АНД 6386/2013 - Решение - 24-02-2014

Решение по Наказателно дело 6386/2013г.

РЕШЕНИЕ

 

24.02.2014 г.

          № 370                                                                                          гр. Пловдив                   

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         Пловдивски районен съд,                  ДЕСЕТИ наказателен състав,

          на двадесет и втори януари,      две хиляди и четиринадесетата година

         В публично съдебно заседание  в следния състав:

 

                                                       

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева

 

Секретар ПЕТЯ КОЛЕВА,

 

като разгледа докладваното от съдията АНД № 6386 по описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от Ч.И.П., в качеството му на  управител на ООД „ТИЕРА”, със седалище и адрес на управление в гр. П., против Наказателно постановление № К - 0029384 от 26.08.2013 г., издадено от Д. на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора на Комисия за защита на потребителите, с което на ООД „ТИЕРА” - гр. Пловдив са наложени три административни наказания: имуществена санкция в размер на 200 лева на основание чл.200 от ЗЗП, за нарушение на чл.15, ал.1 от ЗЗП; имуществена санкция от 300 лева на основание чл.198 от ЗЗП, за нарушение разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗЗП и имуществена санкция от 500 лева на основание чл.222 от ЗЗП, за нарушение разпоредбата на чл.127, ал.2 от ЗЗП.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв.Т., моли да се отмени наказателното постановление, като излага становище по същество в съдебно заседание.    

Въззиваемата страна не е изпратила представител и не е взела становище по жалбата.

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с  № К 0029384 от 10.07.2013 г., с който се констатира, че при извършена на 03.07.2014 г. проверка в магазин за индустриални и автомобилни лагери на ул.”В.Л.” № *** в гр. Пловдив, се установило, че в обекта са изложени и се предлагат за продажба на потребителите индустриални и автомобилни лагери за леки и лекотоварни автомобили, ролки за автомобили. Посочено е, че на поставените на рафтове и щендери в търговския обект лагери и ролки липсват предварително поставени от търговеца в непосредствена близост до тях продажни цени чрез ценови стикери или по друг подходящ начин в писмен вид. Отразено е, че това се отнася до 1497 бр. артикули, като с това търговецът е нарушил чл.15, ал.1 от ЗЗП. В АУАН е посочено още и че предлаганите за продажба ролки и лагери са опаковани в индивидуални картонени кутии с надпис на търговската марка на латиница, баркод и номер по каталог, като в АУАН са изброени съответните марки. Отразено е, че при проверката е установено, че на цялото количество стоки, предлагани в търговския обект, търговецът не е поставил етикети на български език, съдържащи задължителната информация за производител, вносител, вид на стоката, съществени характеристики и указания за употреба там, където е необходимо, като с това търговецът е нарушил чл.9, ал.1 от ЗЗП. Посочено е също така в АУАН и че се е установило, че търговецът не поддържа регистър на предявените пред него и пред упълномощени от него лица рекламации на потребителите, като при поискване от продавач – консултанта, както и при документалната проверка, такъв регистър не бил представен. Сочи се, че с това е нарушен чл.127, ал.2 от ЗЗП.

По същия начин са описани констатираните нарушения и в наказателното постановление, предмет на обжалване, като и там е посочена и същата правна квалификация на установеното поведение.

Като свидетел по делото е била разпитана актосъставителя К., която е потвърдила изцяло констатациите по акта, като е посочила, че при проверката обектът бил в работен режим и относно обявяването на цените бил поискан каталог, какъвто бил представен за една от марките лагери, изписан на чужд език, със снимки на артикулите, но в същия не били обявени цени до снимките. Поискано било да се покаже дали информация относно артикулите се съдържа в компютъра в обекта, но и такава не била предоставена. Свидетелката е посочила, че АУАН се съставил в присъствието на управителя на дружеството, като и при извършената преди съставяне на акта документална проверка не бил представен регистър на предявените рекламации.

