АНД 6344/2013 - Решение - 26-02-2014

Решение по Наказателно дело 6344/2013г.

                                         РЕШЕНИЕ

 

Номер 412                                  26.02.2014 година                    Град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                 ХХІІ наказателен състав

На шести февруари                                                                  2014 година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА

 

Секретар: МЕРИ КЕВОРКЯН

Като разгледа докладваното от съдията

НАХ дело номер 6344 по описа за 2013 година

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 14918/08 от 14.04.2004г. на Началник сектор “ПП-КАТ” към ОДП-Пловдив, с което на П.А.Т. ***, ЕГН **********, за извършени административни нарушения по чл.137А, ал.1, предл.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП, на основание съответно чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП са наложени административни наказания, както следва: “Глоба” в размер на 50 лева и “Глоба” в размер на 10 лева, общо в размер на 60 лева, както и на основание Наредба № І-1959 на МВР са били отнети 8 к.т. по чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Пловдив, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

СЕКРЕТАР: МК

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление 14918/08 от 14.04.2004г. на Началник сектор “ПП-КАТ” към ОДП-Пловдив, с което на П.А.Т. ***, ЕГН **********, за извършени административни нарушения по чл.137А, ал.1, предл.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП, на основание съответно чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП са наложени административни наказания, както следва: “Глоба” в размер на 50 лева и “Глоба” в размер на 10 лева, общо в размер на 60 лева, както и на основание Наредба № І-1959 на МВР са били отнети 8 к.т. по чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят П.А.Т. обжалва наказателното постановление, като формулира претенция за отмяната като незаконосъобразно по изложени в жалбата съображения. Редовно призован не се явява в съдебно заседание, а чрез процесуален представител пледира за отмяна на постановлението, излагайки доводи за допуснати процесуални нарушения при издаването му и настъпила погасителна давност.

Въззиваемата страна – Сектор ПП към ОД МВР Пловдив, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

          ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното наказателно постановление е издадено против П.А.Т., за това, че на 22.05.2008г около 01.15ч., в гр.Пловдив, бул.Х Б, като водач на МПС - лек с рег.№ ***********, е извършил: 1. Водач не използва обезопасителен колан на МПС от категориите М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, когато е в движение.; 2. Не носи контролен талон към свидетелство за управление на МПС от съответната категория.

С това виновно е нарушил чл.137А, ал.1, предл.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП.

          Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № 14918 от 22.05.2008г., съставен от Н.Х.А. –автоконтрольор към Сектор ПП-КАТ – Пловдив, в който по сходен начин е описана, посочената по-горе фактическа обстановка.

При служебна проверка на НП и АУАН съдът констатира, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при издаването, респ. съставянето им, довели до незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, което е абсолютно основание за отмяната му, поради което и не се налага произнасяне по същество на предмета на делото.

В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление не е посочена никаква фактическа обстановка, при която са извършени нарушенията. По същество липсва описание на конкретно установените факти и обстоятелства, не са посочени конкретно в какво се изразяват от фактическа страна изпълнителните деяния, с които са осъществени съставите на административните нарушения. Този порок се установява и в съставения АУАН, въз основа на който е издадено постановлението. Както в акта, така и в постановлението единствено са били описани и квалифицирани деянията, без да са изложени фактическите положения, при които са реализирани същите, което води до липса на конкретизация на деянията и същото се явява нарушение на разпоредбата на чл.42, т.4, предл.2 от ЗАНН /досежно АУАН/ и чл.57, ал.1, т.5, предл.4 от ЗАНН /досежно НП/, които правни норми изискват задължителен минимум от реквизити на коментираните актове в насока ясно, точно и пълно излагане на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Тези разпоредби са императивни и спазването им е не само абсолютно условие за формална изрядност, но е и условие за законосъобразност на атакувания административен акт. Посочените нарушения на процесуалните правила са от категорията на съществените, тъй като са довели да ограничаване правото на защита на наказаното лице, което единствено от обстоятелствената част на наказателното постановление има възможност да разбере какво е вмененото му във вина административно нарушение и срещу кои факти и обстоятелства следва да се защитава.

