДС в размер на 333.00 лв.е включен в първата ДДС декларация,

подадена от дружеството за периода месец март 2013 година, поради което неправилно същото е било санкционирано.

По изложените съображения се иска обжалваното постановление да бъде отменено.

          От своя страна, ТД на НАП, гр. Пловдив, представлявана от юрк. Е., оспорва жалбата, като моли

издаденото наказателно постановлените, като правилно и заканосъобразно, да бъде потвърдено.

          Пловдивският районен съд, след като провери законосъобразността на атакуваното наказателно

постановление, служебно и във връзка за наведените оплаквания, намери за установено от фактическа страна следното:

          При извършена проверка на данъчно задължено по ЗЗДС лице „….” ЕООД, е установено, че за

периода 01.02.2012 г. - 31.01.2013 г. задълженото лице е достигнало облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 6 от ЗДДС

в размер на 50119,84 лв., формиран от търговска дейност, като съгласно ал. 1 на чл. 96 ЗДДС, същото е следвало

да подаде в 14-дневен срок от изтичане на данъчния период, през което е достигнало облагаем оборот над 50000

лeвa, заявление за регистрация по ЗДДС в ТД на НАП, гр. Пловдив, а именно в срок до 14.02.2013. По делото

се установява, че „…” ЕООД е регистрирано по ЗДДС, считано от 11.03.2013 г. – датата на връчване на Акт

за регистрация по ЗДДС. За данъчен период 01.03.2013 г. -10.01.2013 г. са извършени облагаеми доставки на

стойност 1998 лв., с дължимо ДДС в размер на 333.00 лв., които дружеството е начислило заедно с ДДС за

периода 01.03.2013 г. – 31.03.2013 г. Тъй като проверяващият не е установил начиляването на ДДС за периода 01.03.2013

 г. - 10.01.2013 г., същият е съставил АУАН, а въз основа на него било издадено и наказателното постановление,

което е предмет на обжалване в настоящото производство.

          Тази фактическа обстановка се установява от приложените по делото писмени доказателства (НП, АУАН,

Справки-декларации за ДДС, Фискални бонове и отчети, Протокол от 26.02.2013 г., Протокол от 18.03.2013 г.,

Справки, касаещи дейността на  „…” ЕООД, Заявление за регистрация по ДДС и

Оправомощителни заповеди), както и от изслушаните в съдебно заседание свидетелски показания на

актосъставителя. Според тези показания при извършената проверка се установява, че дружеството-жалбоподател

 е извършело задължителната по закон регистрация по ДДС със закъснение, за което е съставен акт за нарушение,

като същото е санкционирано с размера на неначисленото ДДС. Във връзка с тези действия е постъпило възражение,

като след извършена проверка представения дневник за продажби за месец март, се установили два записа, но нито

един от тези записи не съответствал на точната сума, която е трябвало да бъде внесена за този период и не е било

ясно дали за тези суми е включено или не ДДС. Това мотивирало и проверяващия орган да пристъпи към съставяне

на АУАН.

          Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и установената въз основа

на тях фактическа обстановка и като обсъди доводите и съображенията на страните, намери за установено от

правна страна следното:

          Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване

акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. За да достигне до

този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

          Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗДДС,  регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли,

като издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред или като включи размера на данъка при

определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период.

          Съгласно чл. 180, ал. 1, ЗДДС регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в

този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция –

за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лева. Съгласно

ал. 2 на същия член, ал. 1 се прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за

регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок.

          В конкретния случай приложените по делото писмени доказателства не подкрепят изводите, до които е

достигнал административнонаказващият орган. Видно от представените по делото касови отчети за периода 01.03.2013

г. – 31.03.2013 г. и отчет за извършени продажби с начислен ДДС в размер на 1031,51 лева (332,98 лева – за

периода 01.03.2013 г. – 10.03.2013 г. и 698,53 лева – за периода 11.03.2013 г. – 31.03.2013 г.), дружеството-жалбоподател

 е начислило дължимия ДДС за процесния период. Изводът, изложен в НП, че сумите по двата отчета не

кореспондират със сумата от 333.00 лева, се явява необоснован. Жалбоподателят е обяснил ясно, включително

и в табличен вид, причините за това несъответствие, като е подкрепил твърденията си и с писмени доказателства.

От същите се установява се, че ДДС за процесния период е бил начислен, включен е в отчета за извършените

продажби, като тези отчети са отразени в дневника за продажби за този данъчен период и данъка за месец март в

общ размер на 1095,51 лева (за двете фискални устройства) – в това число и този за периода 01.03.2013 г. – 10.03.2013 г.,

 е включен в справката декларация по ДДС за съответния данъчен период, като последна е подадена в

законоустановения срок – 15.04.2013 г. Това налага да се сподели изводът на жалбоподателя, че в конкретния случай

не е налице нарушение, съответно липсва основание за налагане на имуществена санкция.

          Всичко гореизложено обосновава и извода, че Наказателно постановление № ….г.,

издадено от Дитектора на Дирекция „К.” при ТД на НАП, гр. Пловдив срещу „…” ЕООД,

ЕИК:    , с което на последното е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, като неправилно

 и незаконосъобразно, следва да бъде отменено, а жалбата, като основателна, да бъде уважена.

         

          Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ІII н. с.

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № … г., издадено от Дитектора на

Дирекция „К.” при ТД на НАП, гр. Пловдив срещу „….” ЕООД, ЕИК: , с което на

последното е наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лeвa.

 

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок

от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала! МК