 Съдът кредитира тези свидетелски показания, като логични и в съответствие с писмените доказателства по делото, както и иззетата опаковка от проверените артикули.

На базата на събрания доказателствен материал съдът счита, че описаната в акта и в наказателното постановление фактическа обстановка по осъществяване и констатиране на административните нарушения е установена по безспорен и категоричен начин.

От правна страна, според съда правилно, както актосъставителят, така и наказващият орган, са квалифицирали установеното по всички пунктове от наказателното постановление.

Разпоредбата на чл.15, ал.1 от ЗЗП предвижда всеки търговец предварително да е поставил на видно място и в непосредствена близост до стоката нейната продажна цена. В конкретния случай се установява от показанията на свидетеля, както и писмените доказателства, а и е видно от приложената опаковка на стока, че действително за проверените артикули, посочени като точен брой, не са били обявени продажни цени по предвидения за това ред в ЗЗП. Твърденията, че се касае за мостри и затова липсвали цени, не се възприемат от съда като достоверни. Напротив, установява се от разпита на свидетеля Т., както и от приложения констативен протокол от проверката, че същата е проверила не единични, а множество бройки артикули от един и същи вид, които са били разположени в обект и на място, предназначени за предлагане за продажба на потребителите, като не е било налице отразяване по какъвто и да било начин, че се касае до мостри. Нещо повече, в тази връзка е бил изискан и каталога на стоките, за да се извърши проверка дали не е налице хипотезата на чл.15, ал.2 от ЗЗП, но е било установено, че и в каталога не са обявени цени. Отделно от това, към преписката е приложен и фискален бон от датата на проверката, от който е видно, че е била извършена продажба на артикул от предлаганите в обекта на проверка, тоест, същият не съставлява мострена зала, а търговски обект, в който се осъществяват продажби на потребители. В тази връзка, изложеното в жалбата, че стоките не се предлагали за продажба, а били мостри, се явява в противоречие с отразеното също в самата в жалба, че се касае до специализиран магазин за продажба на лагери.

  Не се възприемат като основателни твърденията на жалбоподателя относно това, че бил наличен специализиран софтуер, съдържащ необходимата за потребителите информация, тъй като от една страна, от разпита на свидетеля се установява, че е направено запитване за наличието на подобна електронно съхранявана информация, но от представителя на търговеца такава информация не била представена в обекта на контрол, а от друга страна, следва да се има предвид, че конкретно разпоредбата на чл.15 от ЗЗП има за цел да задължи търговеца да обяви цените предварително и то така, че те да са видими от потребителя. Поради изложеното и съдът намира, че законосъобразно е била ангажирана отговорността на търговеца за посоченото нарушение.

 Правилно е посочена съответната санкционна норма, като е наложено административно наказание, което е съответно по вид на вида на наказания субект, а определената имуществена санкция е в минималния предвиден в закона размер, което е съобразено с отразеното по акта, че се касае до първо нарушение. Съдът намира, че в случая не се е касаело до маловажен случай на административно нарушение, доколкото, на първо място, се установява, че цени не са били поставени на един значителен брой артикули, а освен това се касае до нарушение на задължение на търговеца, което е едно от основните, защото информацията относно цената на предлагани за продажба стоки е от съществено значение за избора на потребителя.