Наред с горното се установява пълно разминаване между датата на издаване на наказателното постановление – 14.04.2004г., и датите на извършване на нарушенията и на съставяне, респективно подписване и връчване на АУАН – 22.05.2008г. При тази ситуация формално следва да се приеме, че НП е издадено преди извършване и установяване на нарушенията, което очевидно е житейски и правно необяснимо. Касае се за пропуск, изразил се в некоректно посочване на датата на издаване на постановлението, което, обаче, представлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.57, ал.1, т.2, предл.1 от ЗАНН. 

Същевременно е налице и друго основание за отмяна на наказателното постановление, стоящо на плоскостта на давностните срокове, по следните съображенията:

          Към настоящия момент е изтекла абсолютна погасителна давност за наказателно преследване по чл.81, ал.3 от НК, вр.чл.34, ал.1 от ЗАНН /ред. ДВ бр.97 от 2007г./. Несъмнено е, че по силата на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, в административнонаказателното производство, следва да се прилагат правилата относно обстоятелствата, изключващи отговорността, предвидени в НК, когато същите не са намерили уредба в ЗАНН. В този смисъл и доколкото абсолютната давност по чл.81, ал.3 от НК е обстоятелство изключващо отговорността, то безспорно, при липса на съответната уредба в ЗАНН, следва този институт да намери приложение и в административнонаказателното производство. Все в тази насока е необходимо да се добави, че институтът на абсолютната погасителна давност, няма своята изчерпателна уредба в нормата на чл.82 от ЗАНН. Последната регламентира единствено давността за изпълнение на вече наложено наказание, включително на абсолютната погасителна давност за изпълнение на вече наложено наказание, но не абсолютната погасителна давност за наказателно преследване, която няма уредба в ЗАНН и съответно, както се каза, по силата на чл.11 от същия закон, следва да се приложи нормата на чл.81, ал.3 от НК. Прилагането, поради липса на изрична правна уредба в ЗАНН, на института на абсолютната давност, уреден в чл.81, ал.3 от НК, следва да бъде сторено, обаче, не във връзка с правилата, възведени в чл.80 от НК, а с правилата и сроковете, установени в чл.34 от ЗАНН. Последнопосоченият нормативен текст от ЗАНН съдържа изчерпателна правна уредба на давностните срокове /сиреч, в случая не е налице непълнота в уредбата по ЗАНН/ и точно поради това, именно те следва да се съобразят при приложението на абсолютната давност по чл.81, ал.3 от НК.

          В случая отговорността на жалбоподателя е била ангажирана за нарушения, за които се твърди да са извършени на 22.05.2008г., от която дата започва да тече срокът на абсолютната погасителна давност по чл.81, ал.3 от НК, вр.чл.34, ал.1 от ЗАНН от една година и половина. Тоест същият е изтекъл на 22.11.2009г. Доколкото давността за наказателно преследване е период от време, определен в закона, с изтичането на който държавата губи правото си да осъществи наказателното преследване, то на основание чл.81, ал.3 от НК, вр.чл.34, ал.1 от ЗАНН, процесното наказателното постановление следва да бъде отменено.

С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че Наказателно постановление № 14918/08 от 14.04.2004г. на Началник сектор “ПП-КАТ” към ОДП-Пловдив, с което на П.А.Т. ***, ЕГН **********, за извършени административни нарушения по чл.137А, ал.1, предл.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП, на основание съответно чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП са наложени административни наказания, както следва: “Глоба” в размер на 50 лева и “Глоба” в размер на 10 лева, общо в размер на 60 лева, както и на основание Наредба № І-1959 на МВР са били отнети 8 к.т. по чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП, следва да бъде ОТМЕНЕНО като незаконосъобразно.

По горните  мотиви съдът постанови решението си.                

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

СЕКРЕТАР: МК