Досежно нарушението, визирано в т.2 от наказателното постановление, то според съда и то е доказано по категоричен начин от събраните по делото доказателства, като разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗЗП предвижда задължение за всеки търговец да предлага на потребителя стока с етикет на български език, като съгласно ал.2 на същата норма, етикетът задължително следва да съдържа и конкретна информация, включително относно производителя, вносителя и съществени характеристики на стоката. В конкретния случай, както се установява, проверката е извършена върху артикули, които, видно от представените при документалната проверка документи от жалбоподателя, са били от внос, но за нито един от тях не е бил поставен етикет, като тук важи казаното по-горе относно установеното обстоятелство, че стоката се е предлагала за продажба, а не е съставлявала мостра. В този смисъл налице е неизпълнение на изискването на ЗЗП за предлагане на стоките на потребителите с необходимите съгласно закона етикети с информация на български език. И това нарушение не е маловажен случай, тъй като е установена липса на етикети по отношение на цялата стока в обекта, което съществено засяга правата на потребителите. Правилно и тук е посочена и приложена санкционната разпоредба на чл.198 от ЗЗП и е определена имуществена санкция като за нарушение за първи път, а именно в минималния предвиден в закона размер.

Що се отнася до нарушението по пункт трети от наказателното постановление, касаещо съхраняването на регистър на предявените рекламации, то се установява категорично, че такъв не е бил представен на служителя на КЗП при извършената проверка в търговския обект, това е било изрично отразено в констативния протокол, не е бил представен при явяването на управителя за извършване проверка по документи, нито дори при представяне на възраженията срещу АУАН. Поради това и твърденията на жалбоподателя, че такъв регистър бил поддържан не съответстват на доказателствата по делото. Нещо повече, и във възраженията, и в жалбата се сочи, че дружеството разполагало с обучен персонал, като служителите не можели да вземат решения относно евентуални рекламации на клиенти на дружеството, поради което били инструктирани, че следва да изпращат клиентите на адреса на управление на дружеството, където последните да си предявят рекламацията. Обаче, подобна информация не се установява да е била предоставена на проверяващите от КЗП от продавач - консултанта по време на проверката, нито подобно възражение е вписано от него в констативния протокол от проверката. Поради това и според съда при на практика установената липса на регистър на предявените рекламации в търговския обект на дружеството и липсата на представени каквито и да било доказателства относно съществуването на такъв на друго място, а и като се има предвид съдържанието на чл.127, ал.4 от ЗЗП, правилно е била ангажирана отговорността на търговеца и за нарушение по чл.127, ал.2 от ЗЗП.

Правилно на основание чл.222 от ЗЗП е била определена и тук имуществена санкция в минималния предвиден в закона размер, като нарушението не може да бъде счетено за извършено в маловажен случай, доколкото, както и другите две, то засяга твърде съществени права на потребителите. 

При извършената служебна проверка съдът не установи да са били допуснати нарушения на процесуалните правила при издаване на АУАН и наказателното постановление, които да са съществени по своя характер и да са засегнали правото на защита на жалбоподателя. Твърденията в жалбата относно такива съдът намира за неоснователни. Не е част от реквизитите на АУАН посочването на законовото основание за съставянето му, което се твърди да липсва в АУАН. Видно е, че са изпълнени изискванията на процесуалния закон и в акта са посочени  изрично нарушените разпоредби, а в наказателното постановление и съответните санкционни такива.

Относно съдържанието на констативния протокол от проверката, възраженията на жалбоподателя се явяват изцяло ирелевантни, доколкото административно-наказателното производство започва със съставянето на АУАН, а този протокол се ползва единствено като доказателство, но не е акт, въз основа на който се ангажира административната отговорност на жалбоподателя.

  По изложените съображения съдът намира, че следва изцяло да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно и затова

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № К -0029384 от 26.08.2013 г., издадено от Д. на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора на Комисия за защита на потребителите, с което на ООД „ТИЕРА” - гр. Пловдив са наложени три административни наказания: имуществена санкция в размер на 200 лева на основание чл.200 от ЗЗП, за нарушение на чл.15, ал.1 от ЗЗП; имуществена санкция от 300 лева на основание чл.198 от ЗЗП, за нарушение разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗЗП и имуществена санкция от 500 лева на основание чл.222 от ЗЗП, за нарушение разпоредбата на чл.127, ал.2 от ЗЗП.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.                                    

                                             

                                               Районен съдия:/П/

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!П.